Правата на детето

Човек е сътворен заедно с другаря си в живота. Много са малко периодите, в които той е оставал сам. По този начин сътворението му заедно с другаря му в живота още при първата му поява, показва, че бракосъчетанието е заложено в човешката природа. А най-важната цел на естественото другарство е „раждането”. Следователно бракове, сключени без да имат за цел продължаването на поколението, са само за удоволствие и приключение, а родените от такива бракове деца са нещастници, станали жертва на момента на страстта.

***

Човешкото потомство продължава пак с човека, с човек, който е окрилен към равнището на живот на духа и сърцето. Поколенията, които не са възпитани, не са усъвършенствали духовните си заложби и следователно не са се издигнали на равнището на човечността, дори да идват от рода на Адам, те са някакви човешки кръстоски и странни същества. А хората, които са натоварени със задачата да им бъдат родители, са нещастници, които хранят зверове в пазвите си.

***

Родителите имат право да наричат децата си „наши деца” дотолкова, доколкото са ги възпитали и украсили с добродетели. Но за рожбите, които са пренебрегнали, категорично е неуместно да твърдят същото. Особено, ако им показват пътищата към злото и грозното и ги откъсват от човечността...

***

Просъществуването и безсмъртието на един народ е възможно с добре възпитани поколения, чиято народност и народностен дух са усъвършенствани. Ако народите не са възпитали качествени поколения, на които ще поверят бъдещето си, перспективите им са мрачни. Няма съмнение, че първата задача за добро възпитание на поколенията се полага на родителите.

***

Ако родителите закрилят децата си и развиват чувствата и мислите им така, че да са полезни както на тях, така и на обществото, по този начин те възпитават нова и здрава личност сред народа. В противен случай, ако пренебрегват човешките чувства на детето, те пускат някакво насекомо в обществото.

***

Дървото и живият организъм дават плодове и продължават поколението си, докато са обгрижвани. Но ако за тях не се полагат грижи, дървото не се развива, а живият организъм става негоден. А човекът, който е изпратен на света с хиляди дарования и заложби? Нима той не трябва да се обгрижва поне колкото едно дърво?

***

Човечество, ти раждаш детето на този свят! Твой дълг е да го издигнеш до световете над небесата. Както отдаваш значение на физическото му здраве и трепериш над него, така трепери и за душевния и духовния му живот, прояви милосърдие, спаси това безпомощно създание за Бога! И не му позволявай да се превърне в безполезно същество!