Очакваното зазоряване

Тъмен и мрачен свят, който ще бъде озарен от светлина... Малко преди появата на Пророка на хоризонта се забелязват признаци, вещаещи приятна и радостна вест. Съзнанието на хората толкова се впечатлява от очакваното, че жителите на Мека говорят единствено за последния Пророк. Чуват се съвети като следния: “Появи ли се, непременно го последвайте! Слейте душите си с неговата!”[1]

Цялото човечество е изтощено и всички очакват последния спасител. Всички майки и бащи очакват да се появи от собствения им род. Затова повечето от тях кръщават новородените си синове – Мухаммед[2].

Но той щеше да дойде от един знатен корен, който започва от Ибрахим, мир нему, продължава с Исмаил, мир нему, и стига до Абдулмутталиб и Абдуллах; всички очакваха светлината, която щеше да се появи именно от това потекло.

Събитията, които се случват, са ясен знак за неговата поява, а тъмнината, която се е спуснала над света, е предзнаменование за очакваната зора.

В онази епоха човечеството е лишено от целите и идеалите, които придават смисъл на живота. Всички дела на хората са подобни на описаните в следното коранично знамение: “А на неверниците делата са като мираж в пустиня. Жадният го смята за вода, но стигне ли там, не намира нищо” (24: 39).

Чувствата, мислите и делата също не са по-различни: “Или [делата им са] като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях – облаци. Тъмнини една върху друга. Извади ли някой ръка, едвам ще я види” (24: 40).

Този период се определя като Джахилия (Безпросветната епоха). Но не безпросветност, противоположност на науката, а безпросветност, която се противопоставя на вярата, т.е. отричане съществуването на Бога.

Не бих желал да помрача душите ви, описвайки грозната картина на онова време. Подробното описание на грешните дела би отклонило съзнанието от правия път. Според мен да се даде повод за това е престъпление. Но за да бъдат разказани събитията от онази епоха, е нужно да се спрем, макар и накратко, върху някои обреди и обичаи, характерни за онова време, за да стане ясно, че Пророка е изпратен като спасител за цялото човечество и по Божията милост.

Идването на Пророка е най-големият дар от Бога за всички нас и свидетелство за това откриваме в Корана: “Аллах облагодетелства вярващите, когато измежду тях самите им проводи Пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Писанието и на мъдростта, въпреки чe преди бяха в явна заблуда” (3: 164).

Забележете щедростта и милостта на Аллах (Да е славно името Му!) – Той провожда измежду хората Пратеник, който споделя мислите и чувствата им, който е техен водач и лидер по пътя към истината; когато почувстват нужда от духовен учител, той застава начело, когато имат нужда от оратор, той им проповядва; когато трябва да се издаде заповед, той я издава; когато някой трябва да поведе войската, той я ръководи по-умело и от най-славните пълководци.

В християнството е разпространено погрешно схващане, според което Бог е пожертвал Иисус, мир нему, заради първородния грях, т.е. според християните Бог е направил жертвоприношение с едничкия си син – Месията, за да опрости първородния грях, което е твърде невярно. Следователно според погрешните представи на християните Иисус, мир нему, е разпънат на кръст и така първородният грях, който започва с Адам, мир нему, и тегне над всеки още от часа на раждането му, е опростен. Това вярване се разминава с истината и понеже се поддава на различни тълкувания, то е отклоняване от правия път. Но в това иначе погрешно мислене се съдържа и частица истина, а тя е: за да не позволи на хората да останат сами в своите действия, заблуда, невежество, необузданост и гняв и за да опрости греха им, Бог е изпратил на хората Пророка Мухаммед, когото най-много е обичал измежду човеците, въпреки че е знаел на какво ще бъде подложен. За да не се погубят, като се отклонят от правия път, а да се издигнат до висините на човечността и да станат съвършени; за да се задълбочат вътре в себе си и да почувстват в душите си Твореца, и както е казал Ибрахим Хаккъ[3] – да Го открият чрез съзнанието си:

И рече Бог: “Тесни за мен са Земята и небесата!”,

 но тайно бе почувстван в съкровищницата на сърцето.

Сърцето е съкровищница, където Твореца всеки миг може да бъде почувстван с най-съкровените чувства, въпреки че цялата вселена е тясна за Него.

 Книгите, разумът, мисълта, философията, тълкуванията, небето, земята, цялата вселена не са в състояние да обгърнат Твореца и нито едно от тях не е в състояние да Го обясни. Единствено сърцето, макар и частично, може да Го съзре и единствено чрез него Той може да бъде обяснен. Сърцето е орган, който дава най-точните обяснения.

В такъв случай човек повече трябва да се задълбочава в себе си, в сърцето си, да търси в него това, което търси, да открие Твореца и да се слее с Него. Именно заради това Всевшния е изпратил Пророка Мухаммед сред нас.

Той е дошъл, за да разчете за хората Божиите знамения, да им покаже своите чудеса и да ги научи как да опознаят себе си. Благодарение на него трябвало човечеството да се откаже от земните пороци и да се изчисти от тях, да се избави от покварата, намирайки жизненост в сърцето и духа, и това се е превърнало в реалност. Той трябвало да научи хората на слово и мъдрост, а човечеството трябвало да се пробуди за вечното, откривайки себе си в сияйния свят на словото и мъдростта, и да избере пътя, който води към вечността. Така и станало.

Има дни, които имат голямо значение за нас, те преминават в благоденствие и наслада. Някои от тези дни са празници за мюсюлманите. Празничното настроение, което изживяваме всеки петък, до-голяма степен се изживява и по време на Курбан байрям и Рамазан байрям. Курбан байрямът е ден, в който Ибрахим, мир нему, в определен смисъл прави жертва. В този ден мюсюлманите искрено търсят опрощение за греховете си. С тази цел някои свеждат глави пред ал-Кааба[4], отделят време за размисъл по време на поклонението хадж и подобно на Пророка Мухаммед се молят на Всевишния. А Рамазан байрямът е доближаване до Бога след едномесечно говеене и споделяне на радостта от живота. Но има и още един празник, който може да се каже, че е празник не само за хората, а за цялата вселена и този ден е рожденият ден на Пророка Мухаммед. В този ден той се е появил сред нас и ни е удостоил с чест и гордост (“Днес е сряда 13 октомври 1989 г., едно щастливо съвпадение – пиша тези редове по време на “Мевлид кандил”[5] – б. а.); този ден е денят, в който над човечеството е изгряла светлина. Твореца е сътворил тази светлина като слънцето, за да осветява пътя на хората. Благодарение на тази Светлина периодът на мрачната безпросветност е приключил, а всичко съществуващо било озарено от светлина. Това е най големият дар от Бога както за хората, така и за джиновете.


[1] İbn-i Hişam, es-Siratü’n-Nebeviyye 1/204.
[2] Muhammed b. Sa’d, et-Tabakatu’l-Kübra 1/169.
[3] Ибрахим Хаккъ – ислямски учен и мистик. – Б. пр.
[4] Ал-Кааба – най-свещеният храм за мюсюлманите, който се намира в Мека. – Б. пр.
[5] “Мевлид кандил” – нощта в която е роден Пророка Мухаммед. – Б. пр.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.