Печат

Фетхуллах Гюлен в статия за „Файненшъл таймс”: Не се стремим към политическа власт

Написана от fgulen.com на . Публикувано в Новини

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Фетхуллах Гюлен

В статията си, публикувана в английския вестник „Файненшъл таймс”, световноизвестният турски мислител Фетхуллах Гюлен, който понастоящем живее в САЩ, изтъква, че отварянето на полицейски досиета за следене на хора, рокадите в полицията и съдебната система и натискът върху медиите в Турция засенчват постигнатите демократични ценности. Гюлен подчертава, че вдъхновеното от него Движение „Хизмет” не се стреми нито към политическа власт, нито към произтичащите от нея привилегии.

„Файненшъл таймс” помести статия на Фетхуллах Гюлен, в която турският мислител критикува процесите в Турция и предлага начини за тяхното решаване. В текста със заглавие „За съхраняването на демокрацията в Турция е необходима нова конституция” Гюлен заявява, че единственият начин за възстановяването на накърнения образ на Турция пред света е обновяването на връзката с демократичните принципи.

Гюлен, който акцентира върху надпартийността на Движение „Хизмет”, споделя, че няма да призовава да се гласува за една или друга партия, и подчертава, че основните въпроси опират до интересите на страната. Турският интелектуалец е на мнение, че опеката на армията е заменена с опеката на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Според него има необходимост от демократична и „гражданска конституция”, за да може Турция да се съвземе.

Гюлен поставя ударение върху погазването на свободата на словото в Турция и обръща внимание на необходимостта от намиране на общи точки на базата на уважението към различията в обществото и толерантността. Като напомня, че е прекарал последните петнайсет години от живота си в духовно отшелничество, Гюлен заявява: „Независимо каква е обстановката в Турция, възнамерявам да прекарам остатъка от живота си пак по същия начин.”

В края на статията си Гюлен изразява увереността си в светлото бъдеще на Турция.

Ето и пълния текст на статията на Гюлен във „Файненшъл таймс”:

„Доверието и стабилността стоят в основата на развитието и на авторитета му пред света на всеки един народ. Такова доверие между гражданите и държавата е налице при власт, която признава върховенството на закона, спазва демократичните правила и се отчита за действията си. През последното десетилетие Турция изгради подобно доверие с големи трудности. Доскоро тя изглеждаше като добър пример за държава, в която управляват религиозни хора, осигурили, макар и частично, благоденствието на страната.

Налице е ерозия на доверието

За съжаление напоследък една малка клика в правителството е взела за заложник бъдещето на страната. Както подкрепата, която турският народ даде на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) по демократични съображения, така и възможността за членство в Европейския съюз е под заплаха. Законът за Висшия съвет на съдиите и прокурорите, с който се възлагат изключителни правомощия на правосъдния министър по отношение на прокурорските и съдийските назначения и разследванията, законът, който ограничава свободата в интернет и законопроектът, който дава такива правомощия на МИТ (турското разузнаване – б.р.), каквито има при диктаторските режими, получават сериозни критики както от ЕС, така и от други западни институции.

След дълги години, прекарани в хватката на военните преврати и политическа нестабилност, усилията на ПСР за слагане на край на опеката на военните бяха необходими и в крайна сметка демократичните реформи, направени в тази посока, бяха подкрепени от голяма част от турското общество – било по отношение на еврочленството, било на референдума за нова конституция през 2010 г.

Обществото е поставено под натиск чрез опеката на изпълнителната власт

Но, изглежда, сега опеката на армията е заменена от опеката на изпълнителната власт. Отварянето на полицейски досиета за някои граждани заради политическите или светските им убеждения, постоянната смяна на държавните служители с цел извличане на политически облаги и упражняването на невиждан досега натиск върху медиите, съда и гражданството – хвърли огромна сянка върху постигнатите през последното десетилетие демократични ценности.

Единственият начин за възстановяването на общественото доверие в изпълнителната власт и за възвръщането на накърнения ни авторитет пред света е да се обнови връзката с една демократична система, която стъпва върху универсалните човешки права и свободи, признава върховенството на закона и се отчита за действията си.

Основополагащият камък на това обновление трябва да бъде една нова и демократична конституция, изработена от гражданите. Демокрацията не е в конфликт с принципите на исляма, свързани с управлението. Всъщност моралните цели на исляма като опазването на живота и свободата на изповядването на религията, се осъществяват по-добре в демокрациите с гражданско участие.

Критиките трябва да са насочени не към личности, а към погрешни идеи и действия

За да се осигури хармония в обществото, е нужно да се усвоят някои фундаментални ценности. В основата на тези ценности стои уважението към различията – религиозни, културни, социални, политически. Различията в едно общество не противоречат на уважението и толерантността, религиозните чувства и мисли. Напротив, независимо какви са политическите убеждения, религиозните вярвания или етническия произход на един човек, достойното отношение към човешката личност е израз на уважение и към свободната воля, с която Всевишният е удостоил всички хора.

Свободата на словото и мисълта са задължителните елементи на демокрацията. Тъжен факт е, че Турция силно изостава по отношение на прозрачността и медийната свобода в сравнение с демократичните държави. Да асимилират критиките, в които няма клевета и обида, е дело на хората с извисен дух. Ако такива критики се основават на някаква истина, те са повод за нашето развитие и са в наша полза. Но нашите критики преди всичко трябва да са насочени не към личностите, а към погрешните идеи, качества и действия, защото критикуването на конкретни личности понякога води до разделение и поляризация.

Преследването на политическа власт в името на религията противоречи на исляма

Да се гледа на религията като на политическа идеология – преследването на политическа власт в името на религията – противоречи на духа на исляма. Когато религията и политиката се преплитат, от това страдат и двете, но най-вече религията. Всички слоеве на турското общество имат право да бъдат представлявани във всички държавни институции. За съжаление някои държавни институции в Турция дълго време демонстрираха дискриминационно отношение към собствените си граждани и служители поради идеологически съображения. Демократичният подход ще осигури възможност на хората да изразяват личните си убеждения, без да се страхуват, че ще бъдат наказани или възприемани като опасни.

С образователните си институции и проекти хората от всички слоеве на обществото, които са се посветили на това Движение от 1970-те години насам, полагаха усилия за осигуряване на равни възможности за всички обществени прослойки. Вътрешната мотивация, която тласка тези хора към действие, може да се обясни с това, че те търсят личното щастие в щастието на останалите хора.

“Хизмет” не се стреми към политическа власт или привилегии

Фактът, че тези хора, сред които и аз имам честта да се намирам, са посветили материалните си възможности и енергията си за диалог и хуманитарна помощ, както и съзнателното им дистанциране от политически постове и пазарлъците, свързани с тях, доказва, че те не се стремят към политическа власт или привилегиите, произтичащи от нея.

Извън препоръката всички мои съграждани да упражнят демократичните си права, дадени им от конституцията, ръководейки се от свободното си право на избор, нито мисля да отправя призив за подкрепа или възпрепятстване на една или друга партия, нито имам такива постъпки. Никога няма да го направя и в бъдеще. Аз разчитам на прозорливостта и далновидността на нашия народ, надявам се, че хората мислят надпартийно, че те ще изтъкнат на преден план не една или друга партия, а интересите на нацията и страната.

Можем отново да изградим нова Турция

Прекарах в духовно отшелничество последните петнайсет години от живота си. Независимо каква е обстановката в Турция, възнамерявам да прекарам остатъка от живота си пак по същия начин. Но желанието ми е възникналите проблеми да се осмислят като възможност за това демокрацията, свободите и правото в Турция да се изведат на по-високо равнище. Напълно съм убеден, че отново можем да изградим доверието и стабилността в страната, като обновим връзката си с основните демократични принципи и така наново да утвърдим модела на Турция, който е бил източник на вдъхновение за региона и за света.”