Дяволът и весвесето

1. Дяволът и функцията му

Преди да въстане срещу Аллах, дяволът беше включен в числото на ангелите, които се молеха на Аллах, и вършеше същата работа, която вършат те. Но той не влизаше в числото на сътворените от нур (светлина) ангели и не беше обезпечен като тях. Ангелите, както отбелязахме вече в предните страници, не се противопоставят на Аллах, не въстават срещу Него и изпълняват нарежданията Му (66/6). Когато го подканиха да падне ничком пред Хз. Адем (Адам) алейхисселям, ядката на гордостта и семето на бунта, които носи в гърдите си, вампирясаха и го изкараха извън кожата му. "Рече: "Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина." каза с гордост той (38/76). В стиха е казано, че всъщност дяволът е този, който вири глава. Имам Шибли пише, че след този бунт дяволът е наречен Шейтан и му се разрешава да живее до Второто пришествие, а той полага следната клетва: "После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни."(7/17).

Тук искам да отбележа най-напред следната особеност:

В една война е по-важно да се проучат не толкова отделните лица, колкото войсковите единици, към които се числят техните силови възможности, състоянието на оръжията и боеприпасите им, маневреността им, численото и оръжейното им превъзходство и позициите, заети от тях, които всъщност играят първостепенна роля във войната. Какъв е цветът на косите и очите на вражеските офицери, подофицери и войници, тяхното облекло и какви са другите им лични особености е без никакво значение. Но дори и да има известно значение, то не е толкова важно, колкото другите особености. Подобно е положението и по отношение на джиновете и дяволите. Може би отделяме повече внимание, отколкото е необходимо на този въпрос, и все пак не смятаме, че сме се впуснали в излишни подробности.

На нас в това отношение е необходимо да знаем начините, по които дяволите подхождат към нас, да научим хитрините и коварствата, към които прибягват, за да разрушат крепостта на нашата вяра, която е гаранция за осигуряване на нашия вечен живот.

2. Защо е сътворен дяволът и защо му е разрешено да отклонява човека от правия път?

а) Ако дяволът не беше сътворен, нямаше да има смисъл да се създаде и човекът. Аллах (да Му се слави името) си има безброй същества, които никога не се поддават на дявола и не вършат грехове.

Освен животните и растенията Аллах е създал и човека в качеството му на огледало, което отразява божествените изкуства по-различно от ангелите. Да, за да подтикне развитието и напредъка на латентните възможности, заложени в човешката природа, и излизането на бял свят на неговата същност, Аллах е изправил срещу човека като провокиращи и подтикващи развитието му елементи дяволите и лошите духове. Дяволът, който дава напълно съзнателно израз на бунта, надменността и самолюбието, действа напълно съзнателно. Дяволът е един съперничещ маратонец, който тича подир човека. За да може да достигне крайната си цел, за да излезе победител, човекът трябва да надмине този си вечен съперник, да увеличи разстоянието между него и себе си. Ако човек нямаше един такъв противник и съперник, нямаше да може в никакъв случай да мери сили в подобно сериозно надпреварване и да развие своите способности, по-точно казано, нямаше да намери основа, върху която да развие своите способности и в краен резултат щеше да изостане. Човечеството е достигнало до най-високата степен на човечността и на мъдростта благодарение на борбата си с вечния си съперник и е успяло да издигне в редовете си такива личности като Ебу Бекир. Също така поради своето безсилие и липса на воля в процеса на тази надпревара с дявола то е създало в недрата си и Ебу Джехилевци.

б) Това, че дяволът е сътворен, не е лошо. Лошото е, че има последователи на дявола, които вършат злини. При извършване на едно убийство вината се търси не в оръжието, с което е извършено, не в ножа или в пистолета, а в кървавата ръка, която ги е употребила. Да, основната причина за извършване на престъпление от страна на човек е по неговата воля, а не под въздействието на дявола. Дяволът и неговите злини са просто причина. Истинската причина е волята на човека. Да, хората вършат престъпления не защото съществува дяволът, а защото така диктува собствената им воля.

в) Човек е склонен винаги да преценява нещата в рамките на неговия си тесен кръг, въз основа на данните, с които разполага. Обаче Аллах (да Му се слави името) изхожда от общите резултати и от общата полза. Така например, когато си поставим ръката в огъня, тя изгаря. Това е за поука. Може ли да твърдим, че огънят изобщо е вреден? Всъщност ние сме тези, които правим огъня вреден. Дори ако приемем, че огънят причинява частични вреди, като погледнем общата полза, която той допринася, трябва да признаем, че той е полезен. Така стои въпросът и с електричеството, и с дъжда. Когато твори нещата, Аллах се ръководи от общата полза, която те допринасят. И в сътворяването на дявола е обърнато внимание на общите резултати; дяволът е изиграл положителна роля и във влизането на Ебу Джехил по своя воля в Джехеннема (Ада) и в успеха на Ебу Бекир и на хилядите светци, правоверни и съвършени мюслюмани с безценни сърца като Ебу Бекир (Аллах да бъде доволен от него).

г) Затваряме ли си очите пред огромната полза, която допринасят огънят, електричеството или дъждът, считаме ли ги за вредни и казваме ли: "По-добре да ги нямаше?!"

Не. Поради същата причина не можем да кажем: "Защо е сътворен дяволът?"

Както за да запазим тялото си, ние се съгласяваме да ни отрежат част от ръката или цялата ръка, поради появила се вредна гангрена, така също следва да не протестираме срещу съществуването на дявола, който допринася значителна полза. Можем ли под претекста, че нашите войници загиват, да искаме премахването на военните и да не отиваме на война? Също така можем ли да сравним броя на ония, които дяволът измамва чрез украсяване на нещата, с хилядократно повечето хора, които Пророкът печели в името на вярата? Не може да се каже: "Как така? Дяволът не отвежда ли чрез измама хиляди души в Джехеннема (Ада)?", защото качеството на мюслюманите в сравнение с неверниците е по-важно.

Кое е по-важно? Животът на човек, или смърта на хиляди гадинки? Ако от хиляда костилки от фурми изникнат 11 дървета, а останалите 989 костилки изгният, кое е по-полезно?

3. Какво е весвесето?

Весвесето е човъркане на човешкото сърце от дявола, който съживява в спомените му изживени мечти, образи и картини. То е последна игра, която дяволът устройва на човека, особено на мюслюманина, последен заслон, последна позиция, последно оръжие, които използва срещу него. В своето безсилие той използва своите оръжия в името на заблудата и неверието към тези, които не може да победи.

В даден смисъл весвесето е отмъщение на дявола, който се ръководи от мисълта: щом не искаш да изпълниш моето желание, не ще се изпълни и твоето желание.

4. Какво е люмме-и шейтанийе?

Люмме-и шейтанийе е една съществена точка в центъра на сърцето на мюслюманина, в която дяволът (шейтанът) се прицелва с оръдие, пушка и стрела... В човешкото сърце, непосредствено до центъра, който записва като магнетофонна лента вдъхновенията, идващи от ангела, има още един център, който е прицелна точка на стрелите на съмнението, колебанието и весвесето, с които дяволът обсипва сърцето му. Това е нещо подобно на предната - светла, и задната - матирана, страни на огледалото, които са в непосредствена близост, или нещо подобно на мюслюманина и безверника, настанени в една и съща стая. Знайно е, че батерията има два полюса: единият - отрицателен (-), другият - положителен (+). Подобно е положението и в сърцето на човека.

5. Кои се поддават най-много на весвесето?

Едва-що приели вярата нови мюслюмани не се поддават на весвесето. Поддават му се някои предани от душа и сърце на вярата, които са изтръгнали юздите на управление от ръцете на дявола и изпълняват с желание задълженията си към Аллах (да Му се слави името), осъществяват напредък в усвояването на вярата и се стремят да достигнат стъпалото на пречистите души, които според възможностите и дарбите си се издигат към висините на човешкото съвършенство, губят посока, когато пътят им минава през мъглявина и се оказват лице срещу лице с весвесето. Да, извисяващата се към небето човешка душа на всеки преход попада в клопка, край която дебне дяволът и в най-удобния за него момент насочва стрелата си, за да вкара в сърцето му весвесето, което да му създаде удобни условия за по-нататъшна дейност. Ясно е, че весвесето в известна степен е реакция, възбудена от завистта на дявола поради задълбочеността и възможностите на вярата.

Весвесето в някои случаи намира благоприятна почва у нервните, а в някои случаи - у грижещите се за тялото си добре охранени лица. Весвесето у мюслюманина причинява не кризи и депресии, а само известно безпокойство. Колкото и прогресивен да е даден мюслюманин, в някои случаи той може да се поддаде на весвесето. Весвесето може да сполети дори Имам-ъ Раббани, който след периода на първите мюслюмани е заел място между най-изтъкнатите. Главното условие за изпадане в плен на весвесето не е непременно жертвата да е прогресивна и издигнала се личност. Не е необходимо също така този, който не е обхванат от весвесе, да се спотайва.

Весвесето не налита на неверници. Кощунството на безверника не е весвесето. При него то се проявява може би под формата на пресметнато, запланирано и упорито светотатство. Неверникът може да изживява притеснения, недоволство и кризи. И в резултат на тези неща става агресивен. Дяволът му шепне нови и нови оригинални философии, дава най-различни имена на отрицанието и в края на краищата неверникът се принуждава да го отрече, да рече: "Няма дявол, дяволът не съществува."

Да, дяволът не внушава весвесе на вписаните в неговия регистър лица, не вкарва в плен на весвесето тези, които вървят с леки стъпки подире му. Да, той не закача тези, които чертаят кръгове в неговото поле на действие, които тъпчат на едно място с вързани очи, както и тези, чийто мозъци са в очите им, а сърцата им - в стомаха. Те са негови жертви с вързани ръце и крака в клетката и в клопката му. Дяволът лови тези, които не обичат да казват: "Какво трябва да направим, че да се освободим?" Те преживяват живота си доволни от дявола и той от тях... Дотам, докъдето могат да достигнат...

6. Каква цел постига дяволът чрез внушаване на весвесето?

Дяволът не е в състояние да влезе в сърцето на вярващия мюслюманин, който отправя благочестиво молитвите си към Аллах, свит в едно ъгълче на някое малко текке, и да го подтикне към кощунство. Той никога не може да заеме мястото на сътворения и обичан от Аллах негов Пророк, гордостта на света (Аллах да го благослови и с мир да го дари), да пропъди мисълта за него, да попречи на изпълнението на неговия сюннет (правилата и наставленията му). Защото мюслюманинът, въпреки всичко, напредва непрекъснато, все повече и повече се доближава до Аллах с ума и чувствата си, издига се неуморимо по сътворената от нур (светлина) спирала все по-нагоре и по-нагоре. При това положение на нещата дяволът си казва:

- Де да го цапна с един камък на последното стъпало, да му размътя сърцето със стрелите на весвесето, да му наруша спокойствието през време на молитвата. Може да му отвлека вниманието, да рече: "Подобно нещо никога не ми се е случвало, това пък какво е?" Да изпадне във весвесе и да стигне до точката на отчаянието, да рече: "Това не може да се понася."

С тази надежда дяволът започва да насочва стрелите на весвесето към мюслюманина. Изпадналият и без това в плен на весвесето мюслюманин започва да мисли разни неща под ударите на стрелите през време на молитва, след като си е взел абдеста и се пита: "Дали си измих ръката?" "Ами косата?" Отива и наново се измива, после още веднъж и още веднъж. И така, абдестът, молитвите и другите религиозни задължения започват да му дотягат и накрая се отказва от всичко и се превръща на играчка в ръцете на дявола, който преследва именно тази цел.

Весвесето, което е свързано с молитвата, може да се простре и до другите области на религията. Дяволът продължава да му внушава, че е изпаднал в тежки грехове, размътва му ума, логиката, представите, разсъдъка и го превръща в един бълнуващ разни глупости субект.

7. Какво символизира ударът, нанесен на човека от пристигналия отдясно, отляво и от много други посоки дявол?

Ударът, нанесен на човека от пристигналия отляво, отдясно и от много други посоки дявол, означава, че го чакат съответстващи на тези посоки неприятности в зависимост от позата, която е заел спрямо тях. Човекът, който по смисъл и по съдържание е многостранен, придобива образ, достоен за Рая. Дори докато е още на този свят, благодарение на ангелските крила, с които го дарява Аллах (да Му се слави името), човекът влиза във връзка с духовете, среща се и говори с джиновете, създава добри отношения с ангелите, чувства повея на истината от отвъдния свят, която се е докоснала до съвестта му. Успоредно с това дяволът разполага с някои скъпоценности, които могат да бъдат асимилирани от човешкия организъм. Той мобилизира цялото си търпение, съсредоточава вниманито си върху реакцията, която се е получила, и прави всичко възможно да отклони човека от правия път.

Да, прикачването към човешката същност за полза на някои неща и мъдрости като сладострастието, яростта, гнева, ума, ненаситността, упоритостта и тем подобни може би ще доведе нещата дотам, че ако не бъдат съобразени с изискванията на религията, да заработят във вреда на механизма на волята... И в дъното на тези неща ще бъде дяволът.

Така например, ако човек продължи да работи съобразно изискванията на механизма на егото си, тогава механизмът на съвестта, който е в хармония с духа на ангелите, ще бъде смазан с цялото ръководство, от най-нисшето до най-висшето стъпало. И докато това течение се възроди отново, механизмът на злото ще започне да работи формално под ръководството на съвестта. Дяволът, докато човек търси същността си, използва оръжието на себелюбието. Но той не може да се приближи до съвестта на човек, ако тя е съзнателна, защото там ще открие волята му. Ако човек успява да ръководи волята си, дяволът не би могъл да му навреди. А волевият и съвестен човек не се спира пред спънките на дявола и размахва криле във висините на знанието. Да, сърцата на хората от това поколение са отдадени на Аллах (да Му се слави името), черпят вдъхновение от Него и винаги са залостени за дявола. Всичките му крясъци и бури бушуват навън, в границите на неговото собствено пространство.

Пространството на дявола и пространството на ангела са толкова близо едно до друго, че едното винаги може да изпадне под влиянието на другото. Така например вълните на една избухнала в пространството на дявола радиоактивна бомба могат да се разпространят в пространството на ангела и да окажат своето въздействие там. Както подчертахме вече, дяволът дава простор на сладострастието и подтиква човека към злорадство... Насърчава и влачи ума към дружелюбие със сладкодумството... Освен това подстрекава страстите, а така също яростта, завистта на човека, с цел да размъти душите и света на тези, които са попаднали в мрежата му, и да ги отдалечи, да ги отчужди от самите тях.

Дяволът идва невинаги срещу нас с намерение да ни покаже лошата си страна и да ни подтикне към лоши дела. Той идва както отляво, така и отдясно, отпред и отзад. Страхотната му враждебност към Аллах (да Му се слави името) и вулгарните му, неприлични начини, към които прибягва, за да изоглави човека, са описани в Корана (7/17). Дяволът пристига отпред и слага край на свързаните с бъдещето надежди на човека. Успява да го убеди и накара да отрече, че "Ислямската вяра вече не съществува, че вече тя си е свършила работата и никога повече няма да се върне". Изпълва сърцата с отчаяние, представя бъдещето в черни краски като черните дупки, описва го като хаос... Идва отзад и прекъсва връзките ни с миналото, със сияйното учение на Пророка и неговата свещена власт над нас и светлите велии, заставя ни да кажем : "Онова време изтече, то остана в историята." Ту псува миналото, ту отрича корените му. По този начин затваря каналите между миналото и бъдещето, скъсва всички връзки между вчерашния и утрешния ден, представя ни един изпълнен с отрова начин на мислене и една пищно украсена философия: "Миналото и бъдещето са само приказки. Повторно няма да се върнеш на този свят. Всички минават и заминават. Ти гледай да си добре, не съсипвай живота си" - казва. Друг начин на пристигане на дявола е да се представя за праведен и да показва лошите неща в добра светлина. Това е най-опасно за мюслюманина.

Ако идващият отдясно дявол е успял да се хареса на един мюслюманин, който си е затворил сърцето за греховете и се е отдал изцяло на молитвите си към Аллах, като е приписал успехите изцяло на себе си, а лошите дела, злините и поражанията - на другите, това означава, че в низа на своите успехи дяволът е успял да включи най-горчивия неуспех на този мюслюманин. Да, ако един мюслюманин, който е отправил нощната си молитва към Аллах и на другия ден се е похвалил с това на околните, излиза така, че дяволът му е нанесъл сериозен удар. Ако ние очакваме да бъдем похвалени от другите за сторени от нас дела и за ония неща, които сме им разказали, излиза така, че сме доволни не от делата си, а от хвалбите, които се отправят към нас. Това означава, че дяволът ни е нанесъл удар от хубавата страна. Да, нещата за един такъв човек са свършени, ако ще да обикаля Кябе, ако ще да се бие в първите редици във войната за вярата.

Юмер бин Абдюлазис (Аллах да бъде доволен от него) е написал едно впечатляващо писмо до някого, но след това видял, че може да се възгордее от това и го изгорил. Ако след изпълнение на възложените ни задачи и направените услуги почувстваме екстаз и радост, трябва да се насочим към Всевишния Аллах (Дженаб-ъ Хак) и да потвърдим предаността си към Него. Да, ние не трябва да се отнасяме благосклонно към делата, които вършим по необходимост, а да ги изпълняваме със съзнанието, че осъществяваме повелите на Аллах, а радостите и възторзите, които изитваме поради изпълнение на влизащите в нашите задължения неща, да отлагаме за отвъдния свят.

Всеки е длъжен да мисли за благоволенията на Аллах (да Му се слави името) към рабите си и да му изказва своите благодарности за проявяваната от Него милост. Човекът е длъжен да изпълнява изискванията, които са залегнали в повелите на Аллах, а Аллах, поради необходимостта, продиктувана от Неговата безкрайна милост, ще го възнагради с изпращане в Рая, ще го дари с вечен живот и ще придаде особена дълбочина на милостта Си.

Необходимо е освен казаните дотук неща да се допусне и възможността идващият отдясно дявол да представи дребните неща за значителни, а значителните - за дребни. В живота има положения, които човек може да срещне винаги. Някои мюслюмани, които са ходили на Хадж (поклонение), редовно посещават джамията, Аллах да им е на помощ. Но децата на някои от тях не се молят на Аллах. Бащата гледа спокойно на тази работа, сърцето му не изпитва тревога, но в джамията прави забележки за най-незначителни неща. Подрастващите поколения скитат по улиците в жалко състояние. Между скитащите се има деца и внуци на този мюслюманин, но вместо да мисли по този въпрос, да се тревожи, да търси изход от това положение, той прави големи проблеми от дребни пропуски в джамията: "Как може да се забави толкова дълго починалият в джамията?", "Защо не четете ихлясите?" Същите протестиращи хора на седмия, четиридесетия и петдесет и втория ден след погребението на починалия присъстват на тържествени молитви. А ако в четвъртък не си правите молитви за подновяване на венчавката, същите хора ще ви вземат на барабанен огън. В най-видни места по домовете си държат изящно подвързан Коран, но нито един член от семейството му не разбира съдържанието му. Ето за тези и подобни на тях неща човек заслужава да получи не само десен удар, но и дясно кроше от дявола.

8. Весвесето допринася ли някаква полза?

Както отбелязахме по-горе, весвесето е една пружина, която може да се превърне в причина за сполука на мнозина хора до края на живота им. Докато сърцето на човека се навива с весвесето, подобно на часовниковата пружина, ще работи непрекъснато и ще го подтиква напред и все напред. Благодарение на това изпитанията и борбите продължават до самата му смърт. За един искрено вярващ мюслюманин, който умее да се владее, весвесето е извор, от който черпи сили за участие във войната за вярата и за спечелване на званието Гази, към което се прибавя и севапа (благодеяние), вписан от Аллах.

От весвесето има още една полза - че поддържа човека винаги буден и нащрек. Един мюслюманин, който е спокоен и поради това, че е решил всичките си въпроси и командва положението, е в състояние непрекъснато да бъде буден и готов да се опази от попадане в някоя от клопките на дявола. Както болният постоянно отправя молитви към Аллах да го спаси и опази, така и изпадналият във весвесе човек при всяко съмнение, подбудено от весвесето, се обръща към Аллах със зов за помощ, спасява се от злия дявол и винаги бива нащрек, прибира се в крепост, която отстоява на греховете и се спасява. Стига само да спази препоръките, които ще дадем, и да не даде възможност на весвесето да разрастне и да достигне опасни размери.

9. Практически предпазни мерки за спасяване от весвесето

а) Весвесето е израз на силна вяра.

Най-напред трябва да отбележим, че весвесето е нещо, от което не бива да се плашим толкова, защото то е рожба на вярата. Един от сахабиите (сподвижници) се явил при нашия учител и Пророк и рекъл:

- О, Расуляллях, обладан съм от весвесето.

- Няма никаква причина за страх - отвърнал Пророкът.

- Весвесето е плод на силна вяра. Дяволът пиратства срещу вас именно защото знае, че у вас е скрит бисерът, богатството на вярата, защото си изпълнявате задълженията към Аллах и служите на вярата, защото иска да ни раздели.

Пиратството може би е влязло в историята като разбойничество в моретата, но пиратсвото на дявола е започнало с нападението му срещу Хз. Адем алейхисселям и ще продължи до Второто пришествие.

Както пиратите са нападали корабите на богаташите, които са превозвали съкровища, така и дяволът напада сърцето на мюслюманина, което носи съкровището на неговата вяра. В действителност дяволът не си прави труд да напада закоравелите, празни сърца. Не си хаби стрелите срещу тях. Крадците също така нападат къщите на богаташите; неверниците и разбойниците на Изтока и Запада не постъпват ли така?...

Изпадналият във весвесе мюслюманин би трябвало да мисли по следния начин: "Дяволът претърпя поражение по всички фронтове. Ето защо сега иска да ме занимава с весвесетата, със съмнения в Исляма и с помощта на съмненията да сложи ръка на моето съкровище, но той не може да ми го отнеме. Това е последното му отчаяно усилие. Ще дойде ден, в който ще разбере, че няма да успее да изкопчи нищичко от мен и ще си отиде така, както си отиде, след като се изправи пред вратата ми, предрешен като крадец, и няколко дни протяга ръка като просяк, а след туй се махна и си отиде. И да не си отиде, вратите на крепостта, която е много здрава, са залостени и по волята на Аллах дяволът не е в състояние да направи нищо."

б) Весвесето не е продукт на сърцето.

Сърцето се притеснява и безпокои за весвесето. Ако весвесето беше продукт на сърцето, то не би се притеснявало и безпокоило от него.

Сърцето се притеснява и се безпокои, защото не е съгласно с весвесето, което не му принадлежи и помежду им няма никакви отношения нито от идейна, нито от съществена гледна точка. Това се разбира от реакцията на човека, чието притежание е сърцето: температурата му се повишава, веждите му се въсят, главата го боли, загубва си апетита, устата му горчи. Положението е подобно на онова, когато тялото бива нападнато от микроби, които започват да го рушат, да нанасят вреди, да предизвикват воденето на борба от страна на организма срещу тях и размножаването на антителата, необходими за водене на борбата. В резултат на тази сериозна мобилизация температурата на тялото се повишава. Ето такава е нашата морална борба срещу вкараното от страна на дявола весвесе в сърцето на човека, което е чуждо на нашето тяло. Нашата духовна същност, нашият морален потенциал подема борба срещу този зъл огнен свят чрез размножаване на антителата и в резултат на това се повишава температурата на тялото ни. Ако не окаже никаква съпротива и се предаде като коза, която неочаквано е видяла змията боа, тогава работата ни ще бъде свършена, както се свършва поради капитулацията на антителата пред вируса на болестта СПИН. В случай, че нашето сърце, нашата вяра не се противопоставят срещу весвесето, тогава няма да има повишаване на температурата! Но това е равносилно да сме казали: "Заповядай! Прави каквото пожелаеш!" А дяволът иска именно това.

в) Едно обхванато от весвесе сърце не се различава от извор, в който е хвърлена смет.

Да разгледаме въпроса от другата му страна. Да си представим един извор с чиста вода, без никакви примеси. Един сладък извор с чиста, бистра вода като Земзем. Да предположим, че там е отишъл някой долен престъпник, промъкнал се е тихомълком и хвърлил в извора бои, прах, разни боклуци и се е отдалечил. Тези, които отиват след него при извора, остават разочаровани. "Жалко! - казват. Изворът е замърсен, ще пресъхне и няма да съществува вече!" А всъщност не е така. Течащата вода ще отнесе боята, праха и отпадъците и отново ще се избистри. Ако вашето сърце, вашата вяра са кристално чисти като този извор, хвърлените отпадъци в тях ще бъдат отнесени и вашият извор ще се избистри така, както е бил преди. Това е така, защото там не извират нечистотии и замърсеността не е характерна за тях... Да, така стои въпросът със сърцето, което се е поддало на весвесето...

г) Ако весвесето не е по волята на човека и не се превърне в дела, от него няма да се търси отговорност.

Известно е, че за да се търси оговорност за дадени деяния, човек трябва да ги е извършил съзнателно, по своя воля. От животните и от психически болните хора, лишени от ум и разум, не се търси отговорност. Ето защо, ако весвесето не е по волята на човека, ако той не е съставил план и пограма и не е разтворил вратите на сърцето си с покана "Влез", не носи отговорност, щом не е осъществил внушенията му. Волята на човека, общо взето, застава лице срещу лице с весвесето и не е в състояние да му се противопостави, защото весвесето идва без покана. Стига да не сме се поддали на внушенията на весвесето и да не сме ги осъществили. Освен това независимо от волята си, човек може да се поддаде на някои мисли под влиянието на неща, които е видял, почувствал и прочел. Всъщност в повечето случаи не е възможно те да се избегнат, защото необходимостта от тях му е дадена по рождение.

д) Весвесето е като паяжина, която не може да спре напредъка на човека.

Когато се знаят слабостите на весвесето, то не е никак вредно. В Свещения Коран се повелява: "Слабо е коварството на сатаната!." (4/76). Да, дяволът е коварен, но почти не го бива. Ако решите например да минете между две стени и видите, че дяволът е затворил пътя ви с паяжина, опъната между двете стени, тя може ли да ви попречи да минете и да ви спре? Не, не може. Паяжината не представлява никаква трудност и пречка за вас и вие можете спокойно да продължите пътя си.

Нашият учител и Пророк казва, че дяволът не кара човека да върши кощунство, богохулство, да проявява неблагодарност, да влиза в грях, да върши злини, че той не хваща човека за ръката и не го заставя да влезе в грях. Дяволът може само да покаже злините в добра светлина, да ги украсява, да им дава приветлив вид и привлекателност. Аллах е този, който е сътворил доброто и злото, който ни насочва по праведния път и пътя на заблудата. Весвесето на дявола е нещо като дворец, украсен с разнообразно оцветена пяна, под която има цели километри дълбоки ями...

Весвесето не представлява никаква опасност, когато се знае - минава и заминава. То е толкова леко, че с едно подухване хвръква като перце. Прилича на облаците, които ту се събират на едно място, ту се разпръскват. След тях не вали дъжд и не духа вятър!... Весвесето е като празно въздушно пространство, в което пропадат пътниците в самолетите и веднага се измъкват се измъкват от него.

е) Весвесето не вреди с нищо, когато човек не се занимава и не мисли за него.

Весвесето не ни вреди, когато не се лепва за мисълта на човека и не я осквернява. То е една толкова бледа временна следа, че не се откроява в огледалото на нашето въображение и се заличава. Весвесето е едно видение, което не е в състояние да замърсява и да оставя петна. Ако то внушава на разума и на въображението ни неща, които идват от добър източник, донякъде влива светлина в мисълта ни. Ако весвесето произхожда от лош източник, тогава не влияе на разума, мисълта и сърцето, не ги замърсява и не ни причинява неприятности. Ако в огледалото, което държите в ръката си, се е отразила стояща срещу вас змия, тя може ли да ухапе ръката ви? Или отразени в огледалото екскременти могат ли да осквернят ръката, която държи това огледало? Или, да речем, отразеният пламтящ огън в огледалото може ли да изгори ръката, която го държи?

 Също така както нечистотиите в стомаха ви не оскверняват намаза или прахът на въглена около диаманта не го цапа и поврежда, духовната и физическа същност на дявола не може да увреди човека със стрелите, които насочва срещу него.

Ако не се занимавамес весвесето, ако не проявяваме интерес към него, ако не му обръщаме внимание, когато явно виждаме, че не е дорасло и не създаваме условия за развитието му, ако не го издигаме до степен на излишна грижа, весвесето никога не може да ни причини вреда. Ние трябва да го гледаме винаги отвисоко и с помощта на Аллах, да Му се слави името, както се казва, ще изтърбушим весвесето и ще се качим на гърба му.

ж) Когато си въобразяваме, че весвесето е в състояние да ни причини вреда, то наистина може да стане вредно.

Когато си въобразяваме, че весвесето е в състояние да ни причини вреда, то наистина може да стане вредно.

Ако се постъпи обратно на онова, което казахме дотук, весвесето може да ни увреди. Да, така е. Ако не се знае, че весвесето не е вредно и се смята за вредно, то наистина може да ни нанесе вреда.

Когато се проявява интерес към него и се човърка с любопитство, весвесето наистина е вредно. Колкото ни се струва по-голямо и колкото по-голяма важност му придаваме, весвесето наистина става толкова по-вредно. Колкото ни се струва по-голямо и колкото по-голяма важност му придаваме, весвесето ще се надува толкова повече като балон и ще стигне до състояние да ни погълне. В един кошер има стотици пчели, но вие минавете пред него и заминавате, без да му обръщате внимание. Също така трябва да постъпим и спрямо весвесето.

Дяволът подхвърля на нашето въображение някой временен кадър от филм. Сцената, която ни показва този кадър, без да забележим, ни се показва като някой дълъг, интересен филм, който трае с часове.

Тази сцена, особено, когато човек е сам, оказва още по-голямо влияние и с интимни картини на физическа близост, които разпалват човешките страсти. Във въображението на зрителя тя се превръща в един приключенски филм. Фактически тази първа сцена служи на целите на дявола. Затова ние не бива да се поддаваме и да го доразвиваме във фантазията си, да му дадем възможност да ни подейства, да превърне желанието ни в действителност и да станем жертва на този кадър от филма.

з) Чувствителните и нервни души не бива да придават значение на весвесето на дявола, за да не се поддадат на илюзии.

В чувствителните и нервни души весвесето може да се превърне в още по-опасна болест и навик. Такъв един човек може да изпадне в тревога от вредата, която евентуално ще му причини весвесето. Той може да преувеличи резултатите, които са се получили в душата и сърцето му, и да заживее с тази мисъл. Това може да се превърне в постоянно душевно състояние и във втора природа, да изпадне в безнадеждност, отчаяние и в пълен крах. Мисълта, че се е разсипал, му внушава поражение, започва да се чувства подложен на огъня на дявола в центъра на фронта и да дезертира.

Представете си един командир, който забелязва металически отблясъци вдясно пред себе си, остава с впечатление, че врагът ще го нападне оттам, насочва дясното крило на армията си в тази посока, после забелязва раздвижване на листата на дърветата в лявата страна пред себе си и насочва лявото крило натам. В резултат на това центърът на фронта остава открит за нападението на врага. В действителност това се дължи на липсата на тактически знания. Виждаме, че докато весвесето на дявола не струва колкото кибритена клечка, човек го преувеличава прекалено много. Ето защо трябва да се внимава. Не бива да преувеличаваме весвесето във въображението и в мисълта си.

и) От магнитното поле на весвесето трябва да се отдалечаваме с молитви и да излезем извън границите на психологическото му влияние с отправяне на молитви към Аллах.

В борбата с весвесето търсете начини да се отдалечите от неговото магнитно поле. Както е писано в хадиса, когато ви налети тази беда, ако например се разярите и сте прав, веднага трябва да седнете. Ако сте седнали, да легнете и да се протегнете, или да станете, да вземете абдест, да се помолите на Аллах с два рекята намаз и да успокоите вътрешния си свят. Освен това е необходимо да предприемете някои други стъпки за да разсеете весвесето. Да мобилизирате волята си, да потърсите някакъв, макар и незначителен повод, който ще ви помогне да излезете от безвъздушната яма, в която сте попаднали, или ще ви отдръпне от електрическия ток, на който сте попаднали!... Нашият учител и Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, веднъж през време на завръщането си от битка за вярата, не е успял да се събуди навреме за сутрешния намаз и разпоредил: "Тръгвайте веднага! Това място е царството на дявола, той господства тук!" Да, винаги трябва да сме внимателни, да не попадаме в магнитното поле на дявола и ако поради незнание сме влезли в него, веднага да го напускаме. Ако залисията и невниманието са подготвили добър прием на дявола и на неговите деяния, незабавното и често споменаване на името на Аллах, да Му се слави името, обръщането към него е отбраняване от всички зли сили и дори нападение срещу тях. Нашият учител и Пророк разказва как дяволът избягал, когато се е разнесъл езанът (призив за молитва) на висок глас. Това означава, че дяволът не може да търпи езана и съдържанието му. Ето защо, когато дяволът мине в нападение с весвесето, ние трябва да влезем в здрава връзка с Аллах и Пророка и да търсим убежище в божествения свят, в спомените за тях. Така например мисълта за възнесението на нашия Пророк през нощта на Мирадж прогонва весвесето, а така също и неканените мисли и прозявките през време на намаза.

Срещу весвесето на дявола, което подтиква човека към извършване на харам (нещо, забранено от Аллах), противопоставянето със стиснат юмрук и молитви или пък отминаването с усмивка на уста е ефикасен начин за отдалечаване от магнитното поле на дявола.

Спомням си, че веднъж казах следното на един младеж.

"Ако дяволът се изправи срещу теб и се опита да те накара да погледнеш нещо забранено, кажи си: "Какво ще спечеля от това? Ще гледам напразно. Ако продължиш по-нататък, ще бъде още по-напразно... Ще изпитам само разкаяние и угризение на съвестта. Какъв смисъл има един такъв поглед, който ще ми причини страдание и тъма?" Докато човек си казва мислено това, запретената гледка отдавна ще е изчезнала.

Всяко весвесе, всяка натруфена гледка може да се отстрани с мисълта за други, много по-хубави гледки, които ще видим в бъдеще.

На много места в Корана е отбелязано, че животът на този свят е една игра и развлечение, а истинският живот е на Отвъдния свят, истинската, действителната родина, в която трябва да се живее е родината в Отвъдния свят. (3/185; 29/64)

Когато весвесето обещава спанак и копър, Аллах, да Му се слави името, казва: "Плодовете ще са сведени." (69/23). Освен това там няма да има лошо храносмилане, болки в стомаха и необходимост да се изпразват червата. По същия начин можем да се противопоставим и на весвесето, което ни обладава, внушава и ни предлага всички временни наслади, като му кажем: "Дай това на тези, които ги желаят. Аз копнея да се възвися до Моя Създател!" През летните месеци дяволът използва ли за претекст горещините и иска ли да ви отдалечи от молитвите и проповедите и да ви насочи към морския бряг или към сенчестите планински курорти? Вие му напомнете, че адският огън е много по-горещ. Уверен съм, че весвесето, което иска да влее в сърцата ви, ще се препречи в собственото му гърло.

Докато Пророкът, верният приятел на Аллах, и достойните им последователи ни чакат там, на небето, аз се питам: Уместно ли е моето скитане напразно тук и там? И се уверявам, че е възможно да преодолея внушеното от дявола весвесе на заблудата и мекушавостта.

к) Не бива да отдаваме значение на весвесета от рода на: "Дали не направих пропуск при вземане на абдест и по време на намаз?"

Не е необходимо да обръщаме внимание на весвесета, подобни на това: "Дали не допуснах пропуск при вземане на абдест или по време на намаз?" Но ако това съмнение се повтаря често, ако например си въобразяваме, че сме пропуснали да направим нещо, което е било необходимо, не бива да се поддаваме на весвесето. Трябва да приемем, че сме извършили всичко така, както трябва, без никакъв пропуск. И ако изпадаме често във весвесе, въобще не трябва да му отдаваме значение и да застанем на намаз пред Аллах с мисълта, че всичко е нормално и редовно.

Необходимо е да не се поддаваме, да се противопоставяме на внушенията на дявола, да не вярваме на онова, което ни внушава, а да вършим точно обратното. Мислено да си представим, че сигурно има някой мезхеб, който приема, че това е в реда на нещата, и да се успокоим. Важното, по мое убеждение, е да прогоним дявола.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.