Печат

Първата ми среща с Гюлен, какъвто го видях, заснех и записах

Написана от Стефан Цонев на . Публикувано в Новини

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Стефан Цонев: Първата ми среща с Гюлен, какъвто го видях, заснех и записах

Годината е 1996, месец август, тогава, като кореспондент на БНТ, изготвих докладна записка до Генералния директор на Националната телевизия за командировка до южната ни съседка Турция. Поводът бе да изготвя документален филм за частните турски училища.

Годината е 1996, месец август, тогава, като кореспондент на БНТ, изготвих докладна записка до Генералния директор на Националната телевизия за командировка до южната ни съседка Турция. Поводът бе да изготвя документален филм за частните турски училища.

В екипа ни бе и директорът на регионалния телевизионен център във Варна писателят Панко Анчев, и редакторът Боян Върбанов. Дотогава никой от нас не бе виждал на живо Учителя Фетхуллах Гюлен – Ходжаефенди. Преди това във вестник “Нощен Труд” прочетох един материал на първа страница, озаглавен “Учителят, който изгради стотици мостове”, запознаващ своите читатели с мисията на Фетхуллах Гюлен. Но от тази статия не можах да се ориентирам за човека, с когото ни предстоеше среща на другия ден след нашето пристигане в Истанбул.

Когато турските ми приятели Улви и Салих съобщиха, че има уговорена среща на другия ден, малко се паникьосахме, защото все още не бяхме готови за разговор с такава известна личност, какъвто е Ходжаефенди. Те ни предоставиха пълна информация за мисията и творчеството на тази легендарна личност. Но въпреки това напрежение имаше, защото трябваше да се подготвим много добре за това интервю.

Минути преди появяването на Учителя в помещението, където бях подготвил камерата и се чудех как ще представя началото на интервюто, въпреки че имах голям опит от Германия, където съм се срещал с висши държавници, имах някакво вътрешно напрежение, защото мислех, че ще се видим с някой обикновен учител. Какво чувство изпитах – и сега не знам, но неговото появяване и поведението му към гостите ми върна самочувствието, неговите отговори така ме приковаха, че забравих да спра камерата. От информацията, която получихме, знаехме, че Фетхуллах Гюлен е инициатор и приканва обществото и бизнеса на Турция да инвестират в областта на образованието. В разговора с него той изтъкна, че невежеството е извор на всички злини. За това той съветва народите, които искат да гарантират бъдещето си, да възпитават децата си и младите си поколения в морални добродетели, давайки им научно знание.

Спомням си и първия въпрос, който му зададе Панко Анчев: “Образованието е свещена човешка потребност, но историята показа, че не просветата и културата, а силата и богатството са решавали съдбата на света. Наистина ли смятате, че днес е възможно историята да не се повтори?” Останах изумен, когато Гюлен компетентно и убедително отговори на зададения въпрос. Ето и някои негови мисли за създадените турски училища, които вече са разпространени по света. “Към становището ви, че съдбата на света се определя не от културата и просветата, а от силата и богатството, се отнасям с уважение, но заедно с това приемете най-искрени извинения за това, че не подкрепям изцяло тази мисъл.”

Такъв видях мислителя Гюлен – човек, добродетел, който гледа с любов и толерантност към света и хората с различни вероизповедания. Много са учените по света, които подкрепят идеите му, искам да цитирам няколко думи на руския учен академик Ростислав Рибаков, един от хората, който изцяло подкрепя неговото движение: “Ако Махатма Ганди е режисьор на един исторически процес, то Гюлен е конструктор на процеса. И може би нещата ще бъдат добри, защото има хора като Гюлен. Той е един от великите учители на доброто.”

Всичко това, което видях, ме накара да заснема няколко филма за Учителя. Първият филм бе показан по националната телевизия със заставка: “По пътя на знанието.”