3. Какво не е междурелигиозният диалог?

Какво не е междурелигиозният диалог?Междурелигиозният диалог не е отхвърляне на религията, към която човек принадлежи. В процеса на диалог всеки човек остава верен на своите убеждения и ценности. Индивидът не се притеснява да изпълнява религиозните си задължения, да защитава своите морални и правни ценности. Напротив, всеки се стреми да покаже обединяващите признаци, общите ценности и прилагането им в живота и ежедневието на хората. Но съвместната работа може да доведе до повлияване от останалите хора и приспособяване към тях. През цялата човешка история именно това е стояло в основата на промяната на религията – поддаване на влияние и приспособяване. Но това не се дължи на съвместната работа, а на степента на вярата и дали тя удовлетворява душата и чувствата на човека. Ако погледнем от този ъгъл, ще се убедим, че броят на мюсюлманите, които по собствена воля са приели друга религия, е много малък за разлика от обратното. А това ни дава нови идеи за задълженията, с които сме натоварени.

Междурелигиозният диалог не е стремеж към обединяване на религиите или известяване на собствената религия, не е показване на превъзходството на религията или стремеж за промяна на вярата. Както се изразява Фетхуллах Гюлен, диалогът е опознаване на себе си, „приемане на другия като такъв, какъвто е” и търсене на решение на общите ни проблеми.

В някои среди, и особено от гледна точка на келяма (теология), това обяснение може да се изтълкува като проблемно. Но нашата цел не е да обясним диалога от гледна точка на келяма. Искаме да изложим социалната и културната страна на свободата на религията.

Понятието свобода на религията включва свободен избор на вероизповедание, в която и да е религия; спазване на религиозните ценности, в които личността вярва; споделяне на тези ценности и с останалите хора; възможност за общуване с хората, които изповядват подобна вяра и извършване на различни общи дейности. С други думи, чрез тези четири условия свободата на вероизповедание се превръща в едно цяло. Ако в една държава един от тези фактори липсва, то може да кажем, че там липсва свобода на вероизповеданието. Човечеството трябва да се стреми да осигури такава свобода на всяка религия и вяра. На хората и институциите, които желаят да известяват своята религия, трябва да се даде тази възможност. В някои държави съществува свобода на религиите. В резултат на това, въпреки че някъде са малцинство християните, мюсюлманите, юдеите, будистите и представителите на останалите религии изпълняват и съхраняват своите религиозни и културни ценности, учат останалите хора и съумяват да се обединят в организации.