Печат

Ерозията на турската демокрация

Написана от Фетхуллах Гюлен, The New York Times на . Публикувано в Новини

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Фетхуллах Гюлен: Ерозията на турската демокрация

Състоянието, до което Турция стигна през последните няколко години, ме тласка към огромно разочарование. До неотдавна Турция бе държава, на която мюсюлманските страни се възхищаваха заради нейния демократичен път на развитие с утвърждаването на разделението на властите, равноправието между мъжете и жените, универсалните човешки права, върховенството на закона, зачитането на правата на немюсюлманите и кюрдите, както и като достоен кандидат за член на Европейския съюз. Но този исторически шанс беше пропуснат, защото управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) обърна процеса в обратна посока и не пощади нито гражданското общество, нито медиите, нито правосъдието и частната инициатива.

Управляващите сякаш претендират за абсолютна власт, като се опират на изборните победи. Но изборните победи не дават право за погазване на Конституцията и потискане на опозицията, особено ако това се гради върху основата на близкия до властта капитал и подчинените на правителството медии. Лидерите на ПСР сега представят демократичните критики към тях като атака срещу държавата. Те третират като вражески, дори още по-страшно – като предателски, всеки критичен глас спрямо тях и така тласкат държавата към тоталитарен режим.

За последен път жертва на тези репресивни действия бяха журналистите, редакторите и управителите в някои независими медии. Извършените наскоро промени в съдебната система и в законите позволиха те да бъдат задържани и изправени пред съда. Управителят на една от най-гледаните телевизии в страната бе арестуван през декември (2014 г.) и още се намира зад решетките.

Държавните служители, които разследваха злоупотребите във властта, бяха арестувани или преместени в други райони само защото изпълняваха служебните си задължения. Независимото правосъдие, работещото гражданско общество и медиите открай време са балансиращ фактор, когато управляващите превишават правата си. Такива посегателства създават впечатление, че всеки, който се изпречи на пътя на управляващата партия, ще стане обект на клевети, санкции и дори неоснователни обвинения.

Управляващите в Турция не само отблъскват Запада от себе си, но същевременно заради действията им страната губи авторитет в Близкия изток. За да изгради Турция положително влияние в региона, не й е достатъчен само икономически възход, това зависи и от здравословното функциониране на нейната демокрация.

Отварянето на полицейски досиета на гражданите е признак за нетолерантност

Върховенството на закона и зачитането на човешките права, от една страна, са основополагащи камъни на една работеща демокрация, а, от друга, са сред фундаменталните ислямски ценности, с които Аллах ни е удостоил. Никой политически или духовен лидер няма право да лиши хората от тях. Тревожен е фактът, че някои ислямски богослови се опитват да намерят религиозно оправдание за репресиите на управляващата партия и за злоупотребите, в които тя е затънала, както и мълчанието на други пред всичко това, което се случва. Хората, които използват религиозна реторика и употребяват символите на религията, но същевременно нарушават фундаменталните принципи на религията, която изповядват, не заслужават такава преданост от ислямските богослови.

Изразяването на лично мнение против потисничеството е демократично право, граждански дълг и религиозно задължение на всеки вярващ човек. Свещеният Коран повелява хората да не мълчат пред несправедливостите: „О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!“ (4, 135).

Смятам се за щастлив за това, че съм част от едно движение на гражданското общество вече петдесет години, наречено „Хизмет“ (служене) или известно още като общност, което има милиони последователи и симпатизанти. Членовете на Движението са турски граждани, посветили живота си на междурелигиозния диалог, поставили са се в служба на обществото и благотворителността, които правят достъпно образованието, което променя живота на хората. В над 150 държави те основаха около хиляда светски и модерни училища, учебни центрове, университети, както и болници и благотворителни фондации. Сред членовете на движението има учители, журналисти, бизнесмени и обикновени граждани.

Постоянно повтаряният от управляващата партия наратив, целящ репресирането на доброволците на „Хизмет“, не е нищо друго освен изкуствен повод, който да оправдае техния авторитаризъм. Доброволците на Движение „Хизмет“ нито са основавали партия, нито хранят надежди за политиката. Участието им в това Движение не зависи от външни фактори, причините за това се крият в собствените им корени.

Прекарах последните петдесет и повече години от живота си в проповядване на ценности, каквито са мирът, взаимното уважение и себеотвержеността. Постоянно насърчавах образованието, служенето на обществото и междурелигиозния диалог. Винаги търсех истинското щастие в щастието на останалите хора и задоволството на Всевишния в служенето на неговите раби. Ако на мен са ми приписвали някакво влияние, аз винаги съм го използвал, за да насърчавам изработването на проекти за образование и социална отговорност, които да подготвят основата за възпитаването на добродетелни хора. Никога не съм имал политически въжделения.

Както аз, така и мнозина членове на Движението подкрепихме много от правителствените политики, начело с преговорите за еврочленство, стартирали през 2005-та г. Както сегашните ни критики, така и подкрепата ни тогава се основаваше на конкретни принципи и ценности. Наше право и задължение е да казваме какво мислим за правителствените политики, които имат сериозен ефект върху обществото. За жалост мислите за злоупотребите и авторитарния курс, които демократично изразявахме, ни направиха жертва на „лова на вещици“. Аз и доброволците на Движение „Хизмет“ станахме обект на езика на омразата, на черни кампании, организирани чрез медиите, както и на юридически репресии.

Както във всички сфери на обществото, така и в държавните институции и в частния сектор има доброволци на Движението. Лишаването на тези хора, които са граждани на страната ни, от конституционно гарантираните им права, докато те спазват правилата и основните морални норми в институциите, в които работят, както и дискриминирането им само защото симпатизират на идеалите на „Хизмет“, е недопустимо. Отварянето на полицейски досиета на независимо коя част от обществото и виждането на заплаха в тяхно лице е признак за нетолерантност.

Не сме само ние жертва на репресиите

Нека да не се мисли, че ние сме единствената жертва на репресиите на ПСР. Еколозите, които протестираха мирно, кюрдите, алевитите, немюсюлманите и някои мюсюлмани сунити, които не се съобразяват с управляващата партия, също бяха ощетени. Никой човек или институция не може да се чувства защитен от правителствения натиск, ако принципът за разделение на властите не се прилага в пълна степен. Независимо каква е религиозната им принадлежност, гражданите може да се обединяват около универсалните човешки права и свободи и трябва да го правят, и трябва да се противопоставят с демократични средства срещу онези, които нарушават правата им.

Понастоящем Турция е стигнала до такова състояние, в което демокрацията и човешките права са пренебрегвани. Моята молитва и надежда е хората, които управляват страната, да сложат край на този авторитаризъм. В миналото турският народ отхвърли управленците, които идваха на власт чрез избори, но впоследствие се отклоняваха от пътя на демокрацията. Надявам се, че нашите съграждани още веднъж ще използват законовите и демократичните си права в името на съхраняването на бъдещето на страната ни.

* Статията е публикувана на 3 февруари във в. „Ню Йорк Таймс“