Печат

Противоотровата срещу ислямофобията е Движение „Хизмет“

Написана от Емре Огуз на . Публикувано в Новини

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Фетхуллах Гюлен е безспорно признат и оценен – както на Запад, така и на Изток. За него са написани десетки научни книги и статии. И в Германия книгата „Фетхуллах Гюлен и моделът на служещия човек“ зае своето място сред академичните издания. Книгата е написана от д-р Мухаммед М. Акдаг от Университета Тюбинген и е публикувана от академичното издателство „Питър Ланг“. В книгата се надниква в света на мислите и идеите на Гюлен, има и много информация за Движение „Хизмет“. Авторът в продължение на 8 години е изследвал Движението както в Турция, така и в Европа и разказва в книгата си как е формулиран „съвършеният човек“ в нашето съвремие.

Какъв е „човекът от Движение “Хизмет“ според Гюлен?

Преди всичко мястото на човека в концепцията на Фетхуллах Гюлен е централизирано. Когато определя понятието „службата на един човек“, той разглежда двете понятия – служба и човек – отделно и им придава различно значение. А в основата на това определение поставя религиозните постулати, като ги предефинира с модерно мислене. Например и в суфизма съществува понятието служба (хизмет), но се имат предвид повече неща или задължения, които се извършват в рамките на текето. Дори това време е определено, за да може дервишът, който е приел да служи, да бъде одобрен в рамките на този процес. Гюлен разглежда тази „служба“ отново – разбира се, в рамките на Корана и сюннета на Пратеника (традициите), и я разширява и дори използването на едно понятие от великия учен Саид Нурси става наименование на Движението. Трябва също да подчертая, че Гюлен е много наясно с повелите в Корана и сюннета на Последния Пратеник. Но смятам, че тази му страна като че ли е засенчена от политическите полемики и Гюлен не се познава напълно като религиозен учен и мислител. Следователно хората, които не познават неговата религиозна същност, не могат да смятат, че го познават и разбират напълно.

Имахте ли възможност да се срещнете с Фетхуллах Гюлен, докато подготвяхте книгата си?

Ако не бях успял да се видя с него, книгата щеше да бъде непълна. Дълги години изследвах и наблюдавах работата на Движението. След което поисках среща с Гюлен. Поради здравословните му проблеми чаках доста дълго. Разказах му за работата си и за книгата, която подготвям. Отговорите му бяха много искрени. Подчерта разликите за разбирането на суфизма на Запад и на Изток. Освен това успях да се срещна с много хора, които дълги години са били заедно с Гюлен, много представители в други страни и академици, които също са работили над подобни проекти.

Днес за Движението се казват думи като „престъпна организация, групировка, хунта, паралелна структура“. По време на своето изследване и проучване попаднахте ли на някакви доказателства в подкрепа на тези твърдения?

В цялата история на Република Турция, особено от социологическа гледна точка, се получиха някои определения относно отношенията между индивид и държава. Предполагам, че понятия като „престъпна организация, групировка, клика“ и други подобни са в резултат на тези отношения. Но аз смятам, че хората, които отправят подобни обвинения към Движението, не го познават напълно. Или не го познават, или използват подобни определения целенасочено. Защото това е един стар жаргон и е резултат от държавническия рефлекс, използван често през последните 50 години в Турция. Но трябва да подчертая, че подобни спорове не са академични дискусии. Защото подобни твърдения и обвинения нямат академична основа. Освен това известни западни академици, като Агаи, Хермансен, Ебау, смятат, че подобни твърдения са погрешни. И аз в моето проучване не срещнах нито един довод, доказващ подобни твърдения.

Твърди се, че Движение “Хизмет” е поставило свои хора на стратегически места като полиция и съд. Какво ща кажете за подобни твърдения?

Тези твърдения не са нови. Дори има десетки написани книги, които се преповтарят, от страна на противниците на Движението. Но относно тези твърдения няма нито едно удовлетворяващо доказателство, което да подкрепи твърденията им, и съдилищата са прекратявали разследванията поради липса на доказателства. От друга страна, нормално е да има хора и в полицията, и в съда, които са повлияни от идеите на Фетхуллах Гюлен. В крайна сметка говорим за един от най-влиятелните мислители на нашето време. Но това положение не означава, че тези хора са някаква престъпна организация или групировка. И без това Движението не е хомогенна структура. Така както има хора по целия свят, с различна култура и религия, които приемат и се влияят от мислите на Гюлен, така е възможно и в Турция да има много хора с различни професии и заемани длъжности, които са повлияни от него. Но освен че те не са никаква групировка, повечето от тях дори не се познават. Може ли да кажете за хората, работещи в системата за сигурност, които са повлияни от мислите на Мевляна например, че са „групировка на мевлевиите“? Разбира се, че не! От друга страна, и в ислямското право, и в съвременните закони има едно правило: че този, който твърди нещо, трябва да го докаже, а този, който отхвърля обвиненията, трябва да се закълне, че не е извършил подобно нещо. Следователно всякакви недоказани и необосновани твърдения нямат нито научна, нито правна стойност.

Увеличава се броят на желаещите да се запознаят с идеите на Гюлен

Какво мислят европейските мислители и изследователи за Движението и Гюлен?

Въпреки че Движението е сравнително ново явление в Европа, мога да кажа, че се увеличава броят на хората, които желаят да се запознаят с идеите на Гюлен. Въпреки негативното до голяма степен възприемане на мюсюлманите в Европа, идеите на Гюлен, без да пренебрегва своята мюсюлманска идентичност, се приемат положително. Ходжаефенди, както е познат още Гюлен, сякаш начертава още веднъж какъв трябва да бъде истинският мюсюлманин или прави различно тълкуване. А това може да бъде противоотровата срещу ислямофобията, която е разпространена в Европа. Тези усилия много благоприятстват за поправяне на неточния и грешен образ на исляма. Европейците виждат и съзнават това и считат Движението като надежден партньор както на местно, така и на национално ниво. Това може да се разбере и от бързите темпове, с които Движението се разпространява в Европа.

Твърди се, че Движението на Гюлен се политизира. Какво смятате по този въпрос?

Разгледал съм подробно критиките, отправени към Движението, в първата част на книгата ми. Отношението на Движението към политиката е ясно още от самото начало. Те твърдят, че са на еднаква дистанция от всички политически партии и нямат никакво намерение да учредяват своя политическа формация. От друга страна, особено по времето на управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), се забеляза сближение на проектна основа. Това стана причина в публичното пространство да се смята, че двете формации работят заедно. Но последните събития показаха категорично, че няма единство между тях. Точно обратното, разликите са много сериозни. Причина за това са и фундаменталните разлики между социалните движения и политическите движения. Движение „Хизмет“ има за цел да обгърне всички хора, докато партиите, според своята си същност, се целят само в определени групи. А в Движение „Хизмет“ има хора от различни партии, говорещи различни езици, от различни националности, дори и с различни религии. Докато партиите се ръководят от лидери и цялата власт е съсредоточена при тях, при Движението се работи на ниво местна структура и на принципа на допитване. Езикът на политиката е реакционен, а при Движението на първо място са действията. Всяка негова стъпка е следвана от останалите неправителствени организации. И докато езикът на политиката може да бъде разрушителен и обиден, Движение „Хизмет“ винаги се стреми да използва конструктивния език.