Защо Aллах не е сътворил хората еднакви и равни?

Защо Aллах не е сътворил хората еднакви и равни? Защо една част от хората са богати, а друга част са бедни?

Ще се постараем да дадем в няколко отделни точки кратки отговори на този обширен въпрос, който занимава днес умовете на хората далеч повече, отколкото през всички минали времена.

1. Човек обича някого толкова, доколкото го познава

Да, така е. Човек обича някого толкова, доколкото го познава, а към онези, които не познава, храни чувства на враждебност. По начало зад всички въпроси, които изразяват недоволство, се крие неосведоменост. Да можеше човек да изпитва към опознаването на Твореца същия копнеж, който изпитва към опознаването на някоя известна личност. Да можеше, възползван от беседите, които се изнасят от капацитетите, притежаващи обширни познания за Всевишния Аллах, да изучава науката за вселената, придържайки се към оценките и мярката на Корана. Да беше слушал само един миг изречените на всеослушание истини от Пророка на Аллах, които даряват живот на живота, да беше могъл да наблюдава нещата и явленията в царството на Аллах, осветените в синьо лъчи на светлината, засияли в съвестта му, щеше да намери още в самото начало решение на много проблеми и въпроси, които занимават човешката мисъл, но какво да се прави, когато в един период, през който не се обръща достатъчно внимание и на науката, и на мисълта, не е възможно да докажем съществуването на нито едно от тези неща.

2. Всевишният Аллах е Господар на целия свят, на всички създания, в това число и на хората

Има толкова неща, които човек смята, че му принадлежат и поради това си присвоява правото на собственост върху тях, макар че никак не е трудно с малко размисъл да разбере, че техен господар и собственик е Аллах, и да се откаже от претенциите си на право на собственост върху тях. Да, така е. Дори залъкът, който слагаме в устата си, не е наша собственост. Защото предпоставка за получаването на този залък и за достигането му до нашата трапеза е съществуването на природата. Това означава, че хлябът стига до нас по благоволението на Аллах, който е способен да сътвори Вселената. Аллах е Господар на целия свят и единствено Той има право да разполага с благата му, тъй като само собственикът на дадено владение е този, на когото се полага да се разпорежда по своя воля с благата, придобити от това владение.

До каква степен са несправедливи и неблагодарни хората се вижда от факта, че всеки един от нас признава на шивача правото да крои, да реже и да удължава или скъсява по своя воля дрехата на даден клиент, като се съобразява с неговото телосложение, а смята, че Всевишният Аллах превишава правата, които има над нас!...

3. Аллах притежава безкрайно много имена

Всяко име изисква наличието на огледало, в което да се виждат изображенията, изразяващи смисъла, противоположен на онова, което изразява самото то. Например името Реззак (Даващ препитание на всички същества) изисква да вижда нуждаещите се от препитание; името Шафи (което значи Лекуващ) изисква да види страдащи от болести. Това положение, обърнато към нас с онази страна, която изразява дадено искане, ние наричаме отзоваване на името. Аллах, да Му се слави името, с името Муджиб (Извършващ необходимото) се притичва в помощ на изпадналите в нужда, под името Кябъз (Вземащ) - на сгрешилите по недовиждане и невнимание, с името Басит (Улесняващ) - на притеснените. Ако съществува възможност да се разгледат всичките му имена едно по едно и да се свържат с огледалните им изображения, тогава може да се види феноменът и истинската същност на картините, които се смятат за различни в живота.

От казаното става ясно, че Всевишният Аллах ни се представя с безкрайно многото Си имена и ни разкрива прелестите и величието Си. Името, което изразява гнева Му, Той ни разкрива посредством тръните на розата, а името на красотата Му - с нежните листа на розовия цвят. Както художникът, който в картините си отделя не по-малко внимание на зимата, отколкото на пролетта, и показва нейната бяла премяна като красив простор, а в картината на гората, по същия начин, наред с различно обагрените цветя изобразява увила се около някое дърво змия, редом със зелените поляни и извиващите се поточета не изпуска от погледа си и скалите, също така и Всевишният Аллах рисува картината на обществото, като с четките на различните Си имена й придава различни измерения и дълбочини. Та кой може да нарисува по-хубава картина от Него?...

4. Във вселената господстват противопоставянията

Като се започне от атома и се стигне до галактиката, на всяка крачка съществува положителна и отрицателна страна. Всъщност именно на това противопоставяне се дължи безупречното единство и неотклонният ред, който наблюдаваме в природата. Този природен закон трябва да се спазва и от хората, за да се запази единството в обществото. Налага се, при възникването на противоречия, хората да споделят положението. Тези противоречия се дължат на обстоятелството, че една част от хората са богати, друга част са бедни, една част са сити, друга част - гладни, една част са болни и сакати, другата - физически здрави. Както не е възможно цялата вселена да принадлежи на еднакви полюси, така е невъзможно всички хора да се задържат на еднакво положение и на едно и също ниво. Всяка външна намеса веднага нарушава това господстващо равновесие и хармонията, установена в резултат на постигнатото единство. Унищожаването на змиите и плъховете дори ще даде отрицателно отражение, защото ще бъде равносилно на зачеркването на едно изречение от книгата на природата, което ще промени и ще наруши нейния смисъл и ще даде отрицателно отражение върху установения в нея ред. Между напъна да се направят всички хора или богати, или бедни и усилието да се превърнат всички или в жени, или в мъже няма голяма разлика по отношение на резултата, който ще се получи. Ще бъде жалко за търпеливо положените усилия и за напразно изхабения труд!...

5. Въпросите и тестовете, които се поставят на изпитите за постигане на по-добри резултати в областта на всяка професия, се различават помежду си не само по форма и съдържание, но и по броя, трудностите и лекотата си

Малко щастие ли е за един човек да се отърве от ада и да влезе в рая и не заслужва ли да се подложи с тази цел на изпит и да получи съответстващо на показания успех възнаграждение? Един човек, който на този свят е работил и се е трудил денем и нощем за една заплата, която му се дава в размер колкото да не умре от глад, който се чувства уморен и изтощен, за да се добере до един безкраен райски живот, липсата на който е по-тежък дори от смъртта, ще изпита без съмнение най-малко онези трудности, с цената на които е получавал заплатата си. От казаното става ясно, че противоречията, на които сме свидетели в обществения живот, са най-нормални явления, които заставят членовете на обществото да се подлагат на изпит, задължителен за всички без изключения.

6. Този свят е порочен и алчен, а задгробният дарява блага

На този свят са дадени мъките, а на задгробния - охолството. Там няма нито служба, нито обучение. Всички трудности и тегла са присъщи на този свят. Тук се преминава през труден, дълъг и задълбочен изпит, който изисква голямо търпение и упоритост, а там, в задгробния свят, ни очакват сигурност и щастие. Душата се развива за сметка на тялото, а тялото - за сметка на душата. Онези, които на този свят се стремят да живеят според увлеченията си и задоволяват желанията си, в задгробния свят ще се окажат лице срещу лице с един живот, който няма да им допадне. Притесненията и нуждите, които хората понасят тук, ще им дадат възможност в Отвъдния живот да се чувстват облагодетелствани и възнаградени с многократно повече блага. Ето как е изразено това в един от свещените хадиси: “Няма да има радост и щастие едновременно на този и Отвъдния свят, и няма да дам едновременно нещастие и страх и на двата свята.”

Аллах не може да се съгласи любимите му раби да опустошат отвъдния си свят и ще благоволи да постави населяващите го в такива условия, с които да заслужат подобаващ живот. И ако се наложи, може да си послужи дори с принуда... Но тя ще бъде принуда с добри намерения.

7. Притесненията и бедите са изключения и траят много по-кратко от средната продължителност на човешкия живот

Ако човек реши да изследва как минават 24 часа от живота му и разпредели резултата от това изследване на всички денонощия до смъртта си, ще разбере, че далеч по-голямата част от живота минава в спокойствие, безгрижие, благоденствие и щастие.

Като вземем под внимание, че не се замисляме за някои блага, които задоволяват цялото общество, нека се опитаме да отговорим на следните въпроси:

“Слънцето наше лично притежание ли е? Плащаме ли за светлината, която то ни дарява непрекъснато до днешния ден? А какво да кажем за ползата му като непрекъснат източник на топлина?

Колко гроша сме платили на дъжда, облаците, вятъра и почвата за помощта и услугите, които ни оказват, въпреки че не ни познават? Колко секунди през годината сме прекарали, без да ни се подава въздух? Има ли ден, през който да не е изгрявало слънцето? Колко дни от годината сме прекарвали в страдания по причина на болести?”

Да, като пресметнем какъв е процентът на дните, които прекарваме в добро здраве и весело настроение, с достатъчно количество блага, които имаме на разположение, и дните, през които сме боледували и изпадали в лишения, получената статистика ще сочи, че периодите, прекарани в болести, беди и нещастия, от които се оплакваме, са много по-малко и винаги непродължителни в живота на човека. Освен това на тези периоди се пада голям дял от ползата, която ще имаме в задгробния свят. Причините за тези къси преходни състояния се дължат преди всичко на злоупотреби, проявени небрежности и лоши навици, които имат отделните личности, семейства, нации. Като оставим настрана всичко това, трябва да отбележим, че болестите и бедите имат доста положителни страни, тъй като са причини за спечелването на незнайни за нас неща.

Времето на войните в световната история заема много по-малко години, отколкото времето, прекарано в мир. Също така, ако съберем минутите, през които е имало земетресения в рамките на един период от стотина години, едва ли ще запълнят един час. Колкото и крив да е лъкът, стрелата е права и попада точно в целта.

Когато една картина се разглежда отблизо, безсмислените и дори грозни сенки и тъмни цветове, ведно с общите тонове, придават красота на пейзажа. Стига само очите и главата да са здрави и разстоянието, от което разглеждаме картината, да е отмерено сполучливо!...

8. Правдата е израз на равновесие

Когато дисагите, поставени на гърба на товарното животно тежат еднакво от двете му страни, или двете блюда на везните са уравновесени, означава, че справедливостта е възтържествувала, както се казва в речниците.

Аллах е справедлив и в основата на правдата е положил равенството.

От атомите до галактиката, от растенията до животните и от животните до хората Аллах е дал на всяко същество приспособления, които отговарят в достатъчна степен на потребностите на природата му. И нито едно същество не Му се е отплатило за полученото от Всевишния. Щом справедливостта изисква срещу всяко получено нещо да се отплащаме равностойно, моля, заповядайте, дайте на Аллах равностойността на онова, което сте получили от Него.

Собствеността принадлежи изцяло на Аллах. Нима на нашия дял се пада нещо от тази собственост? Притежаваме ли нещо, което можем да дадем в замяна на полученото от Аллах? Ако Аллах каже: “Раб мой, всичко, което фигурира като твоя собственост, и от всичко, което си използвал през живота си, сложи твоя дял на една страна и онова, което принадлежи на мен - на другата страна”, по всяка вероятност на човека няма да му се падне нищо друго освен една нула. Дори и нулата няма да благоволи да преговаря с него, за да стане негова собственост. Следователно ние нямаме абсолютно никакво основание да се намесваме в правото на владетеля да управлява своята собственост. Освен това, какъвто и да е размерът на онова, което ни е дадено, без ние да сме дали нещо срещу него, на нас, хората, ни се полага да изпълним нашето единствено задължение, като изкажем благодарността си за честта, която ни е дадена.

Считаме за правилно да изясним въпроса с един пример:

Да си представим трима бедни самотници, трима приятели, всеки от които се нуждае от най-незначителен подарък. Появява се някой богат господин, който подава последователно ръка на всеки един от тях и по различни пътища ги води поотделно до минаре, подобно на минаретата в Султан Селим Джамия. По време на изкачването им подава на всеки един подарък на всяко едно стъпало. Колкото по-нагоре се изкачва, толкова повече нараства количеството на подаръците. Единият от тях намира в себе си сили да се изкачи до първото викало на минарето. Вторият успява да стигне до второто викало, а третият - до най-горното викало, и получава повече подаръци от другите двама. Пита се: първият от тези трима души има ли право да се оплаква, че другите двама са облагодетелствани повече от него, а вторият - че е ощетен в сравнение с третия? Не, никой от тях няма ни най-малко право да се оплаква. Всеки един от тях има право единствено да изкаже благодарност на лицето, което стъпало по стъпало го е извело до определена височина на минарето.

По същия начин следва да се оценят благодеянията и даровете на Всевишния Аллах. Той е извел човека от несъществуването до стъпалото на съществуването и оттам - до нивото на човещината, като се е ръководил единствено от мисълта да извърши благодеяние и да прояви милосърдие. Възползвалият се от благодеянието му е длъжен единствено да му благодари при всяко изкачване на ново стъпало към висотите на човещината и да изявява възторга си при получаване на всяко благодеяние.

Ако човек размисли малко повече, би трябвало не да се оплаква на Всевишния Аллах, а да се срамува при отправяне на всяко ново искане към него. Защото човекът още не се е отблагодарил на Аллах за полученото в миналото, за да има право да отправя нови, свързани с бъдещето молби и да поставя нови искания пред него. И ако въпреки това поискаме нещо, то се дължи на нашата вяра в Неговото благоволение, на Неговото милосърдие и на това, че Той ни е дарил с чувството да искаме.

9. Не е нито възможно, нито пък полезно да се издигнат на еднакво равнище всички хора по отношение на техните материални възможности

На този свят има много богаташи, които са готови да изразходят с удоволствие цялото си състояние, за да прекарат един щастлив ден като някой бедняк. Числото на богаташите, които слагат край на живота си поради липса на душевно равновесие, е голямо. Това не означава, че бедността винаги носи щастие. Но има и такива бедни, които преживяват дните си, гълтайки сякаш тръни. Това идва да ни покаже, че нито богатството, нито бедността са единствената причина за щастието. Защото човек е същество, което не се състои само от стомах. Освен него притежава още душа, сърце, чувства и съвест... Фактически това са нещата, които правят човека човек и го отличават от другите създания. Без да бъдат задоволени тези страни на човека, той не може да има спокойствие, ако ще да му дадат целия свят. Цялата същност на въпроса опира до необходимостта всяка отделна личност и цялото общество да бъдат подготвени за една основа, за един вечен дом, в който да се почувставт спокойни и щастливи. Иначе, каквото и да получи, човек не може да бъде щастлив на този преходен свят...

10. Понятието равенство

Чрез отнемането на собствеността на богатия и предаването й на бедния не може да се осигури равенство. Получава се тъкмо обратното: способностите и възможностите се похабяват, желанието за работа се убива, производството спада, открива се път към затриването на хубавите чувства като обичта, почитанието, уважението и съчувствието. Ако в резултат на всичко това човек се лишава от възможността да спечели нещичко или спечеленото се взема от ръцете му, тогава кой ще работи, ще лее пот, за да трупа капитал? Именно поради това комунистическият блок се видя принуден да признае правото на притежаване на лично стопанство и по този начин разби със собствените си ръце основния камък на собствената си система. Следователно въпросът не може да се реши с отнемане на имуществото на заможните. Ключът за решаване на този въпрос е да се спечелят сърцата на богатите и да се подготвят доброволно да отстъпят имуществата си, да се насадят човешки чувства в душите им.

Нима може да се нарече справедливост отнемането от ръцете на един човек богатството, което е спечелил с цената на много усилия, като е спазвал приетия в търговията морал, и предаването му в ръцете на някой мързеливец, който убива времето си в празни приказки по кафенетата? Не се ли онеправдава с подобен подход една част от обществото и не се ли превръща другата част в паразитна тълпа, която живее на гърба на останалите? Как тези, които проповядват подобна справедливост, ще премахнат омразата и враждата, които неизбежно ще се появят между хората, чиято собственост е отнета в полза на бедните, от една страна, и бедните, бедния слой, изпаднал до степен на паразит, от друга страна? Създаденият от всички тези неизяснени въпроси комплекс предвещава фалирането на системите, предлагани от човечеството. Ясно е, че то ще бъде спасено единствено чрез дадената свише система на Аллах!...

Ислямът, чрез страха от контрола на Аллах, е отдал необходимото значение както на капитала, така и на труда, разбулил е съществуващия мит, че капиталът бил обречен да попада в ръцете на ония хора, които били облагодетелствани от “щастието”, “съдбата”, “участта” и прочее, и е взел мерки за изтичането му към бедните чрез вадите и улуците на милостинята, зекята (задължителната милостиня) и карз-ъ хасен’а (безлихвен заем). Ислямът се обявява, от една страна, срещу незаконната печалба, която се добива чрез лихвата, черната борса и спекулата, прегражда пътищата, които водят към потискането на бедните, и, от друга страна, повелява: “Плащайте възнаграждението на човека, който е работил при вас, докато още не е изсъхнала потта му!” Да, Ислямът, от една страна, взема тези мерки и, от друга страна, сочи за пример нашия Пророк, който е дал поука на хората с личния си пример какво е значението на бедността за отвъдния свят, като е прекарал целия си живот върху една рогозка (хасър). Благодарение именно на това е изградено едно общество, в което горният слой се отнася с обич и милосърдие към хората от низините, а долният слой - с уважение и послушание към хората от горния слой, в резултат на което в цялото общество е настъпил мир и спокойствие. Ислямската история е най-доброто огледало, което показва в целия му ръст установяването в практическия живот на тези различни чувства, мисли, умове и дадени от Аллах божествени правила, които смайват умовете и сърцата. Вярвам, че ако съвременният човек прочете и оцени историята на Исляма от тази гледна точка, тя ще му предостави много нови неща, ще го води за ръка, и ще му помагне да намери най-добрия изход от заплетените обществени проблеми.

Дали един човек ще предпочете богатството или бедността, е въпрос на лично предпочитание, продиктувано от неговото сърце. Колкото и упорит да сте, вие не ще успеете да вкарате в тъмата на богатството, считано за затвор от човека, който е насочил погледа си към висините и висшите идеали, обзет от мисълта за борба в името на извисяването на човечеството към простора на хуманизма. От лична гледна точка въпросът стои именно така, а от обществена гледна точка е много важно да се създадат всички необходими условия, за да стане държавата мощна. Ето защо Ислямът е обгърнал хората с цел да се постигне равновесие, което се е запазило през целия период, в продължение на който са спазени неговите принципи.

В рамките на Султана на сърцата, нашият свят в сравнение със задгробния е една сянка, една кратка почивка, едно забавление, една игра; а спрямо висините на Аллах - само едно овехтяло свърталище, което не струва дори колкото крилото на една муха. Но според една друга преценка същият този наш свят е най-важният фактор в извисяването и разпространяването до най-високите простори името на Аллах. Ако използват разумно този фактор, мюслюманите ще се превърнат в елемент за постигане на равновесие между държавите в света и ще се издигнат до нивото на един народ, чийто всеки знак, даден с единия пръст, ще се следи от всички дипломатически съвещания. И в края на краищата мюслюманите ще завладеят пазарите, както и всички останали области на човешката дейност. Най-добрият образец в това отношение е посочен от нашия Пророк. В един съвсем кратък срок след отиването му в Медине мюсюлманите са завладели пазара в града и евреите били принудени да го напуснат, без да им се окаже никакво давление.

Хз. Юмер е отглеждал хиляди коне на различни места извън военните полета. Хз. Осман бил заможен, щедър и в състояние да подарява хиляди камили ведно с товарите им. Защото двамата са имали допирни точки, които се състояли в следното: и двамата са водели скромен живот, храната им се състояла само от късче сух хляб, за легло им служел пясъкът и общували с народа. Тези черти на характера не могат да се натрапят насила. Те се дължат на онзи дух, с който ги е обогатил Ислямът. Тази религия създаде много други мъже като тях и ги постави в служба на обществото.

Ако човешкият елемент е действително въпрос, който заема челно място, и ако ония, които са го превърнали в знаме, което служи за опора на техните остарели възгледи, не си служат с лъжи, елате да намерим разрешение на този въпрос. С други думи, да сложим на дневен ред внедрения преди четиринадесет века изход от това положение. Защото единственото разрешение на проблема, което ще издигне човека на пиедестала на добродетелта, е да използваме същата оная божествена рецепта и да я приложим в практиката без каквото и да е изменение... Търсенето на противоположен изход ще даде обратен резултат, ще утежни болестта и ще я превърне в хроническа...

11. Да се опитаме с настоящото резюме да допълним казаното по-горе за свързаната с нещастията и бедствията страна на въпроса

Въпреки известни незначителни вреди, които се причиняват от бедствията и злополуките, от гледна точка на резултатите те са извънредно полезни. Например понякога се случва да дръпнем ухото на детето от желание да му подействаме възпитателно или да отрежем пръста си, за да предотвратим заплашващата цялото ни тяло гагрена, или пък при необходимост да приготвяме лекарство от змийска отрова, без никой да протестира срещу всички тези мерки, защото е прието да се претърпи малка загуба, която ще ни донесе голяма печалба в бъдеще.

Да продължим по-нататък: соколът допринася за развиване на възможностите на врабчето, макар че в действителност го безпокои и притеснява. В някои случаи дъждът, електрическият ток и огънят могат да причинят вреди на отделни хора. но поради ползата, която допринасят на всички хора, никой не проклина нито дъжда, нито огъня, нито електричеството. На пръв поглед би могло да се приеме, че оручът (постенето) причинява мъка и неприятности на тялото, обаче всъщност увеличава съпротивителните възможности на организма, калява волята и ободрява човека. Същите неща могат да се кажат и за обучението и учението на войника. А нашата душа? И тя не трябва ли да се прочисти чрез болестите и бедите и да се подготви за Рая? Тази полза не е никак за подценяване.

Слава на Аллах, Който иска малко, а дава много. Поради дадени обстоятелства Всевишният може да ни лиши от око или от крак, но в замяна ни зачислява в числото на шехитите (жертвите, загинали в защита на вярата и пр.). Аллах може да ни отнеме имота, добитъка, богатството, но в замяна на това ни награждава с много блага в рая. Всевишният ни подлага на изпитания, но в замяна на това ни вписва безкрайно много севаб (добри дела, благодеяния).

Търпението, което се проявява в случаи на болести, нещастия и бедствия също се счита за благодеяние (севаб). Да, дори за търпението човек ще бъде възнаграден. В тези случаи не може да се допусне двуличие или лицемерие, защото никой не се разболява с цел да прави демонстрации.

Бедствията и нещастията извисяват човека. Така както при изкачването на една планина с височината кислорода намаля и човек усеща свиване в гърдите си; а в същото време най-много сняг, бури и силен вятър има по високите планини... затова на най-големите изпитания са били подложени Пратениците, светците и те са във върховете на висините.

Бедствията и нещастията учат хората да ценят добрините и да се отплащат с благодарност за тях. Гладът прави хляба вкусен като баница. Да си представим само каква сладост изпитва човек, когато пие чаша вода през време на ифтара (часа, в който се разрешава на постещите да се хранят през месеца на Рамазана). Болният осъзнава по-добре цената на здравето и изказва благодарност, когато оздравее. Едно лице, лишено от някой орган на тялото си, знае далеч по-добре от другите хора колко са скъпоценни здравите му органи.

Човек се нуждае постоянно да му се обръща внимание да се пази от враговете си: от себе си и от дявола. Тази задача се изпълнява именно от бедите и злощастията, които го предупреждават и го пазят от грехове. Бедите и злощастията за мюслюманите са подобни на камъните, които овчарят хвърля по любимите си овце. Човек, който има добро здраве и пълни джобове, се поддава по-лесно на греховете. Лишенията и болестите го предпазват от подаване на слабостите си.

Освен това болестите и бедите, които стават причина един злощастник да осъзнае слабостта си, да се пребори с гордостта и грандоманията си, са един вид балсам и лекарство. Съществуват дори и такива грехове, които могат да се изкупят само със злочестините, които брулят греховете така, както вятърът брули дърветата, и пречистват човека. В чистия рай могат да влязат само пречистените души.

Ако разгледаме въпроса откъм особената му страна, ще видим, че бедите и злочестията, налетели дадено общество, играят много голяма и много важна роля в неговото развитие. Всевишният Аллах, с чудната Си способност да прозира и разграничава отдадените безвъзмездно себеотрицателни души от суровите, ръководещи се от собствените си интереси участници в дадено дело, ги подлага на различни изпитания, разтърсва ги и ги пресова през ситото, за да отдели простодушните и честните, а другите отпадат още в първата половина на пътя, за да не се стигне до провал в най-критичните моменти!...

Вредите и нещастията в някои случаи добиват общ харатер. Такива беди вкарват и невинните в общия керван. Защото тайната на изпитанията изисква да стане именно така. Особеността в подобни случаи е тази, че в съдния ден както невинните, така и другите възкръсват според намеренията си.

Въпреки всичко бедите и злочестията не се желаят от хората. Но когато ги сполетят, те ги понасят търпеливо. А изказването на благодарност с израза: “И благодеянието, и съкрушението, изпратени от Теб, са добре дошли!” е въпрос на друга степен от поклонението.

Извършените грехове и богохулства са нещо подобно на отправени покани за бедствия и нещастия. Причини за гибелта на много народи в миналото са станали именно тези, извършени от тях престъпления. Ролята на гръмоотводи и пазители срещу подобни беди и злочестия са играли достойните носители на истински пречисти души, които могат да плачат и да проливат сълзи за чуждите грехове не по-малко отколкото за своите.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.