Печат

Гюлен В Статия За „Монд“: Защо Се Провали Турската Демокрация?

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Новини

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Гюлен В Статия За „Монд“: Защо Се Провали Турската Демокрация?

В началото на 2000 г., като страна с мюсюлманско население, която прави стъпки за усъвършенстването на своята демокрация, Турция се оценяваше положително. Партията, която дойде на власт през 2002 г. осъществи реформи в съзвучие с демократичните стандарти на Европейския съюз и по отношение на човешките права характеристиката на страната започна да се поправя.

За съжаление демократичните реформи нямаха дълъг живот. След няколко години реформите спряха и когато спечели за трети пореден път изборите през 2011 г., тогавашният министър-председател и настоящ президент Ердоган направи обратен завой. Авторитаризмът, който постепенно набира скорост оттогава насам изолира Турция като държава, която останалите страни с мюсюлманско население можеше да взимат за образец.

Възможно е някои да тълкуват като доказателство за липса на хармония между демократичните и ислямските ценности негативния пример, който Турция в последно време демонстрира.

В. „Монд“ анонсира от първа страница статията на Гюлен със заглавие „Ислямът е в хармония с демокрацията“.

Погледнато отстрани, обратно на това, което се вижда, действията на настоящата власт са в пълно противоречие с основополагащите ценности на исляма, въпреки че тя си дава вид на загриженост към ислямската религия. Тези основополагащи ценности нямат нищо общо с определен начин на обличане или скандиране на религиозни лозунги. Фундаменталните ценности на ислямската религия относно властта са свързани с върховенството на закона и независимото правосъдие, прозрачността на управляващите и зачитането на основните права и свободи на личността. Изоставането на Турция в нейния демократичен опит е резултат не от спазването на ислямските ценности, тъкмо обратното, това е последица от предателството спрямо същите ценности.

Критикуването на несправедливостта е религиозен дълг

Анадолското общество е разнолико. Сунити, алевити, турци, кюрди или друг етнос, мюсюлмани и немюсюлмани, граждани, които са възприели религиозен или секуларен начин на живот имат различни възгледи, житейска философия и вярвания. Принуждаването на хората към еднообразие, от една страна, е безсмислено деяние, а, от друга, е липса на уважение към хуманността. В този ред на мисли трябва да се уважават разбиранията, чувствата, мненията, житейската философия, вижданията за света на всички граждани. За такова разнолико общество най-удачният управленски модел е демокрацията на участието, при която нито една група, било мнозинство или малцинство, не упражнява деспотизъм над останалите. Същото може да се каже за Сирия, Ирак и останалите съседни държави.

В историята, както в Турция, така и на много други места настройването на различни групи една срещу друга, възползвайки се от различията в обществото е метод, който деспотичните лидери много често са използвали, за да запазят личната си власт. Независимо от вярванията и възгледите им, гражданите трябва да умеят да се обединяват около общочовешките права и свободи и да имат демократичното право да възразяват, когато тези права са нарушени.

Изразяването на лично мнение срещу несправедливостта е демократично право, граждански дълг и религиозна обязаност за вярващите хора. В Свещения Коран се изтъква, че вярващите не трябва да мълчат срещу несправедливостта: „О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!“ (Коран, 4/135)
Упражняването на основните свободи начело с изповядването на вярата и житейската философия, както и свободата на изразяване прави човека истинска личност при условие, че не се нарушават правата на останалите хора. Свободата е право дадено на човека от Всемилостивия и никой не може да го отнеме. Не е възможно да се твърди, че води истински живот човек, който е лишен от свободата си.

Обратно на твърденията на поддръжниците на политическия ислямизъм, ислямът не е идеология, свързана с властта или управлението, ислямът е религия. Може би ислямът утвърждава някои принципи относно управлението, но те са само малка част от цялото. Свеждането на исляма до равнището на политическа идеология е огромно престъпление срещу духът на тази религия.

Хората, които са изследвали гледната точка на исляма за политиката и държавата и са изразявали мнение по тези въпроси, са допускали грешки главно в три направления. Първо, много често представата за ислямът, който е утвърден от Корана и традицията на ислямския Пророк се смесва с разбирането за исляма, продиктувано от историческия опит на мюсюлманите. В съвремието ни е много важно мюсюлманите да подложат на критичен анализ историческия опит и решенията, произтичащи от него и да предложат на всички мюсюлмани по света нови тълкувания по темите за човешките права в исляма, демокрацията и социалното участие в светлината на основните източници. Второ, търсенето на легитимност на a priori прието схващане в някои случаи, позовавайки се на коранично тълкувание, а в други – на няколко подбрани за целта хадиси (заветите на ислямския Пророк) и опитите това да бъде наложено на останалите хора. Духът на Корана и философията на житието на ислямския Пророк може да се улови само с цялостен поглед и с искреното намерение за спечелване благоволението на Всевишния. Третата грешка се отнася до твърдението, че демокрацията и религията са две несъвместими явления, като се изтъква аргументът, че първата произтича от властта на Бога, а втората – от властта на народа. Никой вярващ няма съмнение, че Всевишния властва над всичко в космологичния смисъл на думата, но това не означава, че ние нямаме своя воля, предпочитания и личен избор или пък Всевишния не е предвидил всичко това. Фактът, че властта принадлежи на народа не значи, че тя се изземва – опазил Господ – от Бога, смисълът на това е, че властта е дадена на хората от Бог и тя трябва да се вземе от ръцете на който и да е деспот или олигархия, за да се предаде на обществото.

Държавата не може да е свещена, нито – ислямска

Отделно от това онова, което наричаме „държава“ е название на системата, която хората са създали с общи усилия, за да опазят основните си права и свободи, както и за да се гарантира справедливостта и мирът. Държавата не е самоцел, тя е помощно средство, чрез което хората да постигнат щастие, както на този, така и на оня свят. В зависимост от степента, в която хората, които са изградили тази система са възприели някои основни убеждения и ценности държавата ще стои близо до тези убеждения и ценности. Следователно определението „ислямска държава“ е противоречиво понятие. Понеже в исляма не съществува съсловие на духовенството, теокрацията е чужда на духът на тази религия. Държавата, която е резултат от обществен договор в последна сметка се състои от хора, затова тя не може да е „ислямска“ или „свещена“.

По света демокрацията е прилагана под различни форми. Демократичният идеал, който лежи в основата на различните практики, т.е. никоя група да не упражнява натиск върху друга същевременно е идеалът и на исляма. В правото в основата на разбирането за равенството между гражданите се изразява в това, че всеки човек трябва да бъде почитан като благородно създание на Всевишния и на него да се гледа като на творение на Божието изкуство.Взимайки под внимание казаното дотук, ще се види, че демокрацията на участието или републиканският управленски модел съответстват повече на духът на исляма в сравнение с монархията или олигархията.

Настоящото управление в Турция прилича по-скоро на олигархия, отколкото на демокрация. Как Турция стигна до това състояние?

Като съсредоточи цялата държавна власт в ръцете си, постави собствениците на капитали под свой контрол и възнагради близкото си обкръжение, президентът Ердоган насочи Турция, която някога вдъхваше надежда за демократизираща се страна в грешна посока. За да формира обществено мнение, което да му помогне да концентрира цялата власт в себе си, той обяви мен и последователите на движението „Хизмет“ за държавни врагове и ни държи отговорни за всички злини, които са се случили в близкото минало на страната. Всичко това е типичен пример за рефлекс, чрез който дадена личност или група биват превръщани в изкупителна жертва.

Правителството на Ердоган взе на прицел всички опозиционно мислещи хора начело с последователите на движението „Хизмет“, които са се посветили на мира и толерантността. Протестиращите екозащитници, журналистите, учените, кюрдите, алевитите, немюсюлманите и някои мюсюлмански ордени критични към действията на Ердоган пострадаха от неговите политики. Неправомерното изгонване от работа, арестите, хвърлянето в затвора, изтезанията, изземването на имуществото и още много други жестокости съсипаха живота на хората.

Хиляди последователи на движението „Хизмет“, които избягаха от неспиращата жестокост потърсиха закрила в различни държави по света, включително и Франция. Това, което трябва да направят следовниците на движението „Хизмет“ е, интегрирайки се в обществата, в които са отишли, да живеят съгласно законите на съответната държава, да допринасят за решаването на социалните проблеми и да се борят с мирни средства срещу разпространението на радикалните тълкувания на исляма в Европа.

В Турция още тече масова и безмилостна кампания за нарочване на хората, които са симпатизирали на някаква личност или група, като за целта е мобилизирана съдебната власт. Броят на жертвите на тази жестока кампания расте с всеки изминат ден. Повече от сто и петдесет хиляди граждани бяха изгонени неправомерно от работа, над двеста хиляди души бяха задържани и над осемдесет хиляди бяха вкарани в затворите. Хората, които са станали мишена на тези жестокости, извършвани с политическа цел и искат да напуснат страната са лишени от най-основните си човешки права, признати от ООН, защото паспортите им са анулирани. Откакто е основана през 1923 г., Република Турция напредваше макар и бавно по пътя на демокрацията, въпреки трусовете причинени от военните преврати. Практиките на настоящата власт изчерпват кредитът на доверие, който Турция натрупа на международната сцена и тласкат страната в категорията на онези държави, в които свободите не се зачитат, а гражданите, които упражняват демократичното си право да критикуват биват хвърлени в затворите. Както се вижда турските управляващи злоупотребяват с международната дипломация, като впрягат държавната машина и нейният материален ресурс за упражняване на натиск върху следовниците на движението „Хизмет“ навсякъде по света, както и за тяхното преследване и отвличане.

В съвременна Турция, в която се случват толкова несправедливости по всичко изглежда, че турският народ заема сравнително пасивна позиция по отношение на защитаването на демократичните права и искания. Може би като причина за това може да се посочи притеснението относно икономическата стабилност. Само че, ако се върнем малко назад във времето, ще видим, че съществува и историческа причина.

Въпреки че демократичното управление е идеалът на Република Турция, досега не бяха положени систематични усилия за внедряването на демократичните ценности сред обществото. Подчинението пред един силен лидер и пред държавата винаги съставляваше основния фундамент на образователните програми. Военните преврати, които се случваха почти на всеки десет години не позволиха на демокрацията да се развива и утвърждава. Гражданите забравиха, че хората съществуват не заради държавата, а държавата съществува за хората, или бяха накарани да забравят това. Спокойно може да се каже, че президентът Ердоган се възползва от тази социална нагласа.

Турската демокрация може и да е изпаднала в кома, заради настоящия режим, но аз храня надежда. Жестокостта никога не е имала дълъг живот. Вярвам, че Турция някой ден отново ще поеме по пътя на демократизацията. Но за да се утвърди и за да има траен живот демокрацията, е необходимо да се предприемат някои мерки.

На първо място трябва да се пренапишат образователните програми. Още в начална степен децата трябва да изучават, че гражданите са равни пред закона, както и темите, свързани с основните човешки права и свободи, за да може като пораснат да отстояват тези ценности. Второ, необходима е нова конституция, която защитава основните човешки права, цитирани във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН и, която не позволява нито на мнозинството, нито на малцинството да установи деспотична власт над другите. Гражданското общество и свободата на медиите като балансиращо средство в случаите когато правителството превишава правомощията си, също трябва да заемат място в конституцията. Трето, лидерите на общественото мнение трябва да акцентират върху демократичните ценности, както на думи, така и на дела.

Понастоящем в Турция демокрацията и човешките права са замразени. Изглежда, че като страна с преобладаващо мюсюлманско население Турция изпусна историческия шанс да се изравни със стандартите на демокрацията в Европейския съюз.

Управленският елит на едно общество прилича на каймака на течно вещество. Каквото е веществото, такъв е и каймакът му. Каквото е прясното мляко, такъв е каймакът, добиван от него; каквото е киселото мляко, такъв каймак се образува на повърхността му; каквото е съединението на стипцата, такива свойства тя притежава. Макар и не винаги с пълна чувствителност хората, които управляват едно общество в общи линии отразяват неговите убеждения и ценности. Надявам се и се моля трагичните събития, които се случват в мюсюлманския свят в близко време да доведат до колективно осъзнаване и да спомогнат за появата на демократично мислещи лидери и правителства, които да се застъпват, както за свободни и честни избори, така и за основните човешки права и свободи. („Монд“, 25.02.2019)