Имат ли религиозна основа идеите за диалог и толерантност на Фетхуллах Гюлен?

Имат ли религиозна основа идеите за диалог и толерантност на Фетхуллах Гюлен?В първата част подробно бяха разяснени въпросите за диалога и мнението на Фетхуллах Гюлен, чрез знаменията на Свещения Коран и хадисите на Пратеника на Аллах. Като допълнение към мненията на Фетхуллах Гюлен за човека, любовта към човека, опрощението, социалните, политическите, културните, психологическите и социологическите условия в рамките на диалога, има знамения и хадиси, които той тълкува по свой начин.

  1. „Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават];” (Коран, 25: 63), „И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно” (Коран, 25: 72), „И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него и казват: “Нашите дела са си за нас, а вашите – за вас. Мир вам! Ние не желаем да общуваме с невежите.” (Коран, 28: 55), „Кажи на вярващите да прощават на онези, които не очакват дните на Аллах, но Той ще въздаде на всички хора, каквото са придобили!” (Коран, 45: 14). Според Гюлен цитираните знамения за морала на вярващия трябва да бъдат и част от характера на хората, работещи в името на диалога. Защото има много необразовани, фанатични и заблудени хора и групи, които накърняват имиджа на исляма. А това е една от най-големите пречки за постигане на диалог. Хората, които опознават исляма, съдейки за него по този изопачен образ, или изобщо не се занимават с исляма и мюсюлманите, или се обръщат към вярващите, които познават. Фетхуллах Гюлен смята, че е излишно да се губи енергия и време с хора, които са пречка за диалога и изопачават посочените знамения. Гюлен обосновава мнението си със следното знамение: „... Всеки постъпва по свой начин.” (Коран, 17: 84).[1]
  2. В Корана се казва: „Най-добро е помирението.” (Коран, 4: 128). Според Гюлен фактът, че кораничното знамение е свързано с конкретно положение, не ограничава смисъла и специфичното му съдържание. Той допълва: „Правилото е общо. Впрочем не олицетворява ли ислямът мира, спокойствието и сигурността от гледна точка на значението си като понятие? В такъв случай не е възможно да станем истински мюсюлмани, без да въплътим в себе си тези черти и без да ги изградим като принципи.”[2] Гюлен насочва вниманието ни към кораничните знамения за изразходване на задължителната милостиня и средствата от данъците на друговерците за приобщаването на сърцата на хората към исляма. Тези две обстоятелства оформят у нас различна концепция за отношението ни към хората на Писанието и неверниците.
  3. Повелята в Свещения Коран към мюсюлманите за начина на спор по религиозните въпроси с хората на Писанието е друго доказателство за диалога и толерантността в исляма, което Гюлен изтъква. Коранът представя на хората еднобожието в оригинален вид и по това не се различава много от юдаизма и християнството. Това е част от веригата, започнала от пророк Адам и ще продължи до Съдния ден. Затова е много важно тази истина да се обясни особено на юдеите и християните. Но е естествено и нормално всеки човек да е привързан към религиозните си ценности и това да му пречи да приеме горната истина. Най-голяма отговорност за преодоляването на тази огромна пречка носят хората, които проповядват исляма. В тази насока Корана повелява следното: „И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Коран, 29:46). Позовавайки се на Бедиуззаман, Гюлен тълкува знамението по следния начин: „В този текст от Корана се съдържа предписание за това какъв трябва да бъде стилът ни на поведение и какво благоприличие трябва да спазваме. Думите на Бедиуззаман във връзка с начина и стила на изказване при спор са много интересни. Той казва: „Човек, който изпитва удовлетворение от оборване на опонента си по време на спор е безмилостен” и пояснява причината за това: „Вие нищо не печелите, оборвайки опонента си на всяка цена. В случай че той убедително отхвърли мнението ви и обори вашата теза, вие ще поправите една от своите грешки.” Това не трябва да се тълкува като надмощие на някоя религия над останалите.

    Това правило не важи за юдеите и християните угнетители. В продължението на кораничното знамение, в което се повелява да се спори по най-добрия начин с хората на Писанието, се казва: „...Но не и с онези от тях, които угнетяват...” Гюлен обръща внимание на това изключение и казва: „Проявяването на насилие във взаимоотношенията с хората на Писанието, които не са от угнетителите, и мисълта, че те трябва да бъдат потискани, не произтичат от исляма. Освен че подобни идеи и постъпки не принадлежат на исляма, те са изопачаване, противоречащо на ислямските норми и принципи.”[3]
  4. Изложените от Гюлен тълкувания на кораничните знамения, свързани с убийството, които подробно разяснихме, са много ценни. В тази връзка той споменава две неща. Първо, категорични доказателства; второ, не личности, а качества.

    По първия въпрос той пояснява следното: „Твърди се, че определенията в Свещения Коран, свързани с юдеите и християните, са много остри. Според мен трябва да се подхожда изключително внимателно към тази тема. Не може да има задължителни условия, чрез които изразните средства, употребявани в Корана, за да се представи упорството, непреклонността и враждебността на някои юдеи и християни в миналото, да се използват за характеризиране на християните и юдеите във всички епохи. В знамения от този вид трябва да се търсят както конкретни доказателства, така и доводи за категоричността им. Тоест няма съмнение, че това са коранични знамения. Но не е сигурно, че те включват в съдържанието си всички юдеи и християни – от ранните епохи до днес.”[4] Доказателството, на което се основава тълкуванието на Гюлен е следното: „Обвързването на даден закон към определено условие и причина е свързано с условието и причината на този закон.”

    Второ, този стил на Корана е насочен към грешните тълкувания на юдейството и християнството и приложенията им в живота от страна на онези, които са се идентифицирали с тези религии в онази епоха. По-точно Коранът ги описва с такъв стил, защото те превръщали религиозната мисъл и вярата в повод за вражда. Тоест стилът на Корана не е насочен към личностите, а срещу погрешните постъпки, погрешните идеи, подстрекаването към враждебност чрез възпротивяване срещу истината, както и срещу неодобряваните качества. Още по-остър тон срещу подобни качества е възможно да открием именно в Тората и Евангелието. Според личното ми убеждение миналите събития трябва да се разглеждат в рамките на собствената им историческа реалност, т.е. всяко събитие да се оценява според конкретните условия и обстоятелства.[5]

[1] Gülen, Fethullah, İnsanın Özündeki Sevgi, İstanbul, 2003, s. 121

[2] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 150

[3] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 181-182

[4] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 184

[5] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 184

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.