Човечността

Във всичките си постъпки, добри или лоши, спрямо останалите хора човек трябва да вземе за везна собствената си душа и да претегля всичко на нея; да желае и за другите онова, което се харесва на неговата душа, както и никога да не забравя, че това, което не се харесва на душата му, няма да се хареса и на другите. Така, от една страна, ще се предпази от погрешни стъпки, а от друга, от наскърбяване на останалите хора.

***

Може да намерите път, чрез който останалите хора да ви обикнат и да се интересуват от вас, като си помислите как сторените ви добрини размекват съвестта ви и ви карат да чувствате обич и уважение към тях. „Човек е роб на добрината”, а добрината е най-сигурното убежище от злочинството на онези, от които индивидът се опасява.

***

Зрелостта и съвършенството на човека проличават тогава, когато той не се отклонява от справедливостта и прави възможно повече добрини, дори на онези, от които е видял лошо. Да, човек не трябва да се отклонява от човечността и човешките постъпки, дори спрямо онези, от чиято ръка е видял зло. Защото злосторничеството е животинска постъпка; отвръщането на злината със злина е наличие на сериозна липса и недостатък у човека; но отговарянето на злото с добро е храброст и великодушие.

***

Доброто отношение към другите няма граници. Всеотдайният човек може да е толкова самоотвержен, че да пожертва собствената си душа заради другите. Но превръщането на подобна самоотверженост в добродетел зависи от това, доколко човек е искрен и не очаква нищо в замяна, доколко е с чисти намерения и освободен от национализъм, фанатизъм и родови предразсъдъци.

***

Една от най-големите добрини, които някой може да стори на останалите хора е да затвори очи за недостатъците им, като не забелязва неправилните им постъпки. Любопитството към недостатъците на хората е неблагоприличие, разказването им наляво и надясно е непростим недостатък, а казването на лошите им постъпки в лицата им е удар върху братската верига, която свързва хората и ги държи единни. Уви, наранените с такъв удар сърца не могат отново да се сплотят и да образуват едно цяло.

***

Онези, които смятат за незначителна и най-голямата добрина, която са сторили на другите и оценяват високо дори и най-малката добрина, която са видели от хората, са стигнали равнището на Божия морал и са мъдреци, постигнали спокойствие в съвестта си. Подобни хора нито изтъкват добрините, сторени от тях, нито се оплакват от недостойното отношение спрямо себе си.