Печат

Споразумението в Медина не е ли проект за взаимно съжителство? Може ли то да се счита за основа на диалога?

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Диалогът през призмата на исляма

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Споразумението в Медина не е ли проект за взаимно съжителство? Може ли то да се счита за основа на диалога?Споразумението в Медина представлява договор, който Пратеника на Аллах сключва веднага след преселението (хиджра) с местното население, включително и с юдеите. Според споразумението различните религиозни групи могат да живеят заедно, като запазят своите религиозни, културни и национални принадлежности, а за политическите, икономическите, правните, военните и социалните въпроси ще важат общите ценности. С това споразумение се създава своеобразна федерация и всеки, който е положил подписа си под него, получава гаранции за мирен живот, сигурност, свобода, равноправие и независимост. За всяко условие в споразумението може да се открие довод в Свещения Коран. Дори и днес, в непрекъснато променящото се политическо положение, споразумението от Медина може да послужи за извор и модел на управление. Също така е известно, че на тази тема са направени много магистърски, докторантски, научни и академични изследвания.

Това споразумение обхваща всички общности, без значение на техния език, религия и етнос, и показва, че религиозните различия не са пречка за съвместното съжителство. Пратеника бил лидер и споразумението се явявало конституция, основаваща се на единството и свободата. За пръв път били поставени задължения и отговорности на страните в договора.[1] Наличието на укази, приложения и правни въпроси, в които участват всички слоеве на обществото показва политическото измерение на споразумението. Преди преселението Медина било хаотично място, разделено на племена, но вече станало място за спокоен живот, което било много важно. Особено втората точка от споразумението, в която мюсюлманите, съдружаващите и хората на Писанието се наричат „общност” е особеност, на която трябва да се обърне специално внимание.

Може да определим споразумението от Медина като „Обществен договор, в основата на който, въпреки различията, стоят правата и свободите на всички хора, нормативните и законовите норми, защитаването на социалните и общите интереси на хората.”[2]

Има и мнения, според които „след като мюсюлманите се преселили в Медина, те били слаби и безсилни, затова имали нужда от такова споразумение, но след като създали ислямска държава, повече нямали необходимост от подобни споразумения.” Ако вникнем дълбоко в същността на такива мнения, ще разберем, че разсъжденията в тях са неоснователни. Дотук се опитахме да изложим знаменията в Свещения Коран, взимайки под внимание обстоятелството, че дори когато ислямът е бил в разцвет, Пратеника на Аллах стриктно е спазвал споразумението от Медина, както и много други споразумения, ако те не се нарушавали от противниковата страна. Това за пореден път доказва неправилността на мнения като горното.

Освен това споразумението, сключено в Медина, може да се окачестви като ислямски проект за съвместно съжителство. Несъмнено той поставя и основите на диалога, както на теория, така и на практика. Това споразумение, подписано от Пратеника и продължено в по-късните периоди, е едно от най-важните и основни доводи за диалога с останалите хора.

Какви са условията на Мединското споразумение за закупуване на земя от юдеите? Какви са техните права и задължения?

Предполагаме, че този въпрос е задаван много често и особено от гледна точка на юдеите е много важен. Ето и точките в споразумението, които засягат юдеите:

„1. Това е споразумение между Пророка Мухаммед, мюсюлманите от Курейш (преселниците от Мека), местните мюсюлмани, последователите им, присъединилите се после към тях и хората, които са били на джихад.

2. Без съмнение те са отделна общност от останалите.

16. Юдеите, които подпишат споразумението, няма да бъдат угнетявани и ще получат нашата помощ и подкрепа в случай, че не помагат на враговете ни.

25. Юдеите от племето Бени Авф представляват една общност с мюсюлманите. Юдеите имат право свободно да изпълняват религията си, също и мюсюлманите. Това важи и за робите им.

26. Юдеите от племето Бени Неджар притежават същите права като юдеите от Бени Авф. (В следващите точки на договора се повтаря същото и за юдеите от Бени Харис, Бени Саиде, Бени Джусем, Бени Евс, Бени Салебе и Бени Сутейбе).

35. Тези, които търсят покровителство при юдеите, ще притежават същите права като техните.

36. Юдеите нямат право да се включват във война, без разрешението на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

45. Ако мюсюлманите предложат на юдеите да подпишат мирен договор с други племена, те се задължават да го подпишат или да участват в него заедно с мюсюлманите. Ако юдеите предложат на мюсюлманите подобно споразумение, мюсюлманите са задължени да спазват същите условия. Изключение правят войните, водени на религиозна основа.

46. Условията, поставени на подписалите споразумението страни, се отнасят и за юдеите от племето Евс, за самите тях и техните поддръжници и се задължават да спазват стриктно точките в договора. Правилата ще бъдат спазвани безусловно и няма да бъдат нарушавани. Последствията за тези, които придобиват печалба по нечестен начин, ще бъдат само на тяхна отговорност. Всевишния е заедно с онези, които неизменно и точно спазват споразумението.

47. Това споразумение не е пречка да бъде наказан онзи, който е извършил престъпление. И този, който отиде на война и този, който остане в Медина, ще бъде в безопасност. Освен онзи, който извърши неправда. Закрилата на Всевишния и Пратеника ще бъде за онези, които внимателно и предано спазват споразумението.”[3]

Както се вижда във втора и двадесет и пета точка, юдеите се споменават като общност, и ясно се подчертава, че статутът им е еднакъв с този на другите страни в договора.

Условието в двайсет и пета точка, че „юдеите имат право свободно да изпълняват религията си”, ясно подчертава свободата на религията и доказва, че приема останалите религии.

Трийсет и шесто, четирийсет и пето, четирийсет и шесто и четирийсет и седмо правило показват, че юдеите приемат Пратеника за лидер и водач.



[1] Umara, Muhammed, İslam ve İnsan Hakları, Ter: Asım Kanar, Denge yay, İst, 1992, s. 131

[2] Atalay, Orhan, Doğu ve Batı Kaynaklarında Birlikte Yaşama, GYV Yayınları, İst, 1999, s. 373

[3] Hamidullah, Vesaik, s. 39-44