Въпроси от различни сфери

1. Съвестта и природата на човек никога не лъжат. Човешката съвест, чиято природа не се е развратила, намира своя Аллах и Го познава

Съвестта и природната вроденост никога не лъжат. Да, законите на естеството не лъжат. Качествата и особеностите, които са залегнали в естеството на нещата, не подвеждат. Ако светът каже, че се върти, значи се върти. Ако едно семе каже: “Хвърлете ме в почвата! Когато настъпят условията, ще поникна, ще прокарам, ще се развия, ще се разклоня, ще стана дърво и ще давам подове”, ще устои на думата си. Ако водата рече: “Настъпи ли студът, ще замръзна и ще се втвърдя” - това ще стане. Ако огънят рече: “Пожар ще направя!”, ако земното притегляне рече: “Не стой на открито, ще те притегля към себе си и ще паднеш на земята!”, ако славеят каже: “Ще пея!”, ако змията каже: “Ще те ухапя!”, всички те непременно ще направят това, което са рекли.

Да, нито едно същество, което притежава вродени свойства, не може да заяви нещо, което не е в състояние да извърши. Щом растителният и животински свят, не лъже, може ли да лъже човекът, който притежава съвест, разбиране и съзнание, и ако съвестта му, този регулатор, е в действие и си изпълнява функциите по начин, който отговаря на естеството му? Съвестта, това скрито съкровище, този потенциал, който дава правилна насока и смисъл на разума, съзнанието, чувствата и нежностите, има един важен елемент - сърцето, и командир - душата, от която черпи енергия и сили. Да, един човек, чийто характер е запазил своята чистота и съзнанието му изпълнява съвестно задълженията си, макар че не чете книги и не знае залегналите в страниците на вселената аргументи - както се твърди от много хора на мисълта, - неговата изтерзана от болки съвест ще намери и ще познае своя Създател. Само че възприемането на съвестта като нещо скрито в незнаен механизъм, без да се взема предвид душата, не е нищо друго освен безсъвестност и бездушие.

2. Способността на душата да възприема времето е един от основните белези, които отделят човека от животните

Един от пунктовете, по които човек се различава от животинския свят, е интересът, който проявава към миналото и бъдещето. Животното живее само с насладата, която изпитва в дадения миг, и се задоволява с това. То не преживява отишлите в миналото събития и не се тревожи, не се радва, не мечтае и не прави планове за бъдещето. Ние не сме в състояние да дръпнем настрана даден човек, освен ако не го излъжем, и да му зашлевим някой шамар. А животните не са в състояние да почувстват дори смъртта, когато е под носа им. Ако те можеха да проумеят, че ще бъдат заклани, бихме ли могли да закараме само едно от тях в кланицата? Поради обстоятелството, че животните нямат никакви съзнание, те са обречени да се превърнат в земя в Съдния ден. Въпреки приликите между човека и животните по отношение на телесните им клетки, между двете същества са налице редица различия в ума, съвестта, съзнанието, досещането и пр. Подобни на тях са и различията по отношение на мисълта за безкрайност, желанието за вечност, страха от смъртта, възприемането на времето, радостта, свързана с мисълта за бъдещето, спомените за миналото, подозренията и тем подобни свойствени за човека преживявания, които са непознати за животните.

3. Чувството и мечтата на човека за вечност са присъщи само на душата, която е кандидат за вечността

Чувствата и мечтите за вечност са присъщи на душата, която копнее за вечността. Материята, която е преходна и има край, никога не може да бъде извор на мисли за бъдещето. Могат ли тънките електрически жици да изтраят на елекрически ток с високо напрежение? В материалния живот няма подобен пример за отразяване на желанието за вечност към вътрешното огледало на човека и за докосване на желанието за вечен живот у него, за да има основание да се каже: “Оттам е заимствано!” Следователно тази душа, която иска други светове отвъд клетките на тленното тяло, отвъд атомите на вселената, е влюбената във вечността душа, която казва: “Аз съм преходна и не искам преходни неща, аз съм безпомощна и не искам безпомощни неща, искам един Вечен Любим, искам един вечен свят!”

4. С настъпването на смъртта функциите на тялото престават, тъй като душата го напуска

Очите на покойника може да не са затворени. Въпреки това той не вижда. Защо? Защо не забелязва какво правите и не ви отговаря? Защо клетките, тези войници на телесната казарма, се разпръснаха и си отидоха? Защо тялото престава да функционира? Много просто. Защото командирът напусна и си отиде, слънцето залезе, оная птица се измъкна от телесния кафез и изхвъркна към безкрайни светове. Тази временна гостенка на жилището от месо и кости си събра багажа, отряза си сърмения кордон и продължи пътя си към отвъдния свят! Душата си е пак душа! Погледнете тялото! Шестдесет години живя, а сега не може да изтрае поне 60 дни. Ще стане жертва на бактериите и ще изгние! Кажете ми, очи мои, които съм носил с години на главата си! Защо не ми покажете моите приятели? Покажете ми само за няколко минути моите най-добри приятели, книгите и цветята!

5. Срещу смъртта не може да се намери лек

На смъртта може да се даде оттенък на временен живот; иначе казано, едно лице, което по състоянието на клетките, по биенето на сърцето, по функциите на мозъка се смята за мъртъв, с масажи на сърцето, с електрически шокове, със замразяване и консервиране на тялото и осъдените му на изгниване органи, с използване на най-ефектни лекарства и усъвършенствани апарати може да остави впечатление, че се е възвърнал към живота, но в действителност не е така. В подобни случаи тялото изглежда мъртво, поради спиране на функциите му, но тъй като душата още не е прекъснала отношенията си с него и все още не е изолирала някои щепсели, осигуряващи контакт с централата на тялото, може да се каже, че болният се намира между живота и смъртта. Да предположим, че сте поставили касетата в магнетофона, за да слушате Коран, но усилвателят на тона е останал на нулево положение и не се чува глас. Вие оставате с впечатление, че апаратът е повреден, а всъщност той е в пълна изправност и работи, макар че не се чува звук.

Нашият учител и пророк (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари) със сигурност е твърдял, че ще се намери лек за всяка болест. Но при положение, че душата съблече изцяло тленната си дреха, изолира всички щепсели, свързани с централата, и скъса кордона, с който е привързана към тялото, не може да се намери никакво лекарство срещу смъртта. Случаите, за които се твърди, че дадено лице е спасено от смърт, са подобни на случая с магнетофона, който не издава звук, без да е бил повреден.

6. Вниманието, което се отделя към починалия, не е внимание към обречено на изгниване мъртво тяло

Ако разгледаме въпроса от гледна точка на Ислямския кодекс “ФЪКЪХ”, от момента, в който покойникът е предал богу дух, именно: Да се изкъпе покойникът, да се увие в саван, да се отнесе в джамията за отправяне на молитва към Аллах за неговия дух. Да се разгласи на съседи и близки, че е починал, да се носи внимателно, без да се тръска и пр. Да се посещава гробът му след погребението, да се четат молитви за покой на душата му.

Истината за душата, мисълта за Съдния ден, вярата, че жестоките ще получат възмездие, а беззащитните – награда, не е ли причина за малките, за младите, за възрастните, болните и за здравите, с две думи за всеки вярващ не е ли това фактор за създаване на дисциплина, хармония и щастие?

Да предоположим, че няма да настъпи Второто пришествие и Съдния ден.

Какво губят тези, които вярват, какво печелят тези, които не вярват? Добродетелите, човещината и щастието са придобивка за вярващия в този свят. А какво да речем за жалкото положение на невярващия? Нека да помислят каква ще им бъде съдбата, ако има Второ пришествие и ако дойде Съдният ден, в което няма съмнение!

7. Защо душата е създадена невидима и непознаваема?

а) Името на душата (Рух) произлиза от Хайй (едно от имената на Аллах) и значи същност на живота. Душата е дошла от заповедния свят в земния свят, в който господстват причините, по дадена заповед “Кюн!” (“Бъди!”), дадена от Аллах с невха (божие дихание).

Душата не е опознаваема за хората, защото няма налице никаква материална причина нито преди започването, нито след започването на нейното съществуване.

б) Причините и този материален свят не са нищо друго освен една обречена на изпаряване водна капка между бреговете на предшестващия и следващия този материален свят периоди. А от гледна точка на времето, същността на този свят е само една сянка, един проблясък на непрестанно течаща река и едно звено от веригата над пустините. Познаваемо е само тялото; непознаваемото се представя единствено от непознаваемото...

в) В този идващ от невидимите и непознати светове материален свят господства едно непрекъснато изтъняване, непрекъснато изтичане, придобиване на прелест, едно отиване към неизвестното, но знайното неизвестно. Желязото се превръща в течна маса чрез нагряване на висока температура. Нарязаните дървета при висока температура се превръщат в пламъци и въглени. Водата е течаща и с изключение на състоянието, в което изпада при най-лекото замръзване и втвърдяване, тя се превръща в пара и се насочва към необятното (невидимостта). Като се слезе на ниво атоми, отвъдматериалните частици, пред човека се изпречва невидима енергия. За практическо използване на електрическия ток, който не се вижда, но казва: “Ето ме”, се строят язовири и се забиват стълбове, на които се опъват жици. Всеки си има изживяна биография, в края на която се свива в торбичката на спомените. И невидимата душа прави последния си най-смайващ жив скок над бариерата. Представете си една опъната на сцената тайнствена жица, чиито два края не се виждат, със закачени за нея няколко електрически крушки, за да се виждат от зрителите. В съществуването на електричеството или на някоя друга невидима сила можете да се уверите само по техните прояви. Ще я познаете, няма да отречете съществуването й, но не ще можете и да кажете: “Ето я!”

 8. С доводите на своето съществуване душата доказва съществуването и на своя Творец. Тя просто крещи, че Той съществува

Има още много непосочени от нас факти, които аргументират съществуването на душата. Да, душата доказва съществуването на своя Творец. Обявява Го и Го доказва. Ето какво е казал Х. Джисри:

а) Както тялото се нуждае от душата, която да направлява и ръководи механизмите й, така и всяко нещо във вселената не се нуждае от Аллах (да се слави името Му), който е създал света и го ръководи. Всичко, което има в човека, го има и във Вселената.

б) Както тялото се нуждае не от две, а от една душа, така и Аллах не се нуждае от съдружник, за да управлява света.

в) Душата няма определено място в тялото, което може да посочи за свой кът, но тя се чувства еднакво във всяко кътче на тялото. Тя не е ограничена от времето и разстоянието, може да напуска тялото и да се подвизава където си иска. Простете ми за сравнението, но Всевишният Аллах (Дженаб-ъ Хак) е също така където трябва и няма определено място и време.

г) От гледна точка на волята и мощта на Всевишния няма разлика между едно и хиляда, близо и далеч. Те са равни помежду си. Слънцето се отразява както само в едно стъкло, така и в хиляди стъкла. Стъклата са много далеч от слънцето, но то е по-близо до всяко едно от тях, отколкото до себе си. Така е и с душата: за нея няма значение дали ще е в една или в трилион клетки, в един или във всички органи. Също като в този пример и нашият Творец управлява всички неща като едно-единствено. Въпреки че сме на безкрайно далечно разстояние от него, Той е по-близо до нас дори от аортата ни. Освен това Той познава всички ни по-добре от самите нас.

д) Както душата знае всичко, което става в тялото, и няма нищо скрито от нея, така и Аллах знае всичко, макар че това сравнение не е много уместно.

е) Както душата води и управлява мозъка и органите, които са средства и инициатори за добри и лоши дела, като извършване на убийства, укрепване и изпълване на сърцата с вяра, така и Аллах е Творец на злото и доброто...

ж) С доказването, че предтелесният свят е предвечен, а следтелесният е вечен, душата доказва, че и Всевишният Аллах (Дженаб-ъ Хак) е предвечен и вечен.

з) Душата е невидима и нейната същност е неизвестна и Аллах (да Му се слави името) е няколко пъти над всичко това, за всяко нещо, което минава през ума на човека.

и) Удивителното съвършенство на душата и проявите й в други светове напомня името, качеството, делата и проявите на Всевишния Аллах (Дженаб-ъ Хак).

к) Тъй като не е възможно да се види, нито да се проумее същността на душата, ние добиваме представа за нея поради нейните дела и приемаме, че съществува.

9. Етапите, през които минава душата след смъртта:

а) Тъй като естеството на човека се различава от естеството на животното по своето същество и своите особености, душата на човека се взема или лично от Хз. Азраил (Архангел Гавраил) (алейхисселям), или от неговите помощници, а душите на животните се вземат не от назначени за целта мелеци (ангели), не от Хз. Азраил, а от самия Всевишен Аллах (Дженаб-ъ Хак).

Пророците се посещават лично от Хз. Азраил (алейхисселям), който в повечето случаи съобщава, че е дошъл. Така е постъпил например в случаите с Хз. Адем (Адам) (алейхисселям), Муса (Моисей) (алейхисселям) и с нашия учител и пророк (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари). Един достоверен хадис твърди, че Азраил се явил пред пророка Хз. Мухаммед и го помолил за разрешение да му вземе душата. В случаите, в които Хз. Азраил не се представя на лежащия на смъртно легло, душата му, в зависимост от неговото обществено положение и ранг, се взема или от помощника на Азраил, или от друг мелек (ангел) в неговото присъствие.

Изпращането на мелек (ангел) за всеки човек се прави с цел или за номериране в тетрадката, или за изразяване на почит към умиращия. За вземане душата на всеки човек има определен мелек (ангел), тъй като човекът е най-уважаваното, най-почитаното от всички живи същества. Това го изисква святостта на човека. Един-единствен човек е равен на всички същества от даден животински род вкупом. Да, човешкият род се равнява на всички животински родове, взети заедно. Всеки човек живее според своята съдба. За него има специална регистрационна тетрадка и придадени 360 мелека (ангели). Покрай всички дарени на човека неща той притежава ум, съзнание, разбиране и благородна душа, която жадува за вечност и умира за вечния живот, който го чака след смъртта му. Тази особеност и мястото, което заема човекът, изисква душата му да бъде взета от Азраил (алейхисселям) или от някой упълномощен мелек (ангел).

А по отношение на животните, както казахме по-горе, душите им да се вземат от Аллах (да Му се слави името). Защото като оставим настрана това, че животните нямат никакви поставени от Аллах задължения, те не притежават ум, съзнание и разбиране, нямат жадуваща за вечността душа. На тях не им се полага да живеят вечно и в отвъдния свят. И ако по необходимост, наложена от справедливостта на Аллах, се съберат в Съдния ден, няма да има нужда да се подложат на изпит едно по едно, тъй като няма да отидат нито в Ада, нито в Рая.

Изключение ще се направи само за:

Кучето Кътмир на Есхабъ Кехф1, камилата на пророка Салих алейхисселям, папуняка на пророка Сюлейман алейхисселям, стълба от фурмата, на която се е облягал нашият учител и пророк Хз.Мухаммед, които ще представят своите родове в Рая (Дженнета).

Разликата между човека и животните е нещо подобно, което се разказва в следния пример:

“От дадените под съд нарушители на сигурността и участници в бунт в някоя си страна върховният военен съд осъдил на смърт всички, заемащи високи длъжности, а редовните войници били наказани само с отнемане на оръжието им.”

Така че, докато за животните и растенията се вземат общи решения, деянията на хората се разглеждат индивидуално, според длъжностите, отговорностите и провиненията им.

 

10. Как се изваждат душите?

Човекът, който сравнява ангела със себе си, не може да схване неговите мащаби. Ангелите са духове, които не са ограничени от времето и пространството. В един и същи миг могат да се покажат на хиляди места. Това е нещо подобно на влизането на човека в стая, в която са разположени стотици огледала, във всяко едно от които се отразява образът му. Така стои въпросът и с Азраил алейхисселям, който в един и същи миг може да вземе не една, а повече души.

В действителност хората умират по волята на Аллах (да Му се слави името), но тъй като смъртта ги отвращава с видимото си отвратително лице и навява скръб и недоволство в душите им, Всевишният Аллах (Дженаб-ъ Хак) използва Азраил алейхисселям като завеса, зад която се крие, за да не се поддават хората на лоши мисли за Твореца.

При всеки смъртен случай хората мислят само за Азраил алейхисселям. При болест, нещастен случай и други неприятности, които водят след себе си опасност за смърт, вески мисли най-напред за Ангела на смъртта.

 

11. Как се представя ангелът в смъртния час?

Всеки човек си има определено положение според добрите дела и греховете си. Продължителността на живота му, който е изпълнен и с добри, и с лоши дела, има край. При настъпването на този край той се среща лице срещу лице с Азраил алейхисселям. В смъртния си час правоверният и добър човек бива посетен от цяла група усмихнати ангели, които го заобикалят и му дават надежди с настроението си. След ангелите пристига техният Сеййид2, Хз. Азраил алейхисселям. Той приветства умиращия от името на Аллах (да Му се слави името) и съобщава, че е дошъл да му вземе душата.

Добрите души се вземат с добро. В книгата Сахихайн3 пише, че Ангелът на смъртта пристига при всеки умиращ заедно с придружаващите го по начин, съответстващ на живота му. Така например при човек, който добре познава Корана - по един начин, при участвалия в джихад4 - по подобаващ за душата му начин, и при всички други случаи - по подобаващи за тях начини. С две думи, към добрите хора Хз. Азраил алейхисселям и придружаващите го се държат добре и вземат душите им с добро.

При злите и отвратителни души ангелите идват с неприветливи лица, антипатия и всяващо ужас настроение. След тях пристига страшният Азраил, сяда до главата му и се държи по начин, съответстващ на характера на умиращия.

 

12. Как се изважда душата?

В смъртния си час хората изпитват различни чувства и тъй като никой няма възможност да ги изрази, досега не е ясно и не е възможно да се разбере какви са тези чувства. Но все пак могат да се кажат някои общи неща.

Хората, които са прекарали добър живот, чувстват хубави неща, които са живели лошо - лоши неща. Прекаралият приятен живот си отива с усмивка на уста, мисли за хубави неща. Душата му сама се отделя от тялото, което остава с усмивка, като дете в устата на което са дали локум по време на обрязването (сюннета). Пред светите и загиналите във война в смъртния им час се отварят прозорците към Дженнета (Рая).

Нашият учител и пророк (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари) е казал, че техните души изтичат като водата от стомна. И телата им, които са наблюдавали онзи кът, в който ще отидат при излизане на душите им, са изпитвали радост. За добрия човек смъртта не е никак страшна, напротив - тя е сладка. И след смъртта е същото...

Нашият учител и пророк е разказал следното за загиналия във войната при Ухуд Абдулла Ибн Амр на неговия син Джабир: “Знаеш ли как Аллах

посрещна баща ти? Подобно нещо не се е чуло и не се е видяло, нито пък някой човешки род го е запомнил. Посрещна го така, че просто не може да се опише. Баща ти рече: “Аллах мой, върни ме обратно на земята, да разкажа на останалите там радостта, която ми дари тази сладка смърт.” “Вече няма връщане назад. Такива неща стават веднъж, втори път не може” - рече му Аллах. - Но аз ще имам грижата да им се разкаже за вашето положение.” После бе низпослано следното знамение:

“И не мислете никога, че са умрели тези, които са убити поради това, че са тръгнали по посочения от Аллах път. Не, те са живи, пребивават и преживяват на небето.” (3/169) Това е радостна новина за всички, които загиват, следвайки посочения от Аллах път.

Нашият учител и пророк (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари) в смъртния си час при всяко свестяване повтарял “Намаз, намаз!” (молитва). Хз. Юмер (Аллах да бъде доволен от него) също като пророка е починал с думата “Намаз!” (молитва) в устата... Хз. Халид бин Уалид (Аллах да бъде доволен от него) в смъртиня си час пъшкал и молел: “Докарайте ми коня и ми донесете сабята да ги видя за последен път!” При смъртта на Ханзала и на Саад бин Муаз (Аллах да бъде доволен от тях) Небето е ронило сълзи и трещяло, ангелите са присъствали на обредното им измиване и погребението им. Хз. Али (Аллах да бъде доволен от него) беше убит на път към джамията за молитва, а Хз. Осман, когато четеше Коран.

В противовес на тях мнозина умряха на масата с алкохолни напитки, по време на хазарт, в публични домове... Да, умряха така, както са живели.

Фараонските души се изваждат от тялото като закачила се коприна на тръни. Когато двойниците на телата им ги изоставят и си отиват, лицата им се мръщят и киселеят. Ангелите изваждат безпощадно душите на такива. Душите им се изваждат с голяма мъка.

 

13. Какво чувстват животните, когато умират?

Животните нямат задължения като хората и когато им вадят душите, може би не чувстват болка. Те реагират с мускулите и изпадат в едно непонятно за нас състояние. Кой знае, може би в процеса на напрежението чувстват някакво удоволствие, специфично за техния свят. Тук му е мястото да разкажем за една практика и едно разбиране, което съществува в Европа.

Известно е, че на Запад хората не колят животните като нас, мюслюманите. Те или ги докарват в състояние на шок, или ги пробождат с шишове. Дали това не е изява на упоритото желание да докажат, че се отличават от нас? Може би ще се защитят с твърдението: “Вие като колите добичетата, те изпитват големи болки. Ето защо ние постъпаме по този начин, за да ги облекчим.” Но те не виждат една истина. Преди всичко, когато се блъскат така, кръвта, която и хората на науката признават, че е вредна, се прецежда по-добре от тялото на животните, когато се колят. Останалата в кръвоносните съдове кръв на животните, убити с шок, отива в месото и от него преминава в тялото на консуматорите. На нас, мюслюманите, е забранено да пием дори една капка кръв и да се молим с изцапани с кръв дрехи. Ще дойде ден, когато тези неща ще се разберат много добре и всички ще започнат да прилагат нашия начин на колене на добитъка. Както през 1989 година Англия забрани продажбата на бъбреци, така те ще се върнат към нашия начин на клане на добитъка!

Второто нещо, което ни се казва, е, че при коленето на добитъка настъпването на смъртта се удължава с 15-20 минути, през което време им причинявате болки, казват. Откъде знаете, че чувстват болки? Не всяко животно, което рита, може да чувства болки. Както отбелязахме по-горе, състоянията, които се наблюдават при клането на животни, са изключително нервни и мускулни конвулсии... Освен това откъде могат да знаят кога животните изпитват болки тия, които не са животни? Очите и зренето възприемат ли всичко? Може ли да заключим, че животните изпитват болки, като се осланяме само на тях?

Трето: Всички видове в природата се стремят да се изкачат и спечелят по-високо ниво и равнище. Растенията непрестанно се съревновават помежду си кое от тях да бъде изядено от животните и от хората. Животните също така се съревновават помежду си кое от тях да бъде консумирано от човека, за да достигне до съзнателен живот и да осъществи мечтата си за вечност. Вярно е, че те не притежават ум, разум и съзнание, но живеят по законите на Всевишния. Оставете животните да ритат от радост, че отиват на гости у човека.

Четвърто: Възможно е животните да ритат по необходимостта да изпитат едно характерно за тях удоволствие... Тук му е мястото да направим едно сравнение: мюсюлманинът, който се е отдал изцяло на Аллах, жертва всичко свое, за да върви по посочения от Него път, и загива. Загиването в името на нещо свято е саможертва. Както казахме по-горе, загиналите във войната за правата вяра мюслюмани изпитват особено удоволствие, но, погледнато отстрани, изглежда, че те също ритат. Всъщност истината е съвсем друга. Трябва да кажем, че овенът, поднесен чрез изпратен от Аллах ангел, за да стане жертва вместо Хз. Исмаил - този почтен раб на Аллах, светец и Халиф, е изпитал удоволствие и радост, а не болка поради това, че се е пожертвал в името на овчия свят. Така че, когато колим кочове по повелята на Аллах в деня, в който празнуваме байрам, ще сме близо до истината, че животното рита от радост, понеже му се е паднала честта да стане жертва. А що се отнася до нас, мюслюманите, с принасянето на тази жертва ние изпълняваме повелята на Аллах.

 

14. Какво става с душата след смъртта?

Душата след смъртта се възнася във висините и се явява пред Аллах (да Му се слави името). Нашият учител и пророк разказва, че след излизането на душата от тялото ангелите я завиват с атлазена наметка и я отнасят в чертога на най-високото пространство. На определена небесна висина, където се спират, тя предизвиква възторг и ангелите задават въпроса: “Чия е тази душа?” Други ангели я представят с най-хубавото име, с което са я зовали на земята, и казват, че е душата на еди-кого си, който не пропуска нито една молитва и изпълнява най-стрикно сички задължения. Накрая, в най-горната висина на небето, душата бива представена на Аллах. Всевишният я приема с внимание и нарежда да я върнат обратно в гроба и да я оставят до главата на починалия, за да го подготви за разпита от страна на ангелите Мюнкер и Некир5. В изпълнение на повелите на Аллах тя бива върната обратно. Там отговаря на зададените й въпроси: Кой е твоя Създател; Кой е твоя Пратеник; Коя е религията ти?

Душата на лошия човек навсякъде се приема нерадушно. В седмото небе си спомнят с отвращение за нея. Тя изпада в състояние да не може да отговори на Мюнкер и Некир. А когато се явява пред Аллах, бива изхвърлена с главата надолу от това най-високо място на небето заради излишния си и безполезен живот, прекаран на земята. Ето защо лошата душа е обречена на най-различни тегла чак до Второто пришествие.

В гроба се задават въпроси и се упражнява натиск над душата, но сметките се уреждат във висшия съд на Аллах. Како е казано в хадиса: “Гробът притеснява и си служи с натиск, а сметките се оставят за разглеждане след Второто пришествие.” Да, там ще се поставят везните, ще се раздадат тетрадките с делата, ще се премине през моста Сърат6 и след това ще започне изпращането в Дженнета (Рая) и Джехеннема (Ада), през време на което ще има радост или страх. По тези въпроси са написани много книги, в които са поместени хадиси с разказани много неща за тях.

Гробът същевременно е инстанция, в която се разглеждат и ликвидират сметките на ония грехове, които не са разгледани и пречистени на този свят. Една част от греховете и тъмните дела, наречени “лелем”, които в сравнение с големите грехове са маловажни, по благоволението на Аллах се разглеждат, преценяват, прецеждат и дестилират в специално определени за тази цел стаи, както в земния свят се разглеждат и ликвидират незначителните нарушения в полицейските участъци след неколкодневни притеснения и не се оставят занапред. А важните, големите грехове се оставят за разглеждане от специални съдилища, които ще се устроят в Съдния ден. Специалистите следователи, основавайки се на Корана и сюннета, казват следното:

Покрай всички извършени грехове и нарушения, някои малки грехове и нарушения се анулират поради болести, притеснения, беди и неправди, претърпени от грешника в земния свят, а някои се анулират още през време на смъртния час. За да не останат някои грехове, в гроба се извършва трето прочистване. Онези провинения и грехове, които гробът не е в състояние да обезвини, се оставят за Второто пришествие, за да се претеглят на везните, останалите накрая (Аллах да ни опази на този свят чисти и безгрешни), ще се изтърпят в Ада. Според някои хадиси Хз. Аббас7 (Аллах да бъде доволен от него) въпреки преголямото си желание да види Хз. Юмер, можал да го види в съня си едва след шестия месец от смъртта му. На въпроса му къде се е губил, Хз. Юмер отговорил:” Не ме питай, едва успях да ликвидирам сметките си!”

Вероятно Всевишинят го е подложил на този натиск, за да не остане никакво съмение върху него. Да, ролята на гроба в пречистването и на най-малките прегрешения чрез натиск е голяма. Лекарството е горчиво, но води след себе си оздравяване в Рая.

Ние виждаме, че натиск върху себе си в гроба са изпитали и други хора на висота като Сад бин Муаз (Аллах да бъде доволен от него). Според един достоверен хадис, след като Муаз бил положен в гроба (Аллах да бъде доволен от него), нашият учител и пророк (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари) рекъл: “Фе Сюбханаллах”8, щом гробът притиска и Сад, излиза така, че няма човек, когото да не притиска. Този Сад е човекът, след смъртта на когото Джебраил алейхисселям е отишъл при нашия пророк и рекъл: “О, Расулюллах, след смъртта на Сад цялото земно кълбо се разтърси. На тръгване след погребението нашият пророк стъпвал на пръстите си. Запитан на какво се дължи това, отвърнал: “На погребението му дойдоха толкова много ангели, че...” Ето такъв човек е бил Сад (Аллах да бъде доволен от него). Дори върху него бил упражнен натиск. Ами ние!

 

15. Какво прави душата в света на Берзах9?

В гробовете, в които са положени тленните им останки, душите оставят символи и едно духовно, сякаш вързано с кабел ухо, и преминават в света на Берзах, който за тях е един вид казарма или нещо като чакалня. Душата, ведно с пренасянето й в гроба, се оказва лице срещу лице с някакви уподобения и отдушници. Нещата, с които се е занимавала на този свят, оживяват пред очите й с определено качество и свойственост. Молитвите, четенето на Коран, служенето на Аллах, застават пред нея като радващи, ободряващи сърцето й приятели. Прозорците на Дженнета (Рая) се отварят и пред погледите им се откриват най-нежни, безкрайни пейзажи, хубави картини и те наблюдават със захлас своя рай. Тези, които прекарват неприятен живот на този свят, не изпитват радост от преобразяванията, които виждат, струват им се грозни, сякаш гледат различни кътове на ада. Докато някои желаят час по-скоро да настъпи Второто пришествие, други изобщо не искат да го видят. Само единствено Аллах знае колко ще продължи съществуването след това. Преминалите в света Берзах души могат да ни чуват, но ние не можем да ги чуем, както те не могат да ни чуят, докато не разреши Аллах (да Му се слави името). Както те не могат да ни чуят, докато не пожелае Аллах, така и ние можем да ги чуем, ако пожелае Аллах. Нашият учител и пророк отишъл до трапа, в който били хвърлени труповете на неверниците в битката при Бедир и казал: “Видяхте ли как се сбъдна това, което ви обеща Аллах?”

Между възвишените велики души има някои, които са успели да създадат връзки с душите от света на Берзах. Мухйиддин Ибн Араби, Аллах да бъде доволен от него, разказва, че често влизал в контакт с възвишени духове. Имам Суюти казва, че е водил приблизително 70 разговора с Последния Пратеник. А Хз. Ахмед Руфаи е имал честта да бъде удостоен с внимание от страна на душата на нашия пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Имам Бухари, Аллах да бъде доволен от него, след като вземал абдест и кланял намаз, разказва, че бил удостоен с честта да бъде посетен от пророка и чрез среща проверявал достоверността на предадените хадиси. Разбира се, среща и разговор по време на сън е възможна. От друга страна, душите не са в състояние да посещават нашия свят, тъй като сякаш имат вериги на краката си до Съдния ден.

Между другото отзоваващите се на сеансите за повикване на духове, явяващите се не са души, а са джинове или дяволи. Лошите души нямат тази възможност, защото са оковани във вериги, а добрите души не се отзовават на подобни сеанси. Възвишените души могат да обикалят винаги света, да следят нови, свързани с вярата процеси на възраждане, и да поддъжрат връзки със своите гробове.

Свещените хадиси призовават юммета на Хз. Мухаммед да се отнесат с внимание и чувствителност към гробовете.

Освен това в нашето съвремие една действителност, поставена от парапсихологията, е запазването на връзките на душата с гроба, в който лежат клетките на нейното тяло. Ето защо настояват да твърдят, че тя може да влиза и да излиза от него. Следователно посягането на гроба на един дух, който поддържа връзки със собствените си кости, атоми и молекули, и особено построяването на постройки на мястото му и извършване на грехове в тези постройки, непременно ще обезпокоява съответния дух. В нашето съвремие често ставаме свидетели на подобни неща, които потвърждават казаното. Така например един гроб в пъпа на Анкара, останал по средата на една улица, не е могъл да бъде разрушен от булдозер. Хиляди хора твърдят, че булдозерът е престанал да работи, защото се заковал сред улицата. Всички те твърдят, че причината за спирането на машината е гробът. В миналото подобни твърдения на имами се наричаха празни приказки. Сега журналистите от Запада пишат доста неща за този случай. И пишат не за да се намират на приказки, а за да защитават науката.

 

16. Може ли някои органи на тялото да останат живи, след като душата се отдели от тялото?

Тялото на човек прилича на държава, основана от създадени клетъчни колонии. Тя се управлява от душата с директиви и заповеди.

След като душата напусне тялото, някои клетки могат да живеят известно време. Ако някои мозъчни клетки преживеят 100-150 часа, без да се подменят от новите, в продължение на това време е напълно възможно да се получат някои сигнали, новини и съобщения със свойствен на мозъка език. Върху този въпрос се работи от години насам, за да могат да се изяснят извършени от неизвестни лица престъпления. В частност стремежът е да се разгадае езикът на останалите живи клетки чрез изобретени електронни мозъци, чрез които да се разкрие неизвестният убиец... По този начин ще може да се приближим до тайната за откриването на престъпници по примера, останал от времето на Хз. Муса (Моисей) алейхисселям, когато един убит се е съживил и издал убиеца. Случаят се разказва в сура Кравата (2/73) на Свещения Коран.

 

17. Ще възкръснат ли телата заедно душите за Второто пришествие?

Най-напред трябва да отбележим тази особеност, че характерът на отношенията между тялото и душата се изменя в зависимост от света, в който се намират.

В нашия свят отношението е едно, в гроба - друго, в света Берзах - по-друго, в онзи свят - още по-друго.

В нашия свят ние сме свидетели на едни отношения, които съществуват между тялото и душата под влиянието на нашия материализъм към нещата. Мнозина изследователи на същността на атомите третират тяхната същност в човешкото тяло. Първите атоми на човека, т.е. онези, които са основа, фундамент на човешкото тяло, са наречени в хадиса аджбюз-зенеб (чудна, удивителна опашка), тъй като не е възможно да се открие точното място на тези основни частици.

Аллах е устроил човека именно върху тези фундаментални частички и в деня на Второто пришестиве ще го възкреси върху тяхната основа.

Тези частички, които обобщават свойствените за човека особености, кой знае дали не са гените? Ако това е така, гените у един човек едва ли могат да напълнят един напръстник. Но ако тялото при контакт на тази нищожна частичка с душата изпита болка, без никакво съмнение ще изпита и удоволствие. Както изглежда, в деня на Второто пришествие и след това, в другите светове, с душата ще контакуват не всички частици на човека, а само тези, свойстени за него основни, както се твърди със сигурност от мнозина, с благоволението на Аллах (да Му се слави името), заедно с другите частички, взети оттук-оттам, в състава на човешкото тяло ще се включат и други частички. Пречка за това не съществува и ми се струва, че именно това е разумно решение. Около основните частички могат да се групират и други и да се включат в състава на човешкото тяло.

 

18. Душата ли ще изпита мъка в Ада, или тялото?

Въпреки твърдението на някои философи, суфии и християни, че мъките в Ада ще бъдат понесени от душата, ние, привърженицете на сюннета, без изключение вярваме, че тялото и душата, които ще отговарят съвместно в Съдния ден, ще бъдат подложени заедно на мъки, защото положението им не се различава от това на слепия и хромия. Слепият носи хромия на гърба си, той му сочи пътя и така се движат заедно. Душата и тялото, както на този свят, така и на онзи свят ще бъдат заедно и в мъката, и в удоволствието. Айетите (стиховете) и хадисите без никакво колебание са единни по този въпрос. Как може да се мисли, че едно тяло, което не отговаря на поставените условия, ще може да се възползва от благата на онзи свят? Аллах (да Му се слави името), който е създал заедно атомите на тялото и на душата, ще ги възкреси и ще ги накаже, или ще ги възнагради заедно... Силата и науката принадлежат изцяло на Него. Както намери за добре, така и ще постъпи.

19. Какви са най-големите дарове, които можем да изпратим на душата след смъртта й?

Всяка душа, която си отива, отнася със себе си всички дарове, които й са необходими в отвъдния свят – духовна храна и всичко друго, от което ще има нужда. Според съществуващия закон на Аллах всяка душа ще намери в Отвъдния свят всичко, каквото е спечелила на този свят. В нашия свят при преминаване от една държава в друга се изисква паспорт със снимка и виза. В отвъдния свят, от гроба до вратите на Дженнета (Рая), през цялото време от душата се изисква изпълнено с вяра сърце, деловитост, благородни деяния и изпълнени задължения към Аллах (да Му се слави името). Освен това, за да влезе в кръга на достойните за опрощение, от нея се иска да има белези - чисто, неопетнено чело и сияйно лице. Следователно кой както е отишъл и с каквото е отишъл там, така ще бъде посрещнат. Но има три отворени врати и прозорци, от които човек може да се възползва и след своята смърт:

а) Да се изпълни така нареченото садака-и джарие (текуща милостиня), което ще рече да се направи добро дело - да се прокарат пътища, да се построят мостове, джамии, чешми, вакъфски институции, благотворителни домове за деца и старци, училища и подобни институции за възпитание на поколенията, които ще могат да се използват от хората. Само една подобна институция или добро дело оставена от душата, която е напуснала този свят, както е заявил нашият учител и пророк в изказванията и проповедите си, докато тази институция съществува, извършените в нея добрини до Второто пришествие се вписват в тетрадката с делата на направилите тези институции благородни хора.

б) Трудовете, оставени от хората на науката, също се включват в числото на садака-и джарие.

Човекът на науката, според капацитета си, получава отделно хонорара, който му се полага за написаните духовни трудове. Успоредно с това е необходимо младите хора, тръгнали по пътя на истинската наука, да бъдат подкрепени и насърчени, на това младо поколение, под чиито крака ангелите са разперили крилете си, да им осигуряват помощи под формата на набавяне на книги, тетрадки, храна и облекло. Всички тези неща се считат за незатворим проход към Дженнета, защото влизат в числото на садака-и джарие.

в) Отиващата си душа трябва да остави зад себе си добри деца, които да вършат благородни дела и да създават добри поколения. Истина е, че Аллах е създал този свят за вашите деца. Но вие трябва също да им обръщате внимание, да се грижите за тях, подгответе им необходимите инстутиции, да се погрижите за издигането им в областта на духовната култура и просвета. Това ще означава, че сте оставили след себе си благотворни поколения. Само те ще могат да бъдат полезни в Съдния ден. Иначе отишлата си душа не иска ни къшей хляб, ни халва, ни ядене, ни молитви на седмия, четириндесетия и петдесет и втория ден, нито снимка поставена на стената, а ако имаш възможост, посещавай я, поскърби с молитва на уста, сълзи на очи и продължавай да вършиш добри дела, които ще й бъдат полезни на онзи свят.


1. Есхабъ Кехф - мъжете в пещерата Кехф - последователи на правата вяра, които са били гонени от тогавашния управник и се укривали в пещерата Кехф. Кучето Кътмир ги пазело неотлъчно.
2. Сейид - знатен, ползващ се с уважение човек. Същата дума е преминала във френския език под формата Сид. (Бел. прев.)
3. Сахихайн - книга, написана от Бухари и Мюслим. (Бел. прев.)
4. Джихад - война за правата вяра. (Бел. прев.)
5. Мюнкер и Некир - ангелите, които разпитват починалия в гроба за добрите и лошите му дела.
6. Сърат - построен над Ада мост, през който се минава за Дженнета (Рая) в Съдния ден.
7. Хз. Аббас - чичо на Пророка.
8. Фе Сюбханаллах - израз на учудване пред съвършенството на Аллаха.
9. Берзах - пространството между гробния и отвъдния свят.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.