Печат

2. Има ли знамения, които заповядват диалога с хората на Писанието?

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Диалогът през призмата на исляма

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Има ли знамения, които заповядват диалога с хората на Писанието?В Свещения Коран има много знамения, свързани с хората на Писанието. „Кажи: “О, хора на Писанието, елате към слово, общо и за нас, и за вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!” (Коран, 3: 64). Това знамение, без никакво противоречие, повелява на Пратеника на Аллах, и следователно на мюсюлманите, да поддържат взаимна връзка с хората на Писанието и да се обединят около една цел. Така Коранът очертава рамките на диалога. Общите точки са вяра в Бога, в пророците, в задгробния живот; отхвърляне на пороци като прелюбодеяние, хазарт, алкохол; а може да бъдат и социални, политически, културни и икономически общи цели. Във взаимоотношенията си с хората на Писанието Пратеника на Аллах никога не е повдигал конфликтни въпроси, не ги е поставял за обсъждане и споразуменията от Худейбие, Хайбер и др. винаги са били насочени към диалога, което доказва нашата теза.

В друго знамение се повелява: „И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Коран, 29: 46). И тук се посочват общите ценности и следователно се цели да бъде създадена атмосфера на съвместно съжителство. Но групата на „угнетителите”, която се посочва като изключение в знамението, трябва да се разглежда от друг аспект. Това са хора, които не признават правото на живот на мюсюлманите, които поддържат враждебни отношения. За такива хора, групи или държави ислямът е определил правила за борба и освен като заповед мнозина ислямски юристи ги определят и като задължение. Но не трябва да се забравя, че ислямът е постановил обявяването на война или сключването на мирно споразумение да се решава от ръководните органи на държавата. Не е позволено личности или определени хора да взимат решение по такива въпроси.