Сиянията на мъдростта или философията според мен
Противопоставянето срещу народа е грешка. Но въпреки че този принцип важи в случай когато народът е народ в истинския смисъл на думата, при обратното положение грешка е изказването на одобрение. Както човек, който възрази срещу мнението на инженерите за болен пациент не се смята, че е допуснал грешка, така не е грешка, ако не се потърси и мнението на лекарите при изчисления в строителството.
***
Безпомощност не означава само безсилие и немощ. Има толкова силни и талантливи хора, които са в състояние на безпомощност, защото те не се оценяват и не се извлича полза от тях.
***
Както лъчите на онези, чиято светлина идва от само себе си, не може да се затъмнят с мрака, така те не може да се помрачат и от други лъчи. Такъв източник на светлина въпреки всичко гори ярко и осветява в рамките на естествения му живот.
***
Разумът е тягостен инструмент за онези, които не са се украсили с вяра.
***
Както човек, който подражава не постига успех като онзи, който действа, знаейки, така и човек, който действа, знаейки, не постига успех като личността, която действа, усещайки със съвестта си.
***
Не само безпаричието, но и незнанието, безразсъдството, бездарността са различни форми на бедност. От тази гледна точка и лишените от знание, идеи и талант богати хора са един вид бедняци.
***
Понякога прозорчета за наблюдение и средство за виждане за очите са очилата, за разума – това винаги са очите, за прозорливостта – разумът, за съвестта – прозорливостта, и за духа – съвестта.
***
В лудницата най-много съжаление буди умния човек. Ако луд попадне сред нас, ще бъде докаран до жалко състояние. Всеки е луд, но състоянието на лудост е различно.
***
Човечеството е като дървото, а народите са клоните му. В зависимост от степента на силата си възникналите като силни ветрове събития ги карат да се удрят един в друг и предизвикват сблъсък. Разбира се, вредата се поема от дървото. Явно това е смисълът на поговорката „Кой каквото прави – на себе си го прави.”
***
Нощите са като площади, отворени за развитието и усъвършенстването на човека и за подготвянето на щастието и благополучието на човечеството. Висшите идеи и високостойностните произведения винаги се развивали в онази тъмна утроба и са предоставени за благото на човечеството.
***
Почти винаги онези, които биват призовани за пътуване в отвъдното, са избрани сред хората, тръгнали на път в ранни зори.
***
Стомахът изхвърля несмилаемите и негодните храни навън, и после се изплюва в лицето им. Времето и историята постъпват по същия начин с безполезните хора.
***
Ръждата е враг на желязото, оловото – на диаманта, сладострастието – на духа. Ако не днес, в бъдеще със сигурност ще го накара да прогние и унищожи.
***
Не всяко жълто нещо е злато; не всеки блясък е светлина; не всичко, което тече е вода...
***
Всеки порой се образува от малки капчици, на чиито обем не се отдава значение и стига до неукротими нивà. И структурите на обществата винаги са отворени за такива порои. Понякога се случва така, че пороите повличат и отнасят и онези, които искат да се издигнат пред тях като “прегради”.
***
Да се преподава знание и да се обясни истината на неопитни хора, дори да е трудно колкото работата с лудите, героите в напътването с желание трябва да изпълняват тази задача.
***
Най-опасно е онова бедствие, което идва, смеейки се в лицето ти.
***
Не всеки разбира в еднаква степен голите истини, поради което е изоставен пътят на абстрактното и е избран пътят на персонифицирането и въплъщението.
***
Хората винаги се оплакват от времето и пространството. Но истинския виновник е невежеството. Времето и съдбата са невинни, а човек е много неблагодарен и много невеж.
***
Родината не е гора, а градина. За нейното благоустрояване е необходимо броят на плодородните дръвчета и цветята да се увеличи.
***
Не знам какво трябва да се каже за човек, който отначало оставя градината да обрасне с пълзящи пиреи, а после се оплаква с думите: „Ех, съдба!”
***
Има толкова слънчеви и чисти пътища със зеленина и цветя, които водят до убийствени пустини. Има и такива стръмни и трънясали пътеки, които водят до Райския бряг на моста Сират.
***
Една от най-големите мъдрости гласи: „Човек е скрит зад езика си.” Според мен по-голяма от цитираната мъдрост е сентенцията: „Ако искаш приятел, Аллах е достатъчен; ако искаш другар, Коранът е достатъчен.”
***
Хората познават проумяването и онова, което проумяват, но не знаят кой проумява. Проумява духът, а разумът е средство; вижда духът, а окото – средство.
***
Действието е животинско, ако е извършено в резултат на разумни или естествени причини, но ако се основава на причини, породени от волята и съвестта, тогава е духовно и човешко.
***
Небитието е ужасно нищо. Несъществуването е такова безкрайно и главозамайващо пространство, че е невъзможно в него да се намери нито една частица, която да свидетелства за съществуването.
***
В съвремието ни наричат набожния човек „фанатизиран”. Фанатизмът е проява на нервност и сляпо упорство в заблудата. Убедеността в истината е добродетел и това поведение на вярващия категорично не е фанатизъм.
***
Философия, която не може да устои на божествените вдъхновения, е фалшът на мисълта.
***
Истинската философия е душевно и мисловно страдание, което се поражда само с пробуждането на човека от Аллах.
- Създадено на .