Живот и дух

Животът е божествена тайна и само посветените в тайните на Всевишния познават неговата същност. Абсолютният живот е телесно съществуване. Топлината и жизнеността на тялото са дадени по рождение и се образуват в процеса на трансформирането на поетите хранителни вещества в кръв и енергия.

***

Целта на телесния живот е дееспособността, жизнеспособността и изпълнението на някои функции на организма. От гледна точка на този начин на живот между човека и животното няма разлика. Ала истинският човешки живот е този, в който заемат място съзнанието, разбирането и откритостта към отвъдното. Ето това е истинският живот.

***

Живот не означава дух. Той е биологична форма на съществуване. А духът е неразрушимо, неразчленимо нежно същество, различно от материалните ценности, и съзнателно “повелен закон”.

***

Духът се свързва с тялото заедно с живота и се разделя с него, след като животът го напусне. Животът се унищожава и угасва, а духът живее вечно чрез повелята на Аллах, да е славно името Му.

***

Животът произтича от природното начало и носи измеренията на естественото начало. А духът е вдъхнат от Всевишния и притежава същност, която стои над тези две начала. Животът има край и е смъртен, а духът носи отпечатъка на вечността и е безсмъртен.

***

Духът е същество, което стои над мозъка и лично разбира, усеща, иска и желае. А връзката му с тялото се състои от временно съжителство и съдбовен съюз.

***

Духът е безсмъртно същество, което, от една страна, без да се влияе от смъртта спокойно прескача и преминава гробната яма, а от друга, стига до вечните Ад и Рай, без да се препъне в препятствията на Междинния свят (берзах) и на Стълпотворението (хашир).

***

Духът се отразява върху въображаеми огледала или върху сънищата и мечтите понякога като човешки силует, понякога като нежна сияеща сфера, а понякога във вид на друга субстанция. И е пряко свързан с благодеянията, благодатта и изобилието, като ангелите, или – със злините и простъпките, като сатаните.

***

Истинският живот е този, в който духовния и телесния живот протичат заедно и равнопоставено. В същото време такъв живот е семе, от което на земята ще цъфне истинския човешки живот, а в отвъдния свят това е животът на райските обитатели, които ще се развиват пълноценно.

***

Съзнанието и добросърдечността са резултат от духовния живот.

***

У хора, които водят несериозен живот, не може да има духовен живот... техният плач също е отделна лъжа.

***

От момента на раждането ни на света истинският живот ни е поверен, обвит в животинския ни живот, с цел да го усъвършенстваме. И това е наш дълг до нарушаването на връзката дух – тяло.

***

От гледна точка на животинската му страна човек е тясно свързан и е в същото положение с животните, а от гледна точка на духовния му живот – с ангелите. С течение на времето хората, които извличат полза от заложените в природата им таланти и динамизъм по предопределение, се изравняват с ангелите. А онези, които погубват талантите си, превръщат ги в средство за разрушение, като ги използват злоумишлено, рано или късно падането им на по-ниско равнище от животните, дори изравняването им със сатаните, е неизбежно.