Как да се държим и постъпваме при вреждебно отношение

Поведението на мюсюлманина е много важно. Защото той е човек, който получава възпитанието си от Пророка Мухаммед, мир нему. Не е възможно мюсюлманинът да нарушава нормите на благоприличие, възпитание и непорочност, това не трябва да се случва. Защото неговото поведение и постъпки автоматично ще се припишат на исляма. В такъв случай вярващият не бива да променя поведението си, оформено благодарение на ислямската етика, и трябва да постъпва както подобава на един мюсюлманин, дори и пред най-суровите хора и в най-тежките ситуации. Когато обърнем поглед към живота на Пратеника на Аллах, виждаме, че той не е променил своето отношение дори към Ебу Джехил. От тази гледна точка, ако сме изпитали гняв в дадена ситуация, начинът, по който ще изразим гнева, си също трябва да е съобразен с исляма.

Впрочем в някои знамения на Свещения Коран е използван строг тон спрямо неверниците. Но той е насочен по-скоро към някои погрешни идеи и мисли, отколкото към личностите. Да, Коранът не е отправил язвителни критики към никого. Критиките в него са насочени не към неверниците и отвърналите се от религията, а най-вече към атеистичните идеи и езическите схващания. От тази гледна точка е немислимо и не трябва последователите на Корана да изповядват по-различно мнение.

Да, може да разгледаме тази истина както по отношение на хората, така и по отношение на държавите. Например когато споменаваме имената на държави като Америка, Англия, Германия, е възможно понякога да изострим тона си. Но никога не трябва да забравяме, че ако занапред желаем да отправим предложения за диалог на американците, англичаните и германците, да им разкажем някои истини или да споделим с тях своите религиозни мисли и чувства, длъжни сме незабавно да се откажем от острия тон и добре да подберем стила си на изказване. В такъв случай е задължително напълно да се съобразяваме с критериите и правилата, извлечени от духа на Корана и сунната.

Блага дума, добро отношение

Ако желаете, може да конкретизираме темата с пример от Корана. Когато Аллах, да е славно името Му, изпратил Муса, мир нему, при Фараона, му рекъл: „И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!” (Коран, 20: 44). Това означава, че вашият събеседник дори да е като Фараона, който години наред угнетявал народа на Муса, вие трябва да говорите с благи и приятни думи. Защото целта не е отмъщение, а напътване на хората към истината и призоваване към спасение. Друг момент, на който трябва да се обърне внимание в случая, е, че Коранът обвързва с благата дума отдаването на размисъл на събеседника и побояването му от Аллах. Ако прочетем кораничното знамение в обратен смисъл, ще стигнем до следния извод: ако им говорите с твърд тон, нито ще се замислят, нито ще се опомнят и побоят. В такъв случай, за да се разкаже нещо на някого, мекият тон и толерантното отношение са задължителни, независимо кой е събеседникът. Следователно мюсюлманинът е длъжен винаги да бъде човек на благите постъпки, на доброто отношение, да има меко сърце, блага съвест и да изрича благи думи, за да може истински да напътва хората. В противен случай действията и поведението на човек, който не се е смекчил, не се е претопил, не е влязъл в духовната форма на Пророка, ще бъдат изкуствени и неистински. Дори и да се усмихват известно време, подобни хора веднага си проличават и показват истинската си същност, когато бъдат засегнати. Впрочем колко време светулката може да заблуждава астрономите?

Слизането на достопочтения Иса (Иисус) на земята

В рамките на тези критерии поверието, според което преди края на света достопочтеният Месия ще слезе на земята и ще следва една личност от общността на Пророка Мухаммед, може да се изтълкува по следния начин: със своята състрадателност и милосърдие той може би ще пренесе в друго измерение справедливостта, която се крие в духа на исляма. Тоест може да се каже, че в рамките на възможното той ще издигне правдата и справедливостта на исляма и на тяхна основа ще формулира принципа: „Не вдигай ръка срещу онзи, който те удря, бъди като ням, когато те ругаят, и не се обиждай, когато те накърняват”. Това ще бъде неговият завет. Ярък пример за истинска ислямска личност е страдалецът на епохата [Бедиуззаман]. Той винаги и по всякакъв повод е успявал да открие начин да разкаже за вярата, дори на хората, привързани единствено към материалното, които го подлагали на тежки мъчения и били безпощадни към него, и никога не им останал обиден. Хората, хвърлени в ямата (Коран, 85: 4-8), също са прекрасен пример в това отношение. Те полагали всички усилия, за да възвестят вдъхновението в душите си на онези, които изкопали яма за тях и ги хвърлили в нея.

Да, с викове и с груб тон, с гняв и насилие на никого нищо не може да се внуши, нито някой може да бъде заставен да приеме определена идея. Може би в даден период, когато човечеството все още е живеело примитивно, използването на насилие е било метод и начин за въздействие, но времето го е отменило и отхвърлило. Вече важи принципът: „Във взаимоотношенията с цивилизованите хора за основа се възприема методът на убеждението.” Днешните хора на любовта трябва да стигнат до равнището, чиито рамки се опитваме да начертаем, и постоянно да изучават тази тема. Да, както изтъкнахме по-горе, преди края на света достопочтеният Месия непременно ще слезе, за да изпълни важната си мисия, дори и да се намира в най-крайната точка на отвъдния свят. Ще слезе, но това ще се случи в духовен план, той ще слезе вътре в душите ви, които по дух и смисъл ще олицетворяват неговия дух. Да, той ще „слезе”, за да придаде форма именно на този смисъл и дух. Ако този дух липсва, няма смисъл и от идването му от плът и кръв.

При това положение хората, които възнамеряват да прегърнат бъдещето, трябва да се стараят да се издигнат до положението на ученици на достопочтения Месия, вместо да стоят и да го очакват. Така че когато той дойде да застане начело на вече изградения остров на любовта, да не полага отново грижи за възпитаване на ученици. Впрочем той би могъл да извърши онзи подвиг, който другите очакват именно тогава. (С други думи, в деня, в който той слезе на бялото минаре в Дамаск и се качи на бял кон, да влезе в двора с шадраваните на „Султан Ахмед” и с всеки замах на меча си да събаря по няколко езически храма, после да окачи меча си на лентата между минаретата на „Султан Ахмед” подобно на светлинните плакати. И хората да наблюдават този символ на великата победа до края на света!) Според мен дори и онези, които наивно очакват протичането на събитията в подобна чудотворна атмосфера, трябва да се възпитават, следвайки линията, за която стана дума. Каквото и да се случи, възраждането в последно време ще бъде извършено от хора, въплътили в себе си благ нрав, добро поведение, благо сърце и благи думи.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.