Към въпроса за сблъсъка на цивилизациите
Както в миналото, така и днес се правят прогнози за бъдещето. Една от тях е твърдението, че бъдещето ще бъде векът на информацията. В съвремието ни бъдещето се дискутира предимно от някои футуристи. Броят на онези, които свързват подобни прогнози с чудесата около 2000-та година, също не е малък. Твърденията, изтъквани във връзка с бъдещето през различни минали епохи, са били по-скоро усилия, насочени към формиране на представи, продиктувани от определени амбиции и предпочитания, отколкото обективни оценки. Те нямат никаква стойност и не надхвърлят рамките на елементарни предположения. Смятам, че очакванията на хората не се влияят от такива твърдения. Да, подобни прогнози пораждат усилия и старания с очакването, че „в бъдеще това ще се случи”, но постепенно се превръщат в стремеж и мечтана цел. След като веднъж целта е набелязана, ще бъдат изработени различни стратегии и политики за постигането й и ще има стремеж за нейното осъществяване. Мисля, че в същността на въпроса се крие именно това.
След нашия Пророк, мир нему, пророческата мисия е стигнала до наши дни в кръга на светостта със святи личности като Мухиддин ибн Араби, имам Газали, имам Раббани, Мевляна Халид и достопочтения Бедиуззаман. Надяваме се, че функцията, реализирана от тези честити личности, ще подготви почва за възраждането на пророческия дух в бъдеще и този дух и смисъл още веднъж ще се изживеят. Впрочем начело няма да стои Пророка, но чистото разбиране за исляма на сподвижниците още веднъж ще може да се възроди.
Освен всичко останало, понеже е обвързан с причините, ако човек действа, пренебрегвайки ги, ще се озове в неизбежен детерминизъм. От една страна, използвайки волята си, той трябва така да се подчинява на причините в името на бъдещето, че онези, които го наблюдават отстрани, да останат с впечатлението, че действа единствено съгласно причините и че разчита на тях. А от гледна точка на крайния резултат той трябва напълно да се покорява и уповава на Всевишния и другите да си помислят, че не приема причините. Подобно поведение разкрива значимостта на причините и човек непременно трябва да планира своите действия съгласно причините и да ги върши безупречно. От друга страна, той трябва да отдава крайния резултат и всички успехи само на Всевишния, обезпокоен от мисълта, че може да изпадне в положение на съдружаващ.
Бъдещият свят
След като вече конкретизирахме въпроса, може да обобщим идеите си за бъдещето по следния начин. В бъдеще всичко ще се развива около науката и хоризонтите, които някога сме помрачили поради нашето пренебрежение, отново ще бъдат озарени. Да, през ІV-V век по хиджра, ние до голяма степен сме пренебрегнали онези страни на Корана, които са свързани с природните закони, и напълно сме обърнали гръб на най-важните си опори. Аз лично винаги съм се натъжавал и със съжаление съм наблюдавал изключването от програмите на медресетата на тасаввуфа, който може да определим като духовния живот на исляма. Намаляването на интереса към клоновете на науката, основани на „наблюдението” и „експеримента” в медресетата в по-късните епохи, дори пълното изключване на положителните науки от медресето и оставянето на тези изключително важни ценности на произвола на съдбата, са подготвили почвата за нашата нищета, потиснатост и обреченост. Днес последиците от това пренебрежение ясно се виждат. Един ден това ще се компенсира, без съмнение бъдещето ще се изгради върху науката и всяко нещо ще черпи сили от нея.
Тя ще заеме особено важно място в глобализиращия се с бързи темпове свят, или както гласи едно от изказванията на Пророка, когато времето и разстоянията се скъсяват. Важното в случая е дали ние сме подготвени или не за реалностите в такъв свят. Впрочем днес както в Турция, така и в различни страни по света има много наши учени, но това не е достатъчно за създаването на един голям свят, който ще обхване и цяла Азия. Затова днес в Турция има необходимост от нова идея, ново разбиране, нова житейска философия и нови образователни институции. Новите поколения са длъжни да се мобилизират във всяка сфера на живота – от яслите, основните и средните училища до различните области, в които ще се утвърдят и професионализират в името на народа си. Щом в бъдеще всяко нещо ще черпи сили от науката, изграждането на това бъдеще върху науката ще бъде възможно единствено чрез подобни усилия.
Училищата, подготвителните кандидат-студентски курсове и университетите, отворени от родолюбивите и обичащите страната и народа си бизнесмени, са само една стъпка по този път. Това е свещено озарение и ранната зора на бъдещето. Тя е най-верният свидетел на истинската светлина. Вече ще блестят истинските светлини и се надяваме, че ако не се появи насрещен вятър, висшият идеал, към който се стреми народът ни, ще бъде постигнат.
Твърдението на Хънтингтън
Смятам, че с твърденията като това на Хънтингтън се прави опит по-скоро да се набележат нови цели в името на силите, властващи над света, и да се настрои общественото мнение в полза на тези цели, отколкото да се дават обективни оценки за бъдещето. До разпадането на съветския блок в идейно отношение човечеството беше разделено около полюсите Изток – Запад или НАТО – Варшавски договор. Сега се възпроизвежда нов измислен противник и съзнанието на хората се подготвя за сблъсък на цивилизациите, базиран на религиозни и културни различия и така се правят опити за изграждане на нова основа, върху която господстващият блок да продължи хегемонията си.
Всъщност досега сблъсъкът винаги е бил желан от страна на някои сили. Тоест в обществата е била предизвикана тревога срещу враг, който е бил повече въображаем, отколкото истински, за когото често се е твърдяло, че съществува, който е бил показван като голяма заплаха и по този начин масите са били подготвени за всички видове конфликти.
Впрочем от древността до днес нито една религия, одобрена от Бог, независимо дали е била проповядвана от пророка Муса, мир нему, Иса, мир нему, или Мухаммед, мир нему, не е била основана на конфликти. Не само че не се основавали на конфликти, но всички тези религии и особено ислямът обявявали война на раздорите, развалата, конфронтирането и угнетяването. Ислям означава мир, сигурност, спокойствие. Следователно в религия, чиито основни принципи са помирението, сигурността и мирът по света, войните и конфликтите са второстепенни положения. Ако се изключат някои обстоятелства – те също протичат в рамките на определени правила, – които може да сравним със здравия организъм, борещ се с попадналите в него микроби, ислямът винаги е проповядвал мир и спокойствие. Да, той разглежда войната като естествено и второстепенно положение, породено от човешката природа, създал е закони, за да регламентира поведението на хората и е наложил ограничения в това отношение. Например с повелята: „И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи!” (Коран, 5: 8), ислямът взима за основа справедливостта и мира по земята. Освен това той е изградил и защитни норми на базата на определени принципи, гарантиращи неприкосновеността на религията, живота, имуществото, потомството и ума, което е заложено и в съвременните правни системи. В сравнение с това християнството още от самото начало се е развивало като религия на абстрактна любов и не е изработило правила за водене на война, която е естествена човешка реалност. Така, от една страна, не били избегнати световните войни на Запад, Стогодишната война и още много други, както и трагичните събития в Хирошима и Нагасаки, а от друга страна, не било предотвратено протичането им в изключително кръвопролитна и ужасяваща форма. Да, започвайки с битките при Муте и Ярмук още в началния период на исляма и продължавайки с кръстоносните походи и с нападенията срещу исляма в по-късните епохи, както и с почти нестихващите войни на собствената му територия, историята на Запада се е развивала като история на безкрайните войни. Гледната точка на Хънтингтън и на разсъждаващите като него е резултат от този начин на мислене и отразява същия дух.
С подкрепата и помощта на Всевишния ние ще направим всичко, което е по силите ни, за да продължим полъха на толерантността и диалога, които започнаха да се разпространяват и в известна степен се наблюдава тенденция към разширяването им в световен мащаб и се надявам, че ще успеем да разкажем, че прогнозите на мнозина за бъдещето ще се окажат неверни. Защото ние вярваме, че този полъх притежава силата да обори смъртоносните оръжия, механизираните бригади и още редица други отрицателни фактори. Изтъкването и извеждането на преден план във всяка сфера на обществото на това ново послание, чиито корени са в далечното минало, е благодат, дадена на хората на любовта от Всевишния. Затова твърдим, че толерантността и диалогът трябва да се олицетворяват по най-добрия начин в страната ни, както и да се превърнем в еталон за целия свят в това отношение. Ако с Божието благоволение Азия успее да се възроди в този смисъл, гравитирането на света около нея не би било плод на въображение. Това ще доведе не до сблъсък, а до обединяване на последователите на небесните религии, в чиято основа стоят едни и същи принципи и се надяваме, че човечеството ще изживее още веднъж нова и щастлива пролет преди завършека на света.
- Създадено на .