Печат

Ако вярата ви в Корана е силна, диалогът не бива да ви плаши

Написана от Нурие Акман, Заман на . Публикувано в Интервю на годината с Фетхуллах Гюлен

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Ако вярата ви в Корана е силна, диалогът не бива да ви плаши

В Турция списание "Аксион" публикува на първата си страница, че Исус ще слезе на Земята. Във връзка с това бяха зададени следните въпроси: "Какво се цели с публикуването на подобна статия? Защо се приема, че точно Исус ще слезе на Земята, а не нашият Пророк, който е последният пратеник на Аллах?" В телевизионни предавания се дискутираха въпроси от рода на: "Защо някои се интересуват толкова много от това? Какво се цели с това?" И сред ислямските духовници има разногласия по този въпрос. Някои от тях твърдят, че в Корана няма знамения, в които открито да се съобщава за Месията. Какво е Вашето мнение? Ще слезе ли Исус на Земята?

В Корана само се загатва, че Исус ще слезе на Земята. Но точно как ще стане това - не се споменава. Завръщането на Месията представлява интерес и за другите религии. И юдеите са го очаквали. Сиреч те са очоквали пратеник, който ще дойде и ще изпълни задачата на Месията. Според тях неговите основни качества трябвало да бъдат състрадателността и милосърдието. Но след като се появил Исус, юдеите са го отрекли.

И Пророкът ни беше очакван. Това открито се заявява в Свещения Коран. Но и неговите съвременници се отрекоха от него с думите: "Ти не си този, когото ние очакваме. Ние очакваме друг пратеник." Сега се очаква и появата на един имам. И шиитите го очакват. Очаква се той да се появи преди края на света. Предполага се, че той ще въдвори ред при шиитите, ще ги ръководи и ще ги избави от положението, в което се намират. Днес и християните имат подобни очаквания. Затова някои се появяват от време на време и заявяват, че са Месии. Мисля, че в основата на някои окупаторски амбиции стои именно това схващане. А на окупираното население бива внушавано, че "Спасителят" е дошъл.

Това положение не е изясненено нито в исляма, нито в Корана. Но някои ислямски учени са на мнение, че според индийския теолог Кешмири в четири знамения на Корана се загатва, че Месията ще слезе на Земята. Кешмири е събрал и сто хадиса в подкрепа на това твърдение, четиридесет от които са меродавни, т.е. признати за достоверни и от страна на специалистите по хадис. Десет от тях се приемат като второстепенни по достоверност. Има още двадесет или тридесет хадиса, но те не издържат на изискванията, които поставя науката за хадисите. А знаменията, за които споменава Кешмири, не съобщават открито за завръщането на Месията, в тях само се загатва за това.

Кои са тези знамения?

Сура (глава) Ан-Ниса (Жената) 4/159, Аз-Зухруф (Украсата) 43/61, Ал-Имран (Родът на Имран) 3/46, Мариам (от името на Дева Мария) 19/33.

Според Вас меродавни ли са изследванията на Кешмири?

Кешмири е ерудиран ислямски учен. Но понеже проблемът опира до хадисите, в Турция съществуват хора, които ги отричат. Те признават истинността само на Корана. Така че те могат да критикуват подобни изследвания. Въпреки всичко открай време в трудовете на ислямските учени, привърженици на сунната и уммата (ислямската общност - бел. ред.), са заявявали в своите трудове, че Месията ще слезе на Земята. Сиреч в Корана и хадисите това е загатнато, но не се посочва точно как ще се появи Месията. По какъв път ще се завърне? Дали ще слезе от небесата като жив пратеник, който ще проповядва на хората? Или това трябва да се тълкува само като абстрактно понятие, т.е. може би трябва да се прозре духът на Исус. А Неговите основни качества са милосърдие, състрадание, Той сдобрява хората и отваря сърцето си за всички тях. Дали към края на света няма да се оформи едно общество, в което християни и мюсюлмани ще живят в разбирателство и мир?

Големият ислямски мислител Бедиуззаман допуска и двете възможности. Според него, ако ислямът почувства нужда да бъде проповядван в различни краища на света, то Месията, дори да се намира на края на отвъдния свят, би се появил за подобно благородно дело. Но в основни линии Бедиуззаман тълкува това завръщане не като завръщането на личността на Исус, а като пробуждане на идеята за Неговото благородно начинание. Казва, че ще се възроди духът на Христовото дело. И никой няма право да отрича това. Да се възроди духът на Христовото дело означава, че духът на времето ще се промени и ще понесе хората по общото течение. Мирът и разбирателството ще възтържествуват. Но явно ще има и личности, които ще подемат и ще поведат това дело.

Никой не може да се самопровъзгласява за Месия. Защото Месията, мир Нему, вече е дошъл, живял е сред хората и се е върнал в Царството небесно. Върнал се е при Бога като негов пратеник. Ако оттук нататък някой предяви претенции, че е Месия, това би означавало опълчване срещу Божията воля. Защото, ако някой, който не е пророк, твърди, че е такъв, това означава незачитане на Бога. Например, ако Месията също беше казал, че не е пророк, това също щеше да бъде в разрез с Божията воля. Това са рискови положения от гледна точка на религията. Както Божиите пратеници нямат право да отричат, че са пророци, така и обикновените люде, които не са Божии пратеници, нямат право да твърдят обратното. Но по света има много хора, които излизат с подобни твърдения. Някои от тях биват упойвани с лекарства, в резултат на което полудяват и започват да твърдят, че са Месии. Днес това лесно се постига. На различни места по света това се практикува. Трябва да се потърси обяснение защо психически здрави хора, след като попаднат в затвора, се обявяват за Месии? И случаят в Кападокия е такъв. Трябва да се провери как неврологията обяснява подобни явления.

Извинете ме, но случаят в Кападокия, за който споменахте, в наше време ли се случи?

Да. Но не желая да го коментирам. И без това в съвремието ни се случиха доста необясними неща, които трудно се побират в човешките представи. Всичко намира благоприятна почва, където да вирее. Ако въпросът опира до възраждането на духа на Месията, според мен това не е толкова далеч. Възможно е този дух да се възроди отново.

Има мюсюлмани, които отиват в различни църкви в името на диалога и толерантността и предлагат на християнските духовници съвместен прочит на Корана. А те от своя страна им предлагат заедно да четат Библията. Това се прави взаимно. Ако се съмнявате в собствените си ценности, ако вярата ви в Корана лесно ще се разклати, тя, ако не днес, утре ще изчезне. Но ако имате силна вяра и сте уверени в себе си, тогава не бива да се боите от нищо. Днес се реализират срещи с различни християнски духовни водачи. Великият мислител на своето време Бедиуззаман казва, че не бива да се впускаме в полемики с християните. Ако наистина желаем разбирателство, това не трябва да се случва. Днес онези, които са посветили живота си на диалога между хората, действат в тази посока. Бих казал, че вече има значителен напредък в диалога между мюсюлмани и християни. Например има християни, които вярват в Исус, че той е Божи пратеник, но също така приемат, че и Мохамед е Божи пратеник и че Коранът е низпослан от Аллах. Не си спомням някой мюсюлманин да е сменял вярата си и да е приел християнството, но ми е известно, че много хора приемат исляма.

Само че във въпросното списание е публикувана и снимка на Исус, мир Нему. Но ние не знаем какъв е бил точно образът на Исус. Има само една снимка и толкова. Например в снимките, които се разпространяват в Африка, косите на Исус са къдрави, а във филмите, които се снимат на Запад, Той е синеок и русокос. В Близкия изток пък ликът Му наподобява лика на народите от близкоизточните страни. Исус е роден в тези земи, и по-точно в Назарет. Той е сочен като "младежът от Назарет". Всеки Го наподобява на типа на хората от собствения си народ. Има най-различни негови снимки. Окачват ги на стените по Коледните празници, по време на карнавали и т. н. Явно във въпросното списание са публикували една произволно избрана снимка на Исус. Възможно е техните подбуди да са били диктувани от желанието им за по-толерантно отношение към християните, но според мен не беше нужно да се публикува образът на Исус. И без друго Коранът и сунната отдават необходимото значение на Месията. Той е пророк, който е пратен на едно племе, издигнало в култ материализма. А Исус идва със силата на духа и разума. Той е духовно извисен. Роден е без баща. Ражда Го пресветата Дева Мария. Исус обръща внимание на духовността и призовава хората да не враждуват помежду си. В своето Евангелие Йоан сипе проклятия върху онези свещеници, които се облагодетелстват от своето положение и продават душите си. Негови са думите: "Нека Господ ви накаже и да прибере душите ви. Това не бива да продължава." Исус идва, за да поправи хората, да им покаже правия път и да разчупи материалното им съзнание. В Свещения Коран се говори за Христовото дело. В Корана Исус е представен по един начин, а в Тора - по друг начин. Съдържанието на текстовете в Тората съвпада с мнението на изповядващите ги и обратното. Това положение много добре е обяснено в последното знамение в сура Ал-Фатх (Победата).

Възможно е издателите на сп. "Аксион" и да са преувеличили. Аз също бях обезпокоен от този факт. Това може да обезпокои и онези в Турция, които и без това търсят повод за конфликти. Някои изпитват безпокойство дори и от това, че се употребява словосъчетанието религиите на Авраам. В интерес на истината нашият Пророк изразява голямо уважение към Авраам, мир Нему. Мохамед (Аллах да Го приветства) казва: "От предшестващите ме пророци аз наподобявам на Авраам и Исус." Авраам, мир Нему, е първоучител и на Мойсей, и на Давид, и на Сулайман (Соломон), и на Исус, и на Закария, и на Яхве. Щом Пророкът ни иразява уважението си към пратениците на Аллах и ние трябва да го правим. В името на пророка Авраам се организират конференции, с което се цели сплотяването на хора от различни религии. Смятам, че са нелепи твърденията относно това, че се насърчава чужда религия за сметка на собствената.

Бедиуззаман е писал до Ватикана

Виждал съм хора с различно мнение по въпроса за диалога и толерантността. Имаше такива, които се двоумяха дали това, което правят, е правилно или не. Но и Пророкът ни е бил в прекрасни взаимоотношения с християните в началото. Халифът Юмер също се е отнесъл добре към християните и евреите, след като е завладял Палестина. И Селяхаддин Аюби е постъпвал по същия начин. След като Мехмед Завоевателя завладява Константинопол, православните християни и арменците, ставайки свидетели на толерантното отношение на мюсюлманите спрямо тях, възкликват с думите: "Избавихме се от варварството на Запада."

В това отношение имаме големи учени, които са нашият еталон за поведение. Бедиуззаман е писал писма до Ватикана. В същото време е изпратил писма и до православните християни. Те от своя страна се отзовавали на писмата му. По време на мюсюлманските празници получавал поздравления от тях. Това са толерантни взаимоотношения. Но е имало и моменти, когато съм се усамотявал някъде и съм плакал, замисляйки се дали това, което вършим, е за добро, дали няма да се изтълкува погрешно. Но искам да кажа, че веднъж, когато пътувах със самолет, един господин, с когото пътувахме заедно, няма да спомена името му, ми каза: "Аз не мога да го крия от Вас, Аллах е един и Мохамед е Неговият пророк." Имам десетина свидетели във връзка с този случай. Тук има много хора, които се движат на групи и заявяват, че Свещеният Коран е низпослан от Аллах.

Един мой приятел ми каза: "Тези хора казват, че са християни, но всъщност често насърчават хората към Корана. Дали да не ги посъветвам да не казват повече, че са християни." Казах му да не го прави, защото така ще заеме позиция спрямо тях и по-нататък думите му нямат да имат същата тежест както сега. Много е важно Пророкът ни да бъде признат. Сега не мога да си спомня точно за кого, може би за Паскал, нашият поет Неджиб Фазъл казваше, че е стигнал до пристанището, но за съжаление е изпуснал кораба. Образно казано, много е важно да се качиш на кораба, в който пътува Пророкът ни. В един стих Саади също казва: "Колко са щастливи онези, които пътуват с Неговия кораб."Да накараш някого да каже: "Аллах е един и Мохамед е Неговият пророк" има своето значение...

Мой приятел, който е имам, ми разказа за един случай между него и изпълняващия длъжността директор в една католическа църква. Този директор веднъж му казал, че няма да има възможност да преподава своя урок и го помолил той да направи това вместо него. А имамът му отговорил, че не е подготвен и няма да успее да се справи. Директорът го успокоил и му казал, че няма нужда да се подготвя и че е достатъчно само да тълкува първата сура "Фатиха" (Откриване) от Корана. Понеже, казал директорът, в тази сура има много общи точки между двете религии. Имамът така и направил. Обяснил значението на знаменията от сура "Фатиха". Казва, че не е имало негативни реакции. Дали висока оценка на изнесения от него урок. След известно време имамът посетил този директор. Заварил го да чете Корана. Попитал го с какво се занимава, а той му отвърнал, че чете Корана и че не го чете само за да се информира, както мюсюлманите четат Стария завет, а го прави с цел да бъде възнаграден от Аллах, защото, казал той, Коранът е низпослан от Аллах. Имамът ми разказа тази вълнуваща случка със сълзи на очи.

Ако елитът на обществото има одобрително мнение по някои въпроси, според мен това е значителен напредък. Не бива да се ограничаваме само с вярващите в исляма и приелите по-късно тази религия. Всички, които гледат положително на исляма, трябва да попадат в нашето полезрение. И тези, които допускат, че Коранът е Словото на Аллах и че Мохамед (Аллах да Го приветсва) е пророк. Това са значими неща. След това поколение ще дойдат други. Ако днес не запълните пропастта, утре няма да имате възможност да изразявате свободно идеите си. До днес винаги сме били разделени от пропасти. Винаги сме чакали другите да дойдат при нас. Но въпросът не стои така. Пропастта трябва да се запълни. Бедиуззаман казва: "Никой няма право да нарича един християнин, евреин или един атеист неверник, защото това противоречи на етиката." Обърнете внимание само колко деликатно и колко етично се изразява той. Това са хора на Писанието. Коранът се обръща към тях с това обръщение. Това може да се тълкува по следния начин: вие сте хора на Писанието, т.е. вие сте хора, които четете, елате да се обединим около едно слово, около името на Аллах. Днес се полагат много усилия, за да има разбирателство и толерантност между хората. В това отношение животът и делата на великите ислямски учени като Мухиддин ибн Араби, Джеляледдин Руми и др. ни служат за пример.