Когато се изгражда нов свят

Покрай войната с тероризма след 11 септември и сценариите, насочени към Ирак, който е съседна държава на Турция, намаляха и оптимистичните очаквания. Какво мислите по този въпрос?

Надеждата е неотслабваща енергия за действие за хората, гледащи на живота през призмата на Онзи, Който им го е дарил и съгласуващи стъпките си с това разбиране; тя е неизчерпаем извор за онези, които мислят не за собствените си души, а за душите на другите, които виждат истинското щастие в щастието на другите, откриват смисъла на живота, грижейки се за живота на другите; тя е безкраен източник на мощ за хората, живеещи в измерението на духа и сърцето, които са се посветили на свят идеал и са преодолели оковите на времето, пространството, материята, страстта и изгодата. Затова когато другите са споходени от мисълта, че „всичко е свършено”, когато цял един народ е превил гръб; когато решителността и волята са прекършени под въздействието на трусове, бури и порои; когато са в загуба лицата, обвързали душите си с длъжности, чинове, богатство, подчинили волята си на чужда мощ и сила, а не на истинския им притежател, и повярвали в залязващите звезди, луни и слънца, понеже не са открили истината; надeждата в сърцата на хората, за които стана дума, придобива такава епична форма, че те на всяка цена са готови да предизвикат вселената. Дори безброй пъти да бъдат нарушени редът и хармонията им, те без колебание продължават по своя път, вдъхват живот на мъртвите души и дават сили на сломените хора, отразявайки реално присъствие в нереалността.

Човекът е извор на всичко

Човекът е същество, което трудно може да се разгадае напълно. Понеже у него се крият всички светове и духът, а в известен смисъл и материите на всички първоначални творения, от една страна, разгадаването на битието минава през опознаване на човека, а от друга, опознаването на човека минава през осмисляне на битието. Всъщност опознаването на човека е първата задача на самия него, защото той същевременно е прозорец към опознаване на Твореца. Затова първоначалната задача на всеки човек е да открие и опознае себе си, след което да се посвети на своя Създател, поглеждайки към Него през призмата на това озарение. Колко жалко е, че повечето от нас пренебрегват именно това положение. Да, колко души може да бъдат посочени, които се подлагат на самокритика? Колко са хората, които по няколко пъти на ден преоткриват себе си чрез слабостите, талантите, празнотите, силите, изгубеното и спечеленото и слизат в дълбините на вътрешния си свят? Колко са онези, които се вглеждат в душата си с реалистично разбиране, стремейки се да я опознаят с опита, с който съвестният, професионален и разумен лекар преглежда пациентите, а не с мимолетно учудване, нито с тайно любопитство или себеунижение, изобличавайки собствените пороци; а може би с необходимостта от изучаване и опознаване на себе си? Впрочем човешкият род не може да намери щастието, което търси в „изгубения рай”, или по-точно не може да открие изгубения рай, защото не се прави именно това.

Патентът на малобройното малцинство

Изключено е да не се оценят научните изследвания, чудесата на цивилизацията и техническите изобретения. Но дали науката, техниката и ускореното развитие и глобализацията, породени от тях, са подчинени на по-важни цели? Пространството, което бива стеснявано и с всеки изминал ден се превръща в едно село; времето, което бива скъсявано и нулирано, служат ли на по-висши от тях идеали? Или са се превърнали в самоцел? Или пък служат за благоденствието в живота на твърде малобройно малцинство, което държи в ръцете си „патентните” права на изброените неща въпреки огромното мнозинство? Проникването в най-отдалечените кътчета на вселената, изучаването на предметите и природата, опознаването на света като родното ни село и махала, осведомеността дори и по най-съкровените теми, ако изпреварват истинските ни човешки ценности, нужди и желания, ако нарушават личната неприкосновеност и достойнство, в такъв случай, кое е за предпочитане – дали свят, в който са налице споменатите положения, или светът от предишните епохи, в който всички тези неща липсват, но където човекът е много по-щастлив, личният и социалният живот и взаимоотношенията са основани на човешките ценности. В интерес на истината струва си да се помисли над това.

Науката, техниката и бързото развитие никога не са били най-голямата потребност на човечеството, както и сега не са. Но противопоставянето срещу науката и техниката по „идеалистични” съображения е абсолютно неправилно. Подобна реакция може да е плод само на утопичен блян. Ругаенето на машините, проклятията по адрес на фабриките с нищо няма да допринесе за развитието на човечеството. Дори и да се проклинат машините, те пак ще работят и фабриките пак ще димят. Затова може да се каже, че нищо друго не е важно освен същественият проблем в чии ръце са науката и техниката и за какво и за какви цели се използват. Докато науката и техниката са в състояние да превърнат света в ад, ако се намират в ръцете на безотговорно малцинство, то никой не е пострадал от оръжие в ръката на ангелите, това е невъзможно. Човечеството винаги е страдало от онези, които са виждали справедливостта в силата, както и от ненаситните амбиции. Науката и техниката, както и бързото развитие, породено от тях, са възвишени и святи дотолкова, доколкото насочват човека към човешки цели; използват се за осъществяването на тези цели; носят щастие и спокойствие; облекчават носталгията и мъката; служат на баланса между държавите и на общата хармония в света, отстранявайки своевременно всяка злополука; допринасят за решаването на земните проблеми и на свързаните с отвъдното; ускоряват развитието на научните изследвания и открития. Но когато бъдат отделени от изброените положения и превърнати в самоцел или служат за благоденствието на твърде малобройно малцинство, е по-добре да липсват, отколкото да съществуват.

Ще бъдат ли „крале” онези, които властват над техниката и са напреднали в науката, когато се изгражда новият световен ред? Ще бъдат ли достатъчни само науката и техниката, независимо дали служат на доброто, на човека и на нашето благоденствие?

Според мен науката и техниката трябва да се оценяват от тази гледна точка. На какво служат днес науката и техниката? Дали на отношенията между отделните личности, между личност и общество и държава и общество; дали за укрепването на взаимната обич и уважение, т.е. за толерантността, приемането на всеки в положението, в което се намира; за справедливостта, предаността, спазването на правата; или – за хитрост, измама, злонамереност, клевета, разнищване на простъпките и грешките на другите; за нарушаване правото на неприкосновеност и намеса в личния живот? Дали служат за изпитване на искрено уважение към ценности като вярата, живота, частната собственост, създаването на поколение, умственото и физическото здраве на всеки човек, които трябва да бъдат опазени; на добронамереността и взаимното разбирателство; на правото, справедливостта и правилното разпределение в междудържавните и международните отношения; за въздържане от експлоатация и почитане на основните човешки права и свободи; или  за хегемонията на капитала и грубата сила?! Ако науката и техниката застанат зад изброените негативни положения, тогава тя е кошмарът на бъдещето. Да, ако в съвремието ни в международен план са валидни изброените отрицателни явления и ако глобализацията стъпва на тях, тогава кошмарите на човечеството ще продължат; ще е тежко състоянието на повечето от половината жители на земята, принудени днес  да се препитават с два долара на ден, а над един милиард души – и с по-малко; една четвърт от населението на света ще е лишена от здравословна питейна вода; бързо ще се разпространяват страшни болести като СПИН и ще носят заплаха за хората; медицината, която е най-важната потребност за човека, ще се превърне в скъпоплатена индустрия; околната среда ще се замърсява в световен мащаб и ще расте глобалното затопляне; част от хората по света ще е лишена от всякакви демократични права; на много места по света ще се нарушават човешките права, които едва ли не, отразяват методите на управление и начина на живот там; локалните и международните терористични актове, които не може да се предотвратят, ще продължат да са кошмар за цялото човечество.

* Интервюто е взето от книгата на журналистката Неввал Севинди „Интервю с Фетхуллах Гюлен в Ню Йорк и глобалната толерантност”, публикувана през април 2002 г.