Защо Аллах не е създал своите раби еднакви? Защо някои са слепи, други куци?
На първо място Аллах е владетел на всичко. И се разпорежда с владението си както пожелае. Никой не може да се вмешателства в неговите дела и действия.великият и Всемогъщ Аллах е този, който е създал човека в съвършен вид и му е дал и го е дарил с разум. Ти не си дал нищо в замяна на тези блага на Всевишния, за да предявяваш някакви претенции към Него.
Ако ти бе дал нещо в замяна на Аллах, можеше да изявяваш претенции и можеше да възразяваш: “Дай ми не едно око, а две;” или “Защо ми даде един крак, а не два.” А ти нищо не си дал на Всевишния, (Аллах да опази), за да го обвиняваш в несправедливост. Несправедливостта се поражда от неизплатен дълг. Какво право имаш ти да смяташ, че си ощетен с нещо?
Всевишния Създател те е създал от нищо, и ти е дал образ на човек. Ако се замислиш, ще видиш толкова по-нисши създания има около теб, и ще осъзнаеш с какво всъщност си удостоен.
На второ място, Всевишния понякога отнема например крака на човек, но в отвъдното може да го възнагради богато. Отнемайки му крака, той показва на човек неговата безпомощност, безсилие. Ако отвори сърцето му към Себе си, ако му разкрие непознайни чувства, чрез отнемане на много малко, го дарява много повече. Тоест на пръв поглед да не е така, в действителност това е едно благоволение от Всевишния. Също като убитият по пътя на Аллах мъченик печели блаженство в Дженнета (Рая). Ако един човек е убит в битка за правата вяра той става мъченик (шехид). Чрез мъченичеството той се възвишава до положение, на което могат да му завидят много благочестиви и достойни вярващи. Когато останалите видят положението му ще кажат: “Ах, ако можеше и на нас Всевишния да отреди такава смърт.” Фактически един такъв човек дори да е раздраобен на парчета, не се счита, че е изгубил много. Може би това, което е спечелил е много повече. Дори много рядко хора с физически недостатъци да изпитват обида, да бъдат песимисти и да се чувстват непълноценни, то за повечето положението им е причина да се насочат и осланят на Всевишния. Затова не е уместно злонамерените хора да изразяват като лоша причина недостатъците на останалите. По-важно за тях е да бъде подбудена в душите им любовта към Отвъдния свят…
Когато тези хора се насочат към Всевишния и когато останалите вземат поуки от тях, може да осъзнаем необходимостта от съществуването на такива недостатъци, които са само мъдрост.
И както е казал Ибрахим Хаккъ:
“Във всяко нещо има мъдрост,
Всвишният Аллах не сътворява безполезни неща…”
- Създадено на .