Печат

Образовението – свещена човешка потребност

Написана от БНТ Панчо Анчев, Стефан Цонев и Богдан Върбанов на . Публикувано в Интервю

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Историята показва, че не просветата и културата, а силата и богатството са решавали съдбата на света. Наистина ли смятате че днес е възможно историята да не се повтори?

Към становището ви, че съдбата на света се определя не от културата и просветата, а от силата и богатството, се отнасям с уважение, но заедно с това приемете моите най-искрени извинения за това, че не подкрепям изцяло тази мисъл. Както се изразява една личност, заемаща особено важно място в историята на нашата страна през последния век, - човекът по произход е благороден, т.е знатно същество, с чест. По принцип той винаги търси доброто, красивото и истината. При това търсене върху главата му от време на време могат да паднат камъните на “грешките и грозотата”. В този смисъл в нашата свещена книга Коран е казано: “Без съмнение, човека Ние го създадохме в най-съвършена и красива форма, като най-висш модел на природата.” Можем да кажем, че историята в голяма степен доказва именно това. В небосвода на човечността има така ярко светещи звезди, даже и слънца на душевни богатства, морал, на култура и наука, които са съществували в историята и са доказали, че в миналото на човечеството красотата е повече от грозотата, и че човекът е най-красивият и съвършен модел в природата.

Както вие се изразявате, особено през последните векове, съдбата на човечеството може да се смята, че зависи от силата и богатството. Особено няколко вековният колониализъм чрез силата и капитала наистина беше грозен пример в името на човечеството. Заедно с това човечеството, особено в областта на науката и технологията и техниката, e направило такива огромни крачки за нарастване на материалното си благосъстояние, осъществило е такова развитие, че това, от една страна може да се каже, уравновеси последствията от разрушенията на силата и капитала.

На второ място, може да се каже, че успехи, осланящи се на силата и капитала, разчитащи едниствено на военен успех и завоевания, без да се опират на науката, културата и цивилизацията, никога не са се задържали и са се стопили в месните цивилизации. Например в Средновековието великото преселение причинило сътресение в Европа и станало причина за упадъка на Римската империя. Но то не успяло да предопредели самостоятелно съдбата на историята, а движещата сила на преселението – различните народи и племена, са били асимилирани в рамките на установената заседнала европейска система. Подобен пример има в Индия и Китай. Тук цивилизацията се опираше на пасивните религии хиндуизъм и таоизъм. Тези две страни, особено Индия, са били обект на редица военни завоевания и нашествия. Но както е било в многолетната история, и днес в Индия господстват индусите, а в Китай – китайците. Хилядолетната цивилизация и културата на тези страни е успяла да стопи завоеванията, опитащи се на силата и капитала.

Силата и капиталът не могат да бъдат елементи само на критиката и отрицанието. В човешкия живот силата и капиталът заемат особено важно място. От своя страна те съдържат забележителни мъдрости. Особено важно е тези два крайно нужни източника да попаднат в ръцете на хора, получили добра научна, морална, душевна и хуманна подготовка. Науката и технологията са такива свещени ценности, които представляват най-важните източници на силата. Но същевременно тези източници могат да се използват и за разрушителна сила – напр. в производството на ядрени оръжия, които за част от секундата могат да унищожат десетки хиляди хора. Ето защо те – силата и капиталът – трябва да бъдат предоставени в ръцете на поколения, които имат нужната хуманна, морална и научна подготовка. И по този начин горепосочените източници ще бъдат впрегнати в полза на човечеството, а не в негова вреда. При това положениеспокойно можем да твърдим, че днес, когато силата и капиталът представляват определящ фактор в историята на човечеството, образованието трябва да осветлява ума и сърцето, да се опира на науката и религията за придобиване на най-съвършени човешки и морални качества.

Днес има такива народи, които не само са бедни, но и нямат своя държава или воюват за свобода. Как вие ще им помогнете с просвета и култура?

Просветата и културата на са присъщи на определена нация, била тя властваща или подчинена, свободна или поробена. Културата и просветата обхващат и обгръщат отделните хора и индивиди, които създават нациите.

Възникналите през последните векове някои философски и социологически течения, които вземат за основа промяната, колкото и да се мъчат да го докажат, не е възможно да стане промяна, докато не е налице непроменящият се, т.е човекът, който откакто е създаден до ден днешен в своите главни специфични особености не се е променил. Или по-ясно казано, от първия човек досега всички хора се раждат, живеят и умират. Техните общи нужди са останали едни и същи, непроменени. В голямото си мнозинство всички хора са изпитвали едни и същи желания – като справедливост, правда, основни човешки права, взаимно уважение и любов, независимо дали ги приемат или прилагат, но се съобразяват с тях. Освен това човекът е особено сериозен към темите във връзка със защитата на основните права за живот, свобода и независимост. И най-вечетой е длъжен да живее съвместно с останалите хора, изхождайки от основните начала на живота – законност и справедливост. По принцип всеки човек желае да притежава познания в областта на науката, морала и душевния свят, които ше го направят щастлив. Именно за това изпитва нужда от образование. При това положение нациите, каквито да са те и в каквото състояние да се намират, хората по своите основни специфични черти имат нужда от образование, и то по обединяващи ги взаимни точки.

На второ място, един от най-важните моменти, по мое скромно мнение е, за да се осигури равновесие между народите, за да бъде планетата място за нормален живот за всички нации, потиснатите да придобият правата си, а потискащите да се откажат от жестокостите, това е лично мое убеждение, преди всичко всички жители на планетата трябва да получат нужното обучение и просвета, насочени към реализирането на общочовешките ценности.

Създателите на нации и управляващите са хората. Убеден съм, че образование, което се базира на основни човешки ценности като свободата, справедливостта, равенството, умстеното и духовното просветление, взаимното уважение и любов, независимо от коя националноста са хората, както ще стане важен фактор за предотвратяването на жестокостите на господаря, така и ще подпомогне потиснатите и неоправданите хора от отделните нации, ще допринесе за оформяне у тях на чувство и съзнание за свобода и независимост. Но при условие, че воювайки или търсейки правата си, те не трябва да се отклонят по погрешното направление на тероризма или да прибегнат към нечовешки начини и средства на търсене или борба. Следователно образованието, когато има за обект човека, придобива жизненоважна необходимост.

Вашите училища вече са се разпространили по света. Не се ли страхувате, че ще ви обвинят, че заедно с тях Турция иска да покорява света?

Създадените на Балканите и в търските републики в Средна Азия и други места от някои инициативни групи училища, целят да обслужват човечеството в областта на образованието, в такова направление, за което се опитах да дам нужната насока. Така че с тези учлилища не се осъществява нито завладяване, за което вие споменавате, нито пък страните, разрешават да ги откриваме, или пък водещите сили в света са толкова слаби, за да допуснат чрез тези учлилища подобно завладяване.

С всеки изминат ден човечеството се оформя като едно цяло семейство. Вътре в това семейство вече няма място за завладявания и завоевания. Усъвършенстващите се с всеки измимат ден средства за комуникации превръщат света в едно малко селище, дори в един многостаен апартамент, където всеки има възможност да бъде осведомен за всичко, което се случва около него и по света, като отхвърля и осъжда старото и задължава просто да се приема новия начин на живот. По-нататък остави в този дом да се възцари разбирателството, взаимопомощта и съвмесното мирмо съжителство. Това е днешната истина, това са условията и действителността, които ни диктуват и ни карат да възприемем бъдещето, т.е историята на утрешния ден. В този аспект желаещият да бъде в услуга и на своя народ и на човечеството трябва да си постави за цел обслужването между народите, нациите и изобщо между хората, да работи за тяхното сплотяване, разбирателство въз основа на взаимни права и общи ценности, установяване на взаимно уважение и любов. Моето убеждениее такова, че този път минава през попрището на образованието.

Като човек, който принадлежи на една вяра и притежава определено схващане, смятам, че служенето на народа е все едно служба пред Всевишния. Да подпомагаш хората, това значи един вид да вярваш и да се покланяш пред Аллах. С други думи, ние осъществяваме едно просветно дело, с което вярваме, че само по този начин ще можем да осмислим преходния си живот на този лъжовен свят. В тази насока, по-точно в това дело, не се преследват други цели, нямаме и задни мисли. Засега не са намерени никакви защитни средства, оправдаващи хората, които преследват други цели по отношение на нашето просветно дело.

Съседите най-често враждуват, не си вярват, не си помагат. Така ли е днес и така ли ще бъде утре между България и Турция?

Аз съм на мнение, че в атомната епоха, когато човечеството с всеки изминат ден крачи нагоре по стъпалата на едно по-светло бъдеще, е неоходимо старите разбирания и възгледи да се оставят на една страна. Било ислямската, било християнската, въобще всички световни религии са давали и дават важни съвети за съседските права и междусъседски взаимоотношения. Във връзка с това, както нашият Пророк има много ценни изисквания, така и в Библията словата на Исус за съседските права заемат важно място, които съм убеден, че са ви известни.

Когато действителността е такава и е неоходимо да е така, не бива да се допускат между съседите завист, егоизъм, неуважение към правата на другите, дразги, които са плод на непросветеност,необразованост, на лоши характери и възгледи, тъй като те са преносители на враждебност между хората. Това са все неща, които трябва да бъдат изкоренявани на място и не бива да бъдат пренасяни в утрешния ден. И като индивиди, и като нации, нашето щастие преминава именнопрез тези нужни за живота ни ценности. Раздорите никому нищо добро не носят. Скарването е нещо, което не подобава на нормалния човек. На второ място, от неразбирателствата между малките съседни народи и между малките държави, които нямат решаваща дума и роля в световната политика, се възползват великите сили. Следователно добросъседството и разбирателството между България и Турция при всички случаи и обстоятелства е от полза за самите тях.

Лично аз вярвам, че един ден не само народите на двете съседни страни – България и Турция, а и на човечеството, на което тестото му е месено много добре, с истинска красота, непременно ще открият и намерят красивото и истината. Вярвам, че доброто, красотата и истината ще доминират на нашата планета. Ако един ден угаснат вярата и надеждата ми, но не вярвам, че ще ги загубя, ако пък ги загубя, тогава и животът за мен в пълния смисъл на думата ще бъде безпредметен, без всякаква стойност.

БНТ Панчо Анчев, Стефан Цонев и Богдан Върбанов, 03.11.1996