Универсалната толерантност на исляма

След падането на Берлинската стена и с развоя на събитията в Русия на Запад се говори, че “червената заплаха” вече е отминала и сега е налице “зелена заплаха”. Какво мислите по този въпрос?

Падането на Берлинската стена и рухването на комунизма положи началото на нови формирования в света. Няма съмнение, че ислямът, който продължава своята мисия от четиринайсет века насам, ще има огромен принос за тези формирования. В процеса на ферментация и новообразуване на света приносът на исляма с присъщите му красоти към това формиране дори ще бъде изключително полезно за света. Но ако част от света остане безразличен към този принос, независимо дали това ще произтича от слабостите на мюсюлманите в представянето на религията, или от отблъскващите сцени на някои места, губещите ще са безразличните към него. Надявам се логичното мислене и прозорливостта да се притекат на помощ и да ни предпазят от безправието, до което биха довели чувствата. Колко тъжно е, че докато някои в света се опитват да пренесат в съвремието ни вчерашната враждебност към исляма и я подклаждат, определени радикални прояви на различни места в ислямския свят, подхранващи тази враждебност, оказват безусловна подкрепа на идеята, от която тя произтича! Така, от една страна, възвишената ни религия превива гръб и стене под ударите на противниците, а от друга, непрекъснато страда от вероломството на приятелите си.

Да, на различни места по света някои вярващи сметнаха, че всички средства за постигане на целите са позволени, замесвайки се неправомерно в терористични актове, чрез марксически подходи, и накърниха авторитета си като мюсюлмани. Противникът веднага се възползва от това положение и прехвърли допуснатите грешки върху исляма. Вместо да види истинското лице на исляма в Корана, сунната и Епохата на щастието, той погледна състоянието на днешните слаби, жалки, противоречиви мюсюлмани и стигна до негативни съждения за исляма, а донякъде искаше да е така.

Впрочем не че нямаше на много места такива, които искаха ислямът да се представя по този начин. Това бяха хора, интерпретиращи нещата повече в своя полза, отколкото да подкрепят изучаването и опознаването на оригиналната същност на исляма. Надяваме се онези, които днес се застъпват за толерантността и търпимостта, да преодолеят всички тези негативни практики и течения и да олицетворяват исляма с неговата оригиналност, т.е. с чистотата му от Епохата на щастието и чрез поведението на Гордостта на човечеството, и така да премахнат негативния му образ. Въпреки всичко истина е, че днес в Турция, в достатъчна степен или не съвсем, има стремеж към онзи приветлив облик на исляма.

Оценявате ли радикализма като враждебност към исляма?

Хората, които претендират за радикализъм, представляват маргинална група, която до голяма степен не знае какво върши. Въпреки че броят и потенциалът им е твърде малък, те винаги успяват да надигнат глас чрез разрушителната сила и следователно целият свят добива представа за исляма повече от техните действия, отколкото чрез хората, изповядващи исляма в неговия оригинален вариант. Тук не искам да цитирам имена, но ако погледнем света, тази истина ще се види на много места. Тази прослойка е изградила отрицателен образ на исляма в световен мащаб. Така че подобни хора нанасят вреда на исляма, без да осъзнават това. Така се издига преграда, поне пред значителна част от света, която му пречи да се озари от светлината на Корана.

Защо Западът представя исляма в толкова негативна светлина?

Както у нас е имало случаи на заблуждение, така е възможно и църковните кръгове да са заблудили масите в дадена епоха. Преди появата на исляма някои кръгове заели негативни позиции срещу достопочтения Месия, дори гледали на него като на дете с неясен произход. По същата логика е възможно и днес ислямът да се оценява с такова късогледство.

Второ, бидейки силни на държавно равнище, е възможно да сме помрачили истинското лице на исляма, прибягвайки от време на време до груба сила, вместо да завладеем сърцата с човешките си качества, чрез разума и логиката. В повечето случаи силата пренебрегва доводите на разума и логиката. На Запад негативните последици в това отношение са напълно очевидни. Също така не може да твърдим, че всички армии, които сме мобилизирали срещу Запада, са били базирани на правдата и са действали в името на правдата. Дори и в основата да лежи правдата, трудно е да се каже, че тя винаги е била спазвана и поддържана. На Запад това е породило негативен образ. В по-късните епохи, стенейки под коварството и насилието на Запада, ислямският свят бил разпокъсан, ощетен и онеправдан от западния свят. Това от своя страна е породило в ислямския свят антипатия срещу Запада.

Глобализиращият се свят вече ни принуждава да се обединим. Информационните технологии, транспортните средства и особено телекомуникациите изключително намалиха разстоянията в света и едва ли не го превърнаха в глобално село. Ако в това глобално село пренебрегнем мисълта, че ще сме принудени да живеем заедно с всички хора, ако сеем вражда, още повече, ако проявим тази враждебност, ако онези, които твърдят, че олицетворяват чистия ислям, смятат, че безмилостното нападане на Запада е един от параметрите на джихада, бихме дали коз в ръцете на противниците и бихме навредили на исляма.

Въпреки всичко аз съм напълно убеден, че общност, обединена около нови идеи и около толерантността, ще преодолее всички негативни явления, следвайки пътя на святи личности като Мевляна, Юнус Емре, Ахмед Йесеви, ще пречупи грубостта около светлия идеал и ще възвести универсалността на исляма пред света.

Защо свойствените за исляма концепции, свързани с екологията и човешките права, не можаха да бъдат изтъкнати в западния свят? Какво бихте казали по този въпрос?

Тази страна на исляма също стана жертва на невежеството ни. В началото не успяхме да осъзнаем напълно важността на проблема. Впрочем сега има наши специалисти по хадисознание и тефсир[1], които изследват тази тема от автентични извори и се говори и пише по нея, но мисля, че това се прави с голямо закъснение. И то въпреки свидетелствата на изворите. Ако изследваме темата от гледна точка на възвишения живот на нашия Пророк, ще видим, че още в началото Коранът слага под защита разположената в пустинна и безводна местност Мека, като забранява отсичането на дървета и окосяването на треви там, с което иска да внуши на хората, че сухата и безводна земя са гибелни за тях. Природата на всяка цена е трябвало да се опази в хармония с екологичното равновесие в нея. Фактът, че обявяването на Мека за защитена територия е религиозна повеля, не е пречка да си служим с този пример. Когато Пратеника на Аллах отишъл в Медина, изрекъл: „Всевишни, както достопочтеният Ибрахим обяви Мека за защитен град, така и аз обявявам Медина и околността между двете планини за защитени.”[2] Той взима под свое покровителство Медина подобно на Мека. Така Пророка не позволява да се посяга на дърветата и зеленината там, дори смята за престъпление подобно посегателство в Ал-Харам ал-Шариф (Благородната светиня) по време на ихрам[3]. След като такова е било разбирането на Пратеника на Аллах, смятам, че ако тогава целият свят му се бил покорил, той е щял да посочи още редица защитени паркове, резервати и зелени площи по земята, генерализирайки тази идея.

Към това искам да добавя и темата, свързана с кучетата. Известно е, че и в Европа се писа много за вредата от кучетата, или по-точно за опасните за хората вируси, на които са носители. Веднъж по хигиенични съображения Пратеника на Аллах, мир нему, заповядал да бъдат ликвидирани кучетата заради вредата от тях. После се отказал от идеята си и повелил: „Ако кучетата не представляваха отделен вид, щях да заповядам унищожаването им.”[4] Това означава следното: налага се да бъдат опазени в името на екологичното равновесие. Отношението на достопочтения Юмер към ликвидирането на скакалците също може да се оцени от тази гледна точка. В хрониките е отбелязано, че достопочтеният Юмер смятал изчезването на скакалците като поличба за края на света и по време на своето управление понякога разтревожено си задавал въпроса: „Дали скакалците са изчезнали?” Описват се и наказанията, които давал за унищожаване на скакалци.[5] В ислямската история съществуват много подобни примери.

Ако погледнем на въпроса от този ъгъл, може да кажем, че ислямът е следвал същата универсална линия на загриженост по отношение на опазването на екологичното равновесие, която следвал и при спазването на човешките права. Това може да се потвърди със следните думи на Пратеника на Аллах: „Който има в ръката си дръвче, да го засади, дори да настъпва краят на света.”[6] Да, ако вярващият, който без да губи надежда, трябва да засажда дръвчета, дори да настъпва краят на света, е схванал тази тънкост на своята религия, би трябвало да озелени света от единия до другия край. Ако хората, които твърдят, че следват пътя на Гордостта на човечеството, смятан за основен източник на религиозните предписания, отсичат гори и превръщат всичко наоколо в пустиня, винаги може да се спори за това, доколко подобни хора са привързани към неговото послание. От тази гледна точка се налага мюсюлманите още веднъж да ревизират състоянието си, да заимстват исляма директно от Епохата на щастието и да пренесат онзи истински ислям в съвремието ни.


* Това е част от интервюто, дадено от автора на 19.10.1995 г. за телевизионния канал на Холандската мюсюлманска медийна група NMO.
[1] Тефсир – наука за тълкуване на кораничните знамения. – Б. пр.
[2] Buhari, Fezail-ü Medine, 6; Müslim, Hac, 462.
[3] Ихрам – встъпването в състояние на свещенодействие по време на хадж. – Б. пр.
[4] Ebu Davud, Edahi, 21; İbn-i Mace, Sayd, 2; Ahmed ibn Hanbel, Müsned, 4/85.
[5] İmam Malik, Muvatta, Hac, 34.
[6] Müsned, 3/191.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.