Новият световен ред

Всеки разглежда и оценява по свой начин Новия световен ред, използвайки различни подходи. Това е напълно нормално. Например възможно е хората, опарени от погрешното схващане за интернационализъм (комунизмът), да се насочат към шовинизма, възприемайки го като средство за спасение. Впрочем днес в Азия почти всеки народ в известна степен се обръща към собствените си ценности с идеята за връщане към древната си история в зависимост от това, доколко се смята за националист. С оглед на настоящото положение промените при руснаците, узбеките, азерите, казаците също може да се оценят от този ъгъл. В съвремието ни и в други части на света се наблюдават подобни промени. Новите промени и новото съзидание може да се приемат за нормални дотолкова, доколкото не са във вреда на другите. Но също така е възможно да се предотвратят и разочарования, които човечеството може да изпитва по-късно, като се намреят начини и методи за превръщането им в по-благоприятни процеси.

Част от тези новосформирани групи и общности следват религиозен път на развитие. Във връзка с това може да се говори за организирани и неорганизирани действия на различни места по света. За разлика от другите тези хора разглеждат всички въпроси, взимайки за основа религията. И, разбира се, искат да издигнат хората на положението, което религията изисква, оценявайки от собствената си гледна точка промените.

Държавите и очакванията

Наред с това стремежът на силите, които досега многократно са експлоатирали света, да оценяват в своя полза процеса на новоизграждане, е напълно нормално от тяхна гледна точка. Дали съществува пълно съгласие между тези сили? Разбира се, че не. Но широко разпространено мнение е, че те се опитват да се обединят и да постигнат съгласие. Известно е, че в това отношение Англия не мисли по-различно от Америка. Всъщност становището на Англия по босненския въпрос се различаваше в известна степен, но напоследък и тя се съобразява с Америка. Понякога Франция сякаш изтъква различни концепции, но това по-скоро се дължи не на различно виждане, а защото не успява да грабне дела, който очаква да получи в този процес на новоизграждане. Разбира се, в момента сред ощетените има и такива, които изпитват по-голямо безпокойство.

Има и страни, за които не е ясно дали са доволни или не. Сред тях може да изброим държави като Турция, Египет и Пакистан. Твърде сложно е да се разбере състоянието на тези държави. Точно както болестите, на които трудно се поставя диагноза. Същевременно те не се стремят и към дял от общата плячка. В момента дори не е ясно какво точно искат.

Тук трябва да отбележим също, че всяко общество очаква своята вътрешна промяна. Естествено че подобно очакване ще има различни проявления в зависимост от дадената страна. Но тук е невъзможно да ги анализираме поотделно. Сега ще отбележим само някои очаквания на нашето общество и ще приключим темата. То е будно, бдително и някой ден непременно ще възприеме и осъществи промяна, която отговаря на същността му, следвайки гласа на съвестта и проницателността си. Тази нагласа е усетена, поради което има редица различни идеи в страната ни. Надявам се или поне така мисля, че хората, които изтъкват различни идеи и виждания в страната ни, са искрени в думите и намеренията си. Налага се различията в някои идейни линии и мотиви в този широк диапазон да се приемат като нормално явление, дори донякъде това трябва да се смята за полезно.

Конфликтите и трайното изграждане

С войни, конфликти и кръвопролития нито може да се изгради желаният свят, нито такъв свят ще се възприеме положително. Днес представянето на посегателствата и окупациите под друга форма в опита да се прикрият, също няма да повлияе на крайния резултат. Да, посегателствата от нов тип, осъществявани отначало с консенсус между страните от един съюз, които впоследствие обслужват едностранни интереси, никога няма да получат всеобщо одобрение. Реакциите и отговорите, които възникват срещу всяко зло, ще дойдат и ще се насочат и към подобно лицемерие. Затова е в интерес на истината още веднъж ясно и категорично да подчертаем, че всяко равновесие, което се цели да бъде постигнато чрез груба сила, ще се наруши в най-кратко време и под руините ще останат предимно онези, които са причинили тази разруха.

Смятам, че в известен смисъл ние видяхме най-фрапиращите примери в това отношение в Корея, Виетнам, Персийския залив и Сомалия. В бъдеще реакциите ще бъдат по-силни. Симпатиите, които днес ислямският свят изпитва към един друг свят, който винаги е бил негов противник, постепенно ще се стопят и ще отстъпят мястото си на антипатични настроения. По всичко изглежда, че докато отрицателното поведение на отсрещната страна не се промени, тази антипатия ще продължи да съществува с пълна сила. Всъщност и назованите държави също осъзнават това. Явно поради тази причина в дадени моменти те въпреки всичко демонстрират отстъпчиво поведение според собственото си разбиране.

Народът е казал: „Стомната се чупи по пътя към кладенеца.” Онези, които се издигат до определени позиции, разрушавайки изграденото, после падат оттам, рухвайки. Днес ако погледнем навсякъде около нас, взимайки под внимание и повторяемостта на процесите и събитията в историята, ясно ще видим какво ни очаква в бъдеще.

Да, няма съмнение, че светът е в процес на изграждане в името на поредното обновление, макар и не така, както сега. Щом настъпи времето, новото строителство непременно ще се осъществи. И когато това стане, вместо света, който до днес е строен с ненавист и омраза, пред нас ще се появи друг свят, изграден в атмосфера на любов, толерантност и търпимост. В процеса на новото изграждане цялото човечество ще възприеме с желание и обич идеите на новите строители. В този смисъл хората, полагащи усилия и старания в положителна посока, които получават одобрението и обичта на обществото, винаги ще оставят трайни следи и дори да си отидат, следите им ще останат векове наред. Аз с цялото си сърце вярвам, че днес е необходимо да се върши именно такова добро дело и съм убеден, че бъдещите сънища с пролетно ухание ще се осъществят именно чрез подобни дела. Затова съветвам своите близки приятели и другари вместо преходни и необещаващи бъдеще дела да се захващат с трайни стъпки и действия от подобен род, и докато съм жив, няма да се уморя да давам тези препоръки.