Задават въпроса: Аллах е създал всичко, (Аллах да опази) а Него кой го създаде?

Това е един от най-често задаваните въпроси. За мен този въпрос е доказателство още веднъж, че Пророкът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е Последният Пратеник и аз, свеждайки глава пред казаното от него, потвърждавам още веднъж: "Свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник." Да, Пророкът Мухаммед е Негов блажен Пратеник. Всичко, което е казал, сякаш го вижда от телевизионен екран и всичко, казано от него, е истина.

Споменатите от него неща, които щели да се случат, били с такава точност, че без никакви отклонения те се случвали, когато им дойде времето. Този въпрос е един от тях. Той повелява: (Въпреки че на сподвижниците дори през ума им не минавало такова съмнение): "Ще дойде ден, в който хората, кръстосали крака, горделиви, надменни и с егоизъм, сякаш са разрешили всички проблеми, ще кажат: "Това е създадено от Аллах, това също, а кой е създал Аллах?" Всеки път, когато се обръщат с този въпрос към мен, аз се замислям и изричам словата: "Потвърждавам, че Мухаммед е Пратеник на Аллах." Как е видял всичко и колко точно е казал! За тези, които са роби на своята надменност и егоизъм, които се опитват да открият всичко в причините и материята, за тяхната безнравственост и заблуда не би имало по-хубави думи от тези на Пратеника.

Всъщност този въпрос се поставя единствено и само от отричащите истината. И много пъти младежите остават потиснати от подобни въпроси. Да, те не могат да осъзнаят въпросите на вечността и причините, които следват след себе си.

Затова изпадат в съмнения и смятат, че и Всевишният Аллах е една причина, както всички останали. И че и за Всевишния има една причина, която го е създала. Това е погрешно и в основата му стои непознаването на Всевишния. Той е мусеббибул есбаб (създател на всички причини) и неговото съществуване няма начало и край.

Богословите до днес са доказали по подходящ и убеждаващ начин, че причините не могат да бъдат до безкрай и че Всевишният Аллах създава тези причини. Тук е уместно да посочим няколко примера. Те казват: "Да се смята, че причините могат да се свързват до безкрайност, означава, че не се познава тяхната същност и в същото време е непознаване на Създателя." Да, не е редно да се смята, че всички предмети са резултат на едно безкрайно верижно свързване. Подобно твърдение не е нищо друго освен явна заблуда. Например раззеленяването във Вселената съществува, защото има въздух, вода и слънце; а, от своя страна, въздухът, водата и слънцето съществуват благодарение на някакви материални парчета като кислород, водород, въглерод, азот; те от своя страна и др. като тях да са зависими от по-малки... да се допусне, че подобни неща могат да продължат до безкрайност, не е нищо друго освен заблуда. Да, и то в момент, когато антивеществата, антоатомите и метафизиката удържат победа над физиката. И тогава, когато от първата до последната причина действат като закон в завидна хармония!

Да, да се твърди, че "това е произлязло от това, това от следващото и т. н.", не само че не помага за разрешение на въпроса, но и го поставя в безизходна ситуация. Това е подобно на въпроса "Кокошката ли е снесла яйцето, или тя се е излюпила от него?", който стига до безкрайност; докато ние не признаем, че или яйцето, или кокошката е създадена от Всесилния и Всемогъщ Създател, въпросът не може да бъде разрешен. Когато се осъзнае, че всичко това е създадено от Всевишния, въпросите се разясняват. Тогава няма толкова голямо значение кое е създадено първо: дали е яйцето от една клетка, или кокошката, която е създадена, за да продължи поколението си чрез него.

Ако не се съгласим с подобен подход, няма да изясним нито един въпрос и вместо да разгадаем загадките, ще добавим нови. Например дъждът вали от облаците, облаците се образуват от частици с различни размери, които възникват чрез изпарение; изпарението зависи от наличието на вода, а тя от своя страна - от елементите, които я предпоставят. Подобно верижно свързване може да продължи дълго. Но ще настъпи момент, в който човек може да открие още зависими причини и тогава той да се почувства пленник на предположенията и да се опита да се задоволи с тях. А това означава малко дете нелепо да обяснява за мъдростта, съвършенното устройство и уравновесеност на създанията от една Всемъдра ръка, и в същото време да пренебрегва хоризонта на науката и нейните цели. А всъщност всяко следствие предполага разумна причина. Да се смята, че неразумните, нелогичните причини могат да доведат до разумни следствия, е все едно да се вярва на невъзможни неща.

А сега нека обясним това с един пример. Да предположим, че аз съм седнал на един стол, на който му липсват задните крака. За да мога да стоя на него той е опрян на друг стол също без два крака, и той на друг и т.н. до безкрайност. Броя на столовете могат да достигнат до астрономически цифри, но ако накрая не поставим стол, който е на четири крака, дори и да продължаваме до безкрайност на стола няма да му се появят крака от самосебе си.

Да предположим, че сме написали цифрата нула. Ако не поставим друга цифра пред нулата, и милиони, трилиони нули да имаме, те не биха имали никаква стойност. Но когато пред нулите се постави друга цифра, и те придобиват съществено значение. Това означава, че такива неща, които са несамостоятелни, ако не се замести самостоятелно, не е възможно тези като тях, които също се нуждаят от други фактори, да му приписват състояние и значение. Увеличаването на количеството на еднакво зависимите и безпомощните води единствено до увеличаване на нуждите и безпомощността им. Дори да приемем, че причините имат някаква роля, то трябва според неизменяемия закон на физиката, задължително да има логическа връзка между причина и следствие. Затова трябва да се открие задоволителна причина, която да е способна и имаща силата да пригоди Земята за живот и да я изпълни с разумни същества.

А всъщност всичко на Земята: нейната скорост на въртене, разстоянието й до слънцето, атмосферата, съставът на елементите, намиращи се в нея, и т.н, чак до нейната почва, растителност, морета и ветрове с техните тайнствени закони и хиляди други събития са в пълна хармония. Да се счита това за случайност или да се приписва на съвпадения, означава съзнателно погубване и пропадане на разума.

Богословите по принципа на “девир и теселсул” (затворен кръг от факти, не позволяващи възражение), проанализирайки всички възможни причини и преписвайки тяхното съществуване на Създателя на причините – Всевишния Аллах, сa заключили, че всичко опира до Създателя на всички създания. Така те достигнали до вярата в единобожието. Но да се достигне до това убеждение има и друг начин. Да, Всевишният Аллах може да бъде открит във всяко създание, печатът на Неговото единство е навсякъде и това не е едно, а хиляди доказатества за Неговото съществуване. В наши дни, когато науката започва да разкрива тайните на Вселената, всяка научна дисциплина със своя специфичен език свидетелства за Неговото съществуване и призовава всички към Него.

Да, всичко е сътворено впоследствие. А творецът е Аллах. Всевишният не е сътворен, защото Той е Създателят. Всички Негови творения имат нужда от Него. А Той съществува от само себе си, независим от никого и в едно съвършенство. Всичко се осланя на Него и чрез Него всички тъмнини и неясности се разясняват. Той е Творецът, той дава живот на създанията си, Той ръководи всичко, Той води към някоя цел. След Него няма друг, от който да се търси причина!...

Нека и това се опитаме да обясним с няколко прости примера. Например тялото ми го носят краката, а краката ми – върху земята. След като имаме толкова логична причина , не е необходимо да търсим друга. Ето и друг пример: Последният вагон на влака е теглен от този преди него, той - от предишния, и т.н. и това продължава, докато не дойде ред на локомотива, за който казваме, че се движи от само себе си, благодарение на мощността, силата и устройството си. Посочените примери доказват, че всичко е създадено от Създателя и ясно показват как хората се заблуждават, като търсят други причини вместо локомотива. Но те, колкото и локомотива да сменят, в крайна сметка отново ще затънат, а ние ще им кажем: "Това е краят на вашите причини."

Още едно обстоятелство, което замъглява човешкия разум, е ограничено мислещият човек, който не може да осъзнае понятието "езел" (който няма начало, предвечен - пер.) и приписва това свойство на материята, а след това допуска възможност за възникване на неща, съществуването на които по принцип е невъзможно.

Предвечността няма начало. Дори да върнем времето с катрилиони години назад, то не може да бъде една десета от предвечността. А днес всеки знае и признава, че материята, която се явява основно звено причини, има начало. Движението на електроните, тайните на ядрената физика, загадъчните процеси на постоянно излъчващото радиация слънце, действащият във Вселената закон за термодинамиката са едни от хилядите доказателства, че всичко има край. А това, че всеки край има и начало е очевидно и не подлежи на обсъждане.

Така, както всичко във Вселената с придобитото в началото свидетелства за съществуването на Аллах, така и тяхното изчезване потвърждава, че Всевишният няма начало и край. Така както нещо, което има начало има и край, така и това, което няма начало няма и край. Затова ние сме длъжни да знаем, че всичко материално, което съществува днес, един ден няма да съществува.

Но много могат да се заблудят, че процесът на изчезването на световете, на края на материята е бавен. Дори и бавно, един ден тази непрекъснато разширяваща се Вселена ще бъде погубена. Да, днес дори материята да съществува, няма съмнение по ред обективни обстоятелства, че тя се променя. Но нека обясним това с един пример:

Представете си, че един влак потегля от точка А до точка Б, между които разстоянието е 50-55 км. Скоростта на движение на влака е 55 км в час. Според това той ще преодолее това разстояние за един час. След половин час с тази скорост, влакът намалява скоростта си наполовина. До спирката остават още 27,5 км и според това този влак за половин час ще достигне едва половината от оставащия път. След половин час влакът отново намалява наполовина скоростта си; от оставащия път ще премине едва половината за половин час. И така, влакът, който на всеки половин час намалява скоростта си наполовина, сякаш никога няма да достигне до точка Б. Всъщност разстоянията ще свършат и несъмнено ще се достигне до определеното място. Но тъй като е с такива темпове, човек си мисли, че никога няма да достигне дотам.

Подобно на това и материята е поела пътя на разлагане и изчезване. Дори това да се случи след няколко милиарда години, то несъмнено ще се потвърди. И всичко, освен Този, който съществува от само себе си, ще изчезне и ще остане единствено Той.

И така, безусловно Аллах съществува и Той е Творец на всичко. Да Го считаме за нечие творение, означава, че проявяваме низост в мислите ни и че не осъзнаваме разликата между Творец и творение. Горките атеисти и грешници, които поддържат подобна безумна теза, мислейки се за умни, не осъзнават в какво противоречие с разума попадат. Да, днес да се приписва вечност на материята и да се отрича Всевишният, е странно, в същото време неразумно и фанатично. Но за съжаление материалистите, които не могат да вникнат в същността на предметите и явленията, които не осъзнават изчезването на материята и разпадането на атома, ще продължават да заблуждават със своите безумни мисли и лъжи наивните хора до деня, в който всички те проумеят истината.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.