Частичната воля

А. Доводи за съществуването на частичната воля

а) Съвестта на човек подсказва тежестта на лошите му постъпки. Да, така е. Човек често изпитва съжаление поради извършените от него лоши постъпки, превива се от мъка. Дори има случаи неуравновесени хора да стигат до самоубийство поради тази причина. Ако един лишен от воля и желание човек извърши дадена постъпка не поради собствено желание, а под натиска на съдбата, защо в такъв случай трябва да го гризе съвестта, да се превива под тежестта на греховете си, да пролива сълзи и да се разкайва? Защо е необходимо, когато обидите даден човек, да му се извините и да изкажете съжаление? Всичко това не показва ли, че постъпката ви е била извършена съзнателно, т.е. по ваша воля?

б) Свободни ли сме в думите, държането, действията си или не? Можем ли винаги, когато пожелаем, да вдигаме ръка на някого и да даваме свобода на езика, на краката и на ръцете си, или на ръцете ни са поставени белезници, краката ни са оковани с вериги и на врата ни е поставена тежест, та поради това можем да правим каквото си искаме едва след като бъдем освободени? Когато искаме да седнем, да станем, да ядем и да пием или да извършим нещо в името на справедливостта, ще има ли някой, който с добро или лошо да ви попречи за това? Когато се наложи да защитим правото и истината по собствена воля ли постъпваме или насила? Не, никой от нас не е кукла или пионка и не се намираме под заповедите на други.

в) Колебанието, сравнението, разсъждението, мисленето и преценяването, предпочитанието и решението са неща, които свидетелстват за действия и воля.

Добрият приятел кани на добри места, а лошият - на лоши. При това положение на нещата се налага да размислим къде ще ходим, да направим сравнение, да разсъждаваме, да обсъдим положението и накрая - да решим. Поставени пред противоречивите покани на ангела и дявола вътре у нас, правим може би сто пъти на ден същите разсъждения и по този начин стигаме до същите предпочитания, защото ние не сме нито разхвърчали се на различни страни листа, нито сламки, които биват грабвани от течението и влачени насам-натам.

г) Когато сте виновен можете ли да кажете пред потърпевшия и пред механизма на правосъдието: “Какво да правя, като ми липсва воля!” Дори и да го кажете, може ли да се приеме подобно оправдание? Ако истината би била такава, не биха съществували нито държавата, нито правосъдието, нито полицията, нито съдилищата и сцената на живота би била затрупана от милиарди жертви на съдбата, състоящи се от убийци и убити. Та нима добродетелите, доброто поведение и добрите постъпки на едни хора, лошото поведение и лошите постъпки на други хора, невинността на едни, виновността на други, трудолюбието на хората, които проливат пот, мързелът на други, които тънат в лентяйство, мерзост и заемат в стълбицата на живота различни длъжности; всичко това не ни ли посочва, че човек си приготвя място в живота в зависимост от борбеността на своята воля?

д) Лицата, които наричаме луди, се освобождават от обязаности, защото тяхната воля не функционира така, както следва. По тази причина техните думи и постъпки не се считат за нормални. За тях казваме: “Липсва им ум и разум.” Каква е разликата между тези хора и нас? Какви са правата на притежаващите ум и разум? Неблагоразумното използване на ума, разума, сърцето и волята, не е ли израз на една лудост? Манията за имот, за пари, за длъжнсоти не е ли лудост с много изяви? В условията на възникналите различни объркани понятия стана невъзможно да се разбере кой е луд и кой е умен... Поради това е уместно да се помисли върху смисъла на следните думи, които се приписват на негово височество Хасан Басри:“Ако вие бяхте видели сахабетата (сподвижниците), щяхте да кажете: те са луди... Ако те бяха видели вас, щяха да кажат: “Тези хора не са мюсюлмани.”

е) Животните не притежават съзнание, разум и воля. Постъпките им се насочват от Аллах. Пчелата например изгражда медените пити винаги в шестоъгълна форма, с вдъхновението на Аллах, защото тя не притежава ни воля, ни способност да създаде различни модели.

Понякога се случва човек да постъпва неволно, без план, без програма, без смисъл. Вие излизате от къщи с хиляда и една грижи в главата. Вдълбочили сте се в проблема за днешното състояние на последователите на Мухаммед... Вали дъжд, но вие не му обръщате внимание. Едва когато стъпите в някоя локва и си измокрите краката, или когато повишеният тон на вашия приятел, който върви рамо до рамо с вас, ви изкара от света, в който сте потънали, и дойдете на себе си, също като нашия Пророк и учител на света, който изпълнен с грижи за съдбата на своите последователи, не усещал похлупените шкембета върху главата си и сипещите се юмруци и кал върху лицето си и идвал на себе си едва от риданията на своята дъщеря Фатма (Аллах да е доволен от нея) и на Ебу Бекир (Аллах да е доволен от него) и отправял към тях въпросите: “Защо плачеш, Фатма?”, “Защо плачеш, Ебу Бекир?”

Човек бива обзет до такава степен от любов към извиращия от сърцето и ума му иршад(оповестяване), че когато вечер тръгва към дома си, неусетно се озовава в храма на Аллах (да Му се слави името).

Промяната на подобни неволни постъпки с помощта на волята, след като сме ги осъзнали, сочи наличието на “частична воля” у човека.

Не считаме за необходимо да повторим още веднъж, че волевите ни постъпки също стават със знанието и величието на Аллах (да Му се слави името). Да, както е казано в знамението: “А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите." (37/96)

Б. Смисъл и същност на частичната воля

Частичната воля е една обикновена условност, която не представлява нищо особено, но фактически прави голямо впечатление. Каквито и да са обемът и тежестта й, същността и смисълът й, Аллах (да Му се слави името) е възприел частичната воля за едно просто условие и за причина на своето велико и необхватно дело. Частичната воля е много малка, проста, слабичка и невидима за външния свят, но е велика причина за постигането на много важни резултати.

Планът на една постройка, който стои начертан върху хартия в чекмеджето на долапа, не притежва никакъв смисъл и не допринася никаква полза. Но когато се извади от чекмеджето, започне да се строи по него и постройката бъде завършена, този план ще получи голямо значение и ще се превърне може би в основна причина за издигането на постройката. Не е уместно да правим такива сравнения, но волята на човека прилича на план, в който са нанесени линиите и чертите на постройката, която ще извършва много полезна работа, a може би ще се превърне в сцена на много лоши деяния. Строежът по този план се ръководи именно от Аллах (да Му се слави името). Но в процеса на строежа Аллах ще се ръководи от плана, който е вашата минимална воля... По този начин, макар че вашата воля всъщност не изразява никаква ценност и не издава признаци, че съществува, тъй като се явява като една обикновена причина за творчеството на Аллах (да Му се слави името), тя ще спечели многократно по-голяма значимост, отколкото заслужава.

Да, макар че Аллах (да Му се слави името) е този, който твори всичко, ТОЙ никога не налага, в абсолютния смисъл на думата, собствената си воля в процеса на сътворяването. Може би става въпрос за условната воля, причина за която се явява волята на самия човек. Аллах (да Му се слави името) предвижда деянията на човека в зависимост от волята му, залегнала в плана, и тъй като предварително знае как ще се възприеме тя, още в началото записва в книгата на съдбата всичко, което ще бъде сътворено от него.

За осветлението на един голям дворец е необходимо да се инсталира електрическа мрежа. За да светят лампите и да лумне дворецът в светлина, е необходимо тази мрежа да бъде задействана чрез натискане с пръст само на едно копче. Ако не се натисне това копче двореца няма да се освети и цялата идеална електрическа система ще бъде безполезна. Човек, който има склонност и желание да влезе в лоното на вярата, най-първо трябва да натисне копчето, за да светнат факлите в двореца на сърцето му. Аллах ще запали с желание всички факли и ще го насочи по пътя към сияещия от светлина рай... А този, който има наклонност към лоши дела, естествено ще получи заслуженото.

Ако един беден и нуждаещ се човек потърси помощ до вратата на двореца със смиреност на верноподаничеството му, признал сиромашията, нищетата и нуждата си, и се обърне с необходимата учтивост към Султана, ще получи подобаващ на положението на този султан отговор. Тази кратка и проста молба може да издигне бедняка до султан на света и да му даде възможност на онзи свят да коронясва султани, да разпръсква звездите с едно подухване, да стане владетел на океаните с една лъжица вода и да боядиса земното кълбо с една капка вода. Можем да си представим също така, че с едно натискане на копчето на асансьора ще може да си осигури шанса да пътешества отвъд галактиките.

Става ясно, че волята проявява грижи за частичната и че частичната воля, макар да е едно обикновено и просто условие, притежава възможността да осигурява постигането на големи резултати. Да, човек не е между съществата, които са принудени да се движат насила с вързани ръце като роботи пред съдбата и не влиза в числото на жертвите на съдбата и на злата участ, както твърдят някои покварени лица. Обаче редом с обстоятелството, че не бива да се отрича правото на волята, трябва да подчертаем, че от своя страна тя не бива да присвоява нищо от онова, върху което не притежава право. Защото между доста посредствената и недостигаща човешка воля и крайно големите резултати, които постига тя, не съществува никакво съотношение и няма никаква хармония. Каква може да е ролята на човек, който с помощта на едно нищожно копче да облива със светлина един великолепен дворец или да пътешества отвъд галактиките...! Явно е, че съществува една велика и могъща Личност, Господар на всичко, застанал зад извънредно малки и прости причини. Той е над всичко. Въпреки че притежаваме самостоятелност и голяма мощ, отколкото ни позволяват възможностите, на нас не ни се полага дори една милионна част от онова, което е изложено на показ във вселената. Ние не сме в състояние да изброим незаслужените благодеяния, които Всевишният проявява към нас. (18/18) Ако Аллах (да Му се слави името) прояви желание да отделим нашето от онова, което се полага на Негово Светейшество, в нашите ръце няма да остане нищо друго освен една кръгла нула.

Какъв дял заслужаваме например от хляба, който ядем всеки ден, без да помислим откъде идва и колко ни се полага от него, кой е сътворил майката земя, този източник на хляба, и кой е пригодил почвата за сеитба? Кой е сътворил житното зърно, което сеем, кой му осигурява необходимата влага, за да покълне, да поникне, да се раззелени, да изкласи и да се превърне в края на краищата в хляб? Кой е подредил приключенията на засятото в земята зърно, гушенето му в нейната пазва, влизането му в съприкосновение с торовете, сприятеляването и побратимяването му с бактериите? Кой ни е научил да орем земята, да я засяваме, да жънем, да прибираме реколтата, да мелим зърното, да получаваме брашно, да месим и да печем хляба? Кой ни е подарил нужния ум, разум, мускули и кости за да научим и направим всичко това? Кой ни е дал ръце, пръсти, зъби, хранопровод, стомах, черва и жлези чак до панкреаса и всички други необходими органи на тялото, през които минават залъците и хранителните сокове и под чии заповеди работят те? Откъде идва вкусът на залците и функцията на езика да чувства техния вкус? Какво е участието на волята и на способността ни в чувстването на глада и на ситостта? Как се съгласува тясната жизнена връзка между залците и тялото на човека? Чие дело е качествената промяна на храната, превръщането й в кръв и в градивен материал на клетките? Осигуряването на залъка е съвместно дело на земята и на небето, на студа и топлината, на слънцето и на другите системи, на дъжда и на снега - накратко на цялата вселена. Това съвместно дело се осъществява в допир с механимзите на човешкото тяло... Какви са разходите за добиването на къшея и каква е нейната цена? Ако се сборува богатството на всички хора, които са минали и заминали от този свят и които ще дойдат и ще си заминат от него? Дали ще стигне да изплатим тези блага и дали се замисляме каква е нашата роля във всичко това??!

И с какви молитви можем да се издължим на Аллах за толкова благодеяния, които ни е оказал и продължава да ни оказва Аллах (да Му се слави името). Нима за да получим една дневна заплата не полагаме цели осем часа непосилен труд в продължение на цял ден? Ако в нашия свят можеше да се намери само нарисувано на картина грозде, бихме ли могли с труда и богатството на всички хора от целия свят да произведем само един кичур грозде? Обаче Аллах ни дарява и продължава да ни дарява всякакви блага. И какво иска срещу тях? Да речем, че срещу един чувал пшеница може да ни поиска хиляда рекята намаз. И хората ще бъдат принудени да изпълнят тази повеля, за да не умрат от глад.

През години на суша хората излизат по полетата и планините да правят молебени за дъжд. Ами ако през сушавите години Аллах би поискал един рекят срещу всяка капка дъжд, каква друга възможност биха имали хората освен да се отплатят с милиони рекята намаз? Ако срещнете в пустинята залутал се, умиращ от жажда човек, той не би ли се съгласил да ви възмезди с много кесии злато срещу едно шише вода?

Както е казал нашият Пророк и учител: “С какво можем да се отплатим за всяка става в нашето тяло?”

В болниците срещаме лекуващи се, които не могат да уринират. Други са лишени от едната си ръка, от единия си крак или от едното си око. Има такива, на които е забранено да ядат друго освен картофи. Да помислим само как човек би могъл да се отблагодари за даденото му от Аллах здраве! Как да му се отблагодари мюслюманинът заради щастието, че е мюслюманин, че живее в мир заедно с останалите мюслюмани. Помислете и пресметнете как можем да постигнем щастието да се радваме на Дженнета (Рая), ако не изпълняваме достойно задълженията си като мюслюмани! Помислете си за щастието да попаднем в Рая и да му се възхищаваме.

Достойни ли сме за милосърдието на Аллах и с какво друго можем да заслужим това милосърдие освен със смирение, покорство, почитание и благодарност към Аллах? Мили Аллах, не ни лишавай от щастието да бъдем твои раби, не ни отделяй от правия път на мюслюманите, не ни лишавай от възможността да следваме Твоя обичан Пророк и от изпълнението на неговите повели. (Амин).

Ясно е, че няма никаква съразмерност между волята, която притежаваме, и благата, сред които сме израснали. Въпреки тази истина безкрайно милозливият Аллах (да Му се слави името) е измислил най-различни претексти в наша полза и е включил нашата малка тънка воля между редовните причини за влизането в Дженнета (Рая). Ако застанем и запъшкаме като прегрято кандило с тамян, ще бъдем простени от Аллах. Ще захленчим с едно “Ля-иляхе иляллах” и Аллах (да Му се слави името) ще ни отвърне: “Достоен сте за моя Дженнет.” Ето ви изрази, които лесно се изговарят, но трудно се изпълняват, ето ви нашата частична воля, ето ви нейния резултат!...

Макар че не можем да я посочим, нашата частична воля, нейното съществуване е очевидно, но според нас нейната същност не е нищо друго освен една незнайна склонност. Тя няма видимо конкретно външно съществуване, но фактически е една съществуваща тайна... Може би волята по отношение на душата е онова, което е мозъкът по отношение на човека.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.