Моралът

Едно е да си учен, друго е да си човек. Ученият се избавя от умственото хамалство и се издига до равнището на извисената личност дотолкова, доколкото служи на човечеството със знанията си и отразява знанието си чрез нравствеността и добродетелността си. В противен случай той не се различава от жалък човек, който е пропилял напразно живота си. Впрочем това, което превръща твърдото като желязо невежество в полезно и ценно злато, са само нравът и добродетелта.

***

Не лъжи никого, дори да те лъжат! Никога не се отклонявай от правия път и от предаността. Те понякога причиняват загуби, но са най-висшите добродетели!

***

В съвремието ни моралът не се тълкува като съвкупност от добродетели, каквото е било разбирането на древните хора. Съвременният човек по-скоро желае да тълкува морала като учтивост и възпитаност в обществото. Да бяхме го наблюдавали у всеки човек, дори под тази форма!

***

Моралът съдържа някои принципи, свързани с поведението на човека и всички те произтичат от високия духовен статус. Основавайки се на това твърдение, бихме могли да кажем, че хората, които не са станали едно цяло със собствения си дух, много трудно биха могли да отстояват моралните принципи дълго време.

***

Преди казваха: „Моралът остана в книгите.” Сега казват: „Остана в древните книги.” Дори да е така, струва си да се жертват много „нови” неща в името на тази високо стойностна ценност, която искат да остарее.

***

Да се жертва личната изгода в полза на чуждата е висота на духа и храброст. Хората, които постоянно вършат добрини, без да очакват отплата, учудено и възторжено ще се усмихнат на съдбата си, когато на неочаквано място се срещнат с всички свои добри мисли и дела.