Основни положения при известяването на религията

Разбира се, че начинът, по който пророкът носи своето послание и го оповестява на другите, е по-различен от този на останалите хора. От гледна точка на оповестяването на посланията никой не може да се сравнява с пророците. Когато те оповестяват религията, едновременно с това ни въвеждат в същината на това дело и ни показват как то трябва да се изпълнява. Начинът, по който оповестяват религията, е тяхно отделно качество. Сега нека да разгледаме тази тема в три основни положения.

1. Цялостност. Когато пророкът оповестява на хората посланията от Всевишния и положенията, свързани с пророческата мисия, той върши това професионално и според реда и правилата на своята дейност. За него човекът е едно цяло и посланието му се оповестява в цялостен вид. Затова когато пророкът известява религията, той не пропуска нито разума и логиката, нито сърцето, душата и чувствата, т.е. нищо не остава извън обсега на просветителските лъчи на откровението. Защото по отношение на откровението всеки пророк е като мъртвеца, когото изкъпват преди да го погребат. Откровението го моделира, дава му насоки и го упътва. Така че дори и в най-незначителните положения пророците постъпват съобразно Божията воля. И без друго това е задължение за тях. А по отношение на откровението те проявявали свръхчувствителност.

От тази гледна точка, ако хората, които проповядват религията, не съгласуват методите си с тези на пророците, те в никакъв случай не ще постигнат успех в своята просветителска дейност. Например ако разумът бъде пренебрегнат, оповестяването на религията не ще доведе до желания резултат. Пренебрегването на чувствата също ще провали намеренията. Особено онези, които прекрачват границите на откровението, в никакъв случай не ще постигнат целта си. Налице е състоянието на системите, изградени от хората извън рамките на откровението, вижда се и пътят, който са изминали. На времето Комунизмът е повлякъл след себе си излъганите, тънещи в нищета и водещи разгулен живот тълпи. Въпреки че неведнъж е ревизиран и реформиран, той не успя да избегне разрухата. А основателите на тази и подобните на нея системи някога парадираха, че уж са пророци. Днес техните измамени последователи казват:

“Уви, в тази забава пак изгоряхме,
всичко в пепел се превърна, а полза никаква не видяхме!”
[1]

Хората, които въвеждат и налагат измислени от самите тях системи, в крайна сметка ще повторят същата участ. Да, и те някой ден, без съмнение, ще бъдат принудени да обявят, че са изпаднали в заблуда.

В процеса на оповестяването на религията, през който пророкът преминава, разумът, логиката и чувствата са обвързани и вървят ръка за ръка. Пророкът не цели нито да изкара хората на улицата, възползвайки се от страстите на масите, нито да се отдаде изцяло на теоретизиране, и така да ги превърне в изолирани и затворени хора, бездействени и лишени от самоинициатива.

Както пророкът не изкарва хората на улицата и не ги превръща в анархисти, така той също не отнема чувствата им и духовните им ценности, а вдъхва Божиите послания в сърцата, внушава дух на инициативност, въздига до върха на човечността и приравнява хората с ангелите.

В Корана тези положения са разказани по следния начин: “Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост – аз и всеки, който ме последва.” (12: 108).

Този е пътят на пророците. Път, който включва разума, логиката, съждението, чувствата, сърцето и съвестта, и нищо не се пренебрегва. Бидейки прозорливи, пророкът и онези, които го следват призовават своите последователи към истината.

2. Самоотверженост. Пророкът оповестява религията, но не очаква нищо в замяна. Той изпълнява това единствено като свое задължение. И без друго всички пророци са обявявали тази истина с думите: “Моята награда е единствено от Аллах.” (11: 29; 26: 109; 127, 145, 164, 180; 34: 47).

3. Пророците очакват оценката от Всевишния. Плодовете от оповестяването на религията и на делото си пророкът очаква от Всевишния, и никога не се намесва в крайния резултат. Защото знае, че неговата мисия се изразява единствено в това, да оповестява религията, а резултатът зависи единствено от Всевишния.

Тези три положения са напълно валидни. Сега ще се опитаме да разгледаме оповестяването като качество на пророците и с какви методи и правила са си служили те и хората, които през различните епохи са проповядвали религията. Цялото ни желание се изразява в това, Всевишният да ни напътва за да учим на вяра съобразно Неговото благоволение. Господ е Онзи, Който ще внуши желание за проповядване на религията в сърцата ни, и Който ще ни дари с успех. На Него се доверяваме, на Него се уповаваме...


[1] Зия Паша, турски поет – Б. пр.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.