6. Знамението: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!” (Коран, 2: 193) не е ли причина за обявяване на война?
Тълкувайки това и други знамения[1] някои учени смятат „заблудата” за „неверие” и стигат до извода, че неверието е причина за обявяване на война, без да имат предвид знаменията свързани с мира.[2] Но думата „заблуда” (фитне или ел-фитне) се среща трийсет и четири пъти в Свещения Коран, а нейните производни – двайсет и шест пъти. Според мястото на употреба думата означава изпитание, насилие, натиск, беда, наказание, грях, война.[3] Както се вижда между значенията не се среща „многобожие” и в Свещения Коран на нито едно място фитне не означава многобожие. Освен това няма съмнение, че разпространяването на безверие и езичество, отклоняването на хората от правия път, нарушаването на забраните на Всевишния и всяването на раздори е фитне.
В това знамение думата фитне е употребена в значение на мъчение, на отклоняване от правия път. Причината за низпославането на знамението показва именно това. За да се прекрати мъчението в свещените месеци, е позволено обявяването на война.[4] „Затова мнението на повечето тълкуватели е, че фитне е предупреждение към мюсюлманите да не бъдат отклонени от религията им и предпазна мярка от евентуално нападение, а също така възможност за всеки да изпълнява свободно религията си.”[5]
Неверието не е причина за война; целта не е всички да станат мюсюлмани, или в противен случай – ще бъдат убити. Затова и днес много хора на Запад смятат, че исляма е „религия на меча”. Но в продължението на това знамение: „А престанат ли да заблуждават, тогава да не се враждува, освен против угнетителите” (Коран, 18: 29; 49: 14) и още много знамения, в които се посочва, че всеки сам решава каква религия да изпълнява и че задачата на мюсюлманина е само да известява, се вижда, че в основата стои свободата на избор, а и споразуменията на Пратеника на Аллах; обявяването на прошка за всички след превземането на Мека; забраната да не се убиват жени, деца, възрастни и духовници; знаменията „Няма принуда в религията” (Коран, 2: 256), „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват” (Коран, 60: 8) и още стотици знамения доказват, че въпроса стои по съвсем друг начин.[1] Коран, 9: 5
[2] Cemil Haşim, “es-Selam fi’l-İslam”, Risaletu’l İslamiyye, sayı 63-64, s. 43
[3] İbn Manzur, XIII, 317-320, s. 1575
[4] Yıldırım, Suat, Meal, s. 29
[5] Kur’an Yolu, Heyet, 1/199
- Създадено на .