Удостоен с благоволение от Всевишния

В едно знамение Всевишния Аллах повелява на Пратеника Си: “О, Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание. Аллах ще те защити от хората. Аллах не напътства неверниците.” (5: 67)

Всевишния не се обръща така към никой друг пратеник. Обръщението му към останалите е било винаги със собствените им имена, а само към Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се обръща с такова почитание.

Думите о, Пратенико означават глашатай на Всевишния, известител от отвъдното. Обръщайки се към него по този начин, Всевишния го удостоява с голяма почит и в същото време напомня на нас, хората, неговата скъпоценност. Всевишния не се обръща към него с О, Мухаммед, о, Ахмед, о, Мустафа, о, Махмуд, а се обръща с О, Пратенико, т.е избраник, който спасява душите и чувствата на хората. Защото Всевишния го е извисил до недостижими дори за ангелите върхове. Изпратил го е като спасение на човечеството и го е удостоил с честта да говори със Създателя си.

Да, Всевишният Аллах го е взел при себе си и са разговаряли. Някои тълкуватели твърдят, че в нощта на Възнесението (Мирадж), Пратеника и Всевишния са разговаряли именно така.[1] Ето, Мухаммед Мустафа е такава личност. Всемогъщият Аллах го е извисил и му е повелил: “Ти оповести без умора низпосланото от Мен, и нищо не трябва да те спира... Нито страх, нито съмнения, нито глад, нито длъжност или пост трябва да са преграда за оповестяването.”

В крайна сметка Пратеника изпълнил задачата си, без нещо да успее да го спре. И достигнал такива върхове, че Джибрил (Архангел Гавраил) казал: “Продължи нататък сам Мухаммед, защото ако аз престъпя тази граница, светлината на Всевишния ще ме изпепели!”

Това означава преодоляване на всички граници. Тези думи ми напомнят Огюст Конт. Френският философ Конт (1798 – 1857) е основател на позитивизма. Животът му е преминал в спор с религията. Защото според него, всичко, което не влиза в експерименталната сфера на науката, е празнословие. Но за него се разказва следната история. Един ден той посетил Андалусия. Там се запознал отблизо с ислямските произведения на изкуството и попитал няколко души за исляма. Отговорите, които получил, го заинтригували много, особено фактът, че Пратеника Мухаммед не можел да чете и пише. Не повярвал на това и отишъл в Рим да попита лично папата. Когато и той потвърдил това, философът не можал да се сдържи и казал: “Мухаммед не е бог, но не е и човек...”

Нали и ал-Бусайри е казал:

“Последното мнение на науката е, че той е човек, но е най-великото творение на Аллах.”

С други думи, Мухаммед е роден от Амина и е син на Адбуллах, както и внук на Абдулмутталиб. Да, той имал майка и баща, но при Възнесението (Мирадж) той достигна такива върхове, че човешкият ум не е способен да ги проумее.

И Всевишният Аллах отделя толкова голямо внимание на оповестяването на религията, че акцентира върху изпълнението на тази задача, която ако не бъде осъществена, все едно пророческата мисия не е извършена.

Следователно най-същесствената задача за нас, уммата на Пророка, е известяването. Нека не забравяме, че съживяването и пробуждането на човечеството може да се осъществи единствено чрез възраждащите напътствия на Последния Пратеник.


[1] İbn Kesir, Tefsir, 7/424.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.