Доводите на тевхид и целите на сътворението

Винаги е по-лесно да се докаже, отколкото да се отрече съществуването на дадено нещо. Наличието на определен сорт ябълки на земното кълбо може да се докаже, като се посочи един-единствен плод от този сорт. А онзи, който твърди, че такъв сорт не съществува, трябва да обиколи цялата планета и дори цялата вселена, за да намери доказателство, с което да подкрепи своето твърдение. А изпълнението на подобна задача е трудно до невъзможност. Ето защо може да се твърди, че не е възможно да се докаже несъществуването на нещо...

Двама доказващи са за предпочитане пред хиляди отричащи. Ако двама души са единни в твърдението си за дадена истина, нейното отричане от хиляди ограничени хора, които гледат нещата през собствените си тесни прозорци, няма никаква стойност.

Ако 999 врати на един дворец са отворени и само една-единствена е затворена, никой не може да твърди, че не е възможно да се влезе вътре. Отричащият настоятелно ще сочи за доказателство тази постоянно затворена врата. Неговият и на подобните нему душевен свят е затворен поради спусната завеса пред очите им!... За мюслюманина не съществува затворена врата. Стига само да не си затваря очите! Впрочем останалите 999 врати са отворени, и то широко, за всички... Да се спрем накратко на въпроса за онази затворена врата и върху някои доводи, свързани с нея:

{mospagebreak title=Доводът възможност}

Светът е от категорията на възможностите. Иначе казано, еднакво е възможно както съществуването, така и несъществуването му. Той може да съществува и да не съществува. И това, което не съществува има правото да съществува поне колкото съществуващите. Всяка вероятност е зависима от причина, която е извън даденото нещо. Това ще рече, че има някой, който определя преди всичко съществуването, а впоследствие - формата и качеството на съществуването, или дава предпочитание на друга форма и на друго качество. Този някой не е никой друг освен Всемилостивият и Милосърден Аллах.

{mospagebreak title=Доводът Худюс (сътворено впоследствие)}

Светът се видоизменя непрестанно. Всяко нещо, което търпи промени, не е предвечно, а е създадено впоследствие. От тази гледна точка материята не може да бъде предвечна. Да, безспирното плъзгане на материята към изчезване, по силата на закона за термодинамиката, непрестанния разтеж на вселената, стремителното отиване на слънцето към угасване и други подобни явления говорят, че битието има начало. А всяко възникнало впоследствие творение има свой творец. Не е възможно да се стигне до осакатяване без причина, а така също до раждане на художествени произведения без творец. Причините не могат да продължават цяла вечност верижно, без творец. Следователно материалният свят, който непрестанно се променя, който не е предвечен, е създаден от един Творец. Този Творец е Аллах, Всемилостивият и Милосърден.

{mospagebreak title=Доводът живот}

Животът е прозрачна загадка!... Доколкото не може да се обясни с видими причини, той предизвиква размисъл. Животът е прозрачен и поради факта, че е доказателство за съществуването на Създаателят. Да, животът направо сочи и разгласява своя Творец. С тайнствеността си той очарова хората на науката , а с прозрачността си - обикновените хора. Сякаш животът предсказва: “Мен ме е сътворил единствено Аллах (дж. дж.)²”, да Му се слави името.

{mospagebreak title=Доводът интизам (порядък)}

Както всяко създание представлява едно хармонично цяло с частите на тялото си, така и вселената живее като едно хармонично цяло с живите същества и растенията. Това е неоспорим довод за съществуването на ред и порядък, за поддържането на който не се грижи никой друг освен Аллах (да Му се слави името).

{mospagebreak title=Доводът изкуство}

Бие на очи, че във вселената съществува изтънчено, главозамайващо изкуство от атома до човека и от клетката до галактиката. Да, всички творения от единия до другия край на вселената:

Притежават извънредно голяма художествена стойност.
Представляват голяма ценност.
Изработват се много лесно за съвсем кратко време.
Числото им е огромно.
Те са най-разновидни и размесени.
И дълготрайни.

На пръв поглед творбите, изработени в твърде кратко време, безразборно и в голямо количество, с голяма лекота и хаос, не би следвало да притежават художествена и веществена стойност. Но ако техният творец е Всевишният Аллах, нещата се променят, противоречията се изглаждат.

{mospagebreak title=Доводът мъдрост и цел}

Прави впечатление, че всяко същество преследва собствена цел, собствено намерение, гони определен резултат и не губи ни най-малко време напразно, безцелно, прахоснически. А всъщност нито в материалния, нито в растителния, нито в животинския свят съществува съзнание и размисъл и не е възможно да се поставят подобни последователни цели за преследване. Следователно ние сме могли да тръгнем по благоразумния път на съзнателна дейност, на целите и мъдростта, единствено с благоволението на Всевишния Аллах, да Му се слави името.

{mospagebreak title=Доводът любов, милосърдие и препитание (ръзк)}

Неотложните нужди на всички същества и особено на човека са безкрайни, а силите за да постигне всичко това - незначителни. Въпреки това неотложните нужди на всички биват посрещани от най-неочаквани места по най-неочаквани начини, с всички неща в необходимото количество и качество. Осигуряването на помощи, които отговарят напълно на нуждите и в качествено, и в количествено отношение, е явно доказателство, че на всички потребности на всяко едно същество се отзовава една милостива ръка, която им е по-близка от всичко друго. Тази любов, това милосърдие и тези грижи за осигуряване на препитанието в мащабите на цялата вселена говори за съществуването на една по-близка от всяка друга състрадателна ръка, която се отзовава на всички, на един способен да върши всички тези благородни дела Милостив и Милосърден Аллах.

{mospagebreak title=Доводът взаимопомощ}

Всички сътворени същества, от най-близки до най-далечни помежду си, тичат да си помагат взаимно. Две същества от различни родове и семейства, които нямат нищо общо помежду си, в процес на взаимопомощ просто се превръщат в части на едно цяло. Не бива да се забравя, че бактериите, червеите и почвата си сътрудничат в постигането на обща цел, оказват помощ на растенията и тази им дейност се повтаря безкрайно. Тези лишени от ум и разум същества, които демонстрират пред очите ни чудната дейност на Всевишния зад кулисите, предизвикват удивлението и възхищението на ума. С други думи, цялата вселена потвърждава с езика на взаимопомощта, че зад кулисите стои Всевишният Аллах.

{mospagebreak title=Доводът чистота}

Спретнатостта и чистотата, които царуват около човека във всички кътове на земята и от земята до небесните висини, ни напомнят за един самостоятелен довод, наименован Куддюс (Пресвят), зад който се крие Всевишният Аллах.

Да, бактериите, насекомите и мравките, които прочистват почвата, безбройните хищни птици... вятърът, дъждът и снегът... айсбергите и рибите в моретата; атмосферата в нашия простор, черните дупки в небето, кислородът, който прочиства кръвта в телата ни, духовните повеи, които прогонват притесненията в нашите души, ни говорят все за Куддюс (Пресвят) и за криещия се зад това име светъл образ на Всевишния Аллах.

{mospagebreak title=Доводът образи}

Въпросът се отнася за всички същества, но за по-голяма конкретност ще вземем за пример само хората и преди всичко техните образи, тъй като човешкото лице е най-очебийният индивидуален признак, по който отделните хора се различават един от друг, и ще пристъпим към същността на въпроса.

Лицето на който и да е човек в никакъв случай не може да прилича до най-малките подробности на нито едно от лицата на милиарди хора, които са живели преди него. Това се отнася и за лицата, които ще съществуват след него. Да се нарисуват в едната част на дадена малка площ милиарди образи, които си приличат, а в другата част - милиарди образи, които не си приличат, да се отделят после по възможност еднаквите образи от тези милиарди и всеки един от тях да се насочи по дадено русло измежду безкрайно възможните и да им се придаде обща прилика, без никакво съмнение е разгласа за съществуването на Аллах, която е в състояние да достигне до ушите и на най-глухите измежду сътворените от Всевишния създания, които са Му познати до най-малките подробности, без да остава нито една прикрита чертичка. Да, сътворяването на органите на даден човешки образ без прилика с органите на нито един друг човешки образ, придаването на всяко око особен чар, който го отличава от останалите очи, са неща, с които сътворилият всички създания и украсилият ги с безкрайни чудеса Всемилостив и Милосърден Аллах е в състояние да увери в Своето съществуване всеки, притежаващ съвест човек, който може да няма светлина в очите, но носи сърце в гърдите.

{mospagebreak title=Доводът инстинкт}

Патенцето веднага след излюпването си може да плува във водата. Мравката също така непосредствено след идването си на света започва да рови почвата и да отваря канала за влизане и излизане от мравуняка. Пчелата, без да губи време след излюпването си, започва да гради медена пита - това чудо на изкуството, а паякът се хваща да плете нежната си като изработена на гергев тънка мрежа. Има много други подобни примери, които дават да разберем, че посочените създания притежават тези умения благодарение на познанията, които са получили в предшестващия свят, и на вродените си способности. А човекът, който е най-съвършеният между създанията, обитаващи нашия свят, е принуден да научи необходимите знания след раждането си. Така че другите живи същества дължат способностите, които притежават, не на самите себе си, а на Всевишния, Който им ги дарява благодарение на способността Си да върши всичко с мъдрост...

Змиорките хвърлят хайвера си много километри далеч от постоянното си местопребиваване, връщат се обратно и техните рожби още с излюпването си тръгват на път и намират майка си. С какво друго може да се обясни това, ако не с дадения от Аллах инстинкт?

Обяснението на тази изключителност, която виждаме в животните, може да се приеме като разумно и логично, само ако се обясни като дадена от Аллах способност. Всяко друго обяснение не може да бъде нищо друго освен софизъм и празнословие...

{mospagebreak title=Доводът душа и съвест}

Макар че не познаваме същността на душата, в съществуването на която никой не се съмнява, нейното и на нейните функции предопределение да управлява тялото ни е един от доводите, които сочат съществуването на Дженабъ-Хак (Всевишния Аллах). Душата е драгоценност, тя представлява Света на зааповедите и е изпратена в нашия свят единствено за осигуряване на напредък и за усъвършенстване на човека. Тъй като въпросът за въздействието на мъдростта върху резултата е извън пределите на нашата тема, ще се ограничим само с факта, който доказва нейното съществуване. Да, душата, която няма нищо общо с материалния свят и с въпроса за неговата същност, безспорно е изпратена тук от един друг свят с предназначение за доусъвършенстването й в нашия свят и провеждането на тази задача по определен план е без съмнение едно от най-важните доказателства за съществуването на Всевишния Аллах

От друга страна, вътрешните догадки у човека, обръщението към Аллах без никакви видими причини и повтарянето милиони пъти на този факт е безспорен довод, че съвестта, която е дадена на човека по рождение и е един от най-важните поводи за търсенето на Аллах, е влюбена до обоготворяване в Него и с цялото си същество е в допир с Него. Впрочем съвестта не е ли един от неоспоримите свидетели на “Елест Безми”?³ И ето че тя, съвестта, подтикната от уважение и необходимост поради това свидетелстване, произнася с уважение признанието: “Аллах съществува.”

{mospagebreak title=Доводът фътрат (природа, натура, характер) и история}

Всеки обича доброто и красивото, чувства отвращение към злото и грозното. Такава е очевидната истина. Обратното не е минавало през мисълта дори на никого. Това идва да докаже, че тези чувства, склонността към благонравието и добрите дела, избягването на безнравствените, неетични постъпки, отвращението, което предизвикват лошите дела, идват да докажат, че човек обича този, който ръководи системата, забраняваща лошите и внушаваща добрите дела. Няма никакво съмнение, че той не е никой друг освен Всемилостивият и Милосърдният Аллах.

Религиите са исторически свидетели, че човечеството не е прекарало нито един период без вяра. Почти през всички периоди то е почитало някаква религия, колкото суеверна и смешна да е била тя. Вярването е вътрешна потребност за човека. Това е в неговия нрав и характер. Силата, която е внушавала на човека необходимостта от вяра и добронравие, не е никой друг освен самият Аллах, Всемилостивият и Милосърдният.

{mospagebreak title=Доводът чувства}

Човек е надарен с хиляди чувства. Всяко едно от тях има характер на послание от един извънматериален свят. Но има едно чувство, което направо му помага да открие Аллах. То е съществуващото у човека чувство за вечността, за безкрайността. Под влиянието на това именно чувство той живее със своите грижи за вечността. Нито едно от нещата, които имат край, не може истински да го задоволи. То не може да се предаде на човека от нито едно нещо, което има край. Нито една причина, която има край, не е в състояние да му протегне чашата на вечността. Защото чувството за вечност съществува в действителност и това не може да се отрече. Следователно то ни е дадено от Всевишния Аллах, който ни е сътворил с това чувство... И само Той ще ни дари вечен живот.

{mospagebreak title=Доводът единомислие}

Ако при нас дойдат един след друг десет лъжци и ни кажат, че ни гори къщата, ще се съгласим с тази възможност и ще им повярваме, макар да ни е известно, че те никога в живота си не са казвали истината. Защото налице е пълно съгласие между тях. Но съгласието и единодушието, което имаме предвид, е онова между хиляди пророци (Аллах да ги благослови), стотици хиляди светци и милиони вярващи. Най-важната точка, по която хората, живели едновременно или в различни периоди наедно или по различни места, е истината “има Аллах”. Как може един човек да вярва на десет лъжци, постигнали споразумение върху една лъжа, а да не вярва на единомислие от такъв мащаб между милиони хора, пророци и светци, които не са лъгали нито веднъж в живота си? И как може човек, който допуска подобно нещо, да се счита за умен?

{mospagebreak title=Доводът Коран}

Всички доводи, които доказват, че Коранът е слово на Аллах, същевременно са документи, доказващи съществуването на Всевишния Аллах. Налице са стотици аргументи, доказващи, че Коранът е слово на Аллах. Тези аргументи са записани в най-тънки подробности в стотици извори на Исляма. Ние се ограничаваме с предоставянето на доказателствата по този въпрос именно на тези извори. Да, всички тези доводи с характерния за тях език изричат: “Аллах съществува.”

{mospagebreak title=Доводът пророци}

Всички доводи, доказващи съществуването на пророците и особено на уважавания в двата свята Пророк на пророците, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, трябва да се включат в числото на документите, които се отнасят за Всевишния Аллах. Защото пророците са изпратени сред хората, за да разгласят тевхида (монотеизма, единобожието), т.е. че Аллах същестува и Аллах е един. Следователно всички доводи на всеки пророк, с които те са доказвали, че са пратеници на Аллах, същевременно доказват и съществуването на Всевишния Аллах. Но тъй като изложението на доводите, които доказват тяхното пророчество, е извън рамките на разглеждания от нас въпрос, няма да се спираме поединично върху всеки един от тях. Засега искам да кажа само това: всички доводи, които доказват, че даден пророк е вестител на Аллах, казват със същия и дори с още по-голям жар: “Аллах съществува, Аллах е един.”