Нов ли е проектът за диалог и толерантност? Имало ли е и преди подобни начинания?

Нов ли е проектът за диалог и толерантност? Имало ли е и преди подобни начинания?Фетхуллах Гюлен дава ясен отговор на този въпрос в статия, публикувана на 27.02.2005 г. във в-к „Заман” (Турция). Заглавието на статията е „Анализ на процеса на толерантност”: „Забелязвам, че започнатите през средата на 90-те години начинания за диалог и толерантност, не са възприети напълно от гледна точка на основите на религиите. Независимо дали това са хора, които подкрепят тези начинания, или вярващи, които не могат да открият съпоставка с основните принципи на исляма. Едните поставят на първо място хората и институциите, които отново започнаха този процес – обърнете внимание на „отново започнаха” – а другите нарекоха разпространителите на тези идеи „иноватори” и дори „неверници”.

Понятията диалог, толерантност, или както го наричаме ние, приемане на всеки човек такъв, какъвто е, не е нещо започнато от нас в ислямската история. Дори да вземем предвид само споразумението от Медина и да си зададем въпроса: не изтъква ли Пратеника на Аллах, че всяка религия, етнос и народ има право на живот, избор на вяра, свободно движение и добиване на богатство? Има ли ги тези неприкосновени права в това свещено споразумение или не? Пророка не известява ли тези ценности и наставления в Прощалната проповед? От споразумението в Медина до Прощалната проповед са изминали десет години. Значи в продължение на десет години е следван един път, дори има подобрения и разширяване на правата.

Тези правила не са останали само в споразуменията и в Прощалната проповед, а са намерили мястото си в историята и са станали начин на живот. Както Пратеника е спазвал стриктно тези истини, така и сподвижниците и техните последователи са продължили по този път. Къде по време на завоеванията мюсюлманите са разрушавали църкви и синагоги? Къде са нарушили правата на малцинствата? Къде са ограничили волята на хората? И къде са ограничили свободата на мнение? Народите живели под ислямско покровителство, са разбрали тяхната стойност, когато били завладени от други завоеватели. Следователно това е същността на нашето минало. И този процес не е започнат от нас.

От тази гледна точка, когато говорим за толерантност, диалог, уважение към всеки и приемане на хората такива, каквито са, всъщност ние изразяваме и известяваме думите на Пратеника на Аллах, записани в споразумението в Медина и в Прощалната проповед. Така ние изпълняваме задълженията си. Когато първоизточниците ни повеляват такива ценности, не може да кажем, че това са наши начинания. И никой не може да твърди подобно нещо. Начинанията не произлизат от вашето милосърдие и състрадание. Хората преди нас може да са сгрешили по този въпрос по различни вътрешни и външни причини, може да са следвали друг път. Те не ни интересуват, ако ние можем, ще изпълняваме задълженията си.

Обърнете внимание казвам задължение. Следователно не смятайте това за заслуга. Може да се запитате: „Никаква полза ли няма?” Да, може би начинанията имат някаква стойност, но хората не го правят заради стойността им. С други думи, когато нещо е в дефицит, стойността му се увеличава. Това е и причината хората, които се стремят към диалог и толерантност да бъдат наричани „добродетелни” и „герои на мира”.

Добре, но преди вас никой ли не изричаше тези думи? Разбира се, че имаше, но не бяха толкова много, колкото са днес. Тези мисли бяха останали между редовете на книгите и не можеха да получат изява. Не знам, но мисля, че това бе и причината близки и далечни хора от обкръжението ни да не могат да разберат тези идеи. Може би някои не ги приеха от завист, защото персонално не бяха начело на подобни начинания. Дори счетоха този процес за „подражаване на друговерците”. 1

Тук трябва да поясним следното: припомняйки, че диалогът с представителите на другите религии не е в разрез с исляма, Фетхуллах Гюлен постави ново начало. Той изчисти насажданите години наред предразсъдъци у хората в обществото и показа, че тези ценности не са нови. Гюлен изтъква тази истина със следните думи: „Наистина взаимоотношенията с другите не са нещо ново за нас. Взаимопомощта, толерантността и снизходителността са наши качества и ценности, които стоят в основата на исляма. Наред с тях ние сме изгубили интерес и към науката, пълноценната работа, правилното разпределяне на времето и правилното мислене. 2

Не бива да се забравя и фактът, че Фетхуллах Гюлен е спечелил сърцата на хората с искреността и човечността си и затова неговите идеи се възприемат толкова добросърдечно от много хора.


1 Gülen, Fethullah, Hoşgörü Sürecinin Tahlili, Zaman Gazetesi, 27 Şubat 2005

2 Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 146

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.