Толерантност

Освен възвишени качества човешкото същество притежава и редица недостатъци. Никое друго същество преди него не е съчетавало в себе си толкова противоположни черти. От една страна, човек може да кръжи в райските небеса, а от друга, неочаквано да се отклони от посоката си и да падне в дълбока бездна. Ще бъде безполезно да се търси връзка между възходите и паденията на човека. Защото при него причините и следствията протичат в съвсем различна последователност.

Има време, когато той непрекъснато пада и отново се изправя подобно на житните класове, а в други случаи прилича на грамаден чинар, но въпреки това се катурва и повече не се изправя. Понякога кара ангелите да изпитват възхищение от състоянието му, но не са малко и случаите, когато кара дори самия сатана да се срамува от деянията му.

Въпреки че за човека, притежаващ толкова противоречиви качества, грехът да не е основно състояние, той е заложен в съдбата му. Дори и неволно да се омърсява с греха, вероятността съществува. А за човешкото същество, чиято природа се деформира след подобно омърсяване, опрощението е всичко.

Както молбата за прошка, очакването на опрощение и чувството на съжаление за пропуснатите неща има важно значение, понеже това е съзнателен процес, така и даването на опрощение е въпрос на великодушие и добродетелност. Отделянето на прошката от добродетелта и обратното би било погрешно. Няма човек, който да не знае народната мъдрост: „Малките грешат, големите прощават.” Колко вярно е казано!

Получаването на опрощение означава поправяне на характера, връщане към истинската същност и наново преоткриване на себе си. Затова най-благородните деяния при Безкрайно милосърдния са мъчителните търсения за връщане към истинската същност.

Живата и неживата природа е опознала прошката благодарение на човека. Създателят е показал на човека, че е способен да прощава и е вложил в сърцето му възвишеното чувство, изпитвано след даване на прошка. Когато първият човек е нанесъл удар на същността си, като се отклонил от правия път в резултат на естествено желание, от съвестта му се чували стенания и молитви, а опрощението дошло от небесата като отговор на този зов.

Човешкият род е съхранил като своя надежда и утешение векове наред този дар, който е получил благодарение на праотеца на цялото човечество. Винаги когато извърши простъпка, човек се изкачва на този магически трон и се издига към безкрайно милосърдие, пречиствайки се от срама и покрусата на греховете. От друга страна, той великодушно затваря очите си пред греховете, които другите вършат.

Благодарение на надеждата, че ще получи опрощение човекът има възможността да вижда собствения си свят озарен, издигайки се над мрачните облаци, появили се на хоризонта му. Щастливците, които са прозрели висшия смисъл на опрощението, живеят, слушайки мелодиите, които цял живот вдъхват успокоение на сърцата им.

Не си представяме да не дава прошка човек, който обича да му прощават. Той обича да му се прощава, но и да прощава. Нима е възможно да не прощава онзи, който знае, че единственото избавление от огъня, който греховете разпалват в човешката душа, е да се пие до насита от обилната река на опрощението?

И особено ако се осъзнае истината, че пътят към получаването на прошка минава през даване на прошка... Тези, които прощават, биват удостоени с прошка. Който не знае да прощава, не получава прошка. Онези, които пречат на толерантното отношение към другите, са зверове, лишени от човечност. Тези безмилостни хора, които нито веднъж през живота си не са подлагали делата си на равносметка и не са изпитали съжаление за сторените грехове, никога няма да вкусят висшето удоволствие от опрощаването.

Веднъж достопочтеният Месия (Иисус), мир нему, видял, че водят да линчуват някакъв провинил се човек и рекъл на тълпата, която очаквала грешника да го пребие с камъни: „Нека първият камък да бъде хвърлен от този, който няма грехове!” Кой, след като проумее смисъла на тези думи, би се осмелил да хвърля камъни по друг, когато собствената му глава е за линчуване? Дано да осъзнаят това днешните нещастници, които хабят живота си, подлагайки на равносметка чуждите дела!

Впрочем виновният се наказва и нито едно възвишено чувство, включително и състраданието, не може да попречи на изпълнението на издадената от висша инстанция присъда. От друга страна обаче, не е възможно да твърдим, че съществува правило, което ни позволява да линчуваме хората, осъдени от собствената ни омраза и ненавист. Истината е следната: докато ние не разрушим идола вътре в нас със смелостта на пророка Ибрахим (Авраам), мир нему, не ще отсъждаме правилно нито за себе си, нито за останалите.

Прошката е възникнала заедно с човека и е достигнала съвършенство благодарение на него. От тази гледна точка ние наблюдаваме най-щедрото опрощение в лицето на най-възвишената личност.

Ала омразата и ненавистта са семена от Ада, които низките души сеят сред хората. В отговор на онези, които разпалват омраза и ненавист, превръщайки земята в страшна бездна, трябва, прощавайки, да се притечем на помощ на хората, които непрекъснато са тласкани към неизвестността с хиляди мъчения. Отминалите няколко века бяха почернени и помрачени в резултат на пагубните действия на непознаващите милост и състрадание. Невъзможно е човек да не настръхва при мисълта, че подобни нещастници биха властвали и над бъдещето.

Затова най-големият дар, който днешните поколения биха завещали на своите деца и внуци, е да ги научат да прощават. Да прощават дори и най-противните и груби деяния... Но да се дава прошка на мутирали човеци със свирепи души, чиито съвести изпитват удоволствие да карат другите да страдат, е неуважение към самата прошка. Да, от една страна, не сме в състояние да им простим, а от друга, подобна постъпка би била неуважение към човечеството. Не допускаме, че ще се появи някой, който да одобри и оправдае подобно неуважение.

Цяло поколение, на което се внушаваше омраза към миналото му, бе тласнато в мрачни светове, където наблюдаваше сцени на насилие и ужас. То съзерцаваше единствено кръв и гной дори в кукуригането на петлите, започнали да пеят след появата на светлина на хоризонта. Какво можеше да научи това поколение от общество, чийто глас, въздишки, мисли и смехове са пропити с кръв. Нещата, които му се поднасяха, бяха напълно противоположни на онова, което духът му търсеше, обладан от хиляди страдания. Дано да разберем това поколение, което доби втора същност под въздействието на погрешни внушения и в резултат на дългогодишно пренебрежение, когато раздорите и развалата, посети от него, се превръщат в стихийно бедствие! Жалко! Де е тази проницателност...

Ние вярваме, че прощаването и толерантността ще излекуват голяма част от раните ни. Стига това небесно оръжие да се намира в ръцете на онези, които разбират езика му. В противен случай погрешните лечебни методи, които прилагахме досега в името на изцелението, ще изкарат пред нас редица други усложнения, като и в бъдеще ще продължават да ни хвърлят в смут.

Опознай болестта, после опитай да я излекуваш,
нима мислиш, че всеки цяр е лек за всяка болест.
Зия Паша

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.