Какво означава 'тенасух' и съвместимо ли е това понятие с вярата?
"Тенасух" означава прераждане на душата от едно тяло в друго - реинкарнация. Французите го наричат "матемпсихоза". Според последователите на това учение, тялото на човек е като калъп на душата. Душата прониква в този калъп, живее и се наслаждава. Когато тялото почине, тя преминава в друго и така се премества постоянно.
Вярата в прераждането на душата е била разпространена още в средите на първобитните хора. Но под влияние на религиозни, културни и национални фактори и различия, и тя е придобила различна форма. Има значителни различия за представата за прераждането на душата между хората в Древен Египет и омагьосаните от вечността жители на бреговете на Ганг. А в елинската философия тази представа преминава в съвършено друга форма.
Вярата в прераждането на душата, както и някои метапсихични опити са разпространени и в нашия век. Но тази вяра днес е под формата на религиозна секта, проповядваща преселението на душата от едно тяло в друго. Особен интерес към подобни въпроси възникват като ответна реакция за недостатъчността на материята. Тези въпроси толкова много вълнуват хората, че е достатъчно няколко души да се съберат и започват да говорят за въплъщението на духа, за това какво го ръководи, за влиянието на законите на физиката, как някои души водят човека към правота, а някои - към разруха и загуба на разсъдъка.
Тъй като въпросът е обширен, няма да разглеждаме историята на това учение, нито съвременните мистични теории, а ще обясним същността на въпроса.
В някои кръгове "тенасух" (прераждането на душата) се счита за много древно и основно учение. Дори се позовават на ред исторически източници, в частност разказани от Херодот - повечето от които са лъжа - и привеждат като примери различни случки от произведението на Овидий. Някои считат, че душите се прераждат не само в човешките тела, но и в животни и растения. Според тълкувателя на поетическото произведение "Джанкитинуме", привържениците на теорията за прераждането вярват, че духът е принуден да се преселва. Огромно количество души се преместват от човешките тела в животните, от тях - в растенията, до неодушевените предмети, минерали. И това продължава до безкрайност. Прераждането на душата от едно човешко тяло в друго се нарича "несх", преселването в животно - "месх", в растения и дървета - "ресх", а в минерали - "фесх".
В образуването на това течение има влияние и признаци на една Всемирна душа. Каква е връзката с концепцията "хулул и иттихад" (концепция, според която Бог се въплъщава в човек; проповядва обожествяването на човека)? Трябва веднага да подчертаем, че е трудно да не се приеме, че тези учения са източници за вярата в прераждането на душата. Дори първобитната култура на Тейлър твърди, че прераждането има много общи черти относно вечното и независимо съществуване на духа. Според тази теория, сходството на децата и родителите в течение на много векове се обяснявало с преселението на душата, а днес това може да се обясни със закона на генетиката.
Предполага се, че учението за прераждане на душата е възникнало по бреговете на река Нил, доказателство за което са величествените пирамиди, издигнати над мумиите. Теорията се пренесла от Египет в Индия, а оттам - в Древна Гърция, и под влиянието на тайнствените изказвания на философите, от една страна, и вярата в безкрайността на Ганг и Инд, от друга, е станала въплъщение на надежда и утешение за човека, стремящ се към вечно съществуване. С помощта на кабалистите (течение, което извлича погрешни значения от Тората), тази теория е проникнала в юдеизма, оттам - в християнството, и на последно място, въпреки противопоставянето на мюсюлманските богослови, се забелязва в ученията на някои суфисти. И всеки път за доказателство привеждат определени факти. Например кабалистите за доказателство посочват, че Ниобея от Тората е била вкаменена, а жената на Хазрети Лют се превърнала в статуя от пясък, а след това, че една част от евреите се превърнали в маймуни, а друга - в свине. А някои си обяснявали инстинктивното поведение на животните и необикновената хармония, царяща в растителния свят, с факта, че в тях се е вселила човешка душа. Те вярвали, че всеки предмет има своя душа.
В действителност, несъстоятелността на подобно съждение, както по отношение на неодушевените предмети и растения, така и за хората, е толкова очевидна, че е достатъчно малко размисъл, за да се разбере, че това не е така.
Няма съмнение, че неодушевените предмети и растенията са в хармония и се развиват по определена програма. Но да се обяснява тази хармония с факта, че в тях живее мъдра душа, е колкото смешно, толкова и немислимо. В дърветата и тревата има живот, но това не се обяснява с факта, че в тях се намира човешка душа или душа, готвеща се да се възвиси и да стане човек.
След толкова много изследвания нито веднъж не е потвърдено, че в растенията съществува самостоятелна мъдра човешка душа, и нито един човек не си спомня през живота си да е бил вид растение или животно. А твърденията на това учение се опират на подобни "доказателства" и ги считат за много съществени. Но днес не ни е известно нищо освен твърденията на няколко душевноболни хора и няколко сензационни новини.
В никакъв случай не може да се счита за доказателство за прераждане на душата споменатата вкаменелост на Ниобея и превръщането на жената на Хазрети Лют в статуя от пясък. Дори да се съгласим с това, то трябва да признаем, че душата е взета и тя е станала на прах или се е вкаменила заедно с тялото. Подобни вкаменени останки може да бъдат видени в различни части на света. В резултат на разкопките при град Помпей, разрушен от Везувий, били открити много такива вкаменелости. Тези разкопки свидетелстват за срамния и позорен живот на побеснелите хора, живели в този град, и се усеща наказанието на Всевишния. Но да се свързва този поучителен урок с учението за прераждането на душата означава лекомислено да отстояваме съвършено недоказана теория.
Ако "тенасух" означава прераждане на душата от едно тяло в друго, в този случай коя душа в кое тяло се е преселила? Може би душите на тези прегрешили хора били отнети за наказание, а телата им били вкаменени за поука на следващите поколения?
В Египет, Гърция и на бреговете на Ганг вярата в прераждането на душите е възникнала в резултат на небрежното отношение към вярата в задгробния живот и стремежа на душата към безсмъртие. Нито в Египет със съществуващата там вяра в Ахнатон, нито в Гърция с учението на Питагор не вярвали в прераждането на душата. Последователите на Ахнатон смятали, че след земния живот човек започва небесен живот. След това безсмъртната душа на мъртвеца се въздига и достига до Озирис. Достигналият дотам дух казва: "Аз дойдох при теб безгрешен и извърших всички благородни неща. Не пролях кръв, не откраднах нищо, не съм извършвал злини и несправедливости. Не съм прелюбодействал." Душата, която успее да изрече това, се присъединява към Озирис. Тези, които не успеят, и везните им наклонят на друга страна, са хвърлени в Ада и там биват разкъсани на парчета от демоните.
В различни източници на тази религия ние откриваме искрена вяра: "Много са твоите творения, но голяма част от тях не ги виждаме. О, единствен Създателю, никой не притежава като Твоето могъщество. Ти създаде този свят така, както пожела, Ти и само Ти. Ти оказа достойно място на хората и на ходещите по земята животни, и летящите нависоко птици и им даваш това, от което се нуждаят. Благодарение на Теб всичко придобива красота и всички очи виждат само Теб. Ти си в сърцето ми." ("Историята на Египет", Проф. Бристед, стр. 371-376) Тези мисли, написани без изменение, се приемали в Египет, преди около четири хиляди години, като вяра в истината.
И в Древна Гърция представата за вечността на човешката душа и Второто пришествие била почитана. Великият философ Питагор подчертава, че отделящата се от тялото душа заживява собствен живот и душата, още преди да дойде на този свят, е удостоена с определени задължения и, в зависимост от извършените от нея греховни постъпки, ще бъде хвърлена в Ада и ще бъде разкъсана на парчета от демоните. И, обратното, ако извършва благодеяния, ще се възвиси и ще заслужи вечно щастие. Имайки предвид, че може да има няколко пропуски, но въпреки това може да видим отразена картината на Съдния ден. Почти не се отличават и възгледите на Платон, изложени в книгата "Държавата".
Според Платон "душата, която се отделя от тялото, напълно забравя своя телесен живот и се отдава на размишления за истината. Така тя се възвисява до достоен за нея свят, свят на мъдрост и вечна божественост, където се освобождава от пороците, недостатъците, страховете, дори от тежестта на любовните мъки в материалния свят, страстите, от всички преходни ценности и достига до висше щастие."
Действително представите на народи, изповядвали подобни религиозни догми за вярата в прераждането на душата, са в резултат на изказвания на такива доктрини.
Установилата се в Египет вяра в прераждането се разпространила по долината на река Нил и станала тема на песни и поеми. Чрез богатата фантазия на гръцките философи се е превърнала повече в красноречие, придобила химерически измерения и се разпространила чак до екватора.
Станалите пленници на подобно мнение индийци считат материята за последно въплъщение на Брахма и затова преминаването на душата в тялото се възприема като падение и зло. И, обратно, смъртта за тях е избавление от човешките пороци, път, водещ към радост, духовно спокойствие и към истината. Според свещената книга на индуисите - Веда, душата е мълчалива частица от Брахма, негова искра. Преселвайки се от една форма в друга и докато не открие същността си, душата не се избавя от мъчение. Душата, целта на която е да се слее с Божественото знание, може да го постигне само, когато се освободи от своето "его" и свързаните с него пороци. Тогава, както реката се влива в морето, и душата ще се присъедини към същинския Творец. В резултат на това ще възникне състояние на безметежност и покой, наричано от будизма "нирвана". За разлика от пасивната душа, в брахманизма тя е активна.
Вярата в прераждането на душите била приета по-късно и от евреите, след като те се отказали от идеологията за възмездието след смъртта. Това било напълно естествено за обичащите живота евреи, очаровани от идеята за вечността на душата. По-късно учението "тенасух" с помощта на кабалистите се пренесло в някои манастири на Александрия, а оттам чрез представители на крайни течения на шиизма, макар и в малка степен, е проникнало и в средите на мюсюлманите. Във всички народи, вярващи в превъплъщението на душата има една обща черта. И тя е "хулул и иттихад" - вяра във въплъщение и обединение с Всевишния. Те считат, че Аллах може да се въплъти в човек и затова покланящите се на Ахнатон са обожествявали Ахнатон, брахманистите - Брахма, юдеите - Узейр, християните - Месията, крайните шиити - Хазрети Али. Всички те били обединени около една идея, извършвайки обща грешка, отклонявайки се от истината. Някои представители на тези доктрини пропагандирали тази идея и тя може да се открие и в думите на някои учени-мистици. Но ислямските учени, от тълкувателите на хадиси до занимаващите се с ислямско право, от тълкувателите на Корана до правоведите, са на единно мнение - идеята "тенасух" противоречи на духа на Исляма. Всеки човек живее и умира както пожелае волята му и несъмнено ще отговаря за своите действия в деня на Страшния съд.
За да внесем окончателно пояснение по този въпрос, считам за необходимо да приведем следните съждения. Да, именно поради следващите причини не можем да приемем идеята за прераждането на духа:
1. В деня на Висшия съд, всеки човек ще получи възмездие за всички деяния, извършени от него от раждането му до смъртта. Възниква въпросът: кое лице представлява душата, която се е въплътила в хиляди тела, и за кой свой живот тя ще получи награда или наказание?
2. Този свят е място на изпитание. Изпитанието е основано на вярата в неведомото. Душа, наказана за извършените грехове и живееща в нисше същество, и измъчена от непрекъснато въплъщение, вселявайки се в друго тяло, ще се постарае да сложи край на постоянния процес на превъплъщения. Това, освен че напуска рамките на неведомото, означава и че идеята за постоянно прераждане на душата противоречи сама на себе си, сама се опровергава.
3. След като за щастието на всеки човек е необходимо така дълго мъчително прераждане на духа, то обещанието на Всевишния за наказание на грешниците и блаженство на праведните стават ненужни. Едно такова схващане е заблуда и кощунство по отношение на Всевишния.
4. И Коранът, и другите Божии Писания показват, че за опрощението на греха на душата не е нужно продължително и изпълнено със страдание пътешествие от тяло в тяло. Именно това и подобава на Безкрайно Милосърдния. Буда счита висшите блаженства на "нирвана" - състояние на вечен покой, а не тягостния път на превъплъщение, и приканва измъчените брахмани към стремежа на човек към постоянен покой.
Според Исляма няма грях, който не може да бъде опростен. Аллах обещава на всеки, който искрено се покае, да опрости прегрешенията му. Във връзка с това няма значение колко много и колко продължителни са грешките на човек. Грешник, който през целия си живот е бил в прегрешения, само с един час праведен живот може да заслужи опрощението на Всевишния Аллах.
5. Мисълта за това, че душата, за да се възвиси, е длъжна постоянно да се превъплъщава с дълги пътешествия противоречи на Милосърдието и Милостивостта на Аллах. Защото Той, когато пожелае, може да превърне някоя негодна вещ в чисто злато и да го направи скъпоценност. Това е Неговото особено благодеяние.
6. Между последователите на Пратениците имало и хора, чийто живот не бил праведен. Тези грешници се възвисили и достигнали до такова равнище, че са задминали много светци. Това е толкова вярно, че не подлежи на съмнение. Възвисяването на тези хора и милостта на Аллах е доказателство за това, че за усъвършенстване на душата е нужно малко усилие и старание, а не нейното постоянно превъплъщение.
7. Да приемем, че за всяко тяло има душа, е признак за вярата в безкрайното творчество на Всемогъщия Аллах. Ако се съгласим, че целият лагер от души броди по телата, означава да припишем безпомощност на Безкрайно Всемогъщия. Дори само от това става ясно, че прераждането противоречи на разума.
8. Не е ли нужно от шест милиарда жители на земята, поне в няколко хиляди от тях да се появят признаци на живот от друго тяло? Нямаше ли да има поне в няколко хора усвоена обща култура в резултат на предишните им пребивавания в други тела? Дори подобни хора да съставляват една хилядна от населението на земята, тяхното количество би достигнало огромни цифри, което значи, че срещата с тях би била неизбежна. Но къде са тези хора?...
9. Освен това не трябваше ли при 3-4-годишните деца да се проявява старата душа, която е била в друго тяло? Във връзка с това досега регистриран ли е поне един такъв случай? Да, някои хора показват чудесна гениалност, но това не е в резултат на готови и предишни познания, а преди всичко е небесно благоволение или вроден талант за схващане на нещата и явленията.
До ден днешен не е приведено нито едно доказателство, че в дадено тяло живее чужда душа, само, разбира се, ако не считаме "свидетелствата" на няколко душевноболни хора или няколко измамни публикации.
10. Не е намерено нито едно доказателство човешки функции да бъдат открити в други същества. А всъщност душата, която е спечелила определен опит, вселявайки се в тялото на по-нисше същество, обезателно ще прояви своята висока природа и ще я наложи. Активните и успешните изследвания на ботаниката не са разкрили нито един факт, доказващ прераждането на духа.
Като извод може да кажем: вярата в "тенасух" - прераждането на духа, е съществувала и в миналото като отклонение от вярата, съществува и днес в душите на някои коварни и дяволски хора, които са далеч от истината. Да, да си припомним думите на казващия истината Последен Пратеник, че дяволът прониква в кръвта, завладява сърцето и мозъка, и от това ни се изяснява каква е същността на представата за прераждането на духа.
Недопустимо и немислимо е такова съвършено създадено същество, каквото е човекът, да вярва в неразумни, непотвърдени и неосновани на истината суеверия.
Истината е известна само на Него.
- Създадено на .