Пророчествата на божия пратеник
Това събитие се случило пред сподвижниците, които тогава се намирали в месджида. Всички сподвижници потвърждавали думите на Пратеника на Аллах и сякаш с мълчанието си казвали “Ти говориш истината!”[1]
2. В труда на Муслим откриваме следния хадис, който е предаден от Омар: “Бяхме в Бадр. Пратеника на Аллах беше изготвил своята стратегия за войната и обикаляше бойното поле. В един момент очите му започнаха да гледат зад снетата завеса на неведомото и погледът му се беше насочил към хоризонта на бъдещето, а той самият, посочвайки определени места, казваше: “Тук ще бъде убит Абу Джахл, тук Утба, тук Шуайба, а тук Уалид ще падне по гръб...”, и така изброи още много имена. След края на войната Омар казва под клетва: “Когато битката приключи, намерихме труповете на онези, които Пратеника на Аллах бе споменал, точно на местата, където беше посочил.”[2] Да, тези хора, които приживе не потвърдили със словата си Божия Пратеник, сега, с омърсените си трупове свидетелствали за неговата вярност и правдивост. Защото той предсказвал бъдещето и пророчествата му се сбъдвали без милиметър отклонение.
3. В Муснад (Сборник с хадиси) на Ахмед ибн Ханбал срещаме следния хадис:
Пратеника на Аллах седеше заедно със сподвижниците си в месджида. По едно време каза: “След малко тук ще дойде човек със светло и чисто лице, ще влезе през тази врата. Той е от най-добродетелните хора на Йемен, а на челото му стои следата, оставена от ръката на ангела”. След известно време дойде мъж точно както Божият Пратеник беше предсказал, коленичи пред него и оповести, че приема исляма. Този прекрасен, представителен и благоприличен човек беше Джарир ибн Абдуллах ал-Баджали.
4. В труда Доказателства за истинността на пророческото дело на ал-Байхаки се разказва следното събитие:
При завладяването на Мека Абу Суфян приел исляма, но вярата все още не била изпълнила сърцето му. Веднъж, когато Пратеника на Аллах правел обход около ал-Кааба, Абу Суфян също бил там. За миг му хрумнала следната мисъл: “Какво ли ще се случи, ако отново събера войска и се изправя срещу него?” В този момент Пратеника на Аллах се приближил до Абу Суфян и му прошепнал на ухото думите: “Тогава отново ще те победим.” Абу Суфян се досетил. Вярата му, която дотогава била крехка, изведнъж укрепнала. Абу Суфян се стреснал и казал: “Разкайвам се и моля Господа за прошка!”[3] Кой съобщил на Божия Пратеник онова, което минало през ума на Абу Суфян? Със своето поведение Абу Суфян показвал, че той е Пратеник на Аллах и казва истината...
5. Отново в авторитетните сборници с хадиси срещаме следният случай:
Наричали Умайр ибн Вахб Духовника на исляма. Но в Безпросветната епоха прозвището му било “дяволският мъж”.[4] Срещнали се със Сафуан ибн Умаййа и се разбрали Умайр ибн Вахб да отиде в Мека, представяйки се за мюсюлманин, и да убие Божия Пратеник. Срещу това Сафуан ибн Умаййа щял да му даде определен брой камили.
Умайр наточил меча си и тръгнал. След като пристигнал в ал-Медина, се представил за мюсюлманин и казал, че иска да приеме покровителството на Божия Пратеник. Съпроводили го до месджида. Но сподвижниците на Пророка нямали никакво доверие на Умайр. Затова никой от тях не желаел да го остави насаме с Пророка. Всички те се наредили като стена от плът и кости около Пратеника на Аллах и наблюдавали Умайр. След като Умайр влязъл в месджида, Пратеника на Аллах го попитал защо е дошъл. Той изприказвал куп лъжи, но не успял да убеди Пророка. Накрая Предводителя и в двата свята казал: “Щом ти не желаеш да кажеш истината, аз ще я кажа. Ти се разбра със Сафуан и дойде да ме убиеш. А срещу това ще получиш определен брой камили.”
Умайр бил поразен. Мигновено хванал ръцете на Пророка и приел исляма.[5] После се отдал на такова богослужение, че сподвижниците започнали да го наричат “духовника”.
Откъде Пратеника на Аллах научил за разговора между Умайр и Сафуан? При наличието на толкова голямо разстояние помежду им, кой известил Пророка за това намерение?
Вярващи или невярващи, нека всички се замислят над тези събития, а ние ще преминем към следващата тема...
Пророчествата, свързани с бъдещето
В близко бъдеще
1. Ал-Бухари и Муслим предават от Усама. (Усама е син на Зайд ибн Хариса. Божият Пратеник много обичал Усама и не го отделял от себе си. Ако на едното си коляно вземал ал-Хасан или ал-Хусейн, често пъти на другото вземал Усама).[6] Веднъж, като имал предвид и тримата, Пророка се помолил: “Господи, бъди милостив към тях! Защото и аз съм състрадателен към тях.”[7] Към края на възвишения си живот той назначил Усама да оглавява войската, която подготвил срещу Византия и му възложил задачата да покаже на Божиите врагове, че трябва да си знаят мярата, и то в земите, където баща му паднал в бой и се превърнал в мъченик. Но виждайки, че здравословното състояние на Пророка се влошава, Усама спрял войската и не й позволил да тръгне чак до смъртта на Пратеника на Аллах.[8] Ето какво разказва Усама, Аллах да е доволен от него: “Един ден бяхме заедно с Пратеника на Аллах. През този ден Пророка се е качил на покрива на една от високите сгради в ал-Медина и наблюдаваше околността. Стоейки така, ми каза: “В този момент виждам как между домовете ви подобно на дъжд се изливат раздори.”[9]
Той каза това и си отиде от този свят... Подир него улиците стенеха, залети от течението на раздорите. Да, Омар, Осман и Али (Аллах да е доволен от тях) станали жертва все на същите раздори, заплащайки с живота си, и се превърнали в мъченици на вярата. Сякаш с езика на бедите и нещастията дори и раздорите казвали на Божия Пратеник “Ти изрече истината”...
Раздорите
Омар (Аллах да е доволен от него) все се страхувал от появата на тези раздори. Веднъж, когато седял с многобройните вярващи в месджида, попитал: “Има ли някой, чул за раздорите, които Пратеника на Аллах е предрекъл, и може ли сега да ги съобщи?” Хузайфа се обадил и казал: “Аз мога да разкажа!”, а Омар отвърнал: “Ти си смел мъж, говори!” Хузайфа продължил: “Раздорите се крият в семейството, имуществото, душата, децата и съседите, и съответно могат да бъдат отстранени чрез постенето, намаза, милостинята, проповядването на доброто и отстраняването на злото.” Омар казал: “Не, аз не попитах за това. Попитах за раздорите, които ще се разбушуват като морските вълни.”
Хузайфа казал: “О, Омар! Те нямат никаква връзка с теб. Между тях и теб стои затворена врата”, Омар отново попитал: “Дали тази врата ще бъде отворена, или ще бъде изкъртена?”. “Ще бъде счупена.” - отвърнал Хузайфа. Омар се стреснал, а от устата му се чули следните думи: “Щом е така, тази врата повече няма да бъде затворена.”[10]
По-късно сподвижниците попитали: “Дали Омар знаеше, че тази врата е самият той?” “Да, той знаеше това, както знаеше изминалата нощ.” - отговорил Хузайфа. Да, той знаел, че след като се спомине, залостените врати, пазещи единството на уммата на Мухаммед, ще бъдат отворени и навсякъде ще се ширят раздори и развала; сред уммата ще се появят различни виждания, течения и направления...
Омар знаел това, защото всичко, което предстояло да се случи, било предсказано от Предводителя и на двата свята, честния и правдивия Пророк – Мухаммед (Аллах да го приветства).
И след като ударел часът на пророчествата, те се сбъдвали едно по едно. Омар бил намушкан с нож от предател, иранец. В деня, в който Омар е ранен, единството на исляма също получило дълбока рана. Врагът много добре подбрал своята цел в света и безпощадно запратил своята стрела право в целта. Да, със смъртта на Омар раздорите потекли като порой и залели ислямския свят. Разбира се, от една страна, това състояние било печално и скръбно, но, от друга страна, то доказвало и аргументирало, че сякаш случващите се събития изписвали със звездите по небесната шир “Няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Неговият Пророк”...
Победата ще бъде постигната
2. От сборника Сунан (Сунната и хадисите) на ал-Бухари и Абу Дауд научаваме следния случай, разказан от Хаббаб ибн Арат (Аллах да е доволен от него). Ето накратко какво разказва той:
“В труден период Божият Пратеник сложил своето покривало на главата си и седял под сянката на ал-Кааба. Кой знае какви обиди бил чул отново? Това било период, в който всички обичаи на Безпросветната епоха се използвали като оръжия срещу мюсюлманите. През този период аз все още не бях постигнал свободата си. Изтезанията и мъченията, на които ме подлагаха моят господар и меканските първенци, бяха достигнали до краен предел. След като видях Божия Пратеник в това състояние, се приближих до него и му казах: “Пратенико но Аллах, не би ли се помолил на Аллах за помощ и подкрепа?” Той смятал, че Божият Пратеник незабавно ще вдигне ръце и ще се помоли. Вътрешно желаел Пророка да прокълне и курайшитите. Но Пратеника на Аллах му казал следното: “Заклевам се в името на Аллах, че народите преди вас са били подлагани на още по-жестоки мъчения. Някои от тях бивали полагани в ровове, а телата им разсичали с железни триони и въпреки това те не отстъпвали от вярата си. Драли ги, оголвали им костите, а те не проявявали ни най-малка слабост. Всевишния ще доведе тази религия докрай, но вие избързвате. Ще дойде денят, в който сама жена ще пътува от ал-Хира до Хадрамут и няма да изпитва страх от нищо друго освен от хищниците.” Хаббаб продължава с клетвата: “Пророчествата на Пратеника на Аллах се сбъднаха: аз бях очевидец на всичко това.”[11]
“Ти първа ще ме последваш”
3. В един от дните, в които нашият Пророк (Аллах да го приветства) не се чувствал добре и после напуснал този свят, той извикал при себе си достойната Фатима (Аллах да е доволен от нея), която била по-нежна и от най-нежните, и с поведението и с дълбокия си поглед изцяло приличала на баща си, и прошепнал нещо в ухото й. Фатима така се разплакала и така заридала, че всички наоколо се стреснали. След малко Пратеника на Аллах отново прошепнал нещо в ухото й. Този път обаче тя толкова била щастлива, че ако някой я погледнел, щял да си помисли, че е получила покана да влезе през райските двери. Всъщност според нея това наистина било така. Да, тя е изразила точно такова задоволство и радост.
Това събитие не останало незабелязано от нашата майка достойната Аиша (Аллах да е доволен от нея). Малко след това тя попитала за случилото се Фатима, но тя й дала следния отговор: “Това е тайна, която принадлежи на Пратеника на Аллах” и нищо повече не разкрила. След като Пророка ни се простил с този свят, достойната Аиша отново попитала за миналото събитие Фатима, а тя й отвърнала: “Първият път ми каза, че вече ще се прости с този свят и затова се разплаках.” Да, тя така е заплакала, смъртта на Пророка така я задавила в ридание, та стиховете, които се излели от устата й в онзи ден, са толкова прочувствени, че са в състояние да накарат дори и вселената да заплаче:
Има ли нужда човек от друго ухание,
след като веднъж е помирисал пръстта от гроба на Мухаммед?
Толкова нещастия ме сполетяха,
че ако дните бяха споходени от тях,
щеше да има единствено нощи[12]
“А вторият път ми съобщи, че аз ще бъда първата от семейството, която ще го последва и затова бях толкова щастлива.”[13]
След шест месеца и тя последвала баща си.[14] И смъртта на достойната Фатима потвърждава Пратеника на Аллах и сякаш му казва: “Ти каза истината!”
Помирението
4. В хадис, предаван от повечето съставители на Ал-кутуб ас-ситта (Шестте книги)[15] се разказва: “Веднъж, когато изнасял своята проповед, Божият Пратеник казал, като посочил ал-Хасан: “Това е моето чедо ал-Хасан, той е от моето потекло.Чрез него Всевишния ще помири две големи общности.”[16]
Да, той е истински благороден човек. Той е чедо на Божия Пратеник... Благовъзпитан. Един ден щял да се откаже от халифата и властта, която щял да наследи, само и само да не дава повод за разединение между уммата, и щял да докаже своето благородство. След като изминали двайсет и пет-трийсет години пророчествата на Пратеника на Аллах започнали да се сбъдват. След халифа Али срещу Омаядите се изправил ал-Хасан.[17] Но този човек, който бил еталон за миролюбие и спокойствие, накарал двата ислямски отреда, готови да влязат в бой, да се помирят, като обявил, че се отказва от правата си над властта. Така, макар и временно, предотвратил страшен смут.[18] Колко хубаво се е изразил поетът: “Той [ал-Хасан] е най-благородният между благородните.” И как да не е, след като неговият дядо е най-благодетелният между човеците, и е личност, с която всеки би се гордял.
Когато нашият Пророк ни предсказал това събитие, ал-Хасан бил малко дете. Може би тогава той дори не разбрал за какво загатвал Пратеника на Аллах. Сиреч, той не сключил помирението, защото Божият Пратеник казал, че това ще се случи. Може би Пророка казал това, понеже знаел, че той така ще постъпи. Да, ал-Хасан също потвърдил дядо си и след години казал: Садакта. (Ти говориш истината.).
Ще живее един век
5. Веднъж Пратеника на Аллах сложил блажените си ръце върху главата на Абдуллах ибн Буср и казал: “Това дете ще живее точно един век.”, след което добавил: “И тези неприятни брадавици ще изчезнат от лицето му.”
Сподвижниците на Пророка казват: “Тази личност живя точно сто години, а брадавиците бяха изчезнали от лицето му.”[19]
Както се казва в следното коранично знамение: “Отвъдният живот е по-добър за теб от настоящия.” (93: 4), Божият Пратеник непрекъснато се издигал към съвършенството, надхвърляйки предишните състояния, до които се извисил, непрестанно чувствал неудовлетворение от състоянието, в което се намирал в сравнение със следващото си състояние, поради което се покайвал по сто пъти дневно.[20] Така и неговата умма с всеки изминал ден правела крачка напред към разбирането и опознаването му, а сбъдването на пророчествата му, свързани с бъдещето, още повече укрепвало вярата на тази умма и тя, обръщайки се към него казвала: “Ти си Божият Пратеник!”
Близкото бъдеще
Сега нека накратко се спрем на примерите, които за разлика от гореспоменатите, се отдалечават по време от периода, в който Пророка е живял, и са по-близки до времето, в което ние живеем, дори в някои отношения те са насочени към нашата епоха, а някои от тях се очаква да се сбъднат в по-късно време.
Предсказанията на Пророка по време на Битката при Рова
1. В почти всички трудове по хадис и сияр се съдържа следното събитие, разказано от сподвижниците: “Изкопните работи по рова продължаваха. Имаше обемист каменен блок, който въпреки всичките ни усилия не успяхме да отместим. Нашият Пророк също копаеше в рова заедно с нас. И за да подсили духовната ни енергия, отвреме-навреме казваше: “Господи, няма друг живот освен живота, който ни очаква в отвъдния свят. Господи, прости на ансарите и мухаджирите.”[21] А сподвижниците му, ентусиазирани от тези негови думи, отвръщали: “Господи, ако Ти не бе пожелал, нямаше да открием правата вяра, нямаше да отслужваме намаз и да даваме закят (задължителна милостиня). Дай ни самоувереност, и когато се срещнем с врага, не позволявай краката ни да се подхлъзнат.”[22]
Те споделяли с Пратеника на Аллах дори и най-малката си горест. Съобщили му и за големия каменен блок. Той дошъл с лост в ръка и започнал да троши камъка. При всеки удар от него хвърчали искри и заедно с това сякаш от Пророка хвърчали искри на откровение и вдъхновение. След всеки удар той повтарял следното: “В този момент ми бяха предадени ключовете на Византия. Виждам как рухват крепостите на Сасанидите. Съзерцавам как ми биват предоставени ключовете на Иран...”[23]
Изминават няколко години. Благодарение на силните мечове на великите пълководци като Саад ибн Аби Уаккас и Халид ибн Уалид Всевишния позволява на мюсюлманите да завладеят тези земи и в духовен аспект всички ключове биват предадени на Пратеника на Аллах. Това от своя страна е още едно потвърждение на неговата правдивост. И без друго е невъзможно той да не бъде потвърден, защото дошъл да олицетворява истината. Ако допуснем, че събитията, които предсказал, не са се случили, то Всевишния щял да стори те да се случат, за да не се превърне Божият възлюбен в лъжепророк. И как това да не е така, след като дори и за един от известните сподвижници Бара (Аллах да е доволен от него) е казано: “Ако той се закълне по някакъв повод, Всевишния в никакъв случай не би го злепоставил.”[24] Сиреч, ако Бара понечел да се закълне в нещо, което е невъзможно да се случи, Всевишния щял да превърне това в реалност. И наистина, във всяка битка сподвижниците го слагали на челните позиции и така сякаш се опитвали да гарантират победата.[25] В такъв случай възможно, ли е Всевишния да даде на някои сподвижници подобни привилегии, а на своя Възлюбен да не даде? Едно е ясно: че той пророкувал, виждайки. Защото Всевишния го вдъхновявал и той знаел...
Благовестяването на сигурността и богатството
2. Ади ибн Хатим е син на ал-Хатим ат-Таи. Отначало бил християнин. Търсел и намерил Божия Пратеник. Заедно с него намерил и спасението. Този славен сподвижник казва: “Веднъж пред Божия Пратеник стана дума за бедността, нищетата и набезите на разбойниците. Пророка каза: “Ще дойде ден, в който сама жена ще пътува от ал-Хира до Хадрамут и няма да изпитва страх от нищо, освен от хищниците.”
Ади продължава: “Когато слушах тези думи, бях учуден. Мислех си как би било възможно това при наличието на разбойниците от племето Тай. Божият Пратеник продължи: “Ще дойде ден, когато богатствата на Хосроя[26] ще бъдат поделени помежду ви.” Попитах: “О, Пратенико на Аллах, богатствата на иранския Хосрой ли?” “Да, богатствата на иранския Хосрой.” - отвърна той. Учудих се още повече, защото по времето на онзи разговор Иран беше в своя апогей... Пратеника на Аллах отново продължи: “Ще дойде ден, в който човек ще обикаля с милостиня в ръка и няма да намери на кого да я даде.”
“Аз – казва Ади – станах свидетел как първите две пророчества се сбъднаха и ако ми е писано да живея ще видя и третото.”[27]
Ади нямало да види третия период. Но той настъпил. По времето на Омар ибн Абдулазиз предсказаната от Пророка истина напълно се сбъднала. В онази огромна държава, която по площ била трийсет пъти по-голяма от територията на днешна Турция, благата така се разпределяли, че не останал нито един беден. Мисля, че няма да бъде преувеличено, ако кажем, че днес жизненият стандарт в Америка и някои западни страни е в пъти по-нисък в сравнение с онази епоха. Освен това днес в богатите страни разпределението на благата е толкова неравномерно, че както има хора, които водят охолен живот, има и такива, които живеят в бордеи. А през онази епоха такъв дисбаланс не съществувал.[28]
Превръщането на Аммар в мъченик
3. Започнат е строежът на ал-Месджид ан-Набауи. Всички работят усилено. Част от работещите правят кирпич, а останалите го пренасят. Да, и той носи кирпич на гърба си. По едно време Аммар идва при Пратеника на Аллах. На гърба си носи два товара. Вероятно оплаквайки се казва: “О, Пратенико на Аллах, натовариха ме двойно!” Усмихвайки се, Божият Пратеник изтрива с блажените си ръце, праха и калта от лицето му и го предупреждава, че ще се превърне в мъченик на вярата, бивайки погубен от жестока общност, която ще се надигне срещу блажения Али.[29] Да, при Сиффин Аммар бил на страната на Омар и този велик сподвижник паднал в боя. Привържениците на Али дори използвали това като довод срещу несправедливостта на противника и казали: “Вие сте коварни!”[30] Да, в Сиффин се проляла кръвта на Аммар, но всяка капка от нея сякаш прошепвала на Божия Пратеник: “Ти каза истината!”
Да, скъпи читателю! Ако Всевишния не пожелае, човек откъде би научил всичко това? Днес във фантастичните филми се предсказва бъдещето. Това не е толкова трудно, понеже водят началото си от нещо и отнякъде... С известно умение да се обобщават събитията е възможно да се правят предположения по подобни въпроси. Но по отношение на пророчествата на Пратеника на Аллах не съществували никакви отправни точки и никакви начала. Имайки предвид това, можем да твърдим, че дори да е гений с превъзходно мислене, е невъзможно човек да предскаже и една десета от онова, което Пророка е предсказал. Защото проблеми от подобен характер се разпростират извън границите на нашето мислене и стоят над нас... Сиреч, невъзможно е да се проникне до тези състояния, без очите да са отворени за неведомото или без потвърждение чрез откровението. В такъв случай Божият Пратеник не говорел от себе си, той получавал това знание от Всевишния и всичко, което казвал, излизало вярно...
Едно безбожно племе
4. Веднъж, след като вече бил разпределил плячката и все още стоял на мястото си, ненадейно се появил мъж със сплеснат нос, хлътнали очи и изпъкнали скули. Приличал досущ на монголец. Може би този човек тогава представлявал общност, която щяла да се появи по-късно. С арогантно държане се обърнал към Пратеника на Аллах и казал: “Тази подялба не е справедлива. Бъди справедлив!” Да, бил може би лицемер и затова се обръщал така към Божия Пратеник. На свой ред Пророка отговорил: “Ако и аз не постъпвам справедливо, кой друг да постъпи? Ако не бъда справедлив, това означава, че съм в злощастие и загуба.”[31] Вместо в този вариант, ако прочетем спомагателния глагол във второ лице, множествено число, тогава изречението би изглеждало по следния начин: “Вие сте в злощастие и загуба.” С това Божият Пратеник иска да каже: ако един пророк не е справедлив, от кого хората биха научили що е справедливост? А там, където няма справедливост, хората са в злощастие и загуба. В такъв случай и вие сте в злощастие и загуба. Освен това, ако аз не съм справедлив, това означава, че съм от губещите. А всъщност Всевишния ме изпрати като пророк. Следователно аз не съм от губещите... В такъв случай аз съм справедлив.
В желанието си да научи този недодялан мъж как трябва да говори с Божия Пратеник, блаженият Омар поискал разрешение от Пророка да му покаже, че трябва да си знае мярата, казвайки: “Остави ме да обезглавя този лицемер!” Но Пратеника на Аллах не му позволил и в този момент от блажената му уста се отронили следните думи, свързани с неведомото: “В бъдеще ще се появи племе, членовете на което ще бъдат кръглолики със сплеснати носове и с хлътнали навътре дръпнати очи. Начинът, по който ще четат Корана, би ви накарал да изпитвате малоценност. Но техният прочит няма да слезе от гърлата им навътре.[32]Те ще се откажат от вярата подобно на стрелата, която изхвърчава от лъка. А на ръката на единия от тях има голяма бенка.”[33]
Годините бързо минават. Сякаш дните се съревновават помежду си, за да потвърдят Пратеника на Аллах – при Нахрауан блажения Али разгромява всички хариджити (разбунтували се). При него довеждат мъж, който отговаря на описанието на Пророка и блажения Али бил благовестен. Значи това били хората, които са се отказали от вярата и въстанали срещу нея.[34] В хадис, който не е с потвърдена автентичност, нашият Пророк казва, имайки предвид блажения Али: “Аз се борих за низпославането на Корана, а ти ще се бориш за тълкуването му.”[35] Тоест, когато започна низпославането на Корана, всички хора се възпротивиха срещу мен и аз се борех срещу тях. Ще дойде ден, в който ще се появят хора, тълкуващи Корана погрешно, и ти ще се бориш срещу тях. И след като дошъл моментът, случило се и това, Али повел борба срещу хариджитите. Борел се срещу тези хора, които се отвърнали от вярата подобно на стрелата, изхвърчала от лъка. Да, този мъж със сплеснат нос и изпъкнали скули сякаш бил сътворен да потвърди Божия Пратеник. Така че неприветливият му вид също потвърждавал думите на Пророка. Както праведникът, който се бори с надвисналия над него Сатана и получава духовно възнаграждение, без Сатаната да спечели някакво благодеяние, така и този мъж, който, бивайки убит, става повод за потвърждението на Божия Пратеник, няма да спечели нищо. Всъщност в грозния му образ ние разпознаваме правдивостта на Божия Пратеник, но той с нищо не се облагодетелства от това. Понеже е само един нещастен повод в това отношение...
Пътуването с кораби и Умм Харам
5. Според някои Умм Харам бинт Милхан е леля на Пратеника на Аллах, а според други, тя е близка роднина на майката на Пророка, поради което той я възприема като своя леля. Пратеника на Аллах влиза и излиза в нейния дом, без да иска позволение, а понякога дори остава да почива там. Веднъж пак легнал да почива. Събудил се с усмивка. Умм Харам бинт Милхан попитала: “О, Пратенико на Аллах, защо се усмихваш?” Отвърнал: “Видях една група от моята умма, която е тръгнала на джихад с кораби, подобно на владетелите.” А Умм Харам възкликнала: “Моли се и аз да съм сред тях!” “Ти си сред тях!” – отвърнал Пророка. Той отново се оттеглил на почивка. След известно време, отново с усмивка на уста, Пророка съобщава същото на Умм Харам. Тя отново се обръща към него със същата молба: “Моли се и аз да бъда сред тях!” “Ти ще бъдеш с първите!” - отговарил Пророка.[36]
Минават години. Умм Харам участвала в похода към Кипър заедно със съпруга си Убада ибн Самит. Там тя се разболяла и умряла.[37] От този ден насетне мюсюлманите посещават гробовете им и проливат сълзи над тях. Разбира се, всяка сълза потвърждава Божия Пратеник. Понеже той предсказал бъдещо събитие, което се оказало напълно вярно. Кипър, историята на Кипър и техните гробове там са неопровержими свидетелства за тази истина.
Да, пророчествата на Пратеника на Аллах се сбъдват едно по едно, след като дойде времето им, и ние, наблюдавайки ги през призмата на историята, още веднъж потвърждаваме вярата си в него, и всеки път повтаряме: “Ти каза истината, о, Пратенико на Аллах!” толкова пъти, колкото са атомите, от които се състои тялото ни. Може би нашите думи са недостатъчни, за да разкажем за това, но гласът на съвестта, която всеки правоверен чува вътре в себе си, е толкова силен, че е невъзможно той да бъде приглушен...
Бану Кантура
6. Посочвайки едно племе, опасността от което ще надвисне над ислямския свят, Пратеника на Аллах казва: “В последно време (има се предвид времето преди края на света) ще се появи Бану Кантура. Ще бъдат кръглолики с малки очи и сплеснати носове.”[38]
В изследванията по история пише, че това са монголците. Две са огромните и зловещи напасти, сполетели ислямския свят, които Пратеника на Аллах е предсказал. Първата са безчинствата на Фердинанд в Андалусия, които са протекли типично във варварския стил, присъщ на Запада – убивани са хора, разрушени са библиотеки, а книгите били изгорени. Втората е монголското нашествие. Те също са унищожили всички културни центрове в Египет, Сирия и Анадола, и са оставили единствено руини след себе си.
Понеже Пратеника на Аллах се интересува пряко от съдбата на своята умма, с тези пророчества той искал да привлече вниманието й, и сякаш казва, след като уммата на Мухаммед е заслужила наказание, Всевишния използва жестоките хора срещу тях, за да се вразумят. Да, жестокият е Божият меч. Първо отмъщава с него, след което се обръща към жестокия, за да получи и той наказание. Сиреч, и жестокият не бива оставен постоянно да безчинства. Но най-напред Всевишния наказва мюсюлманите чрез жестоките хора, след което ги покосява и вкарва вдън земя. И Пратеника на Аллах предупреждава своята умма, за да я предпази от такъв нещастен край. За да я предпази от действия, които биха предизвикали Божия гняв, той дава препоръки, като съобщава за бедите и нещастията, които ще сполетят мюсюлманите и то, описвайки точно събитията... Сбъднатите след седем-осем века пророчества потвърждават, че той е истински пратеник...
Завладяването на Константинопол
7. Истанбул ще бъде превзет. Константинопол, както е наричан градът тогава, несъмнено ще премине в ръцете на мюсюлманите. В своята книга Мустадрак Хаким Абу Абдуллах предава предсказанието на Пратеника на Аллах, като пише следното във връзка с това чудно пророчество: “Ще дойде денят, в който Константинопол ще бъде завладян. Колко честит е воинът, който ще го завземе, и колко честит е пълководецът, който ще го завземе!”[39]
В опита си да потвърдят това честито пророчество, още от времето на сподвижниците почти всички велики пълководци и храбри завоеватели неведнъж са обсаждали Константинопол и се връщали обратно. Ето, Абу Аюб ал-Ансари не се върнал обратно с другите и останал в сърцето на Константинопол, той е истинската стойност и автентичният бисер на Константинопол. Искам да отбележа, че се притеснявам да повтарям общоизвестни факти и смятам това за загуба на време, но въпреки притеснението си не ще мога да подмина някои моменти от историята:
Улубатлъ Хасан, който забил знамето върху стените на крепостта след завладяването на Константинопол, не бил обикновен воин. Той бил офицер, завършил “Ендерун” (висше училище, равняващо се на университет, което се е намирало в двореца на Османската държава) и учил заедно с Фатих (Султан Мехмед Завоевателя, който превзема Константинопол през 1453г.).
През онова време те били няколко души – първият кадия на Константинопол Хъзър Челеби, Улубатлъ Хасан и завоевателят на света хан Мехмед са само трима от тях. Те учили и израснали заедно, и заедно черпели своето знание от светинята на познанието.
В деня, в който стените на крепостта били завладени, Улубатлъ Хасан се изкачил на тях, въпреки че платил висока цена за това. Той получил тежки рани, но въпреки че тялото му било покрито с рани, Улубатлъ успял да забие знамето върху крепостните стени. След кратко време Мехмед Завоевателя дошъл при този левент. Улубатлъ изживявал последните мигове от живота си. Усмивката, която се изписала на лицето му, учудила Завоевателя и той попитал: “Защо си усмихнат?” А Улубатлъ отвърнал: “Преди малко Пратеника на Аллах проверяваше тези места. Зърнах блажения му лик. На това се дължи радостта ми.”
Пророка предсказал това преди девет века. А след като те изтекли, бил сред войската, която щяла да превземе тези земи. Осланяйки се на това, аз все повтарям и ще повтарям: “Дори и трима или четирима да са, ако тези хора са с искрени сърца и се обединят в служба на религията, несъмнено духът на Пратеника на Аллах ще ги съпътства и ще дари с достойнство тях и мястото, където се намират.”
Тъй както завладяването на Константинопол, подобно на останалите свидетели на истинността, е едно от доводите, потвърждаващи правдивостта на Пратеника на Аллах, така и Абу Аюб ал-Ансари бил един от убедителните свидетели на това пророчество. Защото той бил от първите, които научили, че Константинопол ще бъде превзет, поради което дошъл чак от ал-Медина и заръчал тялото му да бъде погребано в Константинопол.[40]
Далечното бъдеще
Уахн (Привързаност към земния живот и страх от смъртта)
1. Нашият Пророк предсказал и събития, които са близки до нашето време. Ето едно от тях: “Религиозните общности и народите ще се призовават взаимно срещу вас и ще се нахвърлят срещу вас подобно на хората, които взаимно се подканват да седнат на трапезата.” Някой попитал: “Малобройни ли ще сме?” “Не, напротив, тогава ще наброявате много. Но ще наподобявате нанос, довлечен от пороя... Всевишния ще снеме от сърцето на врага страха, който изпитва пред вас, а във вашите сърца ще хвърли уахн.” – отговорил Пророка. Някой отново попитал: “О, Пратенико на Аллах, що е уахн?” А той отвърнал: “Бягство от смъртта и привързаност към земния живот!”[41]
От тези думи на пръв поглед се разбира, че един ден тълпи от народи ще се нахвърлят срещу нас. Ще поделят помежду си богатствата ни – това, което е на земята и което се крие под нея, сякаш се подканват един друг да седнат на трапезата. Да, ще сложат ръка на всичко, що притежаваме, включително и на подземните ни богатства, и ще плячкосат трапезата ни, като ни гледат в очите. Ние ще приготвяме залъка и ще им го подаваме, те с ненаситен глад ще поглъщат всичко, което им се поднася. Защо ще се случи всичко това? Защото тогава ние няма да сме дърво с дълбоки корени. Защото ще сме като наноса, довлечен от пороя. Да, докато ние се самоизяждахме от различията в нравите, темперамента, схващанията, партийните разногласия, те се обединяваха и сплотяваха около земните и незначителни облаги, и ни асимилираха. Преди ги беше страх от нас. Защото ние тичахме към смъртта, както те бягаха от нея, а светът бе нищожество за нас. А сега ние бягаме от смъртта и обичаме света повече от тях. И те, като способстват тази наша слабост да нараства, ни удрят по най-смъртоносната точка.
При по-внимателен прочит на този хадис, който на пръв поглед ни напомня за кръстоносните походи, ще се види, че в него се загатва и за събития, случили се в близкото минало.
Раиф Карадаг написа книга със заглавие “Петролната буря”. По-късно той беше убит от същите хора, които разразиха бурята. Защото в тази книга се разказва за нещастната орис и безпомощните викове на турския народ от ХІХ и ХХ век, и за равнодушието на агресорите.
Как била връхлетяна, подобно на трапеза, Великата държава (Османската държава) – аз съм против това, тя да бъде определяна като империя, понеже тази държава не била империя. След епохата на сподвижниците и техните последователи тя е най-величествената държава, съществувала някога, и именно поради това може да бъде назовавана “Великата държава”. Единствената им грижа била да присвоят благосъстоянието и подземните богатства от тези обширни и девствени земи. Дори и най-суровият от всички кръстоносни походи, предприети през вековете, избледнява пред тази прикрита кръстоносна агресия. Да, те сякаш взаимно се подканвали на трапезата и поделили помежду си цялото състояние на една държава...
В епохата, в която властвали блажения Осман и блажения Али (Аллах да е доволен от тях), онези, които контролирали механизмите на измяната, забили нож в гърба им и така окървавили Епохата на щастието. Същите забили нож в гърба и на династията на Осман и оставили ислямския свят без водач.
Налетели на нас като на приготвена и сервирана трапеза, и както се изразява поетът Мехмед Акиф: “Едните са индуси, вторите – човекоядци, третите – не знам що за напаст са”. Обединявайки се, те разграбиха Великата държава...
Водени от своите убеждения, на времето кръстоносците организирали нападения срущу нас. Това били нападенията на наивните и простодушни европейци. Заблуждавани и подстрекавани, тези наивни тълпи си мислели, че идват да освобождават гроба на Света Дева Мария. Но в нашите представи Света Дева Мария е много по-добродетелна, отколкото според техните разбирания и вярвания. Защото ние вярваме, че тя ще бъде спътница на Пророка ни в Рая и в нашите очи тя е майка на всички правоверни. В същото време, противно на техните погрешни и назадничави схващания, които биха обезпокоили дори Светата Дева Мария, ако беше жива, ние сме защитници на автентичната истина за нея...
Искам да кажа, че резултатът от това закостеняло схващане, посочено от Пратеника на Аллах в хадиса, който разглеждаме, не са организираните кръстоносни походи, а може би е застрашителното съглашение на Запада, на което сме били свидетели в близкото минало с целия му ужас. И днес продължаваме да наблюдаваме това, ала ислямският свят все още не успява да се избави от положението си на жертва на тяхната трапеза.
Комунизмът
2. Ибн Омар разказва: “Веднъж обръщайки се на изток Пратеника на Аллах каза: “Внимавайте, раздорите ще дойдат от тази посока, откъдето Сатанинската епоха ще започне да се разпространява!”[42]
Съществува голяма вероятност с този хадис Пророка ни да загатва за раздорите, които ще се появят в нашето съвремие на изток, като алтернатива на онази част от безмилостните и безбожните европейци.
Думата карн, спомената в оригиналния текст на арабски, освен рог означава век,епоха. Затова е по-уместно да разтълкуваме думата не като рог, а като епоха или век. На арабски [карнуш-шейтан] означава Сатанинската епоха, което определение е противоположност на Епохата на щастието. Това е система, основана на отрицанието на Бога, считаща всяко деяние за позволено. Чрез нея се прилагат в действие всички злодеяния, които Сатаната открай време се опитва да прошепне на човека посредством разрушаващите страсти. Въпреки че днес тази зловеща система, която всъщност е извънбрачното отроче на капитализма, агонизира, все още се изживява в ролята си на безспорен враг на религията, вярата, светините, историята, а дори и на демокрацията, и все още продължава да бъде кошмар. Мисля че Пратеника на Аллах определя като Сатанинската епоха именно времето през което тази система е господствала и хората, живели в него. И предупреждава своята умма за глобалните кризи, които ще породи това време.
Съкровището в Ефрат
3. В свой хадис Пророка казва: “Възможно е водите на река Ефрат да се оттекат и ще се появи планина от злато. Който присъства там, нищо да не взема.”[43]
Досега край река Ефрат са извършени безброй масови избивания. Ако започнем от близкото минало, в близост до Ефрат станали масовите избивания между иракчани и иранци. През 1958 г., отново близо до Ефрат, било извършено жестоко клане, когато са погубени потомците на Пратеника на Аллах... Всъщност и тези потомци на времето забили нож в гърба на Великата държава, сиреч, почукаш ли на нечия врата, и на твоята ще почукат. Но би било неуместно да отнесем гореспоменатия хадис към тези два случая. Може би ще е по-подходящо да търсим препратки към събития, които е възможно да се случат по-късно. Например това може да е алегория, с която да се загатва за време, когато водите на Ефрат ще бъдат ценни като златото, или също може да е алегория и на приходите, които ще бъдат спечелени от построените там язовири. Освен това може да се съобщава и за буквално оттичане на водите на реката, вследствие на което в дъното й да бъде открито злато и петрол. В резултат на разместване на земните пластове също е възможно да бъде открито злато. Но каквото и да се случи, ясно е едно: че този регион е като динамит в рамките на ислямския свят и представлява потенциална заплаха. Тези събития все още не са факт, те ще се случат в бъдеще... И хората, които ще доживеят до тези дни, още веднъж с цялото си сърце ще кажат Садакта! (Ти каза истината!) . И отново ще повярват.
Християнството ще се върне към своята същност
4. Предводителят и на двата свята споменава, че християнството ще се върне към истинската си същност и ще се слее с духа на Мухаммед.[44] Да, тогава, когато безбожниците надделеят над вярващите, държащите небесната сила в своята десница с Божията помощ, още веднъж ще променят злощастната съдба на мюсюлманите и безбожието за сетен път ще бъде сломено. Вследствие на глобалните конфликти земята ще се осее с трупове и орли ще ги разнасят. Колко дълбок смисъл се съдържа в това, че орлите символизират определени институции!
Аграрните реформи
5. Ще бъдат осъществени реформи в аграрния сектор. В резултат на тях ще бъдат отгледани нарове, които двайсет души едва ще могат да изконсумират, а под кората на един нар човек ще може да почива на сянка. И житните зърна ще бъдат също толкова големи. Това са неща, които днес все още не съществуват, но в бъдеще ще ги видим. Те ще бъдат наблюдавани и привързаността към Пратеника на Аллах ще се поднови и укрепне, изричайки: “Ти си Пратеника на Аллах!” Защото вековете потвърждават думите му и казаното от него се случва едно по едно.[45]
Ние се възхищаваме от деня, който ще се роди от майчината утроба. Това е такъв ден, че освен Пророка друга светлина не ще съществува! Ако тя угасне, животът ще се превърне във вечна нощ. Акиф (поетът Мехмед Акиф) духът ти да почива в мир!
Дисбалансът, който е налице днес
6. Нека отново да се върнем към знаците, които сочат към нашето съвремие. Пратеника на Аллах казва: “В периода преди свършека на света хората ще избират кого да поздравяват, а търговията ще бъде в разцвет дотолкова, че жената ще помага на мъжа си в търговските дела. Хората ще престанат да посещават своите близки. Лъжесвидетелството ще се предпочита пред истината. Перото ще бъде насърчавано.”[46]
Без да се интерпретира или тълкува, този хадис разкрива истинската същност на съвременната действителност.
Търговията ще бъде в разцвет. До такъв разцвет ще достигне, че ще бъдат направени инвестиции за милиарди и трилиони. Само за реклама ще се харчат милиони и милиарди. И често жената ще бъде използвана като рекламно средство. Понякога жената директно ще се включва в търгуването и обикаляйки като рекламно лице по тържища и пазарища, панаири и базари, ще рекламира себе си. Нека от тези мои думи да не се заключава, че съм против търговията. Аз само искам да отбележа правдивостта на съобщеното от Пророка ни.
Близките няма да бъдат посещавани. Правата на родителите и роднините ще бъдат потъпкани. След като остареят и изнемощеят, тоест тъкмо когато имат нужда от милосърдие и внимание, родителите ще бъдат изпращани в старчески домове, където ще търсят спокойствието, което не са намерили в собствените си домове... Въпреки че след себе си Всевишния отрежда най-голямото право на тях,[47] волята Му ще бъде престъпена и наглото отношение към родителите ще стигне дотам, че ще засенчи дори и най-дивите варвари. (Дали разказаното кореспондира с днешната действителност, или не, оставям на вашия ум и познание).
Перото ще бъде насърчавано, печатниците ще заработят с пълен капацитет, ще се издават вестници, списания и книги. Книгопечатниците и издаделските къщи непрекъснато ще издават книги и енциклопедии, рафтовете на библиотеките ще бъдат препълнени с книги. Писането ще се превърне в професия и писателският труд ще бъде в разцвет.
Лъжесвидетелството ще навлезе във всички сфери на живота и никой няма да желае да казва истината. Обществото ще се превърне в нещо подобно на фабрика за лъжи и до голяма степен животът ще се върти около лъжата, предателството и измамата...
Въпросът е толкова открит и ясен, че някои в своето колебание може да се запитат: “Дали тези думи са на Пророка ни?”
Отговорът е твърде прост. Тези думи фигурират в сборниците по хадиси, събрани най-малко преди тринайсет века. Ако те не са казани от Пратеника на Аллах, кой тогава ги е казал? Кой е в състояние да предскаже събития, които ще се случат векове след него, като че ли ги е видял с очите си? И ако тези думи не принадлежат на Пророка ни, не трябва ли този, който ги е изрекъл, да притежава свещен поглед, подобно на Пророка ни? Познава ли историята друга личност, равна на Божия Пратеник, на която да бъдат приписани тези думи? Не. Тези пророчества принадлежат на Пратеника на Аллах. Всевишния го е научил на това и той ги е съобщил на нас. Да, събитията, които се случват днес, ясно показват колко правдив е бил Божият Пратеник в своите думи.
Разпространяване на знанието
7. В свещен хадис нашият Пророк ни предава Божията воля по следния начин: “В Последната епоха (времето преди края на света) така ще разпространя знанието, че ще го научи както мъжът, така и жената, както свободният, така и робът. Ще го научи и възрастният, и невръстният.”[48]
В различните по степени училища хора от различни класи ще придобиват знания и дори ще се съревновават в това отношение. Стотиците училища, които се откриват днес, многобройните университети, които се създават и мобилизирането на всички средства за комуникация и информация в тази насока в световен мащаб показва, че с тези думи, с които Божият Пратеник е бил вдъхновен свише, загатва за епохата на знанието и науката и напредъкът в тази област също го потвърждават. Като че ли всеки научен център, който се изгражда, се обръща към Божия Пратеник и казва: “Ти изрече истината.” Всъщност когато науката бъде върната в истинското й лоно, всички науки и без друго ще потвърдят това!
Бягство от Корана
8. В хадис, който също съответства на нашето съвремие, Пратеника на Аллах казва: “Докато Коранът не се превърне в повод за срам и докато ислямът не осиротее, краят на света няма да настъпи.”[49]
Докато неверникът открито ще може да оповестява своето безбожие, мюсюлманинът ще разкрива своята вяра плахо и срамувайки се, като че ли ще има нещо позорно в това. Въпреки че те ще могат открито да рекламират своите идеи в средствата за масова информация в превозните средства, самолетите и на други места, мюсюлманите няма да могат да отворят и да четат Корана. Те ще бъдат подложени на такъв психологически натиск, че дори и да няма открити забрани, повлияни от този натиск, от срам ще прикриват вярата си в Корана. Сега може ли да бъде отречена тази истина? Не е ли тя от драмите, които днес преживява мюсюлманинът? Ислямът не осиротя ли напълно?
Но нека да не описваме повече своето положение и да спрем дотук. Пратеника на Аллах предсказал всичко това, и то точно по начина, по който ще се случи, още преди векове... След като дошло времето им, тези предсказания се сбъднали до най-малката подробност и потвърдили Пратеника на Аллах. Не знам дали всички те не са достатъчен аргумент да се обърнем към тази личност и отново да й се покорим?
Понятието за време
9. В друг хадис, в който Пратеника на Аллах разказва, че Коранът ще бъде повод за срам, в продължението на хадиса той казва: “Докато времето и разстоянията не бъдат скъсени, няма да настъпи краят на света.”[50]
Думата такаруб, спомената в хадиса, на арабски означава взаимно сближаване. С тази дефиниция Пратеника на Аллах загатва както за относителността на времето, така и за други процеси, които са продължавали по-дълго и в сравнение с онази епоха ще се случват в ускорени срокове. Днес дори и децата смятат за тривиален факта, че с революциите в индустрията и технологиите настъпва удивително интензивна епоха, която обхваща всички сфери на живота. С този хадис се загатва както за тези процеси, така и за високоскоростните превозни средства, които максимално скъсяват разстоянията. Освен това тук се акцентира и върху друг съществен въпрос, който астрофизиците и астрономите ще разберат по-добре. С течение на времето земното кълбо придобива елипсовидна форма. Тази промяна ще се отрази и на времето, и без да осъзнаваме това, то ще повлияе върху промените в състоянието на света и часовото време. Аз извличам и друг смисъл от този хадис. Според мен времето носи относителен характер. Но в което и да е пространство времето не променя същността си. Например ако отидем до зодия Телец и наблюдаваме някоя мъглявина, намираща се на четирийсет милиона светлинни години разстояние и отдалечаваща се със скорост от сто и петдесет хиляди км. в секунда, ще станем свидетели на много различни форми на времето. Тази единица остава същата и за мъглявината, която се отдалечава със скорост равна на половината на скоростта, на светлината. Съотношенията се запазват и за низходящите нива...
Да, ако един ден човечеството успее да излезе извън слънчевата система, сегашните му представи за време навярно ще се преобърнат напълно.
С тези две енигматични и вълшебни думи, т.е. с дефиницията такаруб аз-заман скъсяване на времето Пратеника на Аллах едновременно загатва и за други измерения на времето. Имайки предвид нашето понятие за време в бъдеще.
Сега е ред да запитаме дали е възможно тези думи да са изречени от обикновен човек? Кой може да знае тези истини освен Всевишния, Който държи в мощната Си Десница времето и пространството, и властва над тях? Възможно ли е това да се знае от неграмотна личност живяла в епоха на невежество? Разбира се, че не. Всевишния е този, който го е учил на всичко това. Той е оповестил единствено истините с които е бил вдъхновен от Всевишния.
Минават дни, месеци, години и векове. Науката и техниката напредват с гигантски крачки. И когато стигнат до целта, откриват, че Божият Пратеник е видял и казал преди векове дадените истини във връзка със съответния въпрос, а ученият не може да скрие възхищението си от това и с цялото си сърце възторжено подкрепя и се присъединява към Пратеника на Аллах с думите: “Ти си самата истина, о, Пратенико на Аллах!”
Разпространението на лихварството
10. Ще дойде време, когато лихвената система ще се разпространи навсякъде, дори ще засегне и онези, които не вземат лихви по собствено желание. Със следния хадис Пратеника на Аллах съобщава за една от най-големите болести на нашето съвремие и която от ден на ден се разпространява като язва със застрашителни размери: “Хората ще бъдат сполетени от такива времена, че няма да остане човек, който да не взема лихва. А върху онзи, който не я взема, ще паднат нейните прашинки.”[51]
В този хадис се акцентира върху две положения.
Първо, понеже всички държавни пари ще бъдат олихвявани и банките ще работят съвместно с нефинансови учреждения, човек, колкото и да е прецизен, несъмнено ще получи своя дял от тази заразна болест. Тоест и той ще бъде засегнат. Човек в това положение ще може да се спаси съобразно намерението си и намерението му ще бъде неговото убежище.
Второ, на арабски фразата напрашвам се има и друго значение. Някои хора ще вземат лихви, а онези, които няма да вземат, ще бъдат “напрашени” от нея. Докато капиталистическата прослойка ще увеличава своите капитали чрез олихвяване, класата на пролетариите ще бъде оставена да мизерства и безпощадната конфронтация между тези две класи ще задави в прах и пепел обществото, т.е. ще настъпи смут и един ден ще се стигне дотам, че всеки ще изпитва безпокойство. Мисля че всичко това се е случило и продължава да се случва. Днес хората наблюдават и двете положения, посочени в хадиса с цялата им грозота. Днес като че ли не съществува търговска компания, която да не е засегната – пряко или косвено – от лихви. В световен мащаб механизмът на цялата търговска дейност се задвижва от това разбиране и в цял свят олихвяването се възприема като размяна на собственост, като предоставяне на пари срещу пари.
Още преди векове Предводителят и на двата свята е съобщил на своята умма за лихвената криза, която ще сполети днешния човек и е предупредил правоверните да бъдат бдителни и да не попадат в локвите от лихви. Но елата и вижте как целият ислямски свят днес е затънал догуша в локви от лихви и агонизира, и все още не полага никакви усилия да се избави от тази тиня... А всъщност ислямът е религия, която обявява война на лихвата: “О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате! А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се, ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.” (2: 278 – 279).
Ако мюсюлманите разбираха поне част от заплашителните знамения на Корана, свързани с това, днес нямаше сред съсипаните народи хората да страдат и да нанасят щети от лихварството!
Времето, когато правоверният ще се спотайва
11. Ето още един хадис, с който се описва днешната действителност: “Над хората ще надвисне такова време, в което вярващият ще се спотайва сред хората, както днес лицемерът се крие сред вас.”[52]
Как се криел през онази епоха лицемерът? Към какви похвати прибягвал, за да не го усетят? Точно като него ще постъпва и вярващият, ще се крие, тайно ще отслужва своите молитви и ще се стреми да запази положението си... В противен случай няма да види спокойствие. Тези озлобени насилници няма да искат да приютявят в прегръдките си вярващия и подобните нему. Работните места и някои държавни служби на определено равнище ще бъдат недостъпни за тях и ще бъдат унижавани и принизявани в обществото.
В друг хадис се потвърждава същото положение: “Ще плъзнат раздори. Тогава вярващият ще бъде порицаван, че отслужва намаз. Точно както днес блудницата е порицавана.”
Разбира се, сравнението с блудницата е направено на основата на тогавашните представи. Но днес, особено в някои региони, това се превръща в професия.
Да, ако не смятаме случилите се събития, в определени епохи ще дойде време, когато вярващите ще бъдат унижавани, защото отслужват намаз, ще бъдат порицавани, сякаш са извършили нещо срамно, и те ще се изплъзват от положението, като се крият и тайно упражняват религията си.
Петролът в Талакан
12. Пратеникът на Аллах е казал: “Горко му на Талакан! Там има Божии съкровища, които не са от злато или сребро.”[53] В оригиналния текст на хадиса е използвана думата уайх (“горко му!”), която в арабския се употребява за съчувствие и възхвала. Пратеника на Аллах е използвал същия израз и когато е съобщил, че Аммар ще загине и ще се превърне в мъченик.[54]
Талакан е име на местност, намираща се в Казуин, която е богата на петролни залежи.
В бъдеще там е възможно да бъдат открити и други подземни богатства. Възможно е също да бъдат открити уранови или диамантени залежи. Но това не променя резултата. Нашият Пророк ни споменава за съкровище, което не е нито от злато, нито от сребро. И днес това вече е факт. Така че дори и петролът в Талакан потвърждава Божия Пратеник и възвестява неговата правдивост...
Следване на хората на Писанието
13. Ислямският свят ще следва стъпка по стъпка предишните народи, сиреч християните и евреите, и ще им подражава във всичко. Даже ако някой от тях си пъхне главата в паст на влечуго, мюсюлманите също ще ги последват и ще наврат главите си там. Нашият Пророк загатва за това обстоятелство със следните мъдри думи: “Дотолкова ще подражавате на онези преди вас, че ще ги следвате стъпка по стъпка и метър по метър. Даже ако някой от тях си напъха главата в паст на влечуго, и вие ще сторите същото.”[55]
Сподвижниците питат дали с думите онези преди вас Пророка има предвид християните и евреите, на което Пратеника на Аллах отговаря: “А кои други могат да бъдат?”
Нашето състояние и състоянието на целия ислямски свят днес е налице. Почти всички сме изгубили собствената си идентичност, което ни гложди и ни кара да стенем. Както гласи и хадисът, положението ни не е по-различно от това на заблудена овца, сновяща между две стада. Всички отрицателни фактори, които в миналото са съсипали, разрушили и унищожили другите народи, днес са ни заклещили като октопод. А ние, слисани в своето подражание, възприемаме всичко това като обновление и като етапи на цивилизацията. Да, в никоя друга отминала епоха никой друг народ по света не се е увличал толкова в своето подражание, както ние сега имитираме Запада. Днес всяка появила са на Запад новост се възприема у нас, без да се подложи на проверка. В това отношение изпреварваме дори повечето западни страни. А Пратеника на Аллах следвал противоположно поведение спрямо тях, дори и по отношение на най-незначителните неща и на въпросите, които изглеждат излишни.[56]
Но понеже сега това не е нашата тема, не желая да навлизам в детайли.
Онова, над което искам да се спра по-нататък, са бъдещите събития, които Пратеника на Аллах е предсказал, и то преди векове, и сбъдването им с времето. Да, всяко пророчество, изречено от неговата уста, звучи като вест и предупреждение. И когато удари часът на всяко пророчество, то се превръща в изящно слово и свидетелства за правдивостта на Пророка.
[1] Buhari, Fiten, 15.
[2] Müslim, Cennet, 76, 77.
[3] İbn Kesir, el-Bidaye, 4/348. Beyhaki, Delailü’n-Nübüvve, 5/102.
[4] Halid Muhammed Halid, Ricalün Havle’r-Rasul, s. 401.
[5] İbn Hacer, İsabe, 3/36.
[6] Buhari, Edeb, 22; Mecmeu’z-Zevaid, 9/286.
[7] Buhari, Edeb, 22, Müsned, 5/205.
[8] Buhari, Meğazi, 87.
[9] Buhari, Fezailü’l-Medine, 8; Müslim, Fiten, 9.
[10] Buhari, Savm, 3; Müslim, Fiten, 26, 27.
[11] Buhari, Menakıb, 25, İkrah, 1; Ebu Davud, Cihad, 97.
[12] Buhari, Meğazi, 83; İbnu Mace, Cenaiz, 65; Müsned, 3/197; Zehebi, Siyer-u A’lami’n-Nübela 2/134.
[13] Buhari, Menakıb, 25; Müslim, Fezailu’s-Sahabe, 98, 99.
[14] Müsned, I, 6.
[15] С това общо заглавие се назовават най-авторитетните сборници с хадиси – Б. пр.
[16] Buhari, Sulh, 9; Müsned, 5/49.
[17] ал-Хасан – син на Али – Б. пр.
[18] İbn Kesir, el-Bidaye, 8/45.
[19] Mecmeu’z-Zevaid, 9/404 – 405; Hakim, Müstedrek, 4/500.
[20] Bkz. Müslim, Zikr, 42; Müsned, 4/211.
[21] Buhari, Menakıbü’l-Ensar, 9; Müslim, Cihad, 127.
[22] Buhari, Meğazi, 29; Müslim, Cihad, 123, 124, 125.
[23] İbn Kesir, el-Bidaye, 4/116; İbn Hişam, Sire, 3/230. Müsned, 4/303.
[24] Tirmizi, Menakıb, 55. Споменатият сподвижник в хадиса е Бара ибн Малик – брат на Анас ибн Малик – Б. а.
[25] İbn Hacer, İsabe, 1/143, 144.
[26] Титла на иранските владетели от династията на Сасанидите; падишах – Б. пр.
[27] Buhari, Menakıb, 25.
[28] İbn Kesir, el- Badiye, 9/225.
[29] Kenzu’l-Ummal, 13/536; Buhari, Salat, 63; Müslim, Fiten, 70, 72, 73; Müsned 12/161, 164; Tirmizi, Menakıb, 35.
[30] Kenzı’l-Ummal, 13/539; İbn Kesir, el-Badiye, 7/296.
[31] Buhari, Edeb, 95, Menakıb, 25; Müslim, Zekat, 142, Müsned, 3/56.
[32] Има се предвид, че посланието на Свещения Коран няма да стигне до сърцата им и те няма да се изпълнят с вяра – Б. пр.
[33] Buhari, Edeb, 95; Müslim, Zekat, 142; Müsned, 1/356.
[34] İbn Kesir, el-Bidaye, 7/320, 321.
[35] Müsned, 3/82.
[36] Buhari, Ta’bir, 12 Cihad, 3,8; Müslim, İmare, 160, 161.
[37] İbn Hacer, İsabe, 4/441.
[38] Buhari, Cihad, 95, 96; Ebu Davud, Melahim, 10; İbn Mace, Fiten, 36; Müsned, 5/40, 45.
[39] Müstedrek, 4/335.
[40] İbn Hacer, İsabe, 1/405.
[41] İbn Hacer, İsabe, 1/405.
[42] Buhari, Fiten, 16; Müslim, Fiten, 45; Müsned, 2/50, 72.
[43] Buhari, Fiten, 24; Müslim, Fiten, 30; Ebu Davud, Melahim, 12, 13.
[44] Bkz. Müslim, İman, 244 – 247.
[45] Müslim, Fiten, 110; Tirmizi, Fiten, 59; Müsned, 4/182.
[46] Müsned, 1/407, 408; Müstedrek, 4/98, 446.
[47] Bakara, 2/83; Nisa, 4/36; İsra, 17/23.
[48] Darimi, Mukaddime, 27.
[49] Kenzu’l-Ummal, 14/244.
[50] Mecmeu’z-Zevaid, 7/324.
[51] İbn Mace, Ticaret 58; Müsned, 2/494; Nesai, Buyu, 2.
[52] Kenzul’l-Ummal, 11/176.
[53] Kenzu’l-Ummal, 14/591.
[54] Buhari, Salat, 63; Müslim, Fiten, 70, 72, 73; Müsned, 2/161, 164.
[55] Müslim, İlim, 6; Buhari, Enbiya, 50.
[56] Ebu Davut, Salat, 88; Müsned, 5/264, 265.
- Създадено на .