Каква мъдрост откривате в първото знамение на Корана-"Чети"?

"Икра" (Чети) е Божия заповед, която е една покана и една задача към най-блажения Пратеник Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чрез който е поверена на тези, които желаят съвършенство и вечно щастие. Тази Вселена ще бъде съзерцавана, ще се осъзнае нейната същност и съдържание и, когато се осъзнае, ще се открият величието и разкошът, всемогъществото и хармонията, сътворена от Създателя, и тази Вселена е проявление и отражение на Левх-и махфуз[1] (Книгата, в която са записани съдбата и делата на всяко творение).

Всевишния Аллах е поставил задача на всички живи и неживи създания като "записващ" и по този начин всяко създание записва и отразява поверените му събития. Всяко живо и неживо същество е една книга. Затова заповедта е не: "Виж и наблюдавай!", а: "Чети!". Защото книгата може само да се чете. Вселената, която е изпълнена с различни същества, всяко от което е като книга, разбира се, е една Божествена библиотека. Освен че всички същества отразяват поверените им събития, единствено човекът е този, който е удостоен с честта и отговорността да чете.

Познанието е осъзнаване на хармонията, връзката и съвършенството на събитията във Вселената. Тази пълна хармония, царуваща във Вселената, е немислимо да бъде отдавана на случайността. Следователно, разбира се, че една такава хармония има своя Създател, който я управлява, съществуването на който е по-явно от всичко останало.

Всяка хармония, преди да бъде реализирана, се планува. Така както архитектът прави план, преди да построи една сграда. От една страна, структурата на човек и неговите мисли, от друга - хармонията във Вселената, Левх-и махфуз, съвършената хармония е Свещеният Коран и е отражение на Левх-и махфуз.

Според това човек ще чете. Колкото повече чете, ще се опита да разбере, понякога може да разбере погрешно, може да сгреши; ще натрупа опит и ще разбере кое е добро и кое - зло. Едно е да гледаш, друго е да виждаш; едно е да разбираш, друго е да приемеш съзнателно разбраното. След всичко това едно е да прилагаш, съвсем друго е да поверяваш и да се осланяш.

Да, нещата с разбирането и схващането са много специфични. Защото във Вселената има толкова много закони, които се упрявляват от Покровителя в съвършена хармония. Някои от тях са следните:

  1. Насока от единици към множество.
  2. Наличие на прилики, разлики и противоположности между множеството.
  3. Наличие на устойчиво равновесие и хармония между противоположностите.
  4. Последователно предаване на длъжности.
  5. Научаване, забравяне и отново научаване.
  6. Усилие и старание.
  7. Анализ и съставяне.
  8. Вдъхновение и развитие.

Човек е подвластен на всички тези закони. Затова, разбира се, ще има много хора, като между тях ще има прилики, разлики и противоположности. Поради това ще има еднакви хора, различно мислещи, различно вярващи, с различни постъпки и действия. Но всички тези противоположности няма да са напразно, а ще бъдат живи и в устойчиво разновесие.

Отново по тази причина е фактът, че ако целта на насоката бъде само вярата, ще се загуби знанието, и ако се търси само знание, не би могло да се открие вярата.

Това е и причината за наличието на знанието и невежество, потвърждаването и отричането, добрините и злините, справедливостта и несправедливостта, обичта и омразата в живота на хората. При нетърпеливия стремеж на човек, че може да "направи-разруши" всичко с груба амбиция, тези положения ще се редуват.

Разбира се, че човек може да забрави нещо от наученото от Гордостта на човечеството, но много важно е отново да си припомни или отново да го научи. В края на една такава ситуация, анализирайки я, човек ще се насочи в друга посока и ще бъде вдъхновен от това.

Всичко това е било, става и ще продължава да бъде. Отредените десет заповеди на Пророк Муса (Мойсей) и знанията му в обществените науки; поверените на Пророк Иса (Исус Христос) качества като учтивост при общуването, милосърдие, снизходителност и търпение; на Хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, освен всички изброени качества, също така и знание, воля, мъдрост, равновесие, съставяне, кратко изложение и безгрешно изразяване са такъв вид благоволения.

Затова, от една страна, да бъдеш мюсюлманин е по-трудно и по-отговорно, но е и толкова приятно и възвишено. Защото освен общите принципи, мюсюлманинът трябва да спазва добродетели като снизходителност, милосърдие, търпение, трябва да има и качества, които го възвишават, като да бъде и знаещ, да прави всичко с мъдрост и в хармония, да се изразява кратко и ясно.

Затова откритията и напредъкът в областта на науки като физика, химия, астрономия, биология са отразени в Левх-и махфуз и в Свещения Коран и едно по едно биват откривани, като чрез това се спомага за тяхното по-добро разбиране, което може само да се поощрява. В същото време тези открития са такова благо за откривателя, че чрез тях може да бъдат предпазени хората от попадане в заблуда и неверие, отричайки Създателя или уподобявайки Го с други същества.

Но опитите, провеждани в лабораториите по химия и биология, придържайки се към установените закони, ако не се поеме в друга насока, при стремежа за създаването на нещо неповторимо, човек, губейки търпение, прекрачвайки всякакви граници, има вероятност да загуби същността на човека и дори на обществото. Да, превръщайки се в "опитно животно", прекрачвайки всички човешки стойности, човек трябва да не забравя, че обществото не е лаборатория.

За да спаси науките от безчувствеността и застоя им, от тяхната безполезност, на първо място трябва да се спомогне да се осъзнае същността на науката, като човек трябва да изпълнява това, което зависи от него.

Тогава душата на човек ще говори само изящни неща и ще може да чете и разбере като книга по-добре Вселената. Всъщност е невъзможно Вселената да бъде разлгеждана не като една книга. Особено ако се разказва за заповедите и нещата на създаването и след като първата заповед на низпослания чрез вдъхновение Коран е "Чети!".

Но този въпрос не е толкова лесен, колкото изглежда. Ако вътрешните и външните чувства на човек бъдат внимателни, повредата дори в едно от тях може да направи и останалите неефективни.

Затова в свещените повели на Корана слепотата, глухотата и немотата се споменават заедно. Защото заповедите, отредени от нашето създаване, могат да бъдат видени с очи, а повелите, низпослани чрез вдъхновение, могат да бъдат чути. И това съзерцаване и усещане може да се изрази чрез езика.

Така че този, който не вижда нови хоризонти и собственото си "аз", няма да може и да чуе вдъхновенията, а дори да ги чуе, не би могъл да ги разбере. Защото ухото, което не е готово да чуе Божиите напътствия, не би могло да се предпази от извършване на безполезни неща.

Значи повелята "Чети!" е едно единство и допълване, едно съзерцаване и преценка, проглеждане и усещане на нови чувства, което ни помага да осъзнаем своята същност, а това от наша гледна точка е много значително.

Тъй като темата е много важна, казаните неща бяха много и от време на време навлизахме в други теми.

Надявам се, че изследването на темата ще бъде причина за нашето извинение и опрощение.


[1] Левх-и махфуз - Пазения скрижал. - Б. пр.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.