Умереност в толерантността
Умереността и балансът са важни във всяко отношение. Що се отнася до толерантността, и в нея балансът на чувствата трябва да е напълно равномерен. Без претенция за категоричност мога да заявя, че ние вярваме в балансираната си толерантност. От тази гледна точка, бидейки толерантни, не е допустимо толерирането на деяния, които биха застрашили бъдещето на народа и страната ни, биха потъпкали националните ни ценности и биха опорочили историята ни. Всъщност кои постъпки могат да се толерират, и кои не, в името на настоящето и бъдещето ни, е ясно. Но се надявам, че с времето обществото ще изгради този баланс, сплотявайки се. Днес обаче задачата, която стои пред нас, е в тази демократична атмосфера да стоим далеч от проблемите, които биха ни разединили, да изведем на преден план обстоятелствата, които ни сплотяват като общество и народ, да приемаме всички такива, каквито са, и да бъдем толерантни към тях.
Впрочем когато става въпрос за правото на другите, никой не може да прояви толерантност. Ние можем да проявим саможертва по проблемите, засягащи единствено нас, но да се опрощават хора, накърнили интересите на обществото, е несправедливо отношение към това общество. Да, аз може да дам портфейла или дрехата си на друг, това е акт на саможертва. Но ако дам някому народни пари и имущество или онова, което по право се полага на обществото, това привидно може да изглежда като благодеяние, но всъщност е угнетяване.
В такъв случай, ако някой посяга на настоящето и бъдещето на обществото, на „живота”, „поколението”, „съзнанието”, „религията” и „имуществото”, и застрашава основите на семейството, толерирането на подобни деяния е над нашите възможности. Това е очевидно и от тази гледна точка са ясни както целите и насоките на толерантността, така и как народът я разбира.
От друга страна, съжденията не трябва да се основават на вероятности. В противен случай ще се стигне до злонамереност, което е грях. Умозаключенията се правят на базата на случилото се. Докато не са налице улики и доказателства, важи принципът за невинността на личността. Това е юридическо правило. От тази гледна точка не са нищо повече от клевета безпочвените и злонамерени обвинения от рода на: „Говорейки за толерантност, същевременно вие подривате всички национални и духовни ценности и се оставяте други да ви водят”. Така са чиста фантазия и твърденията от рода на: „Сега говорите за толерантност, но ако ви се даде възможност, ще направите това или онова...” Те не почиват на никакви улики и доказателства. Всичко това може да се определи единствено като параноя и повече не е нужно да се обръща внимание на тази тема.
Сега трябва да обърнем внимание не на въпроса дали хората ще повярват на идеите, защитавани от нас, а на решителността и постоянството по пътя към идеала за любов и толерантност, демонстрирани от пророците при изпълнението на най-възвишената човешка мисия, които са като слънца и луни в пророческото дело.
- Създадено на .