Печат

Учителят, който изгради стотици мостове

Написана от Иван Генов, зам. главен редактор (в-к Нощен Труд) 1996 г. на . Публикувано в Интервю

Рейтинг
УжаснаОтлична 

На 7 август 1996г. в-к “Н. Труд” с материал от първа страница, озаглавен “Учителят, който изгради стотици мостове”, запознава своите читатели с мисията на Фетхуллах Гюлен.

Напоследък определени среди в Турция решиха да компроментират Гюлен и сами се озоваха в неловко положение. Оказа се, че това са предимно бивши реакционери, злоупотребили с държавната власт.

В някои медии бе оповестено, че Съветът за национална сигурност на Турция (МГК) в редовното си заседание ще разгледа досието на Фетхуллах Гюлен. Но в официално изявление МГК заяви, че не са разглеждали никакви въпроси, свързани с личността и дейността на Гюлен.

Министър-председателят Еджевит потвърди пред журналисти, че по никакъв повод не е имало подобно обсъждане. Партийни лидери, висши държавни служители и видни представители на турската общественост подкрепят Фетхуллах Гюлен. Продължават и протестите срещу медиите, започнали кампанията срещу него.

В Истанбул при Ходжаефенди (Учителя) Фетхуллах Гюлен идват за съвет и подкрепа турски и чуждестранни държавници и политициот най-висок ранг. Неговите ученици са изтъкнати турски интелектуалци,могъщи бизнесмени и предприемачи, елитни спортисти. Те, без да са обединени в някаква партия или политическа структура, дават знания, опит и огромни парични средства, за да реализират идеите на Учителя за един по-добър и човечен свят. Създали са мрежа от над 250 светски колежа по всички кътчета на земното кълбо – от Сакт Петербург до Лос Анжелис. За първи път г-н Фетхуллах Гюлен даде интервю за българските читатели пред представител на “Труд”-овите вестници.

58-годишният Ходжаефенди Фетхуллах Гюлен е роден в Ерзурум. Денят му е различен до минута заради многобройните посетители. Той няма собствена къща и живее в един от колежите, създадени по негова инициатива в Истанбул.

Г-н Гюлен, на Балканите живеят хора от различни религии. Има ли шанс за хармонични отношения между тях?

• В природата човекът е онова същество, което най-трудно се поддава на възпитание и управление. Но човекът е и най-цивилизованото същество и затова е длъжен да живее в хармония със своите еднородници и природата. А светът, който е навлязал във века на цивилизацията, все повече наподобява един голям дом. На Балканите трябва да бъдат оставени настрана враждебните чувства, страните да се намесват във вътрешните работи на съседите си, всички възникващи проблеми да бъдат решавани чрез преговори, а общите трудности да бъдат преодолявани с делово сътрудничество.

Какво е Вашето мнение конкретно за турско-българските отношения?

• След 1989 г. те навлязоха в много по-добър период на развитие. На Балканите България и Турция имат много повече общи черти от които и да било други две страни. Но лошите спомени от миналото – далечно и близко, трябва да бъдат забравени и да се даде път на добрите чувства.

Все пак между православните и мюсюлманите на Балканите има взаимни безпокойства…

• Религиите не са за разединяване, а за обединяване на хората. Ислямската и православната религии имат много повече общи, отколкото отличаващи ги черти. И двете религии съдържат названия като Бог, пророк, ангели, задгробен живот, вяра в Книгата. И в двете религии много нравствени и даже юридически понятия са едни и същи. Това е истината. А противоречията между двете религии ги създават или хора с користни цели, които са забравили Бога, търсейки политически изгоди, или просто неразбирането. В Корана ясно е казано: “Елате да се съединим във всички наши общи положения, да обожаваме Бога, да не го сравняваме с други…” Това е предупреждение към хората, които се мъчат да противопоставят религиите и да сеят вражда. А има стотици мостове, върху които можем да се срещнем.

Въпреки всичко етническите спорове и разправии на Балканите продължават от векове. Какво трябва да направим, за да ги спрем? Какви са ролята и задълженията на големите държави (САЩ, Русия, Германия, Англия и др.) в този процес?

• Днес силата на големите държави като САЩ, Русия, Англия, Германия и др. се дължи на споровете и кавгите между малките и слабите държави. Така е и на Балканите. Затова е необходимо да изградим много по-здрави взаимоотношения в политическата, икономическата, културната и даже във военната област между нашите държави. Враждите заради етническите различия са нещо първобитно.

Направили сте постъпки за откриване на учебни заведения в Албания, България, Македония и Босна. Някои оценяват това като опит да се възвиси ислямският полумесец над Балканите.

• Възпитанието и обучението в нашите колежи са изключително светски, съобразени със законодателството в съответните държави. Именно обучението е най-общият и най-ефикасният език между хората. Към това се стремим. За да бъдат осъществени нещата, които ни се приписват, са необходими големи армии.

Ходжаефенди Фетхуллах Гюлен е посветил живота си на просветителството, за да има и разбирателство между народите. Негови сътрудници поеха ангажимент да помогнат при ремонта на една от българските църкви в Истанбул. Дано това да стане още един от стотиците мостове, които ни свързват като съседи.

А нашето оръжие е науката. Стремим се да служим на хората да намерят щастието в този преходен живот. И милион пъти предпочитаме тази цел, отколкото да бъдем единствени господари на някаква единствена държава, завладяла всички други.

Следователно според Вас просветителската дейност и взаимното зачитане на религиите могат да опазят мира и спокойствието на Балканите?

• Халифът Али, който заема важно място в нашата религия е заявил: “Мюсюлманите са наши братя по вяра, а тези, които не са мюсюлмани, са наши братя като хора.” Да бъдем човеци – това е нашият общ знаменател. Затова чрез просветителската дейност хората трябва да бъдат възпитавани в необходимите нравствени ценности, сърцата им да бъдат пълни с обич към другите хора. Така ще оставим на днешните и идните поколения един по-щастлив и по-спокоен свят. Това е и моята цел в живота.