В състояние ли е душата да вниква в бъдещето?

В състояние ли е душата да вниква в бъдещето? Предсказване на бъдещето от светците. призоваване на душата. предчувствие, телепатия, медиуми и йоги.

1. Нещата, за които казват, че ще се случат в бъдеще, е възможно да се предскажат единствено чрез низпослатите знамения от Всевишния

Необходимият за бъдещето урок може да ни се даде само от бъдещето. Времето е най-сигурният предвестник. Човек не може да изживее онова, което не е преминало през главата му в действителност, и не може да знае онова, което не е преживял. Поради това, докато сведенията за миналото са изобилни, за бъдещето няма нито един документ. Относно бъдещето могат да се изкажат много несигурни предположения, шансовете за чието сбъдване са съвсем минимални.

Съвсем естествено е, че от гледна точка на знамението на Аллах (Илм-и иляхи) работата никак не стои така. В Илм-и иляхи не съществува минало, настояще и бъдеще. Те са слети в една-единствена точка. Поради това от гледна точка на това учение за бъдещето се говори не с предположения, а със сигурност. Казва се: "Ще стане, ще видите." Когато предсказанията се сбъднат, те могат да се обяснят със знаменията, дадени от Аллах (да Му се слави името).

2. Преодоляването на времето и пространството е възможно само чрез постигане на хармония с жизнеспособността на сърцето и душата

Само душата е в състояние да преодолее времето и пространството, тъй като не е свързана с тях. Защото душата е от света на заповедите и на законите, а не от материалния свят. Поради това тя може да отиде там, където си иска, и същевременно да се преобразява и да изпраща калъфа и дрехите си на най-различни места. Освен това, като не е ограничена от времето, пространството и от гъстотата на материята, тя е независимо, свободно и същевременно прозрачно и нежно същество. Отраженията на събитията, които ще се случат в бъдеще, ще се отразят съвсем по-различно в нейния екран. Стига човек да се освободи от потисничеството на тялото си, да навлезе в живота на сърцето и на душата, да я отпусне, да й даде простор и да положи малко повече усилия и търпение за създаване на връзка с другите светове.

3. Пророците и светците са предсказвали бъдещето, като са осланяли сбъдването им на Аллах (да Му се слави името)

Светците са подсказвали бъдещето, като са се осланяли на знанието на Аллах (да Му се слави името). На челно място е нашият Пророк, почтеният учител на вселената, който има най-много предсказания от този род. Да, Той е съобщил на своите последователи едно по едно всички събития, които ще се случат до Съдния ден, като че ли ги е наблюдавал сякаш по телевизионния екран. Премеждията на Хз. Али и Хз. Зюбейр (Джемелската война), смъртта на Хз. Осман и на Хз. Фатма са само някои от събитията, които е предсказал.

Някои от тези съобщения са толкова ясни, че не се нуждаят от никакви тълкувания и коментари. Същността на друга част от тях е възможно да се долови само чрез тълкувания и коментари на близки едно до друго по смисъла си знаменията в Корана и хадиси, а трета част могат да се разгадаят само от специалисти, отблизо запознати с тези въпроси. На четвърто място идват изявленията, които са правили ехлюллахите (най-любимите светци на Аллах) в съответните места на Корана, на съжденията, до които се достига въз основа на тях, на сюннетите и изявленията на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, или на заветите на изворите на пророци, всеки един от които черпел с пълни шепи знания от науката Ледюнн¹ на нашия пророк и пълнел, доколкото може, сърцето си, за да се превърне в блюстител на дадените истини.

Светците, които предвиждат бъдещи събития, невинаги успяват да преценят точното време на тяхното сбъдване и в резултат на това невинаги достигат до верни изводи. А в някои случаи предвиждат само символично дадени събития. Аллах (да Му се слави името) невинаги ги удостоява със знания по тези събития и те изпадат в грешки. Те предвиждат едно, а Аллах решава друго. Това е също като тълкуването на сънищата. Така например вие сънувате ябълка и си казвате: "Аллах ще бъде милостив към мен, ще ме надари с материална и морална щедрост." Обаче символичното значение на ябълката може да бъде още желание и сластолюбие. Ако в някой дом влезе Джебраил Алейхисселям, това може да е признак на голямо изобилие, което може да настъпи в този дом, или знак, че той е дошъл да призове някоя благородна душа в отвъдния свят... Във връзка с този въпрос могат да се посочат още много примери.

Така стои и въпросът със светците. Те гадаят значението на знаменията, които им се изпращат във връзка с бъдещето, невинаги сполучливо. Сънуват например семе и тълкуват според дървото, но се лъжат. В подобно заблуждение могат да изпаднат всички останали, освен пророците. Ако ще се случи някой пророк да изпадне в подобно положение, Аллах предварително му помага, за да го избави от неудобното положение, тъй като пророците са водачи, от които се учат последователите им. Ако грешките им не се поправят, може да се заблуди целия юммет.

Аллах, който е създал окото и вселената, която то да наблюдава и да и се любува, същевременно се е погрижил да даде въможност и на душата, която командва това око, също да се разхожда по света и й показал картини, примери и символи не само от отвъдматериалния свят, но и страници от книгата, отнасяща се за бъдещето.

Мухйиддин Б. Араби, който е живял един век преди основаването на Османската империя, в книгата си "Шеджеретюн Нумаийе" е описал с точност много от събитията, които ще протекат през периода на османлиите. Той описва цяла дузина събития от деня, в който султан Явуз Селим е посетил Дамаск, до деня, в който бил открит неговият гроб. В гореказания труд той пише, че въпреки деветмесечната обсада на Багдад Хафъз паша не ще може да превземе този град и че победета над града ще бъде спечелена от Мурад IV с голяма лекота. Авторът съобщава 400 години преди раждането на Абдулазиз, че той ще бъде убит. Мухйиддин Араби пише в същата книга както за Руско-японската война, така и за войните, които мюслюманите ще водят срещу враговете си и ще излязат победители от тях. За турците пише: "Турците ще побеждават и ще бъдат щастливи."

Известният като дядо Мустафа Мющак от Битлис в своята книга "Диван" (събрани съчинения) е писал преди седемдесет години, че Анкара ще стане столица. Последните букви на стиховете на едно негово стихотворение, подредени по азбучен ред, образуват името на Анкара и сочат явно, че тя ще стане столица.

Преди 700 години Мевляна е написал: "Виждам едни много мънички живи същества. Те имат уста и се хранят." Вероятно той е имал предвид микробите и бактериите. Ето че и в нашия век се яви един коментатор измежду нас. През 1971 година той заяви, че армията ще се намеси в политическия живот в Турция.

На тези, които го питаха "Кога", той отвръщаше: "На 12 март." Твърди се, че същото лице е предупредило за събитието през 1980 година. С кой физически реализъм и с кой атомен закон, или с кое око и кой мозък, можем да обясним тези предупреждения на светците, свързани с бъдещето? Не можем, разбира се!... Подобни случаи не могат да се обяснят с нищо друго освен с душата, която прозира бъдещето и информира отрано по волята на Аллах.

Проблемът за предсказване на бъдещето може да се срещне като клон на телестезията у ясновидците, предсказателите и прорицателите, медиумите и неверниците, които се занимават с гадателство. В световната преса са описани безбройни случки, свързани с тази тема. Американските списания например съобщиха за мадам Gibson, която в продължение на много години е предсказвала много събития, отнасящи се до съдбата на света. Тя е съобщила, че Кенеди ще бъде убит, че през 1947 година Индия ще се раздели на две държави: Индия и Пакистан, и че полковникът ще остане в Пакистан. Тя предсказа дори земетресението в Анкара. Тази жена не е светица, но притежава даден от Аллах усет към гадателството. Съществуват хора, които са предразположени към тази работа. Те изпадат в транс и вършат или казват някои неща, свързват се с джиновете, с дявола, със злите и добрите духове извън физическия свят и съобщават получените чрез тях знания. Тези, които търсят всички истини само в материята, от чийто език не слиза думата "природа", днес си отиват заедно с тях, провалят се и си заминават заедно със своята материя. А духът продължава да шества навред.

4. Предчувствие, телепатия (телестезия)

Всеки човек малко или много предчувства дадено събитие, което ще се случи в близко или далечно време. Случва се да си спомним за някого и след няколко минути той да позвъни на вратата ни. После през ума ни минава нещо и някой друг взема и го свършва. Как и с кой безжичен телефон сме се свързали с тези хора, та са станали тези неща? Както отбелязахме по-горе, душата става причина човек да поведе мислен разговор със самия себе си, така също тя става причина и за осъществяването на тази мислена връзка. Не е възможно всичко това да се свързва с материята.

5. Всевишният Аллах се превръща във виждащо око, държаща ръка и чуващо ухо на този, когото е удостоил с близостта си

Дори Русия, страната, която първа обяви, че е екзекутирала духа чрез материята, днес може би изпреварва капиталистическия свят в полагането на усилия за проучване на възможностите, които предлага телепатията като средство за комуникации. Една група от 20-50 лекари-биофизици са правили доста опити в това отношение. Те работят с цел да открият начин за разговаряне с човек, затворен в една тъмна стая, изолирана от електричество, на 3000 километра разстояние от тях, с цел да получават сведения в размер на 30-40 страници, диктувани от затворения в стаята, които да се фиксират едновременно от самия медиум, за да може да се създаде без изразходване на средства една шпионска мрежа, която ще остане извън опасността да бъде преследвана и заплашвана от възможността да бъде хваната.

Да, този въпрос със своята позитивна страна е намерил радушен прием дори от страна на най-големите привърженици на материализма. Какво значение има дали един руснак ще вземе положително или отрицателно отношение към този въпрос? Но това идва да покаже, че няма никакъв начин да се отрича възможността на пророка да прави чудеса, както и непогрешимостта на велията (светеца), чувствителността и прозорливостта на душата. Но проявяването на интерес в нашето съвремие дори само към едно от тези неща и приемането му идва да покаже, че не е възможно да се обръща повече гръб на чудесата. Отсега нататък не може и дума да става, че един, намерил място по някакъв начин в университетските кръгове и катедри и в интелигентските среди, ще може да отрича предчувстивето на велията (светеца) и да твърди, че то не е нищо друго освен халюцинация. В нашия век стените на механическата физика пращят и се пукат и физиката, с нейните остарели закони, просто отива към провал.

Кой знае дали в близко време не е въможно да разберем и да видим, че отвъд физиката и отвъд природата господства една съставена от дадени сили група, дали природата няма да бъде осъдена да изпадне в положение на играчка в ръцете на някакви символи и сили и материята да бъде притисната зад нейните врати и да остане принудена да върши някои неща, които са извън нейните възможности. Да, материята се намира под господството на духа, на мелеците (ангелите) и на отвъдматерията. Духът е същност и материята зависи от него. И дантелената завеса е под наблюдението на духа, който не е ограничен от пространството. Духът съзира сърцевината на всичко, т.е. отгатва тайните мисли.

Телепатията, която днес е обсебена от целия свят, възможността за влизане във връзка с далечни цели чрез нея, отгатването на бъдещето и тем подобни неща ни бяха познати в нашите среди още от преди. Само че в продължение на един определен период, когато казвахме, че подобни неща са право на велиите (светците), че те са откритие на висшите души, ние се притеснявахме и бяхме презирани.

"Светецът, който умее да чете душата на човека, може да отгатне какви мисли минават през главата му", казвахме си ние и се плашехме "да не ни се подиграят". Кажехме ли, че това е контактуване на един велия с двойника на друг велия, че техните души са се свързали и взаимно разменят мисли помежду си, с нас се забавляваха. Сега нещата са променени и дори неверниците разменят мисли помежду си по тези въпроси... Книгите и списанията вече коментират подобни въпроси. Да, в големите и малките теккета (обители) между извисените, оттеглили се от света души на велиите се учат млади, които още в първите стъпки по пътя към светостта търсят да открият гробове. Някой от тях се спира пред някой гроб, пророкува върху положението на покойника или съобщава някакво събитие, например за потъването на някой кораб някъде по света. Съобщенията на велиите нямат никаква връзка с телепатията. За пример ще ви разкажа един от сто и може би повече от сто случаи, на които съм станал свидетел. Един ден посетих скъпия Хазрети Мухаммед Лютфи, който страдаше от катаракт в очите и не виждаше никак. Бяхме няколко души. Отидохме пред текето и видяхме през една открехната врата дини; прииска ни се похапнем малко. Той нито ни видя, нито ни чу, че сме дошли. Изключено беше да ни е видял, защото, както казах вече, беше ослепял. Отвори ни веднага вратата, покани ни любезно да влезем и каза: "Сега ще повикам еди-кой си да ви отреже една диня, да си похапнете."

Един друг ден, в който бях изпаднал в парично затруднение, отидох с четирима-петима приятели при него, целунахме му ръка и се настанихме. Аз не можах да му кажа за положението си. При него имаше няколко заможни господа. Той се обърна към тях със следните думи:

- Сега ще задам на този мой ученик някои въпроси от книгата по арабски език. Ако ми отговори правилно, всеки един от вас ще му даде по десет лири.

Това се случи през 1953 година. Зададе ми въпроси, свързани с книгата за Молла джами, която бях чел и познавах много добре. Обстоятелството, че ми зададе въпроси, които знаех най-добре в момент, когато се нуждаех от материална подкрепа, създаде у мен убеждението, че велиите четат тежащите на сърцето въпроси така, както ние четем написаното върху хартия. Възможно ли е да се обясни това с материята?

Понякога му носят смокини в книжни кесии... Той не знае нито броя на смокините, нито пък посетителите, които са насядали около него, и примерно казва:

- Раздайте на всекиго по три! Смокините са точно по три за всеки, да се раздадат по четири не може.

Понякога ще рече:

- Дай ония чаши насам!

Донасят ги, чаят се разлива и се оказва точно толкова, колкото са чашите. На всеки се пада по една.

Ако подобно нещо се е случвало един път, може да се каже, че е случайност, но когато се повтаря 50 пъти, то вече е изява на волята на Аллах (да Му се слави името). И за удостоените с такава божествена прозорливост, както се казва в кудси хадис: "Всевишният става неговото виждащо око, чуващо ухо и хващаща ръка." Това е въпрос на удостояване, дар божи.

6. Спиритизъм и йогизъм са отвъдфизически опити на душата

Опитите и особено отвъдфизическите психически опити пред безверния свят имат предимно характер на спиритизъм, йогизъм или повикване на духове. Влизането на душата в контакт с други души, отделянето й от тялото, изпадането й в състояние на транс, фокусите с разни предмети, викането на духовете, ходенето по жарава, както твърдят някои, прекарването на шишове през тялото, отрязването на езика, връщането и наместването му обратно на мястото му, гладуването цели шест месеца, без нищо да се яде и да се пие, са от този вид и се срещат доста често.

Душата става толкова по-силна, колкото се отдалечава от тялото и от материалния свят. Опитите, които се правят в тази област, са характерни не само за йогите и медиумите, но и за християнските мистици и еврейските духовници в далечното минало и дори за брахманистите, будистите, конфуционистите и привържениците на разни секти, учения и доктрини по света в нашето съвремие. Всички сме срещали и чели в някои списания за неща от подобен характер. Те се срещат и в ислямския мистицизъм, известен под наименованието тасаввуф. Така например привържениците на Тариката² на Руфаиите се упражняват да понасят изтезания и болки по подобие на йогите, прекарват шишове през телата си, без да потича кръв и да остава някаква следа от рани, ходят върху жарава, стискат нажежени въглени в шепите си и дори ги поставят в устата си, без да оставят следи от изгаряния. Съвсем естествено е, че в такива случаи може и кръв да потече, и рани от изгаряне да се появят.

Всичко това зависи от приспособяването на човека към дадени условия и от степента на напредъка му в дадена област. Човек може да се издигне на оная висота, над която е в състояние да оказва въздействие на тялото, в зависимост от близостта с душата, или иначе казано - с онази свята, възвишена за него сила. На тази степен душата поставя материята под въздействието и господството си и в диалога с нея, в който тя си служи със собствената си азбука, огънят вече не е в състояние да причинява изгаряния и шишът - да пролива кръв и да причинява болки на човека. Той може да преживява цели шест месеца, без да яде и да пие и без да чувства глад, защото става напълно независим от времето и пространството.

Душата, след като се отдели от тялото и изпадне в транс, става независима от триетапното пространство и е в състояние да измине още четвъртия и петия етапи. Поради това тя не се влияе от потока на времето и пространството. Физикът на века при изясняването на въпросите е в състояние да заяви: "Аз се чувствам извън твоето триетапно пространство."

Такива души, които успяват да пробият материалната обвивка и да се извисят със свойствените за техния свят и подобаващи на тяхната извисеност, прозрачност, красота, гордост и оттенък маневри, се развиват в естествените условия на тяхната среда.

Ето някои доста разпространени примери, характерни за нашето съвремие:

Според разказаното в списание "Месаж дьо Ла", когато един медиум си поставил ръцете на стоящата пред него маса, в присъствието на една научна комисия, отсрещната маса се раздвижила и тръгнала да се разхожда.

Някой си в палатка, находяща се в месността Борнова³, е изкомандвал житните зърна, разпрострени върху масата отпреде му, да подскачат във въздуха. Някои измежду събраните зрители около него започнали да четат молитви и той казал: "Между вас има злонамерени хора, магията се разваля."

Едно време д-р Уатсон в Анкара предизвикал интерес между лекарите с умението си да приспива пациентите чрез хипноза и да ги кара да правят всичко, каквото им каже. При заповед "Ръцете горе!" веднага си вдигали ръцете... При заповед "Ръцете долу!" веднага ги смъквали.

Бедри Рухселман в книгата си "Душата и светът" разказва следния случай, който му разказал един лекар: "Жена ми се разболя. Положението й се влоши. В стаята се спуснаха две прозрачни неща и се надвесиха над главата й. В това време от тялото й се отдели едно друго тяло, което бе вързано с един кордон за врата й, и започна да се гърчи. Наблюдавах този кошмар цели пет часа. Най-после кордонът се откъсна и душата, която се поколеба един миг, излетя към небето. В този миг жена ми вече беше склопила очи."

Фенни Бей от гр. Орду, който воюваше в Медине, разказа следното: "Бяхме обкръжени. Нямах никаква възможност да се свържа с моя дом в квартал Бешикташ⁴. Една нощ сънувах, че къщата ни е обхваната от огън и дим. Щом се събудих, повиках при себе си един от моите войници, който беше медиум и от време на време гадаеше.

- Изпадни в транс, пренеси се в еди-кой си дом в Бешикташ и ми разкажи какво виждаш! - рекох.

Той веднага изпълни заповедта ми: затвори си очите и занарежда:

- Сега съм еди-къде си, сега стигнах еди-къде. Звъня на вратата на къщата, отвътре излиза една възрастна, забулена жена с дете в прегръдката си - продължи той.

Разбрах, че е майка ми, и му рекох:

- Щом стигнеш там, попитай я какво има вкъщи и как са.

- Каза ми, че вчера е починала съпругата ви - отвърна той.

Майка ми, всяка стъпка на която е рай за моята душа, ми беше разказала следното:

- Прекарах цяла година до леглото на една болна жена, която при всяко споменаване на Аллах преставаше да яде, а при споменаване името на Мухаммед (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари) проливаше сълзи цели 24 часа. Няколко минути преди да издъхне, тя рече: "Стоплете ми вода." Изпълних желанието й. Тя взе абдест⁵ и извърши молитва. Мъжът й си беше вкъщи, жив и здрав.

Жената я обхвана кръшен момински смях, след който рече:

- На този свят не видяхме щастие. В четвъртък вечер труповете на двама ни ще пренощуват у нас.

После склони глава, отпусна я лекичко като перце на възглавницата и предаде богу дух. Докато я намествахме в леглого, в другата стая се разнесе стон. Съпругът й също беше починал...

Вярвам, че читателят знае не по-малко от нас неща, свързани с церемониите на йогите, както наричат една част от факирите в Индия. Тази тема се е популяризирала чрез телевизионните предавания, списанията и вестниците толкова широко и се знае от всички слоеве на народа толкова добре, че дори децата на 8-10 години постоянно говорят помежду си за нея. Ние ще се задоволим да ви разкажем само една демонстрация, предадена по втори канал на немската телевизия ЗДФ с коментар на говорителя. След това беше издадена специална книга по този въпрос под заглавието "Тера Х". Аз искам да ви разкажа подробности само за една демонстрация от нея. Предаването започна със следното съобщение на говорителя: "Упражнение за търпеливо понасяне на най-непоносими болки." През протегнатия от устата език се прекара един дълъг шиш отгоре надолу. Останалата в устата част се преряза с тънка остра сабя и увисна на шиша. Не се забеляза да тече кръв нито от езика, нито от устата. Изпадналият в чудо говорител каза: "Науката не е в състояние да обясни този феномен!"

Ние, мюслюманите, сме просветени в тази тайна и я знаем още отпреди четиринайсет века.

Хазрети Муавиз (Аллах да бъде доволен от него), на който ръката му бе откъсната, Свещената ръка на Пратеника наместил и залепил на мястото й отрязаната си ръка в Бедирската война, без да остане никаква следа от раната.

Изваденото око на Ебу Катаде във битката при Ухуд⁶ е било поставено на мястото му от същата ръка и оздравяло. Тези случаи са най-високи стъпала на чудесата.

7. Сеансите за повикване на духове са експерименти за връзка с невидими непознати сили

Броят на сеансите за повикване на духове в нашето съвремие расте стремително. Толкова стремително, че хората започнаха да се занимават с такива сеанси дори на улиците. А интересни сеанси с чаши за кафе в ръцете проникнаха в домовете дори на махленските млади хора. В резултат на тези неща материализмът отива към залязване, а материалистите започват да вярват в съществуването на други, свръхфизичеки закони, които имат хегемония над физическите.

Интелектуалците и особено тези от тях, които искат да утолят духовния си глад и духовната си жажда, проявили се поради лишаването им от възможността да изпълняват религиозните си обязаности, сега вече се насочват към сеансите за повикване на духове вместо уреждащите се във висшето общество партии на покер за убиване на времето. Днес в Европа, Америка и дори в Русия е налице една истина, родена от развитието на нещата, свързани с тези въпроси. Какво искат хората и с какво се занимават? С материята ли? Не! Те се занимават с въпросите, свързани със създаването на връзки с невидимите и непознатите отвъдматериални сили и нематериални същества. Те се надяват да разгадаят много явления, които не са обяснени досега. Трябва да се отбележи инициативата на лекарите в Англия, които оставят настрана лекарствата за борба с язвата, от друга страна заниманията в областта на телепатията в Русия, и те започват да лекуват чрез хипнотерапия по пътя на внушението, което е в състояние да даде тласък на механизма на душата.

Един мюслюманин разказва следното: "Аз и моят приятел, прокурор в Анкара, повикахме духа на Мевляна. И двамата видяхме явилия се пред нас дух със зелена одежда и островръх кюляф, но криеше лицето си. Вероятно е бил дявол, който не искаше да му видим лицето."

Един психиатър ни разказа следната, свързана с настоящата случка, на която е станал свидетел: "В Самсун бях поканен на един сеанс за повикване на духове, джинове или дяволи, който се състоя в един частен дом. Сеансът се осъществи от малката дъщеря на домакините. След продължителни настоявания се появи дух на жена и написа името си с движението на чаши за кафе и букви, които бяха на масата: "Белма!" Ръката на малката дъщеря се движеше успоредно с чашата за кафе. Попитахме явилата се - мюслюманка ли е. "Не" - отвърна тя. На въпроса ни: "Откъде си?" отвърна: "От Мерсин."

- Няма ли между вас някой мюслюманин да дойде да си поговорим? - попитахме ние.

Тя излезе да повика друг дух и появилият се дух, пак на жена, изписа името си на масата: "Айше."

- На колко години си - попитахме ние.

- Около 7-8-годишна.

- Откъде си?

Тя каза името на един от нашите южни градове.

- Коя книга четеш?

- Ръководство за жените.

След това един от присъстващите повика духа на дядо си, но той не се яви... След продължителни настоявания се появи.

- Ето ме, дойдох.

На въпроса ни как се казва отвърна с мълчание. Настояхме учтиво да каже името си и той отвърна:

- Шейтан.

Всички замръзнахме на местата си. Искрено казано, лице срещу лице с този враг на човечеството още от времето на Хазрети Адем⁷, всички се стъписахме. По едно време се сетих и му зададох въпроса:

- Защо си дошъл? Ние не повикахме теб.

- Ами така - изписа той с чашата за кафе.

- Вярваш ли в Аллах?

- Не вярвам! - отвърна той.

- Ще ти прочета шестия въпрос на задачата за ябълката, ще ме изслушаш ли?

- Да - отвърна той.

- Една фабрика работи, лампите й светят и пр. Това показва, че тя си има инженер... - прочетох аз.

- Да - потвърди той.

- Подобна на нея е и тази аптека на природата. Тревата, плодовете, растенията сочат съществуването на Аллах (да Му се свети името).

- Не - възрази той.

И така с отговорите си "да" и "не" много ни измори.

- Да ти прочета ли "Джевшен"⁸? - рекох.

- Прочети го! - отвърна той.

Започнах да чета. Чашата за кафе заподскача под ръката на момичето... Поставих си дланта върху ръката й. Тя се изплъзна изпод пръстите ми. По едно време изписа:

- Престани да дрънкаш!

Аз продължих. Тя не издържа и излезе тихомълком.

Да, така е. Има толкова подобни случаи, които са стигнали до ушите на толкова много хора, за които се съобщава в пресата. Впрочем достатъчно е да обявим на всеуслушание, че материята отива към края си и ще бъде вдигната на рафтовете, защото е известно, че един-единствен факт е достатъчен за доказване на дадено твърдение.

Въпросите, свързани с откритията, чудесата, предчувствието, телепатията, разгадаването на мислите, спиритизма, йогизма, повикването на духовете и джиновете, които се постарахме да поставим дотук с цел да допринесем за разясняването на душата и да контактуваме с нея в името на бъдещето, могат да се изучат от всеки мюслюманин, доколкото му позволяват силите и волята на Аллах (да Му се слави името). Това са неща, които могат да се постигнат след само три месеца работа. Но умението и целта се състоят не само в овладяването им, не във хвърченето в небесата или в приятно прекарване на времето чрез повикване на духовете и джиновете. Същината на въпроса за нас се състои в опознаването и създаването на любов в сърцата към Аллах и неговия пророк (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари).

Свещеният Коран и неговите бисери са ни достатъчни и предостатъчни.

Да бъдем в полза и да служим на религията и вярата, да възпитаваме морално и духовно поколенията и да подготвяме душите си за вечността трябва да бъдат целта на нашето съществуване. Останалите неща не си заслужават толкова да се разглеждат.

---

1. Ледюнн - една чудна наука, баща и основоположник на която е нашият пророк Хз. Мухаммед. Добралите се тихомълком до нея добиват ясен поглед и ерудиция към нещата. Вж. Голям османско-турски енциклопедически речник - Истанбул, 1993.
2. Тариката на Руфаиите - мюслюманска секта, основана в Ирак и разпространена в Анадола, Румелия, Иран, Сирия, Ливан. (Бел. прев.)
3. Борнова - район в гр. Измир, Турция. (Бел. прев.)
4. Бешикташ - квартал на Истанбул.
5. Абдест - обредно измиване преди намаза.
6. Ухуд - битка край Червената планина, на една миля разстояние на север от гр. Медине.
7. Адем - първият човек Адам, когото Ислямската религия признава за първия пророк в света.
8. Джевшен - буквално значи Броня. Така е озаглавена стихотворната молитва, изпратена на нашия учител и Пророк чрез мелека Джебраил.