Може ли намерението на човека да го спаси?
Намерение, което е съпроводено с действия, може да спаси човека. Напротив, намерение, което не подбужда настойчивост и решимост - никога. Намерението е цел и стремление към изпълнение, проява на съзнателна воля към постигането на целта. Благодарение на намерението човек знае към какво се стреми, какво желае и чрез него постига целите си.
Намерението е основа на всички постъпки на човек и, според наклонностите си, причината за деянията, които счита за свои, отново е намерението. Всъщност намерението е непреклонността на волята и е основата на действията на човека. Дори може да кажем, че всичко във Вселената и у човека от неговото начало и впоследствие се свързва именно с намерението. Без него е невъзможно нито реализация, нито развитие.
Всяко дело в началото възниква в съзнанието като идея, след това се планира и накрая с настоятелност и решителност се реализира. Така, както без тази идея и този план не е възможно да бъде започнато нищо, така и без воля и решимост не може да се осъществи никое деяние.
Има много доказателства за силата и влиянието на намерението. Но тъй като болшинството от хората живеят безразсъдно и нехайно, те не могат да осъзнаят това влияние и тази сила.
Много е важно в каква насока са намеренията на човека - в лоша или добра. В зависимост от това той е или еликсир, лекуващ хиляди болести, или тайфун и буря, унищожаващи всичко хубаво, направено от човека. Множество малки дела се възвеличават и обуславят чрез намерението: вместо едно зрънце - хиляди житни класове, вместо една капка - океан. И колко великодушни и величествени деяния се обезценяват поради лошите и нечисти намерения.
Разумната съзнателна служба на Всевишния, прекланянето единствено пред Него, въздържането от храна и вода, отказът от светските желания възвишават човек и го правят съвършен. Но ако тези постъпки, и още много други, са далеч от съзнателно покорство, няма да бъдат нищо освен умора и мъчение. Значи пътят за спечелването на задоволството на Създателя минава през извършване на благородни дела и отказването от лоши постъпки, като по този начин човек се възвишава и достига съвършенство. Ако дори хиляди деяния не бъдат в името на Всевишния Създател, то те остават напълно безполезни и безмислени.
Намерението е една такава основа, която превръща несъществуващото в съществуваща прелест. И обратно, нещата, които на пръв поглед съществуват, изчезват, защото са предизвикани от зли намерения.
Както не са малко хората, които съдбата ги настига в бой и те в окървавени одежди падат в пропастите на Ада, така също не са малко и тези, които с пречистите си намерения умират в меки постели и попадат в Дженнета (Рая). Не може да правим сравнение между храбреците, които безстрашно и с чисти намерения се борят за светлото бъдеще, с подлите и зли хора и тези, които водят борба от користни и лични подбуди. Първите, възвишавайки се до Всевишния, ще отидат в Рая, а вторите ще попаднат в Джехеннема (Ада).
В този преходен и кратък житейски свят намерението е пътека, водеща към безграничност, врата и тайнствен прозорец, обещаващ вечно щастие или вечно мъчение. Тези хора, които използват добронамерено това, които не извършват злодеяния и изпълнят със светлина своите деяния, те ще заслужат вечно благоденствие и покой. Защото наградата за ежедневните, седмичните и месечните задължения, извършвани с искреност, ще бъде толкова голяма, че всеки един миг от живота си човек ще бъде възнаграждаван многократно за деянията си.
Така, както готовият за битка за вярата воин дори да не воюва, извършва толкова благородно дело, все едно се сражава на бойното поле, така и стоящият на пост войник ще получи толкова благодеяния, колкото човек, посветил живота си на ибадет.
Това е тайната, че възможността за вечно щастие за вярващия човек или вечно страдание за този, който отрича истината, се крие именно в намерението на човек. Но ако се подходи формално, то всеки щеше да получи милостта и благодеянието за добродетелните постъпки и извършените грехове, като всеки добър човек щеше да пребивава в Рая според количеството извършени добрини, а лошият щеше да бъде в Ада само толкова, колкото са греховете му. А всъщност и за добрите, и за лошите вечността е неизбежно и крайно състояние, след което е невъзможно да се представи нещо друго.
Всъщност възможността за вечно щастие, както и вечно страдание трябва да се търси в намеренията на човек. Така както вечната вяра и праведни мисли водят към вечно щастие, така и вечното неверие и заблуда водят към вечно нещастие и мъки.
Ако в последните мигове на живота на един човек сърцето му е изпълнено с чувства за служба на Всевишния, дори животът му да продължи хиляди години, то неговите намерения за ибадет няма да се променят и именно той бива възнаграждаван според това. Намерението му се счита като извършен ибадет. Нали и думите на Последния Пратеник са в тази насока: "Намерението на вярващия е по-ценно от неговите постъпки." Така както атеистът, изживяващ последните си мигове в неверие и отричане на Аллах, на когото намерението му е да отрича истината дори и хиляди години, то той ще бъде наказан вечно според своето намерение.
Може да се каже, че главното са не постъпките на човек (макар че и те се определят от намеренията) в неговия ограничен земен живот, а самите намерения. Вярата във вечното блаженство и стремежът към него, въпреки че ни разделят милиони години, дарява на вярващия вечен Рай, а неверието - Ад за безбожника.
Както атеистът, упорстващ в своето неверие, ще бъде наказан, всички причини, които водят към неверие, включително и дяволът (шейтан), тъй като таи в себе си безкрайно неверие, е обречен на вечни мъки.
В действителност не са малко и добрите страни, свързани със създаването на дявола. Не може да се отрече неговото влияние върху развитието на някои способности на хората, на проявление на много положителни черти, скрити в човешката природа, и дори на пробуждане на сърцата и духа, стимул към нравствено самоосъзнаване.
Да, хората са обект на неговите нападения. Той засява в сърцата им отровни семена и се стреми в тях да поникнат зло и мрак. Но нравствеността на човек въстава против неговите коварни замисли, така както организмът се защитава от болести. В резултат на това човешката душа се калява, укрепва и много често се уповава на Всевишния, а това допринася на човешкия дух и сърце повече полза, отколкото вреда. Благодарение на това духовно влияние расте решимостта на човек за борба със злите помисли, това го подбужда да бъде внимателен и бдителен и подобно на рудата, която се превръща в чисто злато, много благочестиви и чистосърдечни хора се превръщат във възвишени духовни личности.
Въпреки, че понякога благодарение на дявола тези личности се въздигат до духовно съвършенство, за него не може и дума да става за някаква награда. Защото неговата цел е не да възвиши праведниците, напротив, той го прави, за да ги въвлече в грях и заблуда.
Значи и делата, и намеренията на дявола са злонамерени и порочни. И той ще получи възмездие не за това, че благодарение на него някои са се възвисили, а заради подлите си намерения и постъпки.
Намеренията на дявола са злонамерени, а постъпките му - неприлични. Неговият бунт е съзнателен, а съблазняването на хората - преднамерено:
Рече [Аллах]: "Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?" Рече [Иблис]: "Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина."
Рече: "Напусни Рая! Не ти подобава да се гордееш тук. Вън! Ти си от унизените."
Рече: "Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възкресени!"
Рече: "Ти си сред отсрочените."
Рече: "За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път." (7:12,16).
Този първи метеж и съзнателно непокорство е съзнателен избор на неверие. А неговите обещания, че ще ги отклонява от Правия път, е безкрайната реална човешка драма.
Именно заради това желание и намерение на дявола той няма да бъде възнаграден за деянията си, въпреки че подбужда някои към блажени чувства и ги води към добродетели.
Като извод може да кажем: намерението е всичко в живота на вярващия. Така както придава живот на всички постъпки на човек, така превръща живота му в плодородна нива. В този преходен земен живот намерението открива всички пътища към вечното щастие, но също така то може да отведе и във вечно страдание и нещастие.
"Постъпките се определят от намеренията." А възмездието ще бъде според делата.
- Създадено на .