Връзката между знанието на Аллах и съдбата
Аллах (да Му се слави името) с безкрайната си наука познава еднакво миналото, сегашното и бъдещото.
За да можем да схванем по-добре отношенията между волята, за да схванем поне мъничко безкрайната наука на Аллах (да Му се слави името), който знае всичко, е необходимо да хвърлим един поглед върху значението на някои знамения и да дадем няколко примера:
"...Аллах знае техните дела." (24/41). "...Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете." (2/216). "...Знае Той какво е на небесата и какво е на земята. Аллах за всяко нещо има сила." (3/29). "И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга." (11/6). "Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. А те не обхващат нищо от Неговото знание." (20/110). "Научи човека на онова, което не е знаел." (96/5). "У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето;" (6/59). "Кажи [о, Мухаммад]: "Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова." (18/109).
Това не са нищо друго освен истините, които се разказват в книгата на природата. Съществуването на едно чувствително математическо равновесие и на една мяра във вселената от най-голямата до най-малката единица - атома, е свидетелство за една безкрайна наука. Така също хилядите книги почти във всяка област на науката доказват същата истина. Довчера в областта на медицината се пишеше една книга за анатомия на тялото, а днес вече се посвещават отделни книги на окото, черния дроб, сърцето, накратко казано, на всеки орган и дори на отделни клетки. В университетите се създават отделни клонове, отдели, катедри за тях. Ако всички морета се превърнат в мастило и всички дървета в моливи и в продължение на хиляди години пишат, библиотеките да се изпълнят с трудове или с книги за вселената, моливите и мастилото ще се изчерпят, но написаните неща едва ли ще се равняват на една водна капка от океана за Корана, взета от човката на някоя птица.
Не знам дали сте се замисляли, когато сте се поглеждали в огледалото, че лицето ви не прилича на нито едно от лицата, които сте опознали през целия си живот? Ами отпечатъците на пръстите ви и специфичността на очите ви? Може би занапред ще констатирате с учудване, че по нищо не приличате на хората, които познавате... Да, ако се вгледате внимателно в дърветата, ще видите, че дори листата им се различават значително. Учените, които са сравнявали снежинките под микроскоп, са констатирали, че нито един кристал на една снежинка не прилича на кристала на друга снежинка, че броят и формата на водните молекули са различни...
Какво означава всичко това? Това означава, че съществува един притежаващ неограничени възможности Всезнаещ, който познава до най-големи тънкости чертите на лицата и пръстите на хората, които живеят през дадения период и които ще живеят в бъдеще, без да ги обърка един с друг, без да ги е забравил. Така както ние, които сме запазили в паметта си лицата, в този миниатюрен Левх-и Махфуз, още от света на душите, Аллах да ни опрости за сравнението, но и Всевишния знае с безкрайното си знание лицата и отпечатъците на милиарди хора и ги е записал доста отдавна в книгата на съдбата.
Аллах, с безкрайното си знание, което обхваща всичко на този свят, вижда цялото минало и цялото бъдеще, и наблюдава, ако е уместно сравнението, от най-високата точка на света.
Ако си представите, че четете някоя книга под едно дърво на върха на планината и в даден момент се освобождавате от физиката си, започвате да наблюдавате и стигате до най-високата точка на планината, откъдето имате възможност да наблюдавате като кацнал на връхната точка на конуса и виждате планината както отпред така и отзад. Подобно на това и нашият Аллах (да Му се слави името) наблюдава отвъд всички физически измерения миналото и бъдещето, всичките ни минали и бъдещи дела тъй като Той предварително знае какво ще направим по собствена воля.
Известно е на всички ни, че всяка година се издават календари, в които се отбелязва точното време за молитва намаз на триста шестдесет и петте дни в годината. Ръководени от този календар, щом му дойде времето, от викалото на минарето се чете езан. Ние заставаме смирени пред Всевишния и извършваме намаз. Това не се ли дължи на нашето предварително виждане на намазите, които ще изпълняваме в бъдеще, когато му дойде времето?
- Създадено на .