Любов

Любовта е фундаменталното начало, най-ярката светлина и най-мощната сила на всяко същество, което се ражда на този свят. Няма враг на земята, когото тази сила да не е в състояние да победи. Най-напред любовта издига душите, с които се слива и ги подготвя за отвъдното. После тези души полагат всеотдайни усилия в желанието си да накарат всички сърца да изпитат прекрасните чувства, свързани с вечността, които самите те са изпитали. Те умират и отново възкръсват по този път. Последният им зов, когато умират, е „любов” и възкръсват, вдъхновени от любовта.

Невъзможно е да узреят и да се издигнат до върховете на човечността души, които не обичат. Да, дори и сто години да живеят, те не са способни да направят и стъпка напред към духовно израстване. Сърцата, лишени от любов, не са в състояние да обичат никого, те не познават любовта и биват съкрушени, без да са открили любовта в същността на битието, защото не успяват да се измъкнат от тъмните лабиринти на егоизма.

Още в мига, в който детето отваря очите си за света, то среща обич, вижда хора, изпълнени с нежност, и расте под любвеобилни грижи. По-късно то не винаги среща тази обич, но цял живот непрекъснато я търси и преследва.

В лика на Слънцето също се забелязват следите на любовта. Водите се изпаряват, устремени към тази любов. Водните капчици в небесата литват, окрилени от тази любов, и с мощни звуци падат в сърцето на земята. Изпълнените с любов рози и цветя се усмихват на минувачите. Издигнала своя трон върху листата, росата непрекъснато изпраща усмивки навред, играейки любовния си танц. Малките агънца също блеят с любов; птиците и птиченцата пеят с любов и образуват любовен хор.

Според ролята си във вселената всяко същество озвучава с прекрасни мелодии част от тази необятна любов и съзнавайки или не, се стреми да изтъкне дълбоката любов и обич в същността на битието.

Любовта оставя такива дълбоки следи в човешката душа, че по тази причина хората изоставят дом и родина, понякога гаснат семейни огнища и във всяка пустиня има влюбени до безумие, които търсят своята Лейля.[1] Ала повърхностните сърца, които не са успели да прозрат любовта в душите си, наричат това безумие!

Самоотвержеността и саможертвата в името на другите е възвишено човешко чувство, което извира от любовта. Онези, които се облагодетелстват най-много от тази любов, са най-големите герои сред хората. Герои, които са успели да се освободят от омразата и ненавистта в душите си. Смъртта не може да спре диханието на тези герои. Есента не е в състояние да накара цветята им да вехнат.

Всъщност тези възвишени души, които всеки ден озаряват вътрешния си свят с факела на любовта и превръщат сърцата си в градина на обичта и щастието, които умеят да проникват в сърцата по пътя на чувствата, са удостоени с „вечен живот” от висш престол и не само смъртта и тленността, но дори и апокалипсисите не са в състояние да накарат цветята им да повяхнат, нито да преобърнат чашите им.

Майка, която умира, за да спаси детето си, е велик пример за състрадателност; човек, който пренебрегва собствения си живот в името на народа и родината, е национален герой; а онзи, който се бори за благото на човечеството и жертва живота си по този път, е безсмъртен герой, заслужено спечелил своето място в сърцата на всички хора. В ръцете на подобни герои любовта е оръжието, с което се побеждават всички врагове, и вълшебният ключ, с който се отварят всички врати. Онези, които притежават това оръжие и този ключ, ако не днес, то утре несъмнено ще отворят всички врати по света и с кадилници в ръка ще разнасят уханието на спокойствието във всяко кътче на земята.

Най-прекият път към завладяване на човешките сърца е пътят на любовта. Той е пътят на пророците. Пред онези, които вървят по него, вратите не се затварят! Дори случайно някоя врата да бъде затворена, ще се отворят стотици и хиляди други. Веднъж проникне ли се в сърцата с любов, нито един проблем няма да остане неразрешен.

Колко са щастливи онези, които са избрали любовта за пътеводител в живота! И колко жалко за нещастниците, които не са открили любовта в сърцата си и живеят като слепи и глухи!

О, Всевишни, днес, когато ненавистта и омразата са паднали като мрачна нощ над света, се уповаваме на Твоята любов. За сетен път се покланяме и се молим пред Твоята врата, за да изпълниш с любов и човещина сърцата на Твоите озлобени и яростни раби.

[1] Лейля – героиня от източната поема Лейля и Меджнун. – Б. пр.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.