Печат

Диалогът – път към по-добър и човечен свят

Написана от Проф. Цветан Теофанов на . Публикувано в Диалогът през призмата на исляма

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Диалогът – път към по-добър и човечен святКнигата на турския учен Ахмет Куруджан Диалогът през призмата на исляма се вписва в симптоматичната от десетина години насам тенденция мюсюлмански интелектуалци да бранят своята религия от несправедливи нападки чрез разясняване на основополагащите й принципи. В масовото съзнание на средния човек от друга вяра ислямът продължава да буди тревога и да крие опасност и заплаха, най-вече поради използването му за политически цели в брутални актове на терор, враждебност и насилие със стотици невинни жертви.

Създава се напълно погрешното впечатление, че самоубийствените атентати, капсулирането в  тесни догматични рамки, отчуждението от съвременния свят, неприемането на другия и агресивната реторика са вдъхновени от Свещения Коран и от примера на мюсюлманския Пророк. На тези устойчиви предубеждения и на провокирани от темата „неудобни” въпроси авторът на книгата Ахмет Куруджан отговаря спокойно, доброжелателно и задълбочено, с  факти и конкретни аргументи, без да търси пропагандни ефекти и без да прилага манипулативни научноизследователски стратегии. Затова и думите му постигат необходимата балансираност, солидност и тежест, за да бъдат чути от опонентите и да залегнат в съзнанието им, а направените изводи не пораждат допълнителни възражения и несъгласия.

Диалогът между юдеи, християни и мюсюлмани, на практика иницииран от Втория ватикански събор в периода 1962/ 1967 г., но поддържан и от трите авраамичните религии, придобива особена актуалност в съвременната епоха, разтърсвана от конфликти, кризи, сривове и падения на морала и нравствеността.

Издигайки в култ материалното благополучие и битовите удобства, консумативното общество изостря девалвацията на духовните ценности и ражда изгубени поколения, все по-объркани и залутани в джунглата на глобализацията. Научно-техническата революция ни разкрива неподозирани тайни и ни кара да се чувстваме едва ли не съизмерими с Твореца. Но колкото повече навлизаме в загадките на вселената, на космоса и на човешкото тяло и душа, с толкова по-голямо изумление се изправяме пред недостижимото съвършенство и безупречния ред на света и природата, които не биха могли да се обяснят иначе освен чрез Божието присъствие. Когато религията се завръща, възкресявайки най-съкровената ни вяра, любов и вътрешна хармония, вече не като средновековна отживелица, а като насъщна потребност на съвременната цивилизация, толерантният диалог между изповядващите юдаизма, християнството и исляма формира един от стълбовете – най-важния – на разбирателството и мирното съжителство между стотици милиони хора по света.

Ахмет Куруджан е структурирал труда си около две основни ядра – ислямската доктрина за диалога и вижданията за него на изтъкнатия турски мислител и религиозен деец Фетхуллах Гюлен.

Като се позовава на множество примери от Свещения Коран и от житието на Пророка Мухаммед, авторът разсейва подозренията, че ислямът е затворена в себе си и враждебна към другите изповедания религия. Напротив, диалогичността, уважението към чуждата вяра и поддържането на добри взаимоотношения с останалите хора независимо от конфесионалната им принадлежност са задължителни ислямски принципи. Те са не само абстрактни теоретични постановки, но и продуктивни ценности, прилагани в реалния живот през най-градивните епохи от мюсюлманската история. 

И Свещеният Коран, и Пророкът Мухаммед подчертават, че ислямът идва, за да потвърди посланието на предходните пророци, и че няма различия с тях по главното доктринално послание: Бог е един, съществува отвъден живот, очаква ни възкресение, Съден ден и равносметка, земният живот е само миг на изпитание, хората трябва да вършат добро и т.н.  Коранът предоставя достатъчно опорни точки за толерантния диалог с представителите на авраамичните религии. Ето някои от тях:

  1. Човекът е уважаван като Божие творение: “И почетохме Ние синовете на Адам...” (17: 70) Той е „с превъзходен облик” (95: 4) – венец на творението, – независимо от религиозната и етническата си принадлежност, социалното положение, цвета на кожата, пола. За мюсюлманина друговерците са просто потомци на Адам, които подобно на тях са удостоени с Божията милост.
  2. Освен че подчертава общия първоизвор на небесните религии и почита предходните пророци и Божи пратеници като носители на едно и също послание, Свещеният Коран призовава към обич и мирно съжителство между синовете на Адам: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ”. (49: 13) Различието между хората е кораничен закон и се възприема като плод на Божията воля и мъдрост и като източник на вътрешно обогатяване.
  3. Човек е свободен, а не роб.
  4. Ислямът призовава за справедливост в отношенията между хората – при управление, отсъждане, засвидетелстване. Забранен е гнетът и извършването на престъпления срещу другите: “И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, това е най-близо до богобоязливостта”. (5: 8) Коранът и Пророкът проповядват съчувствие и грижи за децата и възрастните, за бедните, болните, немощните, сираците, вдовиците, клетниците, пътниците, странниците в беда. Пред истината и при отсъждането не се прави разлика между близки и чужди хора, между мюсюлмани и друговерци: “Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина...” (6: 152)

Ислямската умереност във взаимоотношенията с другия не се ограничава в определени аспекти и сфери, тя е смятана за универсално и всеобхватно предписание, което отваря пътища за ползотворно сътрудничество и взаимодействие между религиозните общности.

Втората част на книгата Диалогът през призмата на исляма е посветена на Фетхуллах Гюлен и неговите разсъждения по темата. Той е една от влиятелните харизматични личности на нашето време, надарени със способността да увличат със заразителния си пример всички честни, добронамерени и непредубедени хора по света. Неговите прозрения се градят върху мъдростта на ислямската религия, или по-точно на религията с главна буква, но те са преди всичко изстрадани истини, постигнати в хода на дългия му, наситен с изпитания и духовно извисен житейски път. Бащинската му загриженост за съдбата на човечеството ни връща към милосърдието на пророците и същевременно е вдъхновена и провокирана от тоталната криза на днешното общество.    

Въпреки че са изразени по достъпен и разбираем за читателя начин, разсъжденията на Фетхуллах Гюлен се отличават с пределна дълбочина и сложност, при това те са подчинени на стройна философия и на комплексен възглед за света. В тези идеи читателят може да проникне и да се задълбочава в зависимост от степента на своя интелект и своето знание.

Най-важният ключ към неговите прозрения е етиката в широкия й смисъл, който в този контекст я дефинира не просто като система от етични норми, а като знание, ориентирано към най-дълбоките ниши на човешкото съществуване и способно да изцелява болестите му. Тази етика е най-благородното и вложено в природата ни знание за неизменните принципи и за тяхното прилагане и може да се тълкува като причина за пророческите послания. В този смисъл дори ако човек не притежава друго знание и не се нуждае от него, липсата на етика го лишава от възможността за спасение и в този, и в отвъдния свят. Усвояването на етическите норми придобива стойност единствено когато те потекат като кръв по вените и проникнат в нашата същност.

Фетхуллах Гюлен разглежда почти всички социално-политически въпроси през призмата на моралната перспектива, която за него не се свежда до определен набор от предписания и норми, а е залегнала в трайно установени философски, теософски и антропологични принципи, обединени в стройна, логично построена система. Диалогът е само един от проблемите, върху които Фетхуллах Гюлен фокусира своето внимание, но в него той влага мислите, чувствата и надеждите на всички вярващи хора, независимо от религията им, за по-добър и човечен свят.

Безспорно полезна и продиктувана от най-благородни намерения, книгата на Ахмет Куруджан Диалогът през призмата на исляма допринася за осъзнаване на необходимостта от разбирателство и толерантност като ключово условие за решаване на глобалните конфликти и кризи.

Проф. Цветан Теофанов