Печат

Пророка като възпитател и глава на семейство

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Безкрайна Светлина (2)

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отразявал в най-висша степен името Раб (Господ) на Всевишния Аллах. Той е изключителна личност, която най-добре олицетворявала името Раб на Аллах, както сред пророците, така и сред хората. Разбира се, онези, които били възпитани от него, били най-превъзходните хора на земята след пророците. Не е възможно да бъдат посочени, както и възпитани личности като Ебу Бекр, Омар, Осман, Али, Аллах да е доволен от тях. И не само те, но поначало не е възможно да се достигне равнището на когото и да било от сподвижниците. Защото те били възпитани лично от Пратеника на Аллах. Има и такива, които били възпитани пак в неговия дух, но живели в по-късни епохи. В известен смисъл и те били възпитани от Пратеника на Аллах. Подобни благородни и превъзходни личности, с които човечеството се гордее, също не е възможно да бъдат възпитани днес. Фузайл ибн Ияз, Бишр Хафи, Баязид Бистами, Джунейд Багдади, Ебу Ханифе, имам Шафии, имам Малик, Ахмед ибн Ханбел, имам Раббани, имам Газали, Мевляна Джеляледдин Руми, шейх Гейлани, Шазили, Накшибенди, Ахмед Руфаи, Бедиуззаман и още много други като тях, са се поучавали единствено от Пророка и са се изградили като личности съобразно неговите принципи на възпитанието. Съществува твърдение, което не е хадис, но е много смислено. Всъщност то се приписва на нашия Пророк, въпреки че това е малко вероятно. В известен смисъл това е израз на почит. Твърдението гласи: "Учените от моята умма са като пророците на Израилевия род." От гледна точка на добродетелите, никой не е в състояние да достигне равнището на пророците. Но има специални моменти, в които някои успяват да се издигнат до тях. Имената, които споменахме по-горе, и личностите, които са нашата гордост и които ще споменем по-нататък, спадат към тях. Те сякаш са дошли от небесата. Ако се наложи да бъде запълнено мястото им, най-вероятно ще трябва да слязат ангелите на земята. Защото само те са в състояние да ги олицетворят.

Това състояние е присъщо единствено на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари! Да, единствено следването на неговия път може да извиси личността до подобно равнище. Това ще продължи вечно. След период на летаргия и безпросветност кой знае колко още изключителни хора има сред честитите личности, които са се врекли да бъдат светците на утрешния ден. Да, що се отнася до причините, цялата ни надежда е в тях. Откакто се помня, аз ги очаквам, без да губя надежда и продължавам да ги очаквам...

Преди да преминем към общото възпитание на Пророка, нека първо се спрем на ролята му като възпитател в семейството, в което той стоял начело и което включвало неговите съпруги и внуци.

1. Пророка като глава на семейство

Няма съмнение, че семейството на Пророка Мухаммед било най-щастливото и благочестивото на земята. Неговият дом е бил дом на щастието. От гледна точка на материалните блага може би този дом бил най-бедният на света, защото месеци наред в него не се готвела никаква гозба. На съпругите му се полагали само по една малка и тясна стая. Тези достопочтени жени давали всичко на света само и само да бъдат няколко часа в седмицата заедно с Пророка. Те били щастливи, спокойни и радостни.

Всички деца на Пророка с изключение на достопочтената Фатма починали преди него. Единствено дъщеря му Фатма го надживяла. Но живяла в лишения. Сиреч Пратеника на Аллах не й завещал охолен живот. Но въпреки всичко както съпругите, така и дъщеря му, която била радост и гордост за него, го обичали по-силно от всичко на света и го зачитали повече от всичко. Те отредили специално място в сърцата си за Пратеника на Аллах.

След като починал баща й, достопочтената Фатма дни наред проливала скръбни сълзи, които накарали дори и Вселената да заплаче, и редяла сърцераздирателни елегични стихове. Впрочем тя издържала на раздялата с баща си едва шест месеца, след което с огромна радост се преселила при него. Никой не е изпитвал толкова силна обич към своя баща както достопочтената Фатма. И никой баща не е обичал децата си, разбира се, в умерени граници, колкото Пратеника на Аллах. Същото може да се каже и за отношението му към неговите съпруги. Никоя жена не е обичала своя съпруг, както съпругите на Пророка го обичали, и нито един мъж не е обичан от своята съпруга, както Пратеника на Аллах бил обичан от съпругите си. Разбира се, ореолът на обичта който близките на Пророка носели, се дължал на някаква причина. С методите си на възпитание Пратеника на Аллах оставил трайна връзка и уважение в сърцата на онези, които възпитал. По-късно тази обвързаност, която започнала от семейния кръг, прераснала и обхванала почти целия свят. Ето, това също е една от степените на висшия му разум.

Пратеника на Аллах не завещал дори и един дом на всичките си съпруги, взети заедно. Те цял живот обитавали тесни стаи и наследили единствено тях. Летописците на битките, водени от Пророка, отбелязват, че съпругите му наследили и по една коза. Предводителят и на двата свята, в чест на когото била сътворена Вселената, осигурил единствено това на своите съпруги, оставил ги в лишения и недоимък и така се преселил в отвъдното. Но никоя от тях никога през живота си не е изричала нито дума, с която да изрази недоволството си от своето положение. Дори и да са минавали подобни мисли през ума на някои от тях, то те били отблъсквани от предупредителните знамения на Корана. Хазрети Ебу Бекр им осигурявал издръжка от държавната хазна и те се задоволявали с това, което получавали. Средствата за издръжката им не били кой знае колко много, а толкова, колкото обикновено получавали нуждаещите се. Да, Ебу Бекр не им дал статут на привилегировани, както на първите мюсюлмани, а изплащал на тези достопочтени жени много по-ниска заплата. Ебу Бекр постъпвал така, понеже действал съобразно собственото си разбиране за религията. Но след като халиф станал хазрети Омар, той изравнил заплатите на съпругите на Пророка с тези на първите мюсюлмани. Според него съпругите на Пратеника на Аллах трябвало да бъдат причислени към групата на първите мюсюлмани, въпреки че встъпват в исляма по-късно, защото били най-близо до Пророка и до Сетния ден щели да запазят статута си на майки на всички вярващи. Хазрети Омар разсъждавал по този начин и постъпил така. Само че не върху тези теми искаме да се спрем. Онова, върху което желаем да акцентираме, е темата за превъзходното и съвършено възпитание, което Пратеника на Аллах дал на своите съпруги. Представете си какъв възпитател бил Пророка, след като до такава степен завладял сърцата и душите на своите съпруги, че съзнанието им било ангажирано единствено с мисълта за него макар и да живял с тях кратко време. А всъщност той им завещал единствено онова, за което вече стана дума. Налага се изводът, че той притежавал съвсем различно обаяние, с което сякаш омагьосвал хората около себе си. Това качество е друг признак на неговото пророчество.

По-нататък отделно ще се спрем на въпроса за полигамията на Пратеника на Аллах и ще се опитаме да обясним факта, че това също е довод за неговото пророчество, поради което тук няма да разглеждаме тази тема. Ще кажем само, че свещеният дом на нашия Пророк бил като училище, където се разяснявали въпросите, свързани с жените. Конкретните положения се тълкували в това благочестиво семейство, а наученото после се предавало на цялата умма. Деветдесет процента от правилата, свързани със семейния живот, са достигнали до нас благодарение на пречистите съпруги на Пратеника на Аллах. Следователно, налагало се в неговия дом да има жени с различно положение и на различни равнища. Пратеника на Аллах сключил повечето си бракове чак след петдесет и третата си година с единствената цел да не потънат в забвение религиозните принципи и в известен смисъл направил саможертва.

Да, в дома на Пратеника на Аллах имало нужда от много жени. Защото мъжете постоянно имали възможност да слушат беседите му в месджида. Ако някой пропуснел нещо, останалите сподвижници му разказвали всичко отначало докрай и така компенсирали неговия пропуск. Но повечето жени били лишени от подобна чест. Защото те нямали възможност постоянно да слушат беседите на Пророка. При това положение кой трябвало да просветлява жените, и по-специално по въпросите, които пряко ги засягали? Кой щял да разкаже на уммата за личния живот на Пратеника на Аллах, за положенията, свързани с природата му, за приличието и морала му, що се отнася до интимните моменти между съпрузите? Дали е било по силите само на една жена да разкаже за религията, за всички принципи, залегнали в нея, за всички основни положения и за нормите, които тя въвежда?

От гледна точка на своята природа и те щели да изпитват същите неудобства, както и останалите жени. Следователно, в случай, че се яви ново положение, свързано с вярата, как една жена би могла да разяснява всичко това? Не, една жена не е в състояние сама да разяснява всички положения, свързани с религията.

Затова имало нужда от много жени, които да следят поведението и постъпките на Пратеника на Аллах, да бъдат в непосредствена близост до него и да ни предадат какво са видели. Тази необходимост в никакъв случай не се дължала на физиологичните потребности на нашия Пророк. Нуждата била от чисто религиозно естество. И Пратеника на Аллах поел това тежко бреме, понеже се налагало.

От една страна, чрез съпругите на Пророка се запазвала връзката между родовете и племената, от които те произлизали и Пратеника на Аллах, а от друга страна, пак те са съхранили най-голям брой изказвания на Пророка. Искам дебело да подчертая, че като цяло жените дължат много на съпругите на Пратеника на Аллах. Дори всички жени да склонят глави и да паднат в нозете на съпругите на Пророка, пак няма да са им отдали дължимото. Да, техният принос към религията е неоценим.

Следователно браковете на Пратеника на Аллах не се дължали на плътски страсти, защото в горещия климат на Арабския полуостров е изключено да се твърди, че мъж, преминал петдесет и третата си година, се жени за няколко съпруги, воден от потребност, нито пък съпругите му се омъжили за Пророка заради самия него или заради състоянието му. Защото той живял като най-бедния човек на земята. Съпругите му знаели това и въпреки всичко желаели да станат негови жени. Пратеника на Аллах бил справедлив към тях, той ги посещавал едва веднъж в седмицата. Но когато разказват за него, всичките му съпруги казват: "Пратеника на Аллах бе най-усмихнатият човек сред хората и често ласкаеше своите съпруги."

Нима тези жени, които често не намирали с какво да се нахранят и били принудени да носят дълго време една и съща дреха, не трябвало да постъпят както обикновените хора и поне малко да изразят недоволство от положението си? Но те не постъпвали по този начин. Що се отнася до поведението им, на нас не ни е известно друго освен фактът, че те винаги са били доволни от Пратеника на Аллах. Смятам, че онези, които подробно са изследвали ислямската история и житията (сияр) на Пророка Мухаммед, ще се съгласят с мен.

Въпреки своята сериозност и строгост, които се дължали на пророческата му същност, Пратеника на Аллах се шегувал със своите съпруги. Той се сближавал и сплотявал с тях. Помежду им стояла само една тънка завеса, която всъщност представлявала духовният живот на Пророка, понеже преди всичко той бил обвързан с Аллах и бил пророк. А съпругите му били част от неговата умма.

Не било възможно да се запълни липсата на Пророка. Защото той бил превъзходна личност. Съпругите му не можели да си представят живота без него. Впрочем това било изключено.

С нашата майка Севде Пророка встъпил в брак още в Мекке. Тя е втората съпруга на Пратеника на Аллах. Неизвестно защо в определен момент Пророка пожелал да се разведе с нея. След като научила за това, тя се шокирала и веднага отишла при Пратеника на Аллах. В опита си да запази този брак Севде отправила към Пророка следната молба: "Пратенико на Аллах, не искам никакви облаги от теб на този свят. Деня, който ти бе отделил за мен, отстъпих на Аиша. Ако решиш, може цял живот да не се отбиваш при мен и да не се интересуваш от положението ми. Но, моля те, не ме лишавай от твоето покровителство. Аз искам да се преселя в отвъдното като твоя съпруга. И за нищо друго не копнея."214 Молбата й била приета от Пророка и нашата майка Севде останала сред пречистите съпруги на Пратеника на Аллах.

Ето до такава степен Пратеника на Аллах бил завладял сърцата им. Ако се разведял с някоя от тях, несъмнено тя щяла да положи главата си на прага на дома му и да чака там до свършека на света.

След като почувствал, че достопочтената ни майка Хафса има някакво безпокойство, Пророка казал: "Ако желае, мога да й направя път." Дори и тези думи били достатъчни, за да разстроят достопочтената Хафса. Онези, които се стремели да изгладят отношенията им, казвали на Пророка, че съпругата му Хафса е жена, която се е отдала на богослужения, говеене и молитви. След дълги опити да ги сдобрят те помолили Пратеника на Аллах да не се развежда с Хафса.215 От своя страна, Пророка приел тази вярна дъщеря на най-верния му приятел [Омар] да остане в неговия дом на щастието.

За съпругите му раздялата с Пратеника на Аллах била по-голямо нещастие и от смъртта. Всички те споделяли това чувство и разсъждавали по един и същ начин. Защото Предводителя и на двата свята бил завладял сърцата им, спечелил обичта им и станал част от тях. Той споделял свещения, благочестивия и естествения си начин на живот с тях, поради което не било възможно те да се откъснат от него. Ако се били разделили с него, съпругите на Пророка щели да загинат, сякаш са лишени от въздух.

Картината, която виждаме след смъртта на Пророка, е носталгия, скръб и тъга. Когато хазрети Ебу Бекр и Омар посетили съпругите на Пратеника на Аллах, те заварили всяка от тях да скърби и плаче.216 Дори и те заплакали заедно с тях. Тази скръб сякаш продължила цяла вечност. Ето такива трайни и незаличими следи оставил в душите им Пратеника на Аллах. Съвместният им живот може и да е бил кратък, но за тях Предводителя и на двата свята бил извор на живот. Всъщност тук искаме да подчертаем именно този факт. Да, начинът, по който той ръководел своето семейство, отново ни отвежда към истината, че той е бил Пратеник на Аллах.

През определен период от своя живот Пророка живял с девет жени и ръководел семейството си без никакви сериозни проблеми. Той бил внимателен и нежен в семейния живот.

Няколко дена преди смъртта си Пророка казал: "Рабът бе оставен да направи своя избор между Всевишния и земния живот. Той избра своя Създател." След като чул тези думи, проницателният Ебу Бекр не можал да сдържи сълзите си и заплакал.217 Защото разбрал, че този раб е личността, изрекла тези думи. Страданията му не продължили дълго. С всеки изминал ден болестта напредвала, Пророка изпитвал силни болки в главата си. Но дори и в това тежко положение той се отнасял вежливо и внимателно към съпругите си. Понеже Пророка нямал сили да посещава своите съпруги, той поискал позволение да се оттегли в отделна стая. Всичките му съпруги се отзовали положително на молбата му. Пратеника на Аллах прекарал последните дни от своя живот в стаята на достопочтената Аиша.218 Да, дори и в най-тежките моменти Пророка зачитал правата на своите съпруги. Ето, до такава степен бил велик неговият дух.

2. Пророка почитал своите съпруги

Значението, което Пратеника на Аллах отдавал на жената, било толкова голямо, че нито преди него, нито след него никой не успял да го подмине в това отношение. Той ставал през нощта и след като питал някоя от съпругите си как се чувства, отивал и при останалите, за да стори същото. От гледна точка на отношението си към своите съпруги Пророка не предпочитал нито една от тях пред останалите. Те, както и останалите хора, се чувствали най-обичани от Пророка. Това се дължало на несравнимата му човечност. Но както не може да се очаква от никого да овладее чувствата на сърцето си, това не можело да се очаква и от Пророка. Затова Пратеника на Аллах се покайвал пред Всевишния заради предпочитанията на сърцето си, изричайки: "Възможно е несъзнателно да обикна една от тях повече от другите, което би било несправедливо. Всевишни, уповавам се на Твоята милост, ако изпадна в такова положение."219

Обърнете внимание само, какво уважение и каква деликатност. Питам ви: досега дали сте успели да проявите подобна деликатност в обичта си към своите дъщери или синове? Позволете ми аз да отговоря вместо вас - не! Да, отговорът е "не". Не говорим за случаите, когато успеем да скрием чувствата на сърцето си и приемем това като знак за нравствено съвършенство и силна воля, и дори разкажем за постижението си, подобно на някой мургав храбрец. Ала Пратеника на Аллах се покайвал, воден от съмнението, че може да има предпочитание към някоя от съпругите си.

Неговата необикновена и нежна деликатност завладяла душите на съпругите му, поради което раздялата с него оставила вечна скръб и носталгия в сърцата им. Може би не слагали край на живота си, понеже ислямът забранява това, но след раздялата с Пророка животът се превърнал за тях във вечна тъга и в бреме. Впрочем Пратеника на Аллах се отнасял учтиво и вежливо с всички жени и поучавал останалите мъже също да постъпват така. Той давал личен пример какво трябва да бъде отношението към жените. Бухари също описва вежливото поведение на Пророка. Той предава разказа на Саад ибн Еби Ваккас, който съобщава, че хазрети Омар казал: "Веднъж отидох при Пратеника на Аллах. Той се усмихваше. Попитах го: "Аллах да ти дари вечна усмивка, но защо се усмихваш, Пратенико на Аллах? Пак с усмивка на лицето, той отвърна: "Смея се на състоянието на тези жени. Те бяха седнали при мен и разговаряха, но след като чуха гласа ти, всички се спотаиха някъде." След като чух този отговор, с висок глас се обърнах към жените: "Вие, които сте врагове на своите страсти, значи от мен се страхувате, а не се боите от Пратеника на Аллах и проявявате неуважение, така ли?" А жените ми отвърнаха с думите: "Ти си суров и строг."220

Всъщност хазрети Омар не бил строг и суров. Той също бил любезен към жените. Но както хубостта на пророк Юсуф засенчвала хубостта дори и на най-красивия мъж на света, така и вежливостта и учтивостта на хазрети Омар се превръщала в строгост и суровост в сравнение с любезността на Пророка. Тази относителна оценка се дължала на съпоставянето на Омар с Пратеника на Аллах. Не било възможно никой да бъде сравняван с него.

Да, те били свикнали с нежността, любезността, учтивостта и деликатността на Пратеника на Аллах. Поради това отношението на хазрети Омар им се струвало строго и сурово. Ала в бъдеще хазрети Омар, Аллах да е доволен от него, щял да поеме на плещите си тежкото бреме на халифата - делото, което Пророка завещал. Той щял да води праведно съществуване и да стане образец за благочестие, след пророците. Така и станало... Във всичките си действия Омар се придържал към справедливостта и винаги разграничавал правдата от неправдата.

Той притежавал извисен дух, който го издигнал до поста халиф. Неговото душевно състояние може и да е било възприемано като строго отношение от някои, но хазрети Омар щял успешно да поеме предстоящата си мисия единствено благодарение на своя велик дух. И той успял.

3. Пророка се съветвал със съпругите си

Пратеника на Аллах се съвещавал със съпругите си по някои въпроси. Пророка въобще не се нуждаел от съветите и идеите им. Защото бил подкрепен с откровението. Само че той искал да даде на своята умма практически указания. Едно от наставленията му било жената да бъде на почит, противно на тогавашните обичаи. Пратеника на Аллах поставил началото на тази традиция в своето семейство.

Един пример

Условията на споразумението от Худейбие били твърде тежки за мюсюлманите. До такава степен, че то напълно ги сломило. През това време Пратеника на Аллах повелил на сподвижниците, които възнамерявали да отидат на умре заедно с него, да заколят своя курбан и да снемат ихрама си. Но те действали бавно с мисълта, че може да възникне някаква промяна в решенията. Пратеника на Аллах повторил заповедта си. Ала сподвижниците продължили да се надяват. Това не било съпротива срещу повелята му. Сподвижниците очаквали друга заповед. Защото били тръгнали на таваф (обход) около Кябе.

Според тях условията на споразумението от Худейбие можели да претърпят промени и на практика да не бъдат приложени.

Предводителят и на двата свята доловил това състояние, влязъл в шатрата си и се посъветвал със своята съпруга и наша майка Ум Селеме. Тази жена с широки възгледи изказала мнението си единствено за да уважи оказаната й чест. Защото и тя знаела, че Пратеника на Аллах не се нуждае от нейните съвети. С тази постъпка Пророка ни дава пример. В такива ситуации нямало никаква пречка да се потърси мнението и на жените.

Нашата майка казала на Пратеника на Аллах приблизително следното: "Пратенико на Аллах, повече недей да повтаряш своята заповед. Може да се възпротивят и да погубят себе си. Ти заколи своя курбан и снеми ихрама си. Те ще разберат, че заповедта ти е категорична и непременно ще ти се подчинят." Пратеника на Аллах възнамерявал да стори същото. Той взел ножа си, излязъл от шатрата и започнал да коли своите животни. След като принесъл в жертва няколко курбана, сподвижниците също последвали примера му. Вече на всички станало ясно, че нямало връщане назад.221

Кой от нас е бил толкова любезен с жените? Колко са държавните глави, които се съветват със съпругите си в най-критичните моменти? Колко мъже, които са глава на семейството, се съветват с жените си в семейния живот? Същият въпрос може да се постави и за останалите сфери на живота. Нека всички онези със зли езици, които злословят, че ислямът поробва жената, да обърнат внимание на това положение. Дали има феминист, който да е достигнал подобно равнище?

Да, както всяко благородно начинание, консултирането, така и съвещаването с жените за първи път било въведено отново в дома на Пророка. Той търсел съветите на съпругите си. Ние обикаляме около тайнствената врата на този факт, но все още не знаем как да я отключим. Дори не сме почукали на нея. Да, днес онези, които претендират, че защитават правата на жените, все още не са се отърсили от съзнанието, че жената е второстепенно същество. Ала ние смятаме, че жената е просто половината от целостта. Тя е част от такава цялост, която задължително налага нейното присъствие. Ние вярваме, че човекът се изгражда като цялост, когато двете половини се слеят. Там, където тази цялост липсва, няма и човечество. Както няма и пророци, и светци, няма нито ислям, нито нация.

Нашият Пророк бил любезен към жените и със свещените си думи насърчавал и останалите да постъпват по същия начин.

Той казва: "От гледна точка на вярата най-съвършеният вярващ е онзи, който притежава най-високия морал. (Благодарение на своята нравственост индивидът се издига до върховете на съвършенството, което е невъзможно да се постигне единствено чрез богослуженията). Най-висок е моралът на онзи, който се отнася най-добре към своите жени."222

Оттук става ясно, че ако някога в човешката история жената е била на почит и женското достойнство е било истински зачитано, това без съмнение е било през епохата на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари!

4. Свобода на избор (тахийр)

Съпругите на Пратеника на Аллах били свободни да избират дали да останат да живеят заедно с него, или не. Каквито и да са били причините, свързани с това положение, то непосредствено произтичало от повелята на Аллах. Ето какво гласи кораничното знамение по този повод: "О, Пророче, кажи на своите съпруги: "Ако сте пожелали земния живот и неговата украса, елате да ви дам [задължителната плата] и да ви освободя с добро!

(По времето, когато е низпослано това знамение, Пророка вече бил завладял почти целия Арабски полуостров. То се нарича "Знамение на свободния избор" и е низпослано по повод желанието на съпругите на Пророка за повече охолство. В крайна сметка те предпочели него и наградата в отвъдния живот пред земната благодат.)

А ако сте пожелали Аллах и Неговия Пратеник, и Сетния дом, то Аллах е приготвил за благодетелните сред вас огромна награда." (33: 28 - 29).

Вероятно някои от жените на Пратеника на Аллах са пожелали по-охолен живот, може би през ума им минавали следните мисли: "Дали и ние не можем да живеем в благоденствие, както останалите мюсюлмани? Не е ли възможно поне веднъж дневно да се храним с вкусна гозба? Не може ли и ние да се обличаме по-добре?" На пръв поглед тези и подобни на тях желания, които минавали през ума им, може да изглеждат реални и оправдани, понеже са в кръга на позволеното. Ала съпругите на Пророка се намирали в такъв дом, който щял да бъде пример за мюсюлманските семейства чак до свършека на света. От тази гледна точка съпругите на Пророка били обект на внимание. Следователно, не е било възможно те да постъпват както другите мюсюлманки, защото били от приближените на Пророка. Постъпките, които били благодеяния за останалите мюсюлманки, трябвало да бъдат сред нежелателните деяния за съпругите на Пратеника на Аллах.

След като Пророка доловил подобно желание у някои от съпругите си, променил своето отношение. Той се заклел да не се вижда повече с тях и се оттеглил в самостоятелна стая. Случаят веднага се разчул. Всички били дълбоко разтревожени и се събрали в месджида, защото дори и най-дребният проблем, свързан с Пророка, бил достатъчен да разтревожи мюсюлманите. Вярващите били толкова съпричастни с Пратеника на Аллах, че дори и най-малкото безпокойство, което го притеснявало, се разчувало сред тях и те с нетърпение чакали тревогата да отмине колкото се може по-скоро. Ето такива били настроенията им тогава.

Това събитие е известно и като "Случаят с клетвата". Някои мюсюлмани имали по-пряко отношение към въпросния случай. Хазрети Ебу Бекр и хазрети Омар били от тях, защото ставало въпрос за дъщерите им. След като научили за събитието, Ебу Бекр и Омар също отишли в месджида.

Те поискали позволение да влязат при Пратеника на Аллах, но не го получили и зачакали заедно с другите мюсюлмани. Чак след третата им молба им било разрешено да влязат при Пророка. Хазрети Ебу Бекр и хазрети Омар започнали да укоряват дъщерите си за постъпката им. Пратеника на Аллах не се намесил в разговора. Единственото, което е казал, било следното: "Те искат от мен онова, с което не разполагам."223

Ала Коранът им повелявал: "О, жени на Пророка, вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете с нежност, та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете, както подобава!" (33: 32). Може би е възможно останалите да намерят спасение, изпълнявайки единствено религиозните си задължения, но хората, които се намирали в основата на делото, живеели в неговия дом и били посветени в тайните истини, трябвало изцяло да се жертват. Това се налагало, за да не се почувства някаква слабост в центъра. Да бъдеш съпруга на Пророка било голямо предимство, но отговорностите им също били големи и тежки. Пратеника на Аллах ги изграждал като личности, които да бъдат еталон за праведно поведение. Той изпитвал тревога от това, да не се възползват от райската благодат още на земята и така да попаднат сред онези, към които Коранът отправя предупреждението: "И в Деня, когато неверниците бъдат докарани пред Огъня, [ще им бъде казано:] "Пропиляхте вашите блага в земния живот и им се насладихте, а Днес ще ви се въздаде с унизителното мъчение, защото на земята бяхте надменни без право и защото бяхте нечестивци." (46: 20). Затова в някои отношения животът в дома на Пророка бил труден, поради което от време на време се появявали както открити, така и скрити желания. Но положението на съпругите на Пророка било различно от това на останалите жени. Предвид своя статус те имали някои отговорности. Да, на тях не им било позволено да се смеят и да се хранят както останалите мюсюлманки. Впрочем някои от великите личности се смеели много рядко през живота си, а други нито веднъж не са се нахранили до насита.

Фузайл ибн Ияз никога не се е смял. Веднъж го видели да се смее (всъщност той само се бил усмихнал) и учудено го запитали какво се е случило, а той отвърнал: "Днес бях известен за смъртта на сина си Али. Зарадвах се, че Аллах го е обичал и се усмихнах."224

След като велики личности са постъпвали по този начин, разбира се, че поведението на пречистите съпруги на Пратеника на Аллах, които били най-великите сред хората и майки на цялата умма, трябвало да бъде по-съвършено.

Положението на достоен спътник на Пророка, както в живота, така и в отвъдния свят, не е никак лесно достижимо. Затова, както се споменава и в Корана, волята на тези изключителни жени била подложена на изпитание. Пратеника на Аллах им дал свобода да избират между скромното съществуване в неговия дом и разкоша и великолепието на земния живот. В случай, че предпочетат земната благодат, Пророка щял да им даде всичко, което пожелаят, и да ги освободи. Но ако предпочетат Аллах и Неговия Пратеник, се налагало да се примирят с начина на живот, който водели дотогава. Защото това била специфичната особеност на този дом, след като той се отличавал от всички останали и живеещите в него трябвало да се отличават от другите. В такъв случай съпругите и децата на главата на това семейство били длъжни да се съобразяват с този факт.

Пратеника на Аллах извикал при себе си първо нашата майка - достопочтената Аиша - и й рекъл: "Искам да обсъдя с теб един въпрос, но не бързай да взимаш решение, преди да си се посъветвала с родителите си." След което прочел кораничното знамение, което цитирахме по-горе. Отговорът на достопочтената Аиша напълно бил в съответствие с волята на предания й баща: "За това ли да се съветвам с родителите си, Пратенико на Аллах? Заклевам се, че аз избирам Аллах и Неговия Пратеник."

Нека чуем продължението на случая лично от самата ни майка: "Пратеника на Аллах получи същия отговор от всичките си съпруги. Никоя от тях не изрази различно мнение. Те повториха същото, което бях казала."225

Те били единодушни, защото се слели с Пророка. Не било възможно да му възразят. Ако евентуално Пророка им повелял: "Цял живот ще говеете без прекъсване.", те с радост щели да изпълнят желанието му. И наистина съпругите на Пророка търпеливо изпълнявали неговите повели. Тяхното дълго говеене приключило с чашата на смъртта, поднесена от Азраил.

Сред съпругите на Пророка имало и такива, които преди живели в охолство. Достопочтената Сафийя била една от тях. Тя загубила баща си и съпруга си в битката при Хайбер. И двамата били от господарите на Хайбер. Сафийя била сред пленничките. Това унижение изключително много накърнило достойнството на гордата жена. От тази гледна точка може би Пророка бил човекът, когото тя ненавиждала най-много от всички, преди да го види. Но след като го видяла, представите й напълно се преобърнали.226 Да, в дома на Пратеника на Аллах имало и жени като Сафийя, които били свикнали с бляскавия живот, но приели съдбата си на пророческа съпруга, живеейки в неговия дом, където не можели дори да се нахранят. Сафийя също споделяла съдбата на останалите съпруги. Да, Пратеника на Аллах така завладял сърцата им с благия си нрав, че единствената цел на съпругите му била на всяка цена да бъдат близо до него.

По произход нашата майка Сафийя била юдейка. Веднъж този факт бил хвърлен в лицето й с думите: "Ти си дъщеря на юдей." Обидена от тези думи, Сафийя разказала за случилото се на Пророка. За да я утеши, той се обърнал към нея с думите: "Ако още веднъж ти кажат това в лицето, дай им следния отговор: "Моят баща е хазрети Харун (Аарон), чичо ми е хазрети Муса (Мойсей), а съпругът ми е Мухаммед Мустафа. С какво бихте се гордели вие пред мен?"227

Когато достопочтената Сафийя си тръгнала от Пророка, нямало и помен от тъгата й. Защото нейният съпруг бил Мухаммед Мустафа. Вероятно тя често щяла да изтъква този факт.

Казано накратко, Пратеника на Аллах бил превъзходен глава на своето семейство. Той перфектно ръководел семейството си и бил обичан от своите съпруги, бил възлюбеният на сърцата им, учителят на разума им и възпитателят на душите им, и, ръководейки семейните дела, не се е отказвал нито за миг от мисията си и не проявявал капка небрежност по отношение на държавните и народните дела. Тези факти явно са свидетелство и доказателство, че той е бил пророк. Ако не съществуваха други доказателства, линията, която Пратеника на Аллах е следвал, ръководейки семейството си, щеше да бъде достатъчно свидетелство за пророчеството му.

214 Mecmeu'z-Zevaid, 9/246; Müslim, Rada, 47.
[215] Nesai, Talak, 76; Mecmeu'z-Zevaid, 9/244.
[216] İbn Hişam, Sire, 4/305.
[217] Buhari, Salat, 80; Fezailü'l-Ashab, 3.
[218] İbn Sa'd, Tabakat, 2/231; İbn Hişam, Sire, 4/298.
[219] Tirmizi, Nikah, 41; İbn Sa'd, Tabakat, 2/231.
[220] Buhari, Edeb, 68.
[221] Buhari, Şurut, 15.
[222] Ebu Davud, Sünnet, 15; Tirmizi, Rada, 11; Darimi, Rikak, 74.
[223] Mьslim, Talak, 34, 35.
[224] Ebu Nuaym, Hilye, 8/100.
[225] Müslim, Talak, 35.
[226] Mecmeu'z-Zevaid, 9/252; İbn Sa'd, Tabakat, 2/108.
[227] Tirmizi, Menakıb, 64.