Балансът между тялото и душата

Истинският живот е този, който протича в душата. Човек, чиято душа е жива, се издига над времето, завладявайки миналото и бъдещето. Такава душа не може да бъде съкрушена нито със страданията на миналото, нито със страх от бъдещето. Що се отнася до онези, които не са открили себе си в собствената си душа, те постоянно са обзети от песимизъм и отчаяние в резултат на посредствения им живот. В техните очи миналото е страшен гроб, а бъдещето – бездънна яма. И да живеят, и да умират, за тях всичко е мъчение.

***

Връзката на човека с много дълго минало и с безкрайно бъдеще, зависи от това, дали осъзнава степента на жизненост на сърцето и духа. Щастливите души, които водят живот на такова равнище и го проумяват, виждат миналото като шатрите и троновете на предците ни, а бъдещето – като пътища, водещи към Райските градини. И минават през светската странноприемница, пиейки от райските извори, бликащи в сърцата им. Съществуването на нещастниците, които не проумяват живота до такава степен, е по-лошо и от смъртта, а смъртта им е досущ като Ада – гнет върху гнет.

***

Има връзка между постъпките и поведението и вътрешния живот на индивида, която ги укрепва, дисциплинира и усъвършенства. Можем да наречем тази връзка и “кръг на праведността” в замяна на “порочен кръг”. В зависимост от това волята, упоритостта, решимостта на човека ще намерят отражение и ще осветлят вътрешния му свят. Светлината на съвестта му също ще пришпори решителността и волята му и ще набележат по-високи хоризонти пред него.

***

Щастливците, които се подчиняват на духа с поведението си, винаги се доближават до задоволството на Създателя, както и до човечността и добродетелта. Техните компаси постоянно сочат към същия престол, а стрелките на движението им винаги показват едно и също направление. Дори от време на време да има отклонения от пътя, те стопяват в сърцата си греховете, пленили душите им, чрез дълбоко покаяние и с воплите на сърцето, и пак продължават по пътя си.

***

Честитите хора, които изпълняват всички задължения с огромна взискателност до най-малката подробност, наред с порядъка, хармонията и любовта към делото във външния им свят, вътрешният им свят непрекъснато дими като кадилница и окрилени по няколко пъти на ден, те стигат до равнището на ангелите.

***

Разбирането, което векове наред е вряло и кипяло с идеята за вечността и е хвърлило семето на вечната любов в сърцата ни, с времето отстъпи място на някакъв бездушен формализъм и на мистично разбиране, което води със себе си и ленивостта. Оттогава насам тези злополучни идеи, които поставят на равна основа вдъхновенията си, приличащи на слабата светлина на светулката с озаряващите снопове лъчи на откровението, пръскат дим и мъгла по светлия ни път и затъмняват небосвода на хората сред нас.

***

След казаното дотук, можем да опишем човека на истината така: с оглед на плътското начало, той притежава стоманено тяло, способно да издържи на всякакви нещастия; с оглед на идеите, човекът на истината притежава градивен ум, който асимилира словото на Истината в светлината на разбиранията на времето и винаги е способен да измисли различни съединения, като талантливия химик; от гледна точка на духовните заложби и сърцето, той носи усъвършенстван дух, който е врял, кипял и узрял в оформения в течение на векове котел от личности като Мевляна и Юнус Емре; и последно, той е зряла душа, повярвала във философията „сред хората, бъди един от тях” и е самоотвержен човек, забравил за своите наслади в името на щастието на останалите хора.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2024 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
"fgulen.com" е официалният сайт, на който се публикуват трудовете, статиите и изявленията на Фетхуллах Гюлен