Обичта през призмата на мъдростта

Обич означава склонност към материалните и духовните красоти. Обичта към материалните неща е плътска и физическа, а обичта към духовните неща – душевна и съвестна. Затова обичта към явните красоти е придружена от раздяла. А обичта към духовните неща е вечна и неразделна.

***

„Ако в сърцето е налице истинска обич, враждебността е символична, ако е налице истинска враждебност, обичта е символична.” Този афоризъм е вълшебен ключ, който решава много проблеми.

***

Получаването на насладите, на които индивидът се е надявал, убива както надеждата, така и любовта. Надеждата и любовта са крилете на търсещите души и винаги ги придружават в процеса на търсенето.

***

Лекарите констатират състоянието на болестта чрез нейните симптоми, а болният я чувства и усеща. Подобно на това обичта се познава от обичащия, любовта – от любящия, възторга – от възторжените, духовните наслади – от мъдреците. Ето това е науката за поведението!