Степени на предопределението и на съдбата

А. Предопределението и съдбата от гледна точка на науката на Аллах.

Предопределението и съдбата от гледна точка на науката на Аллах и на съдбата не са нищо друго освен съставяне на планове и програми от страна на Аллах за всички предмети, същества и събития, които ще възникнат до Второто пришествие, и придаването им на научен оттенък. Както е казано в съответния хадис, преди създаването на вселената "освен Аллах не съществуваше нищо друго". Преди създаването на този свят Аллах установи всичко със своята безкрайна наука. Това беше оценяване и утвърждаване на всичко според науката на Аллах (15/21). Аллах (да Му се слави името) е зад всичко, зад всичко и пак зад всичко. Той не прилича по нищо на рабите си. Но от гледището на науката на Аллах (нека да ни прости Аллах) можем да дадем следния пример:

Човек най-добре осмисля идеята, която му е дошла на ума, въобразява си, мечтае, фантазира. След това настъпва етапът на планирането, проектирането и така, от етап на етап, достига до същността на въпроса и му придава научно съдържание.

Б. Предопределението и съдбата от гл. точка на записването

Плановете и проектите, съставени в научен план, са вписани в Книгата. Свещеният Коран е също така "в съхраняван скрижал". (85/22) В Корана тази книга се споменава под имената Имам-ъ Мюбин, и Китаб-ъ Мюбин (36/12), като между тези две названия има известно различие-(6/59). Споменато е, че всичко, което ще ни се случи, е записано предварително в тази книга-(9/51) и не е оставено нищо, което да не е отбелязано в нея-(6/38). Тази книга е основна и нищо от онова, което е записано нея, не търпи никакво изменение. Илм-и Иляхи (Наука на Аллах, Божествена наука) има една част под името Левх'и Махфуз, която е, така да се каже, нещо като регистър и оригинална главна книга-(13/39). Тя се взема за основа, от която се правят преписи за други тетрадки и книги.

Аллах (да Му се слави името) има още една книга, наречена Левх-и махв ве Исбат (13/39), в страниците на която се правят вписвания, задрасквания и корекции.

Вписвания, възпроизвеждане и видовете им

През различните периоди Аллах (да Му се слави името) е въвеждал различни записвания. Преписите, страниците и указанията, които се вземат от главната книга, се поместват в малки тетрадки. Да ми е простено сравнението, което правя, но също така, както в отделите за гражданско състояние, и тук има главна книга, от която на всеки човек се дава препис, който го носи със себе си. Подобно на нея, в небесната главна книга е записано всичко, което следва да върши всеки човек в продължение на земния си живот. Препис от нея се закача за шията му. Истинсах (снемане на препис), който ангелите правят от главната книга, е копиране. По този въпрос в Всещения Коран се повелява: "Това е Нашата Книга. Тя говори истината за вас. Ние сме записали вашите дела." (45/29).

Между преписаната от двата ангела книга и тази у човек няма никакво разлика. Тази висяща на вратовете на хората книга, която е един екземпляр от главната книга (17/13) или която е невидимо тяло на този екземпляр, притежава само едно имащо научно съдържание тяло. Волята на човека се намесва в световния живот и неговите действия, които печелят външна тежест и самоличност, се описват в съответна книга. По този начин онова, което човек е дал за бъдещето, и онова, което е завещал на миналото, се описва подробно, без да се пропусне нищо (36/12). Между тези две книги, съпоставени една с друга, няма да се окаже никакво противоречие и ще има пълно съответствие помежду им. Ако ангелите рекат: "Това са написаните от нас неща, Господи", Всевишният Аллах (Дженаб-ъ Хак) ще им отвърне: "И аз написах същите неща!" Както през месец Рамазан Хафъзите четат Корана наизуст и слушателите намират пълно съответствие с текста, така и между написаната от Аллах книга в Левх'и Махфуз и написаната от ангелите книга с делата на човека ще се констатира сходство. Това показва, че декатаи премеждията на човек предварително се знаят от Всезнаещия Създател и са записани в тази книга. Но по въпроса за съдбата трябва да се схване много добре следния важен момент: човекът постъпва така, не защото е вписано в Левх'и Махфуз. Напротив, постъпките му отговарят на текста, защото при писането му е взето под внимание обстоятелството, че човекът ще постъпи именно така. Ние можем да изразим това ясно с няколко изречения:

Аллах (да Му се слави името) предвижда предварително с безпределното си знание възможостите на човека, записва в Левх'и Махфуз какво следва да направи и закача на врата му един екземпляр от преписаната книга.

Човек по собствена воля, извършва всичко това, записано в нея. Аллах (да Му се слави името) пресъздава направеното от човека. Ангелите отбелязват грижливо едно по едно всичко изпълнено, защото знаят, че книгата, която човек е сътворил с думи, дела и воля, и филмът, който е заснет през живота му, ще бъдат поставени пред него и ще му рекат: "Чети своята книга!" (17/14). Човекът ще види с очите си филма и ще бъде лишен от възможност да протестира.

Вписвания за съвестта: През онзи период, прекаран в духовния свят или в света на въображенията, или пък в света на молекулите, ние сме прозирали и чувствали невидимите букви на написаната от нашия Аллах книга срещу дадена от нас дума. Ние сме прозирали и чувствали чрез очите на командващата ни душа и сме слушали с ушите си и в съвестта ни е записано: "Не съм ли Аз вашият Господ?" и сами ние сме отговорили: "Да, свидетели сме." (7/172).

Вписвания за зародиша: В онзи миг, в който човек попада в утробата на майка си, ангелите оформят специална книга и препис от нея. От главната книга Левх'и Махфуз те преписват съдбата, която му е предопределена: саид ли (праведен) ще бъде, или шаки (грешник) и т.н. (Бухари, Мюслим).

В. Предопределението и съдбата от гледна точка на Мешиета.

Мешиет значи свързано с даден предмет искане и желание на Аллах (да Му се слави името) и пригаждане на този предмет за изпълнение на желанието му. Сътворителната, градивна дейност на Аллах занапред ще продължи също така чрез мешиета, т.е. в зависимост от желанието му.

В Корана и в природата мешиетът се забеляза и чувства доста видимо. Една от най-употребяваните думи в Свещения Коран е шае, която се среща 56 пъти. А думата йешау, която означава сегашно бъдеще време на шае се среща 116 пъти. Прякото значение на тези думи е желание. Много видимо е изразено, че всички периоди на сътворението се развиват според НЕГОВОТО желание.

Както подчертахме по-горе, броят на знаменията в Корана, в които се говори за желанието на Аллах, е доста голям.

"Извършващия всичко онова, което пожелае." (85/16). "...На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила." (5/17) Кажи: "О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила." (3/26) "Наказва Той когото пожелае и помилва когото пожелае, и при Него ще бъдете върнати.." (29/21). "…Ала оставя Той в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае…" (16/93). "Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае..." (76/30; 81/29)

Както се вижда, мешиетът обкръжава напълно човешкия живот и се чувства във всички фронтове и стадии. Това се подчертава също така от изявленията на всички пророци и от писаното в Корана.

Изявите, които четем в книгата на вселената, и мислите, които всеки човек таи у себе си или ги чете в книгата на природата, потвърждават това. В следващите редове ще видим, че както не сме в състояние да повлияем на изгрева и залеза на слънцето, така не можем да влияем и на биенето на сърцето си и на движението на клепачите си. Доводите възможност, възникване, ред и порядък, мъдрост, цел и изкуство, които разгледахме в първата част на книгата, ни показват същите неща за мешиета и волята.

Мешиетът и волята на Аллах участват и в съществуващите и в несъществуващите неща, т.е. онова, което Аллах не желае да съществува, изчезва. Онова, което желае да съществува, излиза наяве (36:82). Както се изтъква в довода възможност, съществуването и несъществуването им зависи от желанието, волята и могъществото на Аллах.

Г. Предопределението и съдбата от гледна точка на сътворяването

Ние предварително решаваме какво ни ще правим в бъдещето и го проектираме в мисълта си. В следващия етап проектът се превръща в план, начертаваме го върху хартия, пишем и драскаме като инженери и при необходимост размножаваме чертежа в много екземпляри. През третия етап материализираме този план, решаваме да направим постройка или нещо подобно. В противен случай нашите идеи, които са съгласувани с изискванията на науката, остават голи. През четвъртия етап материализираме идеите си: издигаме постройка със стени и покрив, изградена с камъни, тухли, желязо и цимент. Творчеството на Аллах (да Му се слави името) не прилича на нито едно от тези неща. Той изпреварва всичко, което минава през мислите ни, и в неговата наука за всяко нещо има съставен проект и план, които са вписани в Левх'и Махфуз. Впоследствие с течение на времето, когато му дойде редът, използвайки силата и желанието си, ТОЙ ги претворява от теория в практика, от първобитно мъртво пространство на в оживено творческо поле, превръща ги от нищо в нещо и според мястото, което заемат в главната книга, от теоретична преценка преминава към действително сътворяване.

Затова за всички сътворени предмети и станали събития през миналите периоди казваме: "Значи в Левх'и Махфуз е било предвидено да стане така и така е станало." А за бъдещите периоди на времето, които не сме в състояние да прозрем и да си ги представим, да изкажем мислите си върху тях, също така казваме: "Както е било преценено и записано в Левх'и Махфуз, така ще стане", или: Както ще стане, така е предвидено и записано в Левх'и Махфуз."

Това, което може да каже всеки мюслюманин и всеки човек за отнасящите се за миналото въпроси е: Всичко, което съм казал, което съм направил и както съм го направил, така е записано в науката на Аллах и в главната книга. Всичко, което ще кажа и което ще направя в бъдеще, също така вероятно е записано с точност в главната книга, макар аз да не го зная. Аллах (да Му се слави името) с безкрайното си знание сигурно е записал: "По волята си ще направи това." Аз не ще мога да го наруша, защото ще го направя по собствената си воля и Аллах (да Му се слави името) го е записал така, защото го знае от предвечността.

Поради това наяве излизат две съдби: съдбата - резултат на сътворяване, и съдбата - резултат на повеляване.

1. Общата съдба във вселената, върху която човешката воля няма никакво влияние и във връзка с която не изпълнява никаква функция, е зависеща от Аллах, който е абсолютен господар на света. Той управлява така, както желае и е напълно свободен в действията си. Прави това, което намира за добре (3/40). Никой не може да му търси сметка (11/107).

Но Аллах е абсолютно правдив и мъдър. Неговите раби сами си угнетяват и причиняват вреди, но Той никога не угнетява хората с нищо. (4: 40; 10/44, 18/49).

Повелите и творчеството на Аллах (да Му се слави името) по този начин, извън нашата воля, без нашата намеса, се дължат на Неговата мъдрост. Принудителното ни сътворение преследва много цели и идеи и допринася голяма полза. Въртенето на света не зависи от нас, но изцяло е в наша полза. Ако кажем на слънцето: "Не сияй!", то няма да спре, ще продължи пътя си, макар че ние нито му изпращаме гориво, нито си плащаме за светлината и топлината, които получаваме от него, нито пък му плащаме данък. С други думи, слънцето работи съвсем безвъзмездно в наша полза. Всички течности изпити от нас, без нашето знание минават през бъбреците ни, това в наша вреда ли е? Срещу двайсет и четирите часа, които получаваме всяко денонощие и всеки, от които е със стойност на злато, ние даваме само няколко от тях на Този, който ни ги е отредил и в отплата получаваме такива достойнства, за които биха ни завидели дори ангелите, и също така райски палати за вечни времена в Дженнета (Рая). Какво голямо благоволение! Разхождаме се грациозно между красиви като рози лица, тичаме подир яснолики като луната и звездите на синьото небе красавици на двайсетия век. Каква красива съдба!

2. Заповедите и сътворяването, имайки предвид волята на човек (религиозни и морални)на молитвата намаз, постенето (оруч), борбата за правата вяра и избягването на разврата.

В числото на двата вида заповеди влизат желанието на Аллах и сътворяването. С други думи, Аллах изразява желание да бъдат сътворени и онези явления и събития в природата, които протичат извън волята на човека и ги сътворява с удоволствие, имайки предвид волята на рабите си. С тази разлика, че докато в този втори случай ТОЙ от някои сътворени неща остава недоволен. Така например Той задължава редовното спазване на намаза, желае тази Му повеля да се изпълнява и когато рабите спазват повелята Му, изпитва удоволствие. Но Аллах не обича богохулството и греховете. Само че когато човек показва склонност по собствена воля към тях, остава недоволен. Аллах не обича също така несправедливостта, насилието, тиранията, потисничеството, деспотизма и т.н. (2/205; 3/22-57). Но когато човек се насочи по собствена воля към подобни деяния, може да сътвори и тях въпреки недоволството си. Следователно редом с добрите неща Аллах твори и някои деяния, които видимо или в действителност са лоши.

Да, както виждаме и разбираме от знаменията, Аллах е Творец на всички неща. Но за да не се чувстваме, че сме били принудени неминуемо да извършим лоши дела, за да не затънем пряко волята си под натиска на неща извън волята ни, Аллах ни е оставил отдушници и изходи от трудни положения, не ни е захвърлил в ръцете на злия свят. Името на този изход, на този отворен позорец, този фар на надеждата, който ни е предоставен от Аллах (да Му се слави името), за да ни изведе от тъмата до светлината на Плеяда в случаите, когато изпаднем в трудност, е частичната воля.