Мястото на жената в Исляма

Изтъкват се твърдения, че мюсюлманите държат жените си вкъщи и не спазват правата им. Има ли истина в това твърдение? Какво трябва да е положението на жената от гледна точка на ислямските принципи?

В Епохата на невежеството жената била смятана за робиня, правата й били нарушавани, а Ислямът избавил жената от безправното й положение, отредил й нов статут и я издигнал до равнището на свято творение. Ислямската религия не гледа на жената като на средство за печалба, а напомня, че пътят към Рая минава под нозете на майките.

Ако прочетем Свещения Коран и погледнем историята може да кажем, че жената е била на най-висока почит в мюсюлманските общности. Положението на жената в Исляма не може да се сравнява с положението й в никоя друга система. Дори и днес в най-модерните общества не може да се говори за подобно сравнение.

В такива общества, дори жената да има някои права, повечето от тях са свързани с нейните материални потребности, които не се смятат за привилегии или права нито от небесните религии, нито от разумно мислещите хора. През последните десетилетия войните доведоха до нищета и икономически кризи, което принуди жените да започнат да се трудят. Така те придобиха финансова независимост, но с оглед на женската физика на повечето места тя се използва като средство за печелене на пари.

За съжаление този факт сякаш превърна жената в предмет и тя изгуби достойнствата си като майка и съпруга. С течение на времето тя изгуби своята същност, а се изтъкваше, че е постигнала свободата си.

Ислямът не гледа на жената и на мъжа като на две различни същества. Свещеният Коран обръща вниманието ни факта, че двете създания са преди всичко хора и се допълват взаимно. Според Исляма разликите между мъжа и жената са в тяхната специфичност, а не в онтологичен план.

Две тела, една душа

Всевишният Аллах е създал жената като съпруга за мъжа. Така те не могат един без друг. Те са като две тела с една душа и представляват двете лица на една истина. Всевишният е създал мъжа и жената така, както е създал електрона и протона, положителния и отрицателния полюс и е пожелал тези две създания да се допълват взаимно, и да бъдат едно цяло.

Както положителния и отрицателния заряд, електрона и протона, деня и нощта, лятото и зимата имат нужда един от друг, така и жената и мъжа имат нужда един от друг.

Пратеникът на Аллах повелява: „Жените са другата част от мъжката половина”. Думата половина означава, че цялото е разделено на две. Тоест двете тела образуват едно.

От тази гледна точка жената и мъжът са две еднакви половини, но никога едната половина не е като другата. Между тях има физически, душевни и психически различия, но от биологична гледна точка  нито мъжът превъзхожда жената, нито жената – мъжа. И двамата са самостоятелни личности, които имат нужда един от друг.

Затова в Епохата на щастието жената била издигната до положението, което заслужава, отредено й било да върши неща, съответстващи на нейната природа и на преден план било изведено съществената й роля в обществото. И тази коренна промяна е извършена в момент, в който светът тънел в жестокост, когато се спорело дали жената е човек или не, и дали притежава душа.

Освен това жената не е отговорна за някои задължения, които са присъщи на мъжете. Фактът, че жените са освободени от някои задължения не се дължи на твърдението, че те са по-неспособни. Напротив тази тяхна привилегия се смята за милост от страна на Всевишния.

Знаменията в Свещения Коран, според които на пръв поглед мъжът превъзхожда жената, всъщност подчертават определени качества и способности на мъжа. Например в знамението „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил.”, се подчертава не превъзходството на мъжа, а целомъдрието и милосърдието на жените и необходимостта от разпределение на задълженията в семейството.

Както е известно и мъжът и жената се превъзхождат в някои отношения. Свещеният Коран повелява: „И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години”, с което изтъква важността на майката. Когато един от сподвижниците три пъти попитал Пратеника на Аллах: „На кого да направя добро?” и трите пъти той отговорил: „На майка си” и повелил, че „Пътят към Рая минава под нозете на майката”. С тези думи Пророка издигнал жената на едно от най-възвишените и достойни места. Ако погледнем въпроса от тази гледна точка, може да кажем, че каквото и да направи един мъж, никога не би достигнал положението на жената.

Затова тези коранични знамения подчертават превъзходството в някои отношения и на мъжа и на жената спрямо другия пол и подчертават техните способности и качества. Така се изтъква, че те се допълват взаимно и имат нужда един от друг, а на мъжа се възлага грижата за издръжката на семейството.

За да има разбирателство и щастие в едно семейство, е необходимо да има разпределение на задълженията и взаимопомощ. Ако в едно семейство има трима лидери в него споровете и неразбирателствата никога няма да спрат. По тази причина е необходимо да има някой, който да взима най-правилните решения за семейството, след като е изслушал мненията на всички негови членове. Затова мъжът е този, който поема задачата да осигури препитанието на децата си, който е готов на всякакви условия, за да осигури издръжката на семейството, който след като обсъди решението си с всички в семейството трябва да каже последната дума.

Въпреки промените в световен мащаб, все още се смята, че мъжът е отговорен за издръжката на семейството. Някой веднага може да възрази на това като каже, че на много места и жената работи. Но приемайки, че жената работи на подходящи места, трябва да си зададем въпроса дали нейната работа ще се отрази положително или негативно на семейното щастие и сплотеност? Дали жената наистина се труди от необходимост или това е резултат от нейната амбициозност? Изкарването на собствената прехрана прави ли жената по-щастлива или я прави по-нещастна? Какви са вредите за обществото от използването на женския труд, който не е съобразен с нейната същност? Ето, затова въпросът трябва да се погледне от широк ъгъл и едва тогава да се стигне до определени изводи.

Ако погледнем на въпроса от тази гледна точка ще разберем, че Ислямът не е лишил жената от нищо. Имайки предвид нейната физика и специфичност, се вижда, че на нея са отредени различни задължения. Например на жените не е предписано да отслужват молитвата намаз заедно, да ходят на петъчна молитва, да изнасят проповеди и да четат призива за молитва езан. От друга страна, на жените не е забранено да ходят на петъчна молитва.

Ролята на жената в Исляма не се ограничава само с домашната работа, отглеждането и възпитаването на децата. Всъщност нейните задължения се простират във всички сфери на обществения живот. Достатъчно е нещата, които върши да съответстват на нейната специфика, да не й пречат да изпълнява религиозните си задължения, защото тя е отговорна за нещата, които са непосилни за мъжа. Но за съжаление с времето този факт е пренебрегнат. Така дори сред мюсюлманите се е наложило назадничаво мислене, което е нарушило взаимопомощта между жената и мъжа.

Така се е нарушила и равнопоставеността в семейството и обществото. Това е довело до отнемане на правата на жената и отстраняването и отчуждаването й от обществения живот.

Но причината за това положение – Аллах да опази – не е в религията. Грешката е в хората, които тълкуват религията погрешно и използват погрешни методи. Но тези методи непременно трябва да се поправят. Затова не трябва да се изпада в крайности по тази тема. Жената не е предназначена само да ражда и нейното място не е единствено в кухнята, но ако тя пренебрегва домакинските си задължения и превръща дома си само в място за подслоняване, тогава тя не може да се смята за добра майка, която може да дава добър пример на децата си.

От друга страна, използването на жените за работа в рудниците, е експлоатация на женския труд. Не може жените да вършат тежка работа под жаркото слънце, да преследват престъпници и др. под предлог, че са равнопоставени с мъжете. Това е угнетяване спрямо тях, незачитане на специфичните им качества и е в противоречие със същността им.

Затова Ислямът не одобрява изолирането на жената и отчуждаването й от обществения живот. Имайки предвид нейната физиологическа и психическа нагласа, тя може да работи. Но не трябва да забравяме, че животът е преди всичко споделяне на задълженията и, работейки, мъжът и жената се допълват взаимно.

Освен това жената е правно независима. Каквито са правата на мъжа, такива са и на жената. Нейното мнение също е важно. До такава степен, че дори Пратеника на Аллах, се съветвал със съпругата си, когато получавал откровения и понякога е действал според нейните препоръки.

Не случайно когато изброява причините за изоставането на мюсюлманите Сюлейман Недви споменава, че една от тях е пренебрегването на жените.

Като се замислим, че в епохата на Пратеника на Аллах задачите и задълженията на жените били определени и те участвали във всички сфери на обществения живот, може да кажем, че днес жените са пренебрегнати и техния потенциал не се използва пълноценно.

Ако жената била използвана пълноценно, според нейната същност, ако имала такъв шанс, кой знае какъв морал и възпитание щяха да имат днешните поколения. Ако имала такава възможност, то едва ли в обществото ни щеше да има неграмотни, изоставени и забравени деца! Ако на мъжа и жената било погледнато като на едно цяло, като на допълващи се фактори, то едва ли е щяло да има период на изостаналост.

Надяваме се днес милосърдните и вярващи жени да бъдат такъв пример, какъвто били тези от Епохата на щастието. Те също правят саможертва в името на Всевишния, напускат родните си места и представят подобаващо святата ни религия. Тяхната саможертва ни кара да вярваме, че примерът им ще плени сърцата на много хора, ожаднели за истината.

За съжаление още сме далеч от положението, в което правата на жените да се спазват и те да участват във  всички сфери на обществения живот.

Ако внимателно проучим източниците на Исляма и живота на праведните вярващи ясно ще видим факта, че жените не са били изолирани и държани в дома, и правата им никога не били нарушавани. Ако хората, които твърдят обратното, не са предубедени и продължават да твърдят, че това не е вярно, значи не познават същността на религията или се опитват да припишат на Исляма неща, които нямат нищо общо със святата и пречиста религия.

Освен това хора, които пренебрегват жените и не им дават възможност за изява, изтъкват твърдението, че защитават правата им и отправят критики към Исляма в това отношение, което е нахална дързост. И докато тези хора не престанат да ограничават правата на жените, пледирането им за спазване на правата е неуважение към истината.