Може ли да се приеме, че прошката е фактор, който укрепва диалога?
Както човекът и любовта заемат централно място в исляма, така и прошката е фактор, който подхранва диалога. В рамките на диалога трябва да приемем и някои исторически истини. В миналото отношенията ни с хората, с които сега сме в диалог, не са били много положителни. В тази насока Гюлен предлага следното решение: „Да оставим историческите събития в миналото.”[1] Според него миналото трябва да се загърби, независимо кой е прав и какви са причините за несполуките. Няма смисъл днешните поколения да бъдат възпитавани с омраза и ненавист. Прошката е единственият път за възприемането на тези идеи от хората. Делата на Пратеника са достатъчно показателни. След превземането на Мека, въпреки мъченията към него и към останалите вярващи, той е простил на езичниците, както пророк Юсуф на своите братя: „Рече: “Няма укор днес към вас. Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдния от милосърдните.”[2] Пратеника е повелил: „Няма да ви укоряваме за това, което сте извършили преди. Нека Аллах да ви опрости. Той е най-всеопрощаващ сред прощаващите. Вървете, всички сте свободни.”[3]
Пратеника на Аллах е простил дори на сина на Ебу Джехил – Икриме, въпреки мъченията от тяхна страна. Предполагайки, че някои мюсюлмани биха казали лоши думи за Ебу Джехил и, че това ще обезпокои Икриме, Пратеника демонстрирал нещо повече от опрощение: „Не оскърбявайте децата, говорейки ненужни неща за родителите им.”[4]
Според Фетхуллах Гюлен човекът, както го сравнява Пратеника на Аллах, е като „житен клас”. А житните класове се накланят натам, на където духа вятъра. Има периоди, в които човек непрекъснато пада и отново се изправя, подобно на житните класове. В такъв момент за него опрощението е всичко. Възвишено качество е човек да признае грешките си и да очаква опрощение, но още по-добродетелно е да простиш. След като споменава за опрощението на пророк Адам и за случката с достопочтения Месия, който посъветвал тълпата, чакаща да пребие грешника, първият камък да бъде хвърлен от този, който няма грехове, Гюлен допълва: „Който не знае да прощава, не заслужава да получи прошка. Който не уважава, не заслужава уважение. Който не обича всички хора, не заслужава да бъде обичан. Който не се отнася към всички творения с милосърдие и състрадание, е изгубил чувството си за обич.”[5] След това завършва думите си: „Затова най-големият дар, който днешните поколения биха завещали на своите деца и внуци, е да ги научат да прощават.”[6]
[1] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 185
[2] Коран, 12: 92
[3] İbni Esir, Üstül-Ğabe, 3/567; Kenzu’l Ummal, 13/540
[4] Müstedrek, 3/241; Kenzu’l Ummal, 13/540-541
[5] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 29
[6] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 25
- Създадено на .